Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
Гр.Ямбол,
09.10.2013 год.
Пепа Чиликова,съдия-докладчик при Окръжен съд гр.Ямбол
,след като се запознах с материалите по НОХД
№ 322/13 год. по описа на ЯОС и след
разглеждане на въпросите визирани в
чл.248 ал.2 от НПК,намирам че са налице всички законови изисквания за
разглеждане на делото по внесения от
Ямболската окръжна прокуратура
обвинителен акт срещу С.С.В. ***– за престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2-ро
вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.
129 ал.2 от НК по ОБЩИЯ РЕД.
Предвид
изложеното,
Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
М :
Предавам на
съд С.С.В. *** – за престъпление по чл.199 ал.1 т.3 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.129
ал.2 от НК.
Да се уведоми Ямболска Окръжна прокуратура .
На
осн.чл.254
ал.1 от НПК на подсъдимия В. да се
връчи препис от обвинителния
акт на ЯОП като му се
укаже ,че в 7-мо
дневен срок от връчването може да депозира
отговор, в който да изложи възражения и да направи
нови искания.
На осн. чл. 254
ал.4 НПК на подсъдимия В. да
се съобщи ,че делото може да бъде
решено и в негово отсъствие
при условията на чл. 269 от НПК.
На осн. чл. 255 ал.
1 и ал.2 НПК на пострадалия Х.Т.С. *** да се съобщи датата на
откритото съдебно заседание . Пострадалият
да се уведоми,че може да встъпи в наказателния процес в качеството му на
частен обвинител и граждански
ищец като предяви против
подсъдимия граждански иск
за имуществени и неимуществени вреди.
За датата на
съдебното заседание да се призоват свидетелите
и вещите лица по
приложения към обвинителния акт списък .Да се уведоми
адвокат В.Д. от ЯАК- служебен защитник на подс. В..
Насрочвам откритото съдебно заседание за 12.11.2013 год. – 09,30 часа.
Съдия- докладчик:
Допуска в качеството на свидетели
лицата по приложения към обвинителния акт списък,които да се призоват за датата на
откритото съдебно заседание заедно с посочените
в същия списък вещи лица.
Да се уведомят
наследниците на пострадалия Ставри И. И. от гр.
Ямбол – Марийка Вълчева Иванова ,Гергана Ставрева
Събева и Валентин Ставрев И. ,тримата от гр. Ямбол ,че на осн. чл. 255 ал.2 от
НПК в 7-мо
дневен срок от съобщението
могат да направят искане за
конституиране в качеството им на
граждански ищци и частни обвинители в наказателния процес по смисъла на чл.84 ал.1 и на чл.76 ал.1
от НПК както и да
предявят граждански искове
за претърпените имуществени
и неимуществени вреди.
С оглед правомощията му по реда на чл.256 ал.1 т.2 от
НПК,съда счита,че не са налице
основания сочещи необходимост
от изменение на взетата спрямо двамата подсъдими в хода на досъдебното
производство мерки за
неотклонение”Подписка”.
На осн. чл.256 ал.1
т.4 от НПК разпореждам делото
да се гледа по ОБЩИЯ
РЕД визиран в глава XX-та на НПК.
Да се уведомят
да датата на откритото съдебно заседание адвокат Иван И. и
адвокат Жанета Алдинова ,двамата
от АК Ямбол.
Насрочвам
откритото съдебно заседание за
01.02. 2007 г.-9,30 часа .
Съдия-докладчик:
/П.Чиликова/
Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
Гр.Ямбол , 28.06.2004 год.
ПЕПА ЧИЛИКОВА,съдия-докладчик по НОХД № 284/2004 год. по описа на Ямболския окръжен съд ,след като се
запознах с постъпилото искане
№ 325/28.06.04 год. на Началника на Затвора гр. Стара Загора ,намирам
следното:
Ахмед Исуфов Юмеров с ЕГН **********
е подсъдим по НОХД № 284/04 год. на ЯОС
,насрочено за 06.07.2004 год.
Спрямо Юмеров е
постановена марка за неотклонение
“Задържане под стража”,взета с Определение №418/09.04.04 год. на ЯРС като с Разпореждане на ОП гр.Ямбол от
07.06.04 год. по реда на чл.130 ал.1 от ЗИН и
чл. 9 ал.1 от Наредба №2/99 год.
за положението на обвиняемите и
подсъдимите с мярка за
неотклонение”задържане под стража” ,същия е приведен от ОЗ”СА” гр.Ямбол в ОЗ
гр.Стара Загора .
Видно от приложената към искането
на Началника на ОЗ Стара Загора Медицинска справка ,изготвена от зав.”МС” д-р Икономова ,подсъдимия Ахмед
Юмеров е с диагноза “диссоциално личностно
разстройство,декомпенсация”,определена като
шизофрения –дебют.В справката се
посочва ,че болния следва да се лекува в
ПО към болницата при Затвора гр. Ловеч
като се излагат обстоятелства за влошеното му съС.ие ,довело до конфликти с други лишени
от свобода и с надзорно-охранителния
състав както и до прояви на
агресия ,наложили ползуването на
помощни средства.
Предвид горното ,намирам ,че
са налице условията начл.131 ал.1 от ЗИН вр. с чл. 16 ал. 1 от Наредба № 2/99 год. за преместване на подсъдимия Юмеров от ОЗ Стара Загора в
затворническа болница гр. Ловеч предвид
влошеното му здравословно съС.ие ,налагащо незабавно специализирано лечение.
Водим от гореизложеното,
Р А
З П О
Р Е Ж
Д А М :
АХМЕД ИСУФОВ ЮМЕРОВ ,ЕГН **********,подсъдим
по НОХД № 284/04 год. по описа на ОС
гр.Ямбол ДА СЕ ПРЕМЕСТИ от ОЗ гр.Стара
Загора в болницата при Затвора гр.Ловеч.
Препис от разпореждането да се изпрати на Началника на Затвора гр. Стара Загора и Началника на болницата при Затвора гр. Ловеч за сведение и изпълнение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/П.Чиликова/
МОТИВИ по ВЧНД № 268/2005
год.
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Р.Бянов от АК Варна в качеството
му на пълномощник на Юсеин
Кадиров от гр.Ямбол срещу
Определение № 670/24.06.2005 год. ,постановено по ЧНД № 1001/2005 год.на ЯРС, с което по реда на чл.152б
ал.5 от НПК е оставена без
уважение молбата на Кадиров
за изменение в по-лека такава на взетата спрямо него мярка за неотклонение”ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по дознание № 511/2005 год.на РПУ Ямбол. Навеждат
се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на проверяваното определение.Твърди се, че
по делото са извършени всички
процесуално- следствени действия и са
събрани всички относими доказателства
като на практика е приключено
досъдебното производство. Твърди се
,че жалбоподателя е с поС.ен адрес и няма опасност
той да се укрие или
извърши ново престъпление.Навеждат се доводи за влощшеното
здравословно съС.ие
на Байрямов предвид приложените по делото
медицински документи и
свидтелеските показания на ортопед- травматолога д-р В.Славов ,от които
става ясно ,че е
наложителна операция на дясната ръка на жалбоподателя. Настоява се
за отмяна на атакувания съдебен
акт и промяна на взетата мярка за неотклонение от “Задържане под
стража” в по-лека такава, т. к. в
този и вид мярката за процесуална
принуда не изпълнява никаква функция
и се превръща в предварително изтърпяване на наказание “лишаване от
свобода” ,с което се предрешава въпроса за вината и наказанието.
В съдебно заседание
жалбоподателят Кадиров се явява лично и наред
със защитника си изцяло поддържа въззивната жалба на посочениете в нея основания.Излагат
се и доводи за тежкото здравословно състояние на жалбоподателя , което налага
лечение в условия различни
от тези в следствения арест
предвид заключението на назначената
и изслушана тройна
съдебно- медицинска експертиза.
Представителят на ЯОП
изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба.Настоява за потвърждаване на законосъобразното и правилно определение на ЯРС. Навежда се
довод,че не е налице промяна
на основанията, мотивирали съда
да вземе спрямо
уличения мярка за неотклонение
“Задържане под стража”, а
здравословното състояние на Байрямов не
налага спешна животоспасяваща хирургическа намеса.
