№ 257
гр. Варна, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503042 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Ю. Бажлекова въззивно частно дело N 3042 по описа за
2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. Н., срещу определение №7702 на Варненския
районен съд, постановено на 19.11.2021г. по гр.д. № 12102/2021г., с което е прекратено
производството по същото дело поради недопустимост на предявения иск.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че
е неправилен изводът на съда за недопустимост на исковата претенция поради наличие на сила на
пресъдено нещо по отношение на въпроса за собствеността на имота, по отношение на който е
предявен иска. Твърди, че не са взети предвид твърденията в исковата молба, че претендираната
реална част от сградата с идентификатор 10135.3515.169.1.3 по гр.д. № 16356/2018г. на ВРС е
включена частично в претенцията по настоящото производство за 12 кв.м., че искът по
предходното производство е бил предявен срещу ненадлежни страни и при неактуални данни на
сградата, т.е. по отношение на негоден обект индивидуализиран само по билет от 1962г. и без
отчитане на изменението на вида и площта на сградата по последващи разрешения за строеж. Не е
отчетено и обстоятелството, че делото за делба на имота /гр.д.№2153/1983г./ е унищожено, поради
което и не може да се установи в какъв вид и с каква квадратура са били делбените дялове към
1983г. При предявяване на иска, по който е образувано гр.д. № 16356/2018г., на ищцата не е било
известно, че след изграждането на сградата по проект от 1962г., тя е била достроявана с
допълнително разрешение от 1970г. и едва през 2020г. е узнала, че допълнителните постройки са
законно изградени и представляват част от сградата. Поради това счита, че не е налице
идентичност на предмета на настоящия иск с предмета на иска по гр.д. № 16356/2018г. на ВРС.
Освен това навежда доводи, че силата на пресъдено нещо на постановеното по гр.д. №
16356/2018г. решение се отнася за ненадлежни страни, които не са собственици на имота. Налице е
неразрешен правен спор между ищцата и ответника К.А., съсобственици на приземния етаж от
сградата при квоти от по ½ ид.ч., незаявяван и неразрешен от съда.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК насрещната страна е депозирала отговор на жалбата, в който изразява
становище за неоснователност на същата.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
1
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
В исковата си молба и направените уточнения жалбоподателката е изложила твърдения, че е
собственик на реална част от сграда с идентификатор 10135.3515.169.1.3 /повдигната в жълт цвят
на приложена скица/, придобита по наследство и дарение от майка й Велика Колева, на дела на
баща й Димитър А. Колев. Последният е притежавал ½ ид. част от сграда, находяща се в гр.Варна,
ул.“Копнеж“ №7, като останалата ½ ид.ч. е била собственост на Боню А. Колев, който е праводател
на ответника КР. Б. АЛ.. Ищцата и ответникът притежават по ½ ид. част от всеки от двата етажа
на сградата. Собствеността на 1 етаж е разпределена, като обект с идентификатор
10135.3515.169.1.3 е собственост на ищцата, а обект с идентификатор 10135.3515.169.1.4 е
собственост на ответника. Реална част с площ от 12 кв.м., представляваща част от обекта,
собственост на ищцата се владее от ответника. С оглед тези си твърдения ищцата е сезирала съда с
искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението
върху стая, повдигната в жълт цвят на схемата за обекта с площ от 12 кв.м., представляваща част
от самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Копнеж“ № 7, с идентификатор на
самостоятелния обект 10135.3515.169.1.3 , ниво 1 и да преустанови неоснователното ползване на
входа за достъп към процесната стая, като премахне чрез зазиждане на използвания от него вход
към обект 10135.3515.169.1.4.
Ответникът е оспорил иска като недопустим, с твърдения, че спорът между страните е
разрешен и претенциите на ищцата са отречени със сила на пресъдено нещо.
От представените по делото на ВРС доказателства е безспорно, че е налице влязло в сила
решение, постановено по гр.д.№ 16356/2018г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените
то Р. Д. Н. срещу Атанаска Коева А.а, Мария Бонева А.а и КР. Б. АЛ. искове с правно основание
чл.108 ЗС, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.77 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищцата
владението върху реална част с площ от 4,86 кв.м. от самостоятелен обект с идентификатор
10135.3515.169.1.3 по КК на гр.Варна, повдигната в жълт цвят на схема на самостоятелен обект от
сграда и на копие на л.1 и л.3 от приетото по делото заключение на СТЕ, представляващи
неразделна част от решението, като обекта се намира в сграда с идентификатор 10135.3515.169 по
КК и КР на гр.Варна, ул.“Копнеж“ №7.
