РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. гр. Хасково, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200392 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от В. Д. ИЛЧ. от гр.Хасково,
против Наказателно постановление № 21-1253-002496/01.10.2021г. на Началник сектор ПП
при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни
норми, като иска съдът да го отмени. Жалбоподателят твърди, че не е извършил
нарушението описано в НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема
становище по жалбата. С писмото с което е представена преписката моли съда при отмяна
на НП и прекомерност на разноските да намали техният размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
С атакуваното в настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВР-
Хасково, на основание чл.175, ал.4, вр.ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложено наказание
„Глоба „ в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на
28.12.2020 около 23:30ч. в гр.Хасково на ул.“Дунав“ , след магазин „Авеню“, в посока
ул.“Стара планина“ управлявал товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ ******,
1
собственост на „Сектор Г-7“ ЕООД с БУЛДТАТ *********, който автомобил след
извършена проверка, се установило, че бил със служебно прекратена регистрация по чл.143,
ал.15 от ЗДвП и не бил регистриран по надлежният ред. За горното нарушения на
жалбоподателя е съставен АУАН. Същият бил предявен подписан от жалбоподателят и на
последният бил връчен екземпляр от акта.
В последствие с резолюция е прекратено административно наказателното
производство по отношение на нарушението по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП и преписката е
изпратена по компетентност на РП-Хасково. С постановление на РП-Хасково от
21.07.2021г. е отказано образуването на ДП и преписката е изпратена на КАТ и е издадено
процесното НП на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН. При издаване на НП наказващият орган е
установил, че нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено при условията на
повторност, тъй като жалбоподателят е бил наказан за същото нарушение с НП №19-0254-
000521 на РУ –Д.град , което е влязло в сила на 11.08.2020г.
От писмените доказателства по делото се установява, че към датата на нарушението
по последната регистрация на процесният автомобил, като собственик е посочено ЮЛ
-„Сектор Г-7“ ЕООД с БУЛДТАТ *********, за което са били издадени рег.№ Х 6549 АВ.
Видно от представената справка тази регистрация е прекратена на 10.06.2020г. От
представеният по делото договор за покупко-проздажба на МПС се доказва, че „Сектор Г-7“
ЕООД с БУЛДТАТ ********* е продало на „ТИТИ – 94“ ЕООД с ЕИК *********
процесният автомобил на 11.03.2020г. Управител и представляващ „ТИТИ – 94“ ЕООД с
ЕИК *********, който е подписал договора е Христина Апостолова Костова.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на
разпитаният в хода на делото свидетели АНТ. К. АНГ. и М. Д. Д. .
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП действащ към датата на нарушението – Чл. 140. (1)
(Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.
Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП предвижда – ал. (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Ал.4 (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) За повторно нарушение
по ал. 3 наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок
от една до две години и глоба от 600 до 1500 лв.
2
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП. Според съда съвсем
ясно и точно е посочена датата на нарушението и мястото на извършването му. Описана е и
фактическа обстановка и обстоятелствата при които е извършено това нарушение. Посочено
е, че става въпрос за управление от страна на жалбоподателя на товарен автомобил, който е
със служебно прекратена регистрация, като е посочено на какво основание е станало това
прекратяване и кой е собственик на автомобила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му, по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, както и в
сроковете по ЗАНН. Освен това при издаване на НП наказващият орган е установил, че
нарушението е извършено при условията на повторност, тъй като жалбоподателят е бил
наказан за същото нарушение с НП №19-0254-000521 на РУ –Д.град , което е влязло в сила
на 11.08.2020г. и съвсем законосъобразно на осн.чл.53, ал.2 от ЗАНН е допълнил НП, като е
санирал непълнотата. В случая следва да се отбележи, че няма как контролният орган да е
знаел за това, че нарушението е извършено при условията на повторност към момента на
установяване на нарушението. Затова както бе отбелязано допълването на този
кмалифициращ признак от наказващият орган се явява законосъобразно и не е в нарушение
на процесуалният закон. Тук следва да се отбележи, че в тази насока е и практиката на
Адм.С-Хасково.