Съдът след цялостна преценка
на доказателствата по делото и становищата на страните констатира следното:
Видно от дознание № 511/2005 год. на
РПУ Ямбол, жалбоподателя Кадиров
е уличен в осъществено престъпно
деяние по чл.142а ал.4 вр. с ал.1 НК
и по чл.155 ал. 3 вр. с ал.1 от НК. От
събраните по делото гласни и
писмени доказателства може да се
направи обосновано предположение
,че жалбоподателя е автор на
вменените му престъпни
деяния като в тази насока са и
неговите обяснения.
Видно
от заключението на вещите
лица по назначената , изслушана
и приета от съда тройна
медицинска експертиза по травматология и
ортопедия, жалбоподателя Байрямов
към настоящия момент е с диагноза несрастване на полифрагментна нормотрофична
псевдоартроза като фрактурните краища
са заоблени и загладени с 2-3 мм. и е налице дистанция между костните
фрагменти и затворен медуларен
канал.Според експертите е необходимо оперативно лечение за възстановяване на функциите на дясната ръка на жалбоподателя.Според заключението на
вещите лица ,което
като обективно ,компетентно
и неоспорено от страните съда
кредитира изцяло ,предвид нарушената функция на горния крайник и болковия синдром ,нестихващ въпреки предприетата външна
мобилизация,Кадиров не е в
състояние да се обслужва сам и да пребивава в условията на следствен арест.
От така установената
фактическа обстановка ЯОС прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице
имащо право на жалба и в срока по чл.152б ал.8 от НПК.Разгледана по
същество,жалбата се преценява като ОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди взетата по реда
на чл.152а НПК мярка за неотклонение “Задържане под стража”
ЯРС се
е мотивирал с липсата на промяна
в обстоятелствата ,наложили
определянето на най- тежката мярка
за процесуална принуда. Проверяващата инстанция счита
,че следва в случая да се има
предвид влошеното здравословно състояние на
жалбоподателя несъвместимо с пребиваването
му в условията на следствен
арест,което несъмнено представлява
промяна в обстоятелствата
,мотивирали инстанционните съдилища да
определят по реда на чл. 152а огт НК на Кадиров мярка за неотклонение “Задържане под
стража”. Проверяващата инстанция не споделя
необоснованите и
незаконосъобразни правни изводи на ЯРС
,че не са налице основанията визирани в нормата на чл.152 ал.3 НПК за промяна
на първоначално определената
мярка за процесуална принуда. Спрямо жалбоподателя са предявени две
обвинения за умишлени
престъпления от общ
характер , за които НК предвижда наказание съответно “от
три до десет
години лишаване от свобода” и
от “една до шест години лишаване от свобода” .ЯОС намира ,че са
налице доказателства сочещи на обосновано предположение ,че именно Кадиров е автор на
вменените му престъпни деяния.
ЯОС счита ,че характера
на самото престъпление
,вменено на жалбоподателя предполага опасност същия да се
укрие или извърши
ново престъпление още
повече ,че същия е личност с трайни
престъпни навици, осъждан за тежки
умишлени престъпления от общ
характер . В конкретиката на настоящия
казус обаче,тежкото здравословно състояние на жалбоподателя ,според
становището на тройната съдебно-медицинска
експертиза ,несъвместимо с пребиваването
му в условията на
следствения арест и налагащо постъпване в болнично заведение водят до
извода ,че определената на Кадиров мярка за неотклонение “Задържане под стража” следва да бъде заменена с по- лека такава.Настоящият съдебен състав на ЯОС
счита,че предвид характера на
предявеното на Кадиров обвинение
следва да му се определи мярка за неотклонение “Парична гаранция
в размер на 1500 лева “ като размера
е съобразен с имотното състояние на жалбоподателя според
нормата на чл.150 ал.2 НПК.
Предвид гореизложеното проверяващата
инстанция счита ,че са налице доказателства,сочещи на промяна в
обстоятелствата ,мотивирали
вземането спрямо Кадиров на мярка
за неотклонение “Задържане под стража”
-същата се явявя
незаконосъобразна и се налага
промяната и в по- лека
такава, а именно “Парична гаранция
в размер на 1500 лева”.
Водим от гореизложеното ,ЯОС
намира атакуваното определение на ЯРС за незаконосъобразно и
необосновано и на осн.
чл.152б, ал.10 НПК въззивният съд
постанови съдебния си акт като
замени мярката за
неотклонение на уличения Кадиров от “Задържане под стража “ в “Парична гаранция в размер на 1500 лева”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
За да вземе спрямо уличения
мярка за неотклонение “Задържане под
стража”,ЯРС се е мотивирал с наличие
на реална опасност жалбоподателя да се
укрие или да извърши друго престъпление,независимо от обстоятелството ,че има постоянен адрес и е реабилитиран ,т.е. неосъждан по
смисъла на закона.ЯРС е приел,че от материалите по делото може да се
направи обосновано предположение,че именно уличения е извършител на
вмененото му престъпно деяние.В
проверяваното определение на ЯРС е
прието,че е налице реална опасност Василев както
да се укрие,така и да
извърши ново престъпление, което
се мотивира от ЯРС
с характера на осъщественото престъпно деяние- засегнати са обществени
отношения ,уреждащи половата
неприкосновеност на личността като в случая
е налице посегателство срещу 11-годишно дете,което не е
имало възможност да се защити.ЯРС
приема,че е налице опасност
Василев да се укрие с цел
осуетяване на наказателното преследване спрямо него.
Отакуваното определение на ЯРС ,с
което е взета мярка зе неотклонение “Задържане под стража” спрямо тримата жалбоподатели се преценява от ЯОС като
незаконосъобразно и необосновано по следните съображения:За да се
вземе най-тежката мярка за неотклонение
“Задържане под стража” е необходимо комулативното наличие на три
предпоставки:спрямо уличения да е
повдигнато обвинение за умишлено
престъпление от общ характер,за което НК предвижда
наказание “лишаване от
свобода”,да е налице опасност уличения
да се укрие или да извърши друго престъпление
и от данните по делото да се направи
обосновано предположение ,че именно уличения е автор на престъпното
деяние.Ако една от тези предпоставки
не е налице мярката за процесуална
принуда не следва да бъде”Задържане под стража”. ЯОС счита,че не са налице
всички изискуеми от закона предпоставки за определяне на най-тежката
мярка за неотклонение ,а именно:от
данните по делото може да се направи
обосновано предположение ,че уличения е автор на престъпното деяние -
жалбоподателя Василев дава подробни обяснения,които обсъдени
в съвокупност с показанията на свидетелите Стоян Костадинов и Силвия
Костадинова дадени в хода на досъдебното производство категорично сочат
на осъществено от страна на уличения престъпление по чл.157 ал.2 вр. с ал.1 НК.
Налице е и
втората от комулативно изискуемите се предпоставки в ал. 6 на чл.152а НПК - спрямо жалбоподателя е
повдигнато обвинение,което с оглед предвиденото наказание “лишаване от свобода от една до пет години” е умишлено престъпление от
общ характер.
ЯОС намира,че не е
налице тратата от
изискуемите се предпоставки за определяне на
най- тежката мярка за процесуална принуда ,
а именно: от данните по делото не
може да се прави извод за наличие на опасност уличения да се укрие
или да извърши ново престъпление .Жалбоподателят Василев има постоянен адрес и
работа в
с.Ген.Инзово,обл.Ямбол.Василев е осъждан,но
реабилитиран и няма
висящи сл. дела или дознания,по които
да има качеството на
обвиняем или уличен.Василев единствен се
грижи за възрастните
си родители ,живеещи с него в с.Ген.Инзово и не са налице визираните
в чл.152 ал.2 НПК предпоставки презумиращи наличието на
опасност за укриване или извършване на ново
престъпление.Вярно е,че се касае за престъпно
посегателство срещу половата
неприкосновеност на
11-годишно дете,но с оглед предвиденото в НК наказание това
престъпно деяние макар и с висока
степен на обществена опасност не
се явява тежко умишлено престъпление,т. е. и този
довод на ЯРС мотивиращ опсаност от
укриване или извършване на ново престъпление
от страна на Василев е
необоснован .
С оглед гореизложеното ЯОС счита ,че
атакуваното определение на ЯРС ,с което
на жалбоподателя е определена най-тежката
мярка за процесуална принуда-“задържане под стража” като
необосновано и
незаконосъобразно следва да бъде отменено ,
а спрямо Василев да се вземе мярка
за неотклонение”Парична гаранция
в размер на 1000 лева”,която съответствува
на характера на
осъщественото престъпно
деяние и
е съобразена с финансовото състояние
на уличения.На Василев ЯОС
определи на осн. чл.150 ал.3 НПК
15-дневен срок за преставяне на
така определената му парична гаранция
като постанови на осн. чл.152а
ал.12 НПК уличения да се
освободи от следствения
арест след представянето на
определената му парична гаранция.
По изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на
чл.152а ал.11 от НПК ,ЯОС постанови
съдебния си акт
ВЪЗЗ. НОХД № 1 /2005 год.
ХОД
В ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНИЯ СЪД.
НАСРОЧВАМ делото
за…………………………………………...
ДА СЕ ПРИЗОВЕ въззивника- лишен от свобода
ЙОРДАН ТАШЕВ ГОЧЕВ от с.Воден
,обл.Ямболска ,понастоящем в Затвора гр.Бургас като в призовката му се впише,че явяването пред възз. съд не е
задължително,освен ако желае да
участвува лично в откритото съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ЯОП.
04.01.2005 год.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК:
/П.ЧИЛИКОВА
/
МОТИВИ по ЧНД-ДП N 223/2001 год.
Производството пред ЯОС е образувано по предложение на ЯОП по реда на
чл.154 ал.1 от НПК с искане за
отстраняване от длъжност на Димо Стоев Василев- Управител на
“Тополовград-Автобусни превози-Д”ООД гр.Тополовград -обвиняем по сл. д. N
433/2000 год. по описа на ОСС
Ямбол . В предложението се сочи,че спрямо Василев е повдигнато обвинение по чл.283а,т.1 във вр. с бл.282
ал.1 от НК и длъжността,която той
заема създава пречки на водещия разследването по събирането на писмени и гласни доказателства касателно
приватизацията на дружеството,по повод на която
е и повдигнатото на Василев обвинение.Навежда се и довод ,че
част от разпитаните свидетели са в трудово-правни отношения с дружеството,на което управител
е обв.Василев и е възможно
оказване на въздействие от страна
на управителя в качеството му на техен работодател.
В съдебно заседание обвиняемия Василев участвува лично и със защитник-адвокат П.Панчев от АК Ямбол.
Настоява се за оставяне без уважение
на направеното от страна на ЯОП
искане като голословно
,необосновано и незаконосъобразно като
се навеждат доводи,че от данните по делото не може да се направи извод,че
е налице опасност обвиняемия в качеството си на Управител на
“Тополовград-Автобусни превози”ООД да затрудни пълното,обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по сл. дело n 433/2000 год. на ОСС Ямбол.Навеждат се доводи,че управителя Василев е проявил
активност като е сигнализирал
многократно ТРП за извършени от негови
служители нарушения на
закона.Сочи се ,че при отстраняване на управителя
от длъжност приватизираното дружество
ще бъде”обезглавено” и
“разграбено от лицата,които уличават
управителя Василев в престъпни деяния. Сочат се доказателства.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ямбол поддържа депозираното по реда на чл.154 ал.1
от НПК предложение.Обосновава искането си със събраните в хода на
предварителното производство гласни и писмени доказателства, от
съвокупната преценка на които е
видно,че на свидетелите се оказва въздействие по повод дадени
от тях показания по сл. дело N 433/2000 год.,по което
Василев е обвиняем за престъпление по служба.
След като се запозна със
събраните по делото доказателства и становищата на страните и с оглед
правомощията му по чл.154 ал.2 от
НПК,ЯОС намери за ОСНОВАТЕЛНО ИСКАНЕТО на ЯОП по реда на чл.154 ал.1
от НПК по следните съображения:
С постановление от 27.12.2000
год. по сл. д. N 433/2000 год. на ОСС Ямбол против Димо Стоев Василев от
гр.Тополовград е предявено обвинение за престъпление по чл. 283 а ,т.1
във вр. с чл.282 ,ал.1 от НК,затова че в
качеството си на длъжностно лице-
Управител на “Тополовград- Автобусни превози- Д” ООД Василев
е нарушил служебните си задължения и
е превишил правата си ,с цел да набави
за себе си и за други лица облага
и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици
за дружеството,като деянието на Василев
е свързано с приватизацията на “Тополовград-Автобусни превози- Д”ООД
Тополовград.В този смисъл са налице
първите две от
изискуемите се в комулативна
зависимост предпоставки, визирани в
чл.154 ал.1 от НПК.Безспорно е,че се касае
за предявено на Василев
от страна на ЯОП обвинение за
умишлено престъпление от общ
характер , което е извършено
във връзка с работата
-очевидно е ,че се касае за
осъществено престъпление по
служба във връзка с приватизацията /закупуването на
дялове/на процесното дружество,на което
Василев е Управител.
ЯОС намира,че е налице и третото от комулативните изисквания
визирани в нормата на чл.154 ал.1 от НПК и искането на прокурора за
отстраняването на обвиняемия по сл. дело N 433/2000 г.Василев от длъжността Управител е основателно.По делото са налице данни,от
които би могло да се направи обосновано предположение,че служебното положение
на обвиняемия Василев ще
създаде пречки за обективното,всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по
делото. Видно от приложената нот. заверена декларнация на Атанас Георгиев
Атанасов от 11.06.2001 год. същия с принуда и със заплаха за уволнение е бил принуден да декларира невярни обстоятелства касателно присъствието му
и начина му на гласуване на двете общи
събрания на дружеството,на което
обвиняемия е Управител.Тази декларация
противоречи на дадените от
Атанасов на 13.04.2001 год. в качеството му на свидетел показания по сл.
дело N 433/200о г. на ОСС Ямбол.В нотариално заверена декларация
от 20.12.2000 год. Петър Христов
Стоев декларира обстоятелства касателно
участието си и
начина си на гласуване на
събранието от 17.02.2000 год.,за
които дава коренно различна трактовка в показанията
си пред водещия разследването по сл. дело 433/2000 г. на
ОСС Ямбол в разпита му от
13.04.2001 год.По същия начин са постъпили и лицата Коста Митев Стоилов ,Надка Стефанова
Иванова и Стоян Йорданов Георгиев,които
в нотариално заверени
декларации от м. декември 2000
год. и месец януари 2001 година декларират
факти и обстоятелства различни
и противоположни на тези,за
които обясняват в свидетелските си показания
дадени в хода на
разследването по сл. дело 433/2000 на
ОСС Ямбол от 13.04.2001 год ,а в същите показания
дадени пред следовател Джонджаров свидетеля Стоян Георгиев изрично
посочва,че със заплаха за уволнение
е бил принуден да се подпише в декларацията,в която е
съзнавал ,че вписва неверни
и неистински факти
и обстоятелства.Всички тези лица
към настоящия момент са в
трудово- правни отношения с дружеството
, на което обв.Димо Василев е Управител.
Видно от
приложените по искане на защитата на обв. Василев преписки с N 11/2001 год. и
620/2000 год. на ТРП,по сигнали
на Василев са
извършени проверки по повод работата на бившите служители в “Тополовград- Автобусни
превози-Д”ООД Тополовград Надежда Герджикова ,Гергана Тодорова и Димо Костов като с постановление от 05.06.2001 год. ТРП е
отказала да образува предварително производство
за престъпление по служба
срещу бившия шофьор
Костов и бившата
директорка на автогара
в процесното дружество Гергана Тодорова.Видно от
обясненията на Надежда Герджикова
направени в хода на проверката по
пр. вх. N 620/2000г. на ТРП,същата е била заплашвана и
тормозена да напусне
работа си,т. к. е отказала в качеството си на протоколчик от
общите събрания на
дружеството да съставя
нови протоколи на мястото на оригиналните
и да вписва
в тях решения ,които не се вземани
в хода на проведените
общи събрания.
Горните обстоятелства
дават достатъчно основания
на ЯОС да счете,че длъжностното качество на обв.Василев ,
а именно Управител на “Тополовград-Автомобилни
превози-Д”ООД Тополовград създава
пречки за събирането на
гласни и писмени
доказателства и за
изясняване пълно ,обективно
и всестранно на
обстоятелствата по сл. дело n 433/2000 год.
на ОСС Ямбол,по което Василев е
обвиняем за умишлено престъпление от
общ характер по повод
службата му.