В това производство ищцата е твърдяла, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.3515.165.169.1.1, както и на ½ ид.. от поземления имот, в който е изградена
сградата, въз основа на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 27.06.1962г.
и разрешение от 10.11.1962г.. След смъртта на Александър Колев Костадинов между
наследницитне му: Димитър А. Колев/бащана ищцата/ и Боню А. Колев/ наследодетел на
ответниците/ е извършена делба на имота по гр.д. № 2153/1983г., вписана в книгата за вписвания
на 06.03.1985г., с която са поделени жилищната сграда на два самостоятелни обекта:
10135.3515.169.1.1 – на ищцата и 10135.3515.169.1.2 – на ответниците. Самостоятелните обекти в
сградата имат обща стена, която е следвало да бъде изградена във вид и място, посочено в схема
№15-334470/28.05.2018г. на СГКК Варна, но в действителност била изградена навътре в обекта на
ищцата и поради това реална част от нейния обект се владее от ответниците без правно основание
и е присъединена към техния обект.
В производството по гр.д. № 16356/2018г. по описана ВРС като ответник е участвал ответникът в
настоящото производство К.А., който е твърдял, че от изграждането на сградата в нея не са
извършвани преустройства и промени в площта на разпределението.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че между страните в настоящото
производство е налице влязло в сила решение по отношение на обстоятелствата, че получената в
дял от наследодателя на ищцата, а в последствие от нея част от приземния етаж, съобразно
извършените делби през 1983г. и 1987г. отговаря на фактически обособената площ на сградата към
2020г., записана като жилище с идентификатор № 10135.3515.169.1.3 и ищцата се легитимира като
собственик на тази част от имота, която владее реално.
По това дело ищцата и ответникът в настоящото производство К.А. са имали същите качества на
ищец и ответник и са обвързани със силата на пресъдено нещо на решението постановено по гр.д.
№ 16356/2018г. Предявените в настоящото производство искове са с идентичен предмет, тъй като
се твърди право на собственост на едни и същи основания по отношение на реална част от
самостоятелен обект с идентификатор 10135.3515.169.1.3 в сграда, находяща се в гр.Варна,
2
ул.“Копнеж“ № 7. Доколкото реалната част от имота се индивидуализира освен с площ и с
граници, то следва да се приеме, че е налице идентичност и по отношение на претендираната
реална част, въпреки разликата в посочената площ, тъй като по наведените от ищцата твърдения
тази разлика се дължи на това, че в настоящото производство тази тя е определена съразмерно
съгласно протокол от съдебна делба по гр.д. № 2153/1983г. по описа на ВРС, а по предходното
дело по разрешение за строеж на къща от 1962г.
В случая спора между страните по отношение на реалната част от процесния имот е разрешен със
сила на пресъдено нещо. Налице е влязло в сила решение между страните по делото по отношение
на спорното право на собственост на заявените от страните основания за процесната реална част.
Силата на пресъдено нещо има преклудиращо действие по отношение на факти и обстоятелства,
които са настъпили до момента на влизане в сила на решението, но не се предявени от страните. В
тази връзка ирелевантни са възраженията на ищцата, че липсва идентичност на предмета, предвид
това, че към 1970г., сградата е била с увеличена площ и не е съществувала във вида, в който е по
предявения иск по гр.д. № 16356/2018г. Освен това видно от изложените в решението по в.гр.д.
№585/20г. мотиви, съдът е изследвал и този въпрос, като е приел, че получения в дял от ищцата
част от приземния етаж по делбите от 1983г. и 1987г. отговаря на фактически обособената площ
от сградата с идентификатор 10135.3515.169.1.3, собственост на ищцата. Влязлото в сила решение,
постановено по гр.д.№ 16356/2018г. по описа на ВРС е разрешило правния спор между страните и
се ползва със сила на пресъдено нещо, задължително за страните по това дело и техните
правоприемници, както и за съда.
Предвид изложеното предявените в настоящото производство искове са недопустими.
По изложените съображения предявения отрицателен установителен иск е недопустим.
Като е направил изводи, идентични на изводите на настоящата инстанция ВРС е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №7702 на Варненския районен съд, постановено на 19.11.2021г.
по гр.д. № 12102/2021г., с което е прекратено производството по същото дело поради
недопустимост на предявения иск.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3