Затова и съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По същество съдът намира, че безспорно по делото се доказа, че жалбоподателят е
управлявал на 28.12.2020 около 23:30ч. в гр.Хасково на ул.“Дунав“ , след магазин „Авеню“,
в посока ул.“Стара планина“ управлявал товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№
******, собственост на „Сектор Г-7“ ЕООД с БУЛДТАТ *********, който автомобил след
извършена проверка, се установило, че бил със служебно прекратена регистрация по чл.143,
ал.15 от ЗДвП и не бил регистриран по надлежният ред. Установено е по категоричен начин
от изготвената и приета по делото справка за служебна промяна на регистрация, от
представеният договор за покупко-продажба на МПС както и от постановлението на РП-
Хасково, че „Сектор Г-7“ ЕООД с БУЛДТАТ ********* е продало на „ТИТИ – 94“ ЕООД с
ЕИК ********* процесният автомобил на 11.03.2020г. Управител и представляващ „ТИТИ –
94“ ЕООД с ЕИК *********, който е подписал договора е Х. А. К.. Тоест изводът е, че
жалбоподателят не е собственик на процесният автомобил, както и че той не е управител на
нито едно от двете търговски дружества, които са сключили договора за покупко-продажба
на МПС. Тоест няма как жалбоподателят да е знаел първо, че автомобилът е прехвърлен от
едното на другото дружество и че не е регистриран в срок от новият собственик.
Установено е безспорно, че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и
водачът е разполагал с регистрационният талон на автомобила при извършената му
проверка. Всичко посочено до тук се доказа по безспорен начин от свидетелските показания
на разпитаните по делото свидетели, които пък освен че са еднопосочни и непротиворечиви,
се подкрепят и от събраните писмени доказателства по делото, затова и съдът изцяло ги
кредитира. Освен това по въпроса за управлението не се и спори от жалбоподателя. Предвид
изложеното, действително от обективна страна състава на нарушението по чл.140, ал.1 от
3
ЗДвП е бил осъществен.
От доказателствата по делото обаче, не се доказа жалбоподателят да е бил уведомен
от собственикът на автомобила за дерегистрирането на процесният автомобил. Съгласно
чл.143, ал.(15) ЗДвП -(15) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В
конкретният случай видно от доказателствата по делото и от АУАН, процесният автомобил
не е собственост на жалбоподателят, който го е управлявал, а на търговско дружество на
което жалбоподателят не е управител или собственик на капитала. Тоест последното лице е
следвало да представи пред КАТ съответният договор за придобиването на МПС-то. За тези
обстоятелства или по-скоро за това дали собственикът е изпълнил или не задължението си
по горният законов текст и дали е знаел че автомобилът е дерегистриран, не се събраха
докозателства по делото. Още по-малко се събраха доказателства от които да е видно, че
жалбоподателят е бил запознат с дерегистрирането на процесният автомобил. Тоест според
съда, в случая не е на лице субективният елемент от състава на нарушението, а именно
жалбоподателят да е знаел, че автомобилът не е регистриран и въпреки това да го е
управлявал. Напротив жалбоподателят е разполагал с регистрационните талони на
автомобила и с регистрационните номера на същия, които са поставени на съответните за
това места. Тоест той не е знаел за дерегистрацията на автомобила и поради това го е
управлявал, като това управление не може да му се вмени като умишлено извършено
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В подкрепа на тези изводи на съда са и изводите на
прокурора в постановлението с което се отказва образуване на ДП за престъпление по
чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК. Последният законов текст изцяло покрива от обективна и
субективна страна елементите и на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Поради това и
съдът намира за недоказано по безспорен начин от субективна страна по делото, че
жалбоподателят е извършил описаното нарушение. Последното е основание за отмяната
на същото като незаконосъобразно и неправилно.