Предвид гореизложеното ЯОС
постанови определението си по реда на чл.154
ал.2 вр. с ал.1 от НПК като ОТСТРАНИ обвиняемия по сл. д. 433/2000 год. на ОСС Ямбол Димо Василев от длъжността
УПРАВИТЕЛ до приключване на предварителното производство .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ по Определение №60/17.07.2008 г.на ЯОС
Производството е по реда на
чл.270 ал.1 НПК и е образувано
по внесено в ЯОС искане от адв.Н.Николов –защитник на
подс.ВасилВасилев,с
което се
пледира промяна на
определената му мярка му за неотклонение от “Задържане под стража “ в по-лека такава.
Представителят на ЯОП изразява становище, че не са налице
факти и обстоятелства, които да водят до извод за промяна в обстоятелствата
мотивирали инстанционните съдилища да вземат спрямо
подсъдимия Василев мярка за неотклонение “Задържане под стража” в досъдебната и съдебната
фаза на процеса. Представителя на държавното обвинение навежда доводи че
са представени доказателства от които е видно, че спрямо Василев и група лица в
Р Турция е образувано предварително производство за организирана престъпна
група с цел контрабанда на наркотично вещество хероин, което производство не е
приключило с влязло ви сила акт. Представителя на ЯОП оспорва представените от защитата писмени
доказателства за влошеното здравословно състояние на Василев тъй като те касаят
здравословното му състояние към месеците февруари, април и май 2007 г., а не
към настоящият момент. Настоява се мярката за неотклонение “Задържане под
стража “ по отношение на подс. Василев да остане без
промяна.
Защитата на подс. Василев в лицето на адвокатите Николов, Тодоров, Киндалов и Марковски и неговият
баща Борис Маринов навеждат доводи, че не са налице кумулативно изискуемите се предпоставки за
продължаване на вече определената на подс Василев мярка
за неотклонение “Задържане под стража”, която вече е потвърждавана в хода на съд.
производство по реда на чл. 270 ал. 1 от НПК Навеждат се множество доводи , че
липсват по делото конкретни доказателства ,от които да се съди както че подс. Василев може да извърши ново престъпление така и че подс. Василев може да се укрие. Твърди се, че от
представените ведно със заявлението писмени доказателства е видно, че спрямо
Василев е отменена приложената принудителна административна мярка (забрана за
напускане пределите на страната), наложена му от Частен съдебен изпълнител Сия Халаджова с оглед неизпълнение на гражданско задължение
като датата на отпадането на забраната е 21.04.2007 г. , т.е. много преди
датата на повдигане на обвинение на подс.
Василев по чл. 242 ал. 2 от НК.
Навеждат се множество доводи , че подс. Василев има
семейство, за което преди задържането му
под стража се е грижил единствен той и
което след дългия му престой в
ареста отчайващо се нуждае от неговата финансова подкрепа. Сочат се доводи че подс
Василев е с чисто съдебно минало и изключително добри характеристични данни
като съответно се представят множество доказателства за това. Навеждат се и
доводи, че на практика предварителното
задържане под стража с мярка за неотклонение на подс.
Василев отдавна е надскочило рамките на
разумните срокове, което следва да се преценява по същество като ново
обстоятелство. Твърди се че, по отношение на подс.
Василев твърде дългия срок на взетата
спрямо него мярка за неотклонение “Задържане под стража” на практика и
фактически е превърнал мярката за неотклонение в една предварителна репресия, в
едно предварително изтърпяване на наказание, без да е налице влязла в законна
сила присъда. Навежда се довод , че подс.
Василев е с влошено здравословно състояние
, видно от представените медицински документи, което му здравословно състояние
се е обострило и влошило в условията на
предварителния арест. Всички защитници на подс.
Василев настояват съда в съответствие с изискванията на чл. 5 и ч. 6 ЕК за
защита на правата на човека и основните свободи да замени мярката за
неотклонение на подс. Василев в по-лека такава.
Според защитата аргументацията на
представителя на държавното обвинение на неотпаднала
опасност подс Василев да се укрие или да извърши ново
престъпление с факта, че срещу него се
води наказателно производство в Турция е необоснована. Според защитата на подс. Василев няма по делото събрани никакви доказателства
,които да сочат, че спрямо подс. Василев в Турция има
повдигнато обвинение което да е конкретно или доказателства за образувано
спрямо него съд. производство в Р Турция – напротив, от представената присъда
на Втори съд за тежки престъпления на гр. Одрин е видно, че турската прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу Иван Георгиев Лазаров, а турския съд е постановил присъда срещу същото
лице като по това дело никъде и по никакъв начин не се споменава името на подс. Василев.
В последната си дума подс. Василев твърди че не е добре здравословно, че престоя
му в затвора в гр. Ст. Загора е свързан с едно постоянно пътуване на неговите
роднини по дестинацията гр Ст Загора гр София и обратно,
което за него е прекалено. Моли съда да промени мярката за неотклонение
като отчете факта за чистото му съдебно минало.
След като извърши цялостна
проверка на доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните и с
оглед правомощията му визирани в нормата на чл. 270 ал
2 от НПК съдът прие за установено следното:
Молбата е допустима, като
подадена от лице имащо правен интерес за това, а разгледана по същество се
преценява от съда като основателна по следните съображения:
С постановление от
18.05.07 г. по ДП №69/07 г. на ОДП- Ямбол в качеството на обвиняем е привлечен
Емил Василев И. като му е вменено престъпление по чл.
242 а л. 2 пр. 1 от НК.
С Постановление от 18.03.07 г. като обвиняем по
това ДП за същото престъпно деяние е привлечен и подс.
Васил Борисов Василев- молител в настоящото специално производство.
В хода на ДП с определение
№50/21.05.2007 г. постановено по ЧНД №219/07 г. на ЯОС спрямо подс. Василев е взета мярка за неотклонение “Задържане под
стража” .
ЯОП е внесла за разглеждане в ЯОС обвинителен акт
против подс. Василев за осъществено престъпление по
чл. 242 ал. 2 от НК и към настоящият
момент делото е в съдебна фаза след разпореждане от 22.11.2007 на
съдията-докладчик.
В хода на досъдебното
производство с определение №11/20.02.2008 г. по реда на чл. 270 ал. 1 от НПК
съда е оставил искането на адв. Николов , защитник на
подс. Василев, за промяна на определената му в хода
на ДП мярка за неотклонение “Задържане под стража” в по-лека такава без
уважение , като е потвърдил определение №50/21.05.2007 г. , постановено по ЧНД
№219/2007 г. на ЯОС.
Задържането под стража се
явява драстично посегателство върху правото на свобода на личността в назателтелния процес. Разпоредбата на чл. 63 ал 1 от НПК, която е приведена в съответствие с
изискванията на ч л. 5 т. 1 б.”С” от Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки за да се определи на обвиняемия или
подсъдимия най-тежката мярка за процесуална принуда, а именно: Съществуването
на реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление; за вмененото му престъпление НК да предвижда наказание “Лишаване
от свобода” и от доказателствата по делото да може да се направи обосновано
предположение , че подсъдимия е автор на вмененото му
престъпление. В настоящото специално производство разпоредбата на чл. 270 ал. 2
изключва от обема на обсъждане на кумулативно изискуемите се предпоставки за потвърждаване на мярка за неотклонение
“Задържане под стража” предпоставката “обосновано предположение” именно
подсъдимия да е автор на престъпното деяние. В този смисъл настоящият съдебен
състав не обсъжда събраните в хода на ДП и на съдебното следствие доказателства
касаещи авторството на вмененото на подс. Василев от страна на ЯОП престъпно деяние.
По отношение на останалите
кумулативно изискуеми се предпоставки съда счита, че е настъпила промяна по
отношение на фактите и обстоятелствата подробно обсъждани от инстанционните съдилища в производството по първоначално
вземане на мярка за неотклонение по реда на чл. 64 ал. 5 от НПК и в
производството по реда на чл. 270 ал. 1 от НПК. Вярно е, че на подс. Василев от страна на ЯОП е вменено
престъпление по чл. 242 ал. 2 от НК, за което материалната норма предвижда
наказание от 10 до 15 години “лишаване от свобода”, което безспорно и несъмнено
го определя като тежко умишлено престъпление от общ характер, но е налице
безспорна промяна от друга страна в обстоятелствата и доказателствата
мотивирали инстанционните съдилища да приемат, че е
налице реална и неотпаднала опасност подс. Василев да се укрие или да извърши ново престъпление.
На първо място според настоящият съдебен състав от първоначалното задържане под
стража на подс. Василев -18.05.2007 г. до настоящият момент е изтекъл
един твърде дълъг период от време, който срок се превръща в неразумно дълъг
и създава опасност мярката за неотклонение да
де превърне в една предварителна
репресия без да е налице влязла в сила присъда по отношение на подс. Василев. Продължителния престой на подс. Василев в следствения арест с най -тежката мярка за
процесуална принуда не следва да се превръща в средство за предварителна
репресия като същия има право да бъде освободен до постановяване на присъда и
влизането в сила на такава присъда. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 5 и
чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи. Неразумно дългият срок на мярката
за неотклонение “Задържане
под стража “ взета по
отношение на подс.Василев
в досъдебната
фаза на процеса и потвърдена
в съдебната фаза ,представляваща престой
в условията на предварителен арест
от 14 месеца е достатъчно
условие да се приеме ,че са
настъпили промени в
обстоятелствата мотивирали инстанционните съдилища
да постановят ,респективно
потвърдят най-тежката мярка за процесуална принуда.
Настоящият съдебен състав
намира за необосновано твърдението на ЯОП , че не е отпаднала опасността
подсъдимия да се укрие или да извърши ново престъпление, тъй като спрямо него в
Република Турция е налице висящо наказателно производство за организирана
престъпна група, тъй като от представеното от ЯОП писмено доказателство, а
именно Постановление на Главна републиканска прокуратура на Република Турция от
29.11.2007 г. не става ясно дали спрямо подс. Васил
Бориславов Василев в Р Турция е повдигнато обвинение и дали срещу него се води
наказателно производство. От представеното в днешното съдебно заседание от
страна на защитата писмено доказателство, а именно Решение на Втори съд за
тежки престъпления в гр. Одрин, Р Турция
от 12.03.2008 г. е видно че спрямо Иван Георгиев Лазаров е постановена
осъдителна присъда, като същия е осъден на 12 години и 6 месеца затвор,
съответно и парична глоба, за пренасяне на хероин на 29.12.2006 год.. От това
писмено доказателство е видно, че спрямо
подс. Василев няма повдигнато обвинение и няма
постановена присъда в турски съд за
пренасяне на хероин в съучастие с Иван Лазаров.
Твърденията на представителя на обвинителната власт за разследване на
Василев на територията на Р Турция за участието му в организирана престъпна
група не се подкрепя и от другите
приложени по делото доказателства. Видно
от представеното от страна на ЯОП в предходното производство по чл. 270 ал. 1
от НПК писмено доказателство – Постановление от 28.01.2008 г на ВКП на Р
България, е допусната за изпълнение в под условие молба за правна помощ на
Главна прокуратура гр. Истанбул, касаеща
водено предварително производство срещу Емил И. , Васил Василев, Лазар
Лазаров и турския гражданин Йигит Танер , като в Постановлението на Главна
прокуратура на Националната следствена служба е възложено да прецени дали се
касае за едно и също престъпление с оглед принципа “Non Bis In Idem” и резервата от страна
на Р България направена в чл. 2 при ретификацията на ЕКВНПВ. Със същото
постановление ВКП възлага изпълнението
на Националната следствена служба. По делото не са представени доказателства,
от които да е видно каква преценка е направила Националната следствена служба,
с оглед това воденото в Р Турция наказателно производство срещу Емил И., Васил
Боиславов Василев, Лазар Лазаров и турския гражданин Йигит Танер и воденото против Василев наказателно
производство в Р България досежно факта
едно и също престъпно деяние ли касаят. В тази насока освен представената от
страна на защитата присъда на Втори наказателен съд за тежки престъпления гр.
Одрин други доказателства няма.
На
следващо място следва да се отбележи и факта че при постановяване на съд.акт от
22.02.2008 г. по реда на чл. 270 ал. 1 от НПК, с който е потвърдил взетата по
отношение на подс. Василев мярка за неотклонение Задържане под стража
настоящият съдебен състав се е мотивирал и с факта , че подс. Василев е
напуснал пределите на Р България през м.май 2007 г. в нарушение на наложената
му на 22.03.2007 г. забрана да напуска страната. Видно от представеното писмено
доказателство, а именно Постановление на ЧСИ Сия Халаджова – ЧСИ №863, от
21.04.2007 г. е отменена приложената по изп.дело №20068630400015 принудителна
административна мярка по отношение на Васил Борисов Василев по реда на чл. 76
т. 3 от Закона за БДС., във вр.§1 т. 5 от ДР ЗБДС. В този смисъл напускайки
през м.май 2007 г. територията на Р България в посока Р Турция подс. Василев
очевидно не е нарушил наложената му на 22.03.2007 г. забрана да напуска
страната, тъй като през м.април 2007 г. тази забрана вече е отменена. Очевидно и несъмнено е, че наложената забрана
да напуска Р България на подс.
Василев и обстоятелството, че
той през м. май 2007 год. предприема служебно пътуване
за БТурция не може и не следва да
се преценява като евентуална опасност той
да се укрие а още по малко като опасност да извърши ново престъпление.
Това следващото по
ред новонастъпило обстоятелство ,необсъждано от
инстанционните съдилища при
предходните производства
досежно мярката за неотклонение на подс.Василев.
Според настоящият съдебен
състав сочената в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от НПК опасност подсъдимия да
извърши ново престъпление не може да бъде илюзорна, тя следва да бъде винаги
реална, а към настоящият момент доказателства, че подс.
Василев може да извърши ново престъпление фактически не са налице. От друга
страна пък е безспорно, че подс. Василев е с чисто
съдебно минало и добри характеристични данни- налице са
множество доказателства касателно благотворителната му дейност в качеството му на собственик на ЕТ “Мартранспорт-В.Василев
“ . Същият е с постоянен адрес на
територията на Р България в гр. София, където живее заедно със семейството си.
Всички изброени по- горе доказателства според съда водят до категоричния извод
,че безспорно и несъмнено е отпаднала опасността подс.
Василев да се укрие или да извърши ново престъпно деяние. Единствено и само
факта на високата степен на обществената опасност на вмененото
му престъпно деяние и вида на контрабандираните
стоки- високорисково наркотично вещество хероин, в
особено голямо количество, не могат да обосноват извод на реална опасност подс. Василев да се укрие или на реална опасност същия да
извърши ново престъпление.
В заключение съдът намира,
че в настоящото съдебно производство се събраха
множество доказателства, които сочат на факти и обстоятелства говорещи
за отпаднала необходимост за определяне на най- тежката мярка за неотклонение
спрямо подс. Василев. В този смисъл съда измени
взетата в хода на ДП спрямо Василев мярка за неотклонение “Задържане под
стража” като му определи по-лека мярка за неотклонение, а именно “Парична
гаранция” в размер на 20000 лв. При определяне на размера на гаранцията съдът
се съобрази както с вида и характера на вмененото на подс. Василев престъпление ,така и с неговото имуществено
състояние като отчете факта ,че същият е собственик на ЕТ “Мартранспорт
– Васил Василев” гр. София.При
определянето на по-лека
мярка за неотклонение
на подс.Василев съда
се съобрази и с неговите
здравословни проблеми ,обективирани в
представените от защитата медицински
документи .
Предвид горното и на
основание чл. 270 ал. 2 от НПК съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СЪДЕБЕН СЪСТАВ:
предложение на ЯОП по реда на чл.152 а ал.1 НПК с искане за
вземане на мярка за неотклонение
“Задържане под стража” по дознание № 804/05 год.
по описа на РПУ Ямбол спрямо
уличения АТАНАС ИВАНОВ АТАНАСОВ от гр.Ямбол.В предложението се сочи
,че спрямо Атанасов е повдигнато
обвинение по чл.354а ал.1 от НК,за което се предвижда наказание от 10
до 15 години “Лишаване от свобода”
и “Глоба в размер от 100 000 до 200
000лева”.Навеждат се доводи ,че са
налице доказателства за авторството на престъпното деяние както и
че е налице реална
опасност обв.Атанасов да се
укрие и да извърши
друго престъпление.
В съдебно заседание обв.Атанасов участвува лично
и със защитник - адвокат.Настоява се
за определяне на по-
лека мярка за неотклонение от “задължане
под стража” като се навеждат
доводи,че твърдението на ЯОС за
наличие на кумулативните предпоставки на чл.152а ал. 2 т. 1 до т.4 от НПК е
необосновано.Твърди се ,че обв.Атанасов
е неосъждан и няма
данни сочещи на
укриване или на опасност от осъществяване на ново престъпление , а
представените писмени доказателства
говорят за тежко сърдечно заболяване
,чийто лечение е
несъвместимо с условията на следствен
арест.
