Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. ***, 10. 07. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети юни
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1199
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Г.И.М. от ***и П.Б.М. ***
против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и О.П. В молбата се твърди, че ищците са наследници по закон
на Б.М. Т., б. ж. на ***, починал на *** год. Твърди се, че приживе
наследодателят на ищците се е снабдил с нотариален акт № 176, том I, дело № 368/ 68 год. за собственост
на следния имот: дворно място с къща, кухня, сайван, навес и работилница в ***,
от 2 000 кв. м., а по скица- 1 969 кв. м., представляващо парцел I- ви с пл. № 180 в стр. кв. 12 по
плана на селото, при съседи: С.М., Г.П.П. и от две страни улици. Твърди се, че
понастоящем горният имот представлява имот № 092001, находящ се в землището на ***,
ЕКАТТЕ 53583, местност „Средното старо село“, съставляващ имот с начин на
трайно ползване: друга селищна територия, с площ на имота по скица 1, 980 дка.,
категория на земята при неполивни условия- четвърта, при граници на имота:
имоти с № 000238, № 000337, № 092002 и № 092010. Твърди се, че понастоящем
ищците са единствени собственици на описания по- горе имот. Твърди се, че на
02. 02. 2017 год. ищците сключили предварителен договор за продажба на
процесния имот, като в процеса по снабдяване с необходимите документи претенции
към имота заявили и двамата ответници. Твърди се, че държавата основава правото
си на собственост на разпореждане № 1849/ 11. 11. 1995 год. на МС, но нито в
това разпореждане, нито в Закона за подпомагане при обществени бедствия е
предвидена отчуждителна процедура, по силата на която имотите на собствениците,
находящи се в старото ***, са станали държавна собственост. Твърди се, че
процесният имот първоначално е бил включен в кадастралния план на ***, а
впоследствие статутът му е бил променен и е станал земеделски имот. Твърди се,
че имотът никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа
на тях селскостопански организации, не е бил предмет на замяна по реда на ЗТПС
и по тази причина не е подлежал на реституция. Твърди се, че поради това
Областна дирекция „Земеделие“ гр. ***е изразила становище, че имотът е погрешно
заприходен към земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В заключение ищците молят съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици
на процесния недвижим имот. Претендират и присъждане на направените деловодни
разноски.
С определение от 23. 03. 2018 год. производството по
делото е прекратено по отношение на ответника О.П.
Ответникът Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, ангажира становище, че предявеният
иск е неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното
удостоверение за наследници изх. № 240/ 15. 06. 2017 год., издадено от
Кметство ***, че
ищците са наследници на Б.М. Т., б. ж. на ***, починал на ***год.
Безспорно по делото е, че с разпореждане № 1849/ 11. 11. 1955 год. на
Министерския съвет е разпоредено на основание § 2 от Указа за изменение и
допълнение към Закона за подпомагане при обществени бедствия ***, ***ско, да се
измести в местността „Витска ялия“ на 1 км. от сегашното село до циментовия
завод „Ген. Владимир Заимов“. Разпоредено е също така, че на преселените лица,
собственици на недвижими имоти в застрашените селища и квартали, да се отстъпят
безвъзмездно държавни парцели за построяване на жилищни сгради по реда на Указа
за насърчаване и подпомагане на кооперативното и жилищно строителство.
Безспорно по делото е, че с нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 176, том I, дело № 368/ 68 год. на нотариуса при ***ския
народен съд, наследодателят на ищците Б.М. Т. е бил признат за собственик на
следния имот: дворно място с къща, кухня, сайван, навес и работилница в ***, от
2 000 кв. м., а по скица- 1 969 кв. м., представляващо парцел I- ви с пл. № 180 в стр. кв. 12 по
плана на селото, при съседи: С.М., Г.П.П.и от две страни улици.
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното
удостоверение изх. № 239/ 15. 06. 2016 год., издадено от Кметство ***, че
имотът по цитирания по- горе нотариален акт е идентичен с недвижим имот №
092001 в землището на ***, с площ на имота 1 980 кв. м., с начин на трайно
ползване: друга селищна територия, категория шеста, в м. „Средното старо село“,
описан по скица К16640/ 19. 12. 2016
год. от МЗХ ОСЗ- ***с административен адрес: ***, ***.
Безспорно по делото е, че с нотариален акт за признаване
право на собственост върху недвижим имот по давностно владение и наследство №
29, том I, рег. № 427, дело № 8/ 2017 год.
на нотариус С.И. *** действие ***ския районен съд, ищците Г.И. и П.Б.М. са били
признати за собственици на следния имот: едноетажна масивна жилищна сграда с
площ от 77 кв. м., с административен адрес: ***, ***, ведно със съответните
идеални части от правото на строеж от имота, в който е построена, а именно: поземлен имот с номер 092001,
целия с площ 1, 980 дка., с начин на трайно ползване: друга селищна територия,
категория шеста, в м. „Средното старо село“.