Във връзка с изнесеното следва да се има предвид, че административно наказателната
отговорност се ангажира при доказано административно нарушение, което изисква да е
установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна
да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина
на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка
между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на
нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. В случая както
вече бе отбелязано, макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то по делото не се доказва състава на нарушението да е осъществен и
от субективна страна. За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може
надлежно да се наложи наказание по чл. 175, ал.4, вр.ал.3, пр.1-во от ЗДвП, е необходимо
водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно
превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателният кодекс, доколкото в този закон не е
предвидено друго. Действително, обратно на правилото съдържащо се в чл. 11, ал.4 от НК,
според разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. При което, дори да би могло да бъде игнорирано правилото,
че непредпазливостта следва задължително да бъде посочена в състава на нарушението и че
4
отсъствието на признаци относно вината в последния означава, че се касае за умишлено
деяние, то не би могло да се игнорира трайно закрепеното в съдебната теория и практика
виждане, че формалните престъпления, а по силата на чл. 11 от ЗАНН и формалните
нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл. 175, ал.4, вр.ал.3, пр. 1 -во от
ЗДвП, вр.чл.140, ал.1 от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на
вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за
непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от НК, според което деянието е такова, когато деецът
не е предвиждал настъпването на общественоопасннте последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е
мислил да ги предотврати. Престъпните последици(престъпен резултат) представляват
съставомерния резултат от деянието - поставяне в опасност или действително увреждане,
който следва да е посочен в състава на нарушението(престъплението), а съответно такъв
елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния.
Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящия случай е именно такъв, тъй като в чл.
174,ал.4, вр. ал.3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран
престъпен резултат (изменение на обективната действителност,което трябва да настъпи като
следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при
условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от
обективната страна на състава на престъплението (нарушението) - в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата, респ. и че към датата на управлението му то не
е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци
на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му.
В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл.
143, ал.15 от ЗДвП, при което не е задължително уведомяване на собственика на м.п.с. Т.е.
прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза следва да настъпва
автоматично ех lege по силата на закона, след изтичане на законоустановения двумесечен
срок за регистриране на м.п.с. от новия му собственик. В случая по делото не е спорно, че
управлявания от жалбоподателя автомобил не е негова собственост, но преки доказателства,
или верига от косвени доказателства, от които може да бъде направен единствен,
непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца и конкретно, че на
санкционираното лице към датата на твърдяното нарушение е било известно, че
регистрацията на управляваното от него м.п.с. е била служебно прекратена или , че същият е
знаел, че новият му собственик не го е пререгистрирал в законоустановеният двумесечен
срок от придобиването му, по делото не са налице. В конкретният случай регистрационните
табели на автомобила са били поставени на същия, и не са налице други външни признаци
по които наказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена, както и не се установяват други фактически действия от
страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало
съзнание че управлява м.п.с. което не е било регистрирано по надлежния ред, вкл. не са
налице доказателства че е било уведомено от собственика за наличието на такова
обстоятелство.
Ето защо няма как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил
състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение
следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и
липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
В подкрепа на горните изводи на съда са и множеството ОСОБЕНИ МНЕНИЯ на
съдия Цветомира Д.а от АС-Хасково по идентични казуси, както и цялата практика на
съдилищата в това число и на ВКС във връзка с престъпленията по чл.345, ал.2 от НК.
5
Изложеното води на извода, че по делото не е налице надлежно доказване на виновно
поведение от страна на жалбоподател касателно вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Следователно въпреки, че от обективна страна деянието е осъществено, поради
липсата на доказателства установяващи наличието на субективният елемент - вината, то
деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП се явява несъставомерно. В тази връзка следва и НП да се
отмени.
Следва да се отбележи, че с оглед дадената правна квалификация за нарушението
правилно е санкционирано по чл.175, ал.4, вр.ал.3,предл.1 от ЗДвП, като правилно е
определено и наказанието като вид и размер. Последното обаче е валидно единствено, ако
нарушението бе доказано изцяло от обективна и субективна страна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-002496/01.10.2021г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
6