Представителят на ЯОП поддържа
депозираното по реда на чл.152 а ал.1 НПК
предложение.
След като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните и с оглед правомощията му по
чл.152 а , ал.8 НПК ,ЯОС намери за НЕОСНОВАТЕЛНО Предложението
на Окръжна прокуратура Ямбол
по реда на чл.152а, ал.1 НПК
предвид следното:
Вшдно от материалите по дознание № 804/05 год. на
РПУ Ямбол на 21.07.2005 год. е започнато досъдебно производство против
Атанас И. Атанасов за осъществено престъпление по чл. 354а
ал.1 от НК,затова че на
21.07.2005 год.,около 22,00 часа в гр.Ямбол ,ж.к”Зл. рог”,без надлежно
разрешение ,съхранява и пренася
високорискови наркотични вещества-амфетамин/6 бр. книжни пакетчета с
общо тегло 4,2 грама/ и марихуана /2 бр. найлонови плика суха
зеленарестителна маса с общо тегло
549,6/.
Видно от свидетелските показания на служителя на РПУ Ямбол
Атанас Лидев на инкриминираната
дата при полицейска операция
, уличения Атанасов е задържан
в района на Езикова гимназия ,т. к.
е със”съмнително поведение “- при вида на двама
цивилни полицаи уличения хуква да
бяга и е задържан
от полицая Красимир Радев в хранителен
магазин в бл.13 на к-с “Златен рог”.Запитан защо бяга
от двамата полицаи , уличения
според свидетелските показания на Лидев
отговаря: “Вие защо ме гоните” .
Видно от приложените по делото писмени доказателства - протокол за претърсване на лице
,одобрен по съответния
процесуален ред от съдия от ЯОС,
2 бр.протоколи за оглед на веществени
доказателства,2 бр.протоколи за извършен
полеви наркотест за наличие на
наркотично вещество от 21.07.2005
год.,протокол за претърсване
и изземване от 22.07.05 г.
,одобрен по съответния процесуален ред
от съдия от ЯОС ,опис на иззетите следи
и веществени доказателства, у
уличения Атанасов при задържането
му са открити и
иззети 4,2 грама амфетамин , а от дома
му –549,6 гр. суха растителна
маса представляваща марихуана.
Видно от
представените от защитата на уличения Атанасов 3 бр. епикризи
същия страда от тежко белодробно
заболяване като на 01.03.2005 год. е опериран
в ХО на МБАЛ”Св.Пантелеймон” с диагноза
“торакоцентезис” и в следоперотивния период
и рехабилитация е с окончателна диагноза
от КГХ гр.София “плевмоторакс
спонтанеа синистра”.
ЯОС намира,че не са налице
кумулативните изисквания, визирани
в нормата на чл.152а,ал.6 НПК и
спрямо Атанасов не следва да се вземе
мярка за неотклонение
“Задържане под стража”.По делото са
налице данни , от
които би
могло да се направи обосновано
предположение ,че именно Атанасов е автор на вмененото му инкриминирано деяние - свидетелските
показания на Лидев ,писмените и веществени доказателства сочат именно
обвиняемия като лице ,което съхранява и пренася
високорискови наркотични вещества-
амфетамин и марихуана. Безспорно е ,че Атанасов в е обвинен в
престъпление,което е наказуемо
с”лишаване от свобода” от 10 до 15 години ,т. е. налице е и
втората от кумулативно изискуемите се предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
Що се касае
до третата от кумулативно изискуемите се предпоставки ,ЯОС намира,
че в случая опасността
обв. Атанасов да се укрие или
да извърши друго престъпление
не е налице.ЯОП не представя
доказателства ,които да
сочат ,че уличения може да се
укрие или извърши ново престъпно
деяния ,
а от друга страна същия е с чисто съдебно минало
и с постоянен адрес
в гр. Ямбол,няма данни да
е автор или
извършител на противообществени прояви ,намира се в следоперативен период на тежко белодробно заболяване , а веществените
доказателства относими към осъщественото престъпно деяние са
иззети по съответния процесуален ред ,т. е. с действията си уличения Атанасов не би бил
заплаха за изясняване на
обективната истина по
висящото досъдебно производство.
По изложените съображения ЯОС намира
, че липсва третата от
кумулативно изискуемите се предпоставки
за вземане на
най-тежката мярка за
неоклонение,визирани в нормата на
чл.152а ал.8 във вр. с ал.6 НПК и определи на
уличения Атанасов мярка за
неотклонение “Парична гаранция в размер на 500 лева ”с оглед нормата на чл.152а ал.7 от НПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ ПО ЧНД № 387/07 год.
Производството пред ЯОС е
образувано по молби на Николай И. Войнски,Иван Димов И. и Николай Христов Янев ,тримата от
гр.Ямбол чрез защитниците им-адвокат
Болградов и
адв. Ан.Димитрова от
ЯАК с искане за
промяна на взетите спрямо
тях с Определение № 70/ 20.07.2007 год., постановено по ЧНД № 326/2007 год. по описа на ЯОС мярки за неотклонение “Задържане под стража”
по ДП № 77/2007 год.
по описа на ОДП Ямбол.
Участвуващият по делото прокурор от ЯОП счита за неоснователни исканията
на тримата обвиняеми за промяна на взетите по отношение на тях мерки за проц.принуда от “Задържане под стража” в по-леки такива,
тъй като не е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали инстанционните
съдилища да им определят най-тежките мерки за неотклонение в производствата по
реда на чл.64 ал.5 НПК и съответно в производствата по чл.65 ал.4 НПК. Навеждат
се доводи, че се касае за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода във
висок размер, както и доводи, че в момента са назначени и се чакат резултатите
от няколко експертизи, които следва да установят както стойността на артифактите, иззети от домовете на обвиняемите, така и
относно резултата от компютърните конфигурации. Именно след като се получат
тези заключения ще бъдат дадени отговори на въпросите представляват ли или не вещи
с архитектурна или друга научна стойност иззетите артифакти
и би могло да се конкретизира мястото от където същите са намерени при
извършените разкопки. Представителят на ЯОП твърди, че не са настъпили нови
обстоятелства след вземането на първоначалната мярка за неотклонение “Задържане
под стража” и настоява съдът да потвърди първоначално взетата мярка за
процесуална принуда.
Обвиняемият Николай Войнски участва лично и със защитник – адв.Болградов, чрез който поддържа искането си за определяне на по-лека мярка за неотклонение. Твърди се, че по делото както при първоначалното вземане на мярките за неотклонение, така и към наст.момент не са налице достатъчно данни, които да сочат на обосновано предположение, че има извършено престъпление. Според защитата самата прокуратура е в неведение предвид липсата на информация за естеството на предметите и тяхната архитектурна и научна стойност и дали тези предмети въобще представляват архитектурна ценност по смисъла на НК. Според защитата обстоятелството, че следва да се чакат резултати от експертизите не е и не може да бъде основание в продължение на повече от два месеца от задържането с обв.Войнски и останалите двама обвиняеми да не е проведено нито едно процесуално следствено действие. Твърди се на следв.място, че не е налице и обосновано предположение за извършеното престъпление, а са налице само догатки и предположения, като липсва конкретизация на повдигнатите обвинения. Твърди се, че не е налице и реална опасност обв.Войнски както да се укрие, така да извърши и друго престъпление или да попречи на разследването. Според защитата обв.Войнски е с мярка за неотклонение “Задържане под стража” в разрез с разпоредбите на НПК и в разрез с изводите, изложени в ТР № 1/2002г. на ВКС. Обвинителната власт по никакъв начин не е събрала и представила доказателства, допустими и предвидени в НПК, с които да докаже, че е налице реална опасност обв.Войнски да се укрие или да извърши друго престъпление или да попречи на разследването. Според защитата е налице едно бездействие както на дознателя, водещ ДП, така и на ЯОП при разследването, тъй като липсват процесуално-следствени действия извършвани в продължение на два месеца, като се има предвид обстоятелството, че самият обвиняем настоява да се разпита и даде обяснения, а както дознателя, така и прокуратурата му отказва това право. Според защитата изчакването на резултатите от назначените експертизи не е основание да липсва конкретизация на повдигнатите спрямо тримата обвинения, както и не е основание същите да изчакват тези резултати с най-тежка мярка за неотклонение “Задържане под стража” без с тях или с тяхно участие да се извършват процесуално-следствени действия.
Обвиняемият Иван И.
участва в производството лично и с адв.Ан.Димитрова и Ив.И., чрез които настоява за промяна на
взетата спрямо него мярка за неотклонение “Задържане под стража”, като счита,
че повдигнатото спрямо него обвинение е неясно, неточно и неконкретизирано и
той самият не знае нито за какви архитектурни вещи и находки е обвинен, нито
къде и как той ги е намерил. Според защитата се касае не за повдигнато
обвинение по предвидения в НПК ред, за едно неточно и неконкретизирано
обвинение, което в продължение на повече от два месеца водещият разследването
не е в състояние да поправи. По този начин се ограничава правото на защита на
обвиняемите, тъй като те не знаят за какво точно са обвинени. На следв.място защитата твърди, че въпреки многократните
настоявания обв.И. да даде обяснения пред съдия за
това което му е известно като факти по делото, на същият му е отказано да дава
обяснения пред съдия. Твърди се, че са налице нови обстоятелства, които следва
да се вземат предвид, а именно липсата на конкретно обвинение, липсата на
извършвани процесуално-следствени действия с участие на обвиняемите повече от
три месеца и обстоятелството, че двама от обвиняемите не са в ареста и по
отношение на тях е взета мярка за неотклонение “Парична гаранция” въпреки, че
по отношение на тях е повдигнато същото обвинение – за участие в престъпна
група. Защитата твърди, че прокуратурата не е представила нето едно
доказателство, от което да се вижда, че както обв.И.,
така и другите двама обвиняеми могат да се укрият или има опасност да извършат
други престъпления.
Обвиняемият Николай
Янев се явява лично и с адв.Ан.Димитрова
и адв.Ст.Кондев, като
поддържа искането си за промяна на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение “Задържане под стража” в по-лека такава. Твърди се, че не е налице
обосновано предположение, че както обв.Янев, така и
другите двама обвиняеми са осъществили престъпленията, за които са обвинени.
Твърди се, че липсват доказателства, които да сочат на реална опасност обв.Янев да се укрие или да извърши други престъпления.
Твърди се, че по отношение на обв.Янев в четирите
тома на ДП не съществуват никакви данни и доказателства, които да го уличават в
осъществяването на престъпно деяние. Според защитата на обв.Янев
всички доказателства – СРС, обяснения, свидетелски показания, протоколи за
претърсване и изземване водят единствено и само до извода, че са намерени
някакви вещи, за които би могло да се предполага, че имат някаква архитектурна
стойност, но дали преставляват арх.находки или
арх.паметници трябва да се изчака неопределено време, както признава самото
обвинение, което обстоятелство според защитата безспорно и несъмнено
представлява новонастъпило обстоятелство, което
следва да даде аргумент на решаващият съд да промени взетите мерки за
неотклонение в по-леки такива. Налице е и друг факт, а именно, че повече от три
месеца с тримата обвиняеми не се извършват никакви процесуално-следствени
действия. На тях им се отказва да дадат обяснения пред съдия, като по този
начин в разрез с практиката на ВК на РБ предварителното им задържане се
превръща в едно предварително изтърпяване на едно евентуално бъдещо наказание.
След съвкупна
преценка на събраните гласни и писмени доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С Постановление от
01.06.2007г. на ЯОП е образувано ДП срещу неизвестни извършители, които
действувайки в съучастие като съизвършители без
надлежно разрешение са извършили теренни архиологически
разкопки на могилен некропол в района на с.Каравелово, общ.Тунджа, обявен за архиологически
резерват – престъпление по чл.278б, ал.1, вр. с чл.20
ал.2 НК. С Постановление от 18.07.2007г. в качеството на обвиняеми по делото са
привлечени Николай Янев, Иван И., Красимир Тодоров и Николай Войнски. На същите
са повдигнати обвинения в престъпления по чл.321 ал.1 НК за Войнски и по чл.321
ал.2 НК за останалите трима обвиняеми, за това, че в периода от май до юли
2007г. в гр.Ямбол Николай Войнски е образувал и ръководил, а останалите за
това, че в същият период от време са участвали в организирана престъпна група
за извършване на теренни разкопки, откриване, предлагане и продажба на архиологически разкопки и архиологически
движими паметници на куртурата.
Против Иван И. е
предявено обвинение и по чл.278б, ал.2 и ал.3 НК за това, че в землището на
селата Робово и Стройно, чрез използване на техн.средство-металотърсач, без
надлежно разрешително е извършвал теренни арх.разкопки, предлагал за продажба и
продавал архиологически движими паметници на
културата.
Против Николай Янев
е предявено обвинение и по чл.278б, ал.2 и 3 НК, за това, че в землището на с.Каравелово, чрез използване на техн.средство-металотърсач, без надлежно разрешително е извършвал теренни
арх.разкопки, предлагал за продажба и продавал архиологически
движими паметници на културата.
Против Красимир Християнов Тодоров са повдигнати обвинения за осъществени
престъпления по чл.321 ал.2 НК и чл.278б, ал.2 и ал.3, вр.
с ал.1 НК, а спрямо Милен Йорданов Кирачин – за
осъществени престъпления по чл.321 ал.2 НК, по чл.278б, ал.3 НК и по чл.339
ал.1 НК.
С Определение №
70/20.07.2007г., постановено по ЧНД № 326/2007г. ЯОС е взел по отношение на
тримата молители мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
С Определение №
79/27.08.2007г., постановено по ЧНД № 361/2007г. ЯОС е потвърдил взетата по
отношение на Николай Войнски мярка за неотклонение “Задържане под стража” по ДП
№ 77/2007г. по описа на ОДП-Ямбол.
С Определение №
77/13.08.2007г., постановено по ЧНД № 349/2007г. на ЯОС по реда на чл.65 ал.4 НПК са потвърдени и взетите спрямо обвиняемите Иван И. и Николай Янев мерки за неотклонения “Задържане под стража”.
С Определение №
80/27.08.2007г., постановено по ЧНД № 360/2007г. на ЯОС спрямо обв.Милен Йорданов Кирачин е
взета мярка за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 5000 лв. по ДП №
77/2007г. на ОДП-Ямбол.
С Определение №
70/20.07.2007г., постановено по ЧНД № 326/2007г. на ЯОС по реда на чл.64 ал.5 НПК спрямо обв.Красимир Християнов
Тодоров е взета мярка за неотклонение “Домашен арест” по ДП № 77/2007г. на
ОДП-Ямбол.
В хода на
разследването са извършени множество обиски в различни домове – в гр.Ямбол,
гр.Варна и в гр.Елхово, в т.ч. и в домовете и в автомобилите използвани от
петимата обвиняеми, където са открити множество предмети и монети с архиологическа стойност / експ.справка
от РИМ - гр.Ямбол с изх.№28/19.07.2007г., т.І на ДП/. При извършените в
домовете на обвиняемите обиски са открити и техн.средства
– металотърсачи, които помагат при откриването на процесните вещи. Видно от свидетелските показания на Стоян
Петков се касае за начин на организация на работа, водеща до извода, че е
налице престъпна група ръководена от обв.Войнски, в
която участват останалите четирима обвиняеми. В съответствие с показанията на
този свидетел са и приложените в том ІV на ДП протоколи от използвани по
съответния проц.ред СРС.
По делото се
представиха и приеха писмени доказателства, от които е видно, че обв.Николай Янев е баща на 2-годишния Александър Николаев,
за когото се грижи съпругата му Мария Василева, която пък видно от служ.бележка № 699/12.09.2007г. на БТ-Ямбол е регистрирана
като безработна.
При така
установената факт.обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исканията на
защитата на тримата обвиняеми за промяна на взетите по отношение на тях мерки
за неотклонения от “Задържане под стража” в по-леки
такива се явяват основателни.
Съдът намира, че са
налице основания за промяна на взетите по отношение на тримата обвиняеми по
реда на чл.64 ал.5 НПК първоначални мерки за неотклонения
“задържане под стража” в по-леки такива, тъй като към наст.момент
не са налице кумулативно изискуемите се предпоставки, визирани в нормата на
чл.63 ал.1 НПК от една страна, а от друга несъмнено са налице новонастъпили обстоятелства, които следва да се прецизират
при обсъждане на обстоятелствата, мотивирали ЯОС да вземе най-тежката мярка за
неотклонение.
Съобразно
разпоредбата на чл.64 ал.4, вр.с чл.63 ал.1 НПК за да
се вземе или потвърди мярка за неотклонение “Задържане под стража” е необходимо
да са налице кумулативно следните предпоставки: да е налице обосновано
предположение, че обвиняемите са извършили престъпление, за което материалната
норма предвижда наказание “лишаване от свобода” или друго по-тежко такова и
доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемите
да се укрият или да извършат престъпление.
От събраните по
делото множество доказателства са налице достатъчно данни, от които може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемите евентуално са осъществили
деяния по чл.321 ал.1 и ал.2 НК и по чл.278б, ал.2 и 3 НК. За тези престъпления
НК предвижда различни по размер наказания “лишаване от свобода”. Защитата
навежда множество доводи, че повдигнатите спрямо тримата молители обвинения са
твърде общи, неточни и неконкретизирани, които доводи по същество са
основателни, но в това специално производство не е необходимо да са налице
убедителни и безспорни доказателства за осъществени престъпления от страна на
обвиняемите, а е необходимо само да са налице достатъчно данни и доказателства,
от които може да се направи обосновано предположение, че те са автори на вменените им престъпни деяния. Несъмнено анализа на всички
събрани по делото доказателства сочат на обосновано предположение, че тримата
са осъществили вменените им от страна на ЯОП
престъпни деяния.
Безспорно е налице и
втората от кумулативно изискуемите се предпоставки, а именно, че за вменените на тримата молители престъпления се предвиждат
наказания “лишаване от свобода”.
Съдът намира, че са
настъпили нови обстоятелства от момента, в който спрямо тримата обвиняеми е
взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” до наст.момент,
които обстоятелства сочат на извода, че липсва третата от кумулативно
изискуемите се предпоставки – опасност обвиняемите да се укрият или да извършат
ново престъпление предвид следното: на първо място – при вземане на
първоначалната мярка за неотклонение спрямо тримата обвиняеми с Определение № 70/20.07.2007г.,
както и при потвърждаване на взетите спрямо тримата мерки за неотклонение по
реда на чл.65 ал.4 НПК, ЯОС се мотивира и с обстоятелството, че един от
обвиняемите Милен Йорданов Кирачин се е укрил от
органите на ДП и е напуснал пределите на РБ, което създава предпоставка за
разсъждения, че и тримата молители биха могли да се укрият или да извършат нови
престъпления ако същите са с по-леки мерки за проц.принуда.
В хода на ДП се установява по безспорен начин, че обв.Милен
Кирачин нито се е укривал, нито е напускал пределите
на РБ, а същият през цялото време, за което се твърди, че е търсен и обявяван
за издирване се е намирал в гр.Варна на постоянния си адрес и на постоянната си
месторабота – антикварен магазин в центъра на гр.Варна. Това обстоятелство
мотивира ЯОС в производството по реда на чл.65 ал.4 НПК да откаже вземането на
мярка за неотклонение “Задържане под стража” по отношение на Милен Кирачин и да вземе спрямо него “Парична гаранция” в размер
на 5000 лв. Според наст.съдебен състав е необосновано
и нелогично при предявено и повдигнато на петимата обвиняеми обвинения за
участие в престъпна група по реда на чл.321 НК, един от обвиняемите да не е
задържан под стража, а останалите членове на т.нар. “престъпна група” да са с
мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
На следв.място следва да се има предвид обстоятелството, че в
продължение на повече от два месеца спрямо тримата молители не са извършвани
никакви процесуално-следствени действия. Видно от доказателствата по делото
след като ЯОС е потвърдил взетите спрямо тях мерки за неотклонение “Задържане
под стража” с Определения, съответно от 13.08.2007г. и 27.08.2007г. до наст.момент няма данни водещият ДП да е извършвал
процесуално-следствени действия с участието на някой от тримата молители. Това
според наст.съдебен състав представлява новонастъпило обстоятелство, което също дава основание на
собствено основание да се достигне до извода, че липсва реална опасност тримата
молители да се укрият, да извършат нови престъпления или с поведението и
действията си да попречат на органите на ДП за разкриване на обект.истина. По
делото са назначени няколко експертизи и чакането на заключения по тези
експертизи не може да бъде основание тримата молители да останат в следствения
арест с най-тежката мярка за неотклонение. Видно от доказателствата по делото и
тримата молители са неосъждани, имат постоянни адреси
на територията на гр.Ямбол, гр.Варна и гр.Елхово, живеят със семействата си и
са с добри характеристични данни. Тези обстоятелства също дават основание на
съда да счете, че не е налице реална опасност тримата да се укрият или извършат
ново престъпление. В четирите тома с доказателства, събрани в хода на ДП
липсват данни които да сочат на реална опасност някой от тримата молители да се
укрие или да извърши престъпления, а събирането и представянето на такива
доказателства е в тежест на обвинителната власт.
Настоящият съдебен
състав счита, че вземането на мярка за неотклонение “Задържане под стража” не
може и не следва да се превръща в едно предварително изтърпяване на едно
евентуално бъдещо наказание “лишаване от свобода”, в какъвто смисъл е както ТР
№ 1/2002г на ВКС, така и практиката на Европейските съдилища в изпълнение на
задължителните указания на разпоредбите на чл.5 и 6 от Европейската конвенция
за защита правата на човека.
По изложените
съображения и предвид обстоятелството на очевидна липса на реална опасност от
укриване и извършване на друго престъпление и за тримата молители, съдът счита,
че по отношение на тях не са налице кумулативните основания на чл.63 ал.1 НПК и
спрямо обвиняемите следва да се вземе по-лека мярка за неотклонение.
Съдът счита, че с
оглед осъществяване на целите на чл.57 НПК по отношение на обв.Николай
Войнски следва да се вземе мярка за неотклонение “Гаранция” в размер на 5000
лв., а по отношение на обвиняемите Иван И. и Николай Янев – мярка за
неотклонение в размер на 2000 лв. За да определи размера на паричните гаранции
съдът взе предвид установените по делото факти за семейното положение и
имущественото състояние и на тримата обвиняеми, като се съобрази и с тежестта
на визираните престъпни деяния.
По изложените
съображения и на основание чл.65 ал.4 НПК съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В жалбата
се твърди, че
определението на ЯРС е незаконосъобразно
и необосновано.Навеждат се доводи ,че към момента са извършени
всички процесуално- следствени действия
и ДП е приключило ,което изключва възможност жалбоподателя да се
укрие или извърши ново престъпление от една страна ,а от друга
уличения има постоянен адрес
в гр.Ямбол и не са налице предпоставките на чл.63 ал.3 от НПК.Настоява
се за определяне на по-лека
мярка за процесуална принуда
от страна на въззивната инстанция.
Представителят на ЯОП счита ,че
атакуваното определение на ЯРС следва
да се потвърди като обосновано и законосъобразно , а жалбата
като неоснователна да се остави без уважение.
В съдебно
заседание жалбоподателят К.
се явява
лично и наред със защитника си
изразява становище ,че не са налице
основания за потвърждаване на
първоначално определената му мярка за
неотклонение “Задържане под стража”. Поддържат се изцяло
наведените доводи във
въззивната жалба.
След цялостна
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
възз. инстанция намира следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подаден
от лице имащо право и
интерес да атакува определението
и в срока по чл.65 ал.7 от НПК , а
разгледана по същество се
преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се
вземе постоянна мярка
за неоклонение “Задържане под стража”,НПК изисква
кумулативното наличие на три
предпоставки,визирани в нормата
на чл.63 ал.1 НПК . Настоящият съдебен състав намира ,че
обосновано и законосъобразно ЯРС е приел ,че са налице всички изискуеми се предпоставки за определяне
на най- тежката мярка
за процесуална принуда – безспорно е,
че се касае
за вменено тежко умишлено
престъпление от общ
характер по смисъла на чл.93 т.7 от НК
с предвидено наказание “лишаване от свобода” от 3 до 15 години касателно първото вменено на К.
престъпно деяние по чл.196 ал.1 от НК,
на второ място от събраните по делото
доказателства може да се направи
обосновано предположение, че той е автор
на вменените му от ЯРП две
престъпни деяния – в този смисъл са свидетелските показания и приложените по делото множество писмени