От заключението на назначената съдебно- техническа
експертиза се установява, че процесният имот е бил включен в регулационния план
на *** /старо село/ от създаването на селото до 11. 11. 1955 год., като впоследствие
е станал земеделска земя. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че липсват
данни за проведена отчуждителна процедура по отношение на процесния имот.
При така изложените
обстоятелства съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е
процесуално допустим, а разгледан по същество- основателен. Правният интерес при отрицателния установителен иск
за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца
право върху имот, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната
страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да
е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект
/срв. разясненията, дадени в тълкувателно решение № 8 от 27. 11. 2013 год., ОСГТК/.
Такъв е и конкретният случай, при който съществува спор между страните относно
въведения като предмет на делото процесен недвижим имот в землището на ***. В
хода на съдебното дирене ответникът Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е ангажирал
надлежни писмени или гласни доказателства, установяващи придобиването от негова
страна на правото на собственост върху имота, а именно върху него лежи тежестта
на доказване на този факт. Разпореждането на
Министерския съвет от 11. 11. 1955 год. за изместването на *** не предвижда
отчуждителна процедура по отношение на имотите, останали в застрашените райони,
и не дава основание да се приеме, че тези имоти, включително и този на
наследодателя на ищците, са станали държавна собственост. От друга страна
следва да се съобрази обстоятелството, че процесният имот не е от категорията
на имотите, собствеността върху които подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗСПЗЗ по реда на този закон се възстановява
правото на собственост върху тези земеделски земи, които са били отнети от
техните собственици, независимо от това дали впоследствие земите са били
включени в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска
организация. Съгласно чл. 4 от ПМС № 216/ 08. 11. 1961 год., чл. 8 от Примерния
устав на ТКЗС от 1958 год. и чл. 9 от Примерния устав на ТКЗС от 1968 год. в
блоковете на ТКЗС се включват следните земеделски земи: внесената от член-
кооператорите в ТКЗС тяхна земя; земята на членовете на техните семейства;
земята, която те стопанисват с други сънаследници или съсобственици; земята,
която държавата е предоставила на ТКЗС за ползване и земята, която е била
изключена от строителната част от населените места и включена в блокове на ТКЗС
по установения за това ред. По делото липсват каквито и да е било
доказателства, че процесният недвижим имот е бил изключен от регулацията на ***,
както и че наследодателят на ищците Б.М. Т. или членовете на неговото семейство
са били членове на ТКЗС. Няма и доказателства, че имотът е бил отнет от
собствениците му, напротив налице са категорични данни, а това се потвърждава и
от издадените констативни нотариални актове от 1968 год. и 2017 год., че през
цялото време имотът е владян непрекъснато и необезпокоявано от наследодателя Б.Т.,
а след неговата смърт- от ищците като негови законни наследници. При това
положение няма как по отношение на процесния имот да се приложи разпоредбата на
чл. 19 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за възстановяване земеделски
земи преминават в управление на общината, а след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници стават общинска собственост. В тази насока е и издаденото удостоверение
изх. № 88/ 15. 06. 2017 год. на Общинска служба „Земеделие“ гр. ***, в което е
посочено, че имот № 092001 по картата на землището на *** погрешно е заприходен
към земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Отделно от това принадлежността на процесния
имот към общинската собственост ясно е отречена с постигнатата по настоящото
дело съдебна спогодба, с която ответникът О.П. изрично е признал, че не е
собственик на имота, т. е. налице е разрешаване на този правен спор със сила на
присъдено нещо /арг. от чл. 234 ал. 3 от ГПК/.
В заключение може да се
обобщи, че процесният имот не е бил коопериран, одържавяван или отнеман на
друго основание, поради което същият не представлява държавна собственост. Ето
защо предявеният от Г.И.М. *** и П.Б.М. *** против Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен
установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г.И.М. направените
деловодни разноски в размер общо на 850 лв. Ищцата П.Б.М. не е представила доказателства за
направени деловодни разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
По тези съображения ***ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че
същата не е собственик на следния недвижим имот, а именно: имот № 092001,
находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ 53583, местност „Средното старо село“,
съставляващ имот с начин на трайно ползване: друга селищна територия, с площ на
имота по скица 1, 980 дка., категория на земята при неполивни условия-
четвърта, при граници на имота: имоти с № 000238, № 000337, № 092002 и № 092010, който имот съгласно
издадената скица на поземлен имот
№ 15- 533968- 27. 10. 2017 год. на СГКК гр. ***представлява поземлен
имот с идентификатор 53583.92.1, адрес на поземления имот: ***, местност „Средното старо село“, площ: 1 980
кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, категория на земята при неполивни условия:
6, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 092001, съседи:
53583.92.10, 53583.82.238, 53583.88.337 и 53583.92.2.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, с адрес за призоваване: гр. С., ***, да заплати на Г.И.М.
***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 850 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ***ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: