Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2616 24. 07.04.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в
публично заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава
Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 20469 по описа на втори граждански състав за 2019г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба, подадена от Р.П.Б. с
ЕГН: **********, с адрес ***, чрез
пълномощника й – адв. Е. И., със съдебен адрес *** против „АПС БЕТА България“
ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н
„Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от П. Р. и Д. М. за
признаване за установено спрямо ответното дружество, че ищцата не дължи сумата
от 190,72 лева, съставляваща усвоен и непогасен кредитен лимит по договор за
кредитна карта с № *********, сключен на 05.04.2008г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 17.06.2010г. до
окончателното изплащане, сумата от 27,30 лева представляваща неустойка за
забава, дължима за периода от 15.01.2009г. до 23.03.2010г., сумата от 25 лева
разноски по делото за заплащане на ДТ и сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, поради погасяването им по давност.
Твърди се в исковата молба, че „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД образувало срещу ****
на ищцата И. С. Б. през 2010г. ч.гр.д. № 8916/2010г. по описа на ПРС, по което
била издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 09.08.2010г., с
които същия бил осъден да заплати сумата от 190,72 лева, съставляваща усвоен и
непогасен кредитен лимит по договор за кредитна карта с № *********, сключен на
05.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението- 17.06.2010г. до окончателното изплащане, сумата от 27,30 лева
представляваща неустойка за забава, дължима за периода от 15.01.2009г. до
23.03.2010г., сумата от 25 лева разноски по делото за заплащане на ДТ и сумата
от 100 лева юрисконсултско възнаграждение
С договор за цесия вземането било цедирано на ответното дружество.
Въз основана издадения изпълнителен лист било образувано през 2010г. ***
*** № **** по описа на **** ****** ******.
Ищцата твърди, че след като **** й ***** била адресирана до него покана за
доброволно изпълнение, с която бил уведомен за размера на дълга. В качеството й
на **** **** **** длъжник ищцата била конституирана като длъжник, като счита,
че не дължи на ответника ¼ от общия дълг по посоченото изп. дело, тъй
като вземането било погасено с изтичане на предвидената в чл. 110 от ГПК пет
годишния давностен срок след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Въз основа на гореизложените твърдения моли за постановяване на Решението,
с което да се установи спрямо ответното дружество, че не дължи горните суми
поради погасяването им по давност. Претендира присъждане на направените
разноски, за които е представен списък.
В
срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД не е
постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От доказателствата по делото се
установява, че срещу *** на ищцата –И. С. Б. през 2010г. по ч.гр.д. №
8916/2010г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от 09.08.2010г., с които същия е осъден да заплати сумата от 190,72 лева,
съставляваща усвоен и непогасен кредитен лимит по договор за кредитна карта с №
*********, сключен на 05.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението- 17.06.2010г. до окончателното изплащане,
сумата от 27,30 лева представляваща неустойка за забава, дължима за периода от
15.01.2009г. до 23.03.2010г., сумата от 25 лева разноски по делото за заплащане
на ДТ и сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение
С договор за цесия вземането е цедирано на ответното дружество.
Въз основана издадения изпълнителен лист е образувано през 2010г. *** *** №
**** по описа на **** ****** ******, като след **** на ****, ищцата е
конституирана в качеството на *** на ***** длъжник за ¼ от общия дълг.
Като писмени доказателства по делото са приети копие на цитираното по-горе
изпълнително дело по описа на **** ****** ******,, заверено копие на
изпълнителен лист, молба за образуване на изп. дело, покана за доброволно
изпълнение и удостоверение за наследници.
В първото съдебно заседание ищецът, представляван
от пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от
исковата молба е редовно връчен на ответното дружество. Същото е редовно
призовано и за първото по делото заседание, като в изпратеното до ответника
съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се
гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
От друга
страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде
уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид
горното, следва предявените искове да се уважат изцяло.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените за настоящото производство разноски, за които е представен
списък и са налице доказателства за реалната им направа и същите се
констатираха от съда в размер на 74 лева – заплатени държавни такси, като на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на адв. Е.И. и определеното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Поради
изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „България“ 81В, представлявано от П. Р. и Д. М., че ищцата Р.П.Б. с
ЕГН: **********, с адрес ***, чрез
пълномощника й – адв. Е. И., със съдебен адрес *** не дължи ¼ съразмерно
с наследствения си дял от следните суми: 190,72 лева, съставляваща усвоен и
непогасен кредитен лимит по договор за кредитна карта с № *********, сключен на
05.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението- 17.06.2010г. до окончателното изплащане, сумата от 27,30 лева
представляваща неустойка за забава, дължима за периода от 15.01.2009г. до
23.03.2010г., сумата от 25 лева разноски по делото за заплащане на ДТ и сумата
от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за събиране на които е образувано ***
**** № ****/2010г. по описа на **** ****** ******, с район на действие-Окръжен
съд –Пловдив, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ 81В,
представлявано от П. Р. и Д. М. да заплати на ищцата Р.П.Б. с
ЕГН: **********, с адрес ***, чрез
пълномощника й –адв. Е. И. сумата от 74
лева /седемдесет и четири лева/, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ 81В,
представлявано от П. Р. и Д. М. да заплати на адв. Е.Г.И., личен № *****, с
адрес *** сумата от 300 лева /триста
лева/, представляваща определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно
чл. 240 ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.