Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10410 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът Д.Р. е предявил срещу ответника Б.Е.К. обективно съединени  осъдителни искове с правно основание на чл. 55, ал.1, пр.3 във вр. чл.87, ал.2 от ЗЗД за сумата от 82 932.00 евро, представляваща платена на отпаднало основание продажна цена по сключени с ответника на 26.04.2007 г. 7 бр. предварителни договори за покупко-продажба на паркоместа, подробно посочени в исковата молба. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че между страните по делото са сключени на 26.04.2007 г. 7 бр. договори за покупко-продажба на паркоместа, подробно посочени в исковата молба. Общата продажна цена на имотите била в размер на сумата от 82 932.00 евро, която била изцяло изплатена от ищеца към 10.02.2009 г. с чекове. Противно на уговореното в горепосочените договори, след справка ищецът установил, че паркоместата са продадени от ответника на други лица, поради което твърди, че предварителните договори са развалени, считано от 11.01.2017 г. Сочи, че уведомления за развалянето на горепосочените договори е изпратил е изпратил на всички известни му адреси за кореспонденция с ответника, поради което горепосочената сума била недължимо платена и поради това подлежала на връщане.

При условията на евентуалност предявява срещу ответника обективно съединени  осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 82 932.00 евро, представляваща платена без основание продажна цена по сключени с ответника на 26.04.2007 г. 7 бр. договори за покупко-продажба на паркоместа, подробно посочени в исковата молба. Навежда доводи, че сключените предварителни договори са нищожни, поради невъзможен предмет.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Б.Е.К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда доводи, че не е получавал твърдяната от ищеца продажна цена по сключените предварителни договори за покупко-продажба. Навежда възражение за вадност. Ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение.

 Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между тях са сключени на 26.04.2007 г. 7 бр. предварителни договори за покупко-продажба на паркоместа, по силата на които ответникът Б.Е.К. е поел задържението да прехвърли на ищеца Д.Р. правото на собственост върху посочените недвижими имоти до 30.04.2008 г., като ищецът е поел задължението да заплати уговорената продажна цена в уговорените срокове.

          Съдът не обсъжда останалите писмени доказателства, приети по делото, тъй като същите не установяват релевантни за настоящия спор факти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

          В настоящия случай, според решаващият съдебен състав, предявеният иск намира своята правна квалификация в разпоредбата на  чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, където се регламентира, че който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Основните предпоставки на института на неоснователното обогатяване са: получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване. „Получаването” предпоставя „даването” и е фактическо действие, което подлежи на доказване от страна на ищеца. Съобразно правилото на чл. 55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, в тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, е да докаже факта на даването, респ. плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, на това даване, респ. плащане, както и че е налице основание за неговото задържане.

          По делото не се събраха никакви доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, изложени в исковата молба и направените в последствие уточнения към нея, от които да се установява, че ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер от 82 932.00 евро, представляваща продажна цена по сключени с ответника на 26.04.2007 г. 7 бр. предварителни договори за покупко-продажба на паркоместа, подробно посочени в исковата молба. Недоказаните факти съдът приема за неосъществени. Настъпването на недоказани факти не може да се предполага, както и не може конкретен факт да бъде приет за осъществен само въз основа на твърденията на ищеца. По тази причина ищецът е този, който носи тежестта да докаже – при условията на пълно главно доказване, тоест извън всякакво съмнение, настъпване на фактите, които според него пораждат правото му да търси обезщетение от ответника. При липсата на такива доказателства, съдът е длъжен да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Плащането на процесната главница не се установява от представените по делото писмо от 13.09.2011 г. изходящо от М.С.– служител на „Р-Л-П-”, доколкото същото съдържа единствено номера на полици, без посочен бенефициент или данни са плащане по тях на определени суми именно на ответника Б.Е.К.. Горепосочените обстоятелства не се установяват и от представения документ наименован «Извлечение за български имоти на Д.Р.», доколкото същият не е подписан, няма данни за съставилото го лице и не съдържа информация за релевантните по делото факти.

С оглед на гореизложеното в конкретния случай ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и дадените в доклада по делото указания, че е заплатил процесната главница в размер на 82 932.00 евро, състав на съда намира, че така предявеният иск с правно основание на чл. 55, ал.1, пр.3 във вр. чл.87, ал.2 от ЗЗД следва да се отхвърли като недоказан.

По гореизложените съображения като недоказан следва да се отхвърли и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Относно разноските по производството

          При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят и своевременно поисканите разноски за настоящето производството в размер на 5 000.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

          Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявенте от Д.Р., роден на *** г., със съдебен адрес: ***, адв. Н.Л., срещу Б.Е.К., роден на *** г., със съдебен адрес: ***, адв. П.С., искове с правно основание на чл. 55, ал.1, пр.3 във вр. чл.87, ал.2 от ЗЗД и правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 82 932.00 евро, представляваща платена на отпаднало основание/ без основание продажна цена по сключени с ответника на 26.04.2007 г. 7 бр. предварителни договори за покупко-продажба на паркоместа.

ОСЪЖДА Д.Р., роден на *** г., със съдебен адрес: ***, адв. Н.Л., да заплати на Б.Е.К., роден на *** г., със съдебен адрес: ***, адв. П.С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5 000.00 лв., представляваща  разноски по делото пред СГС.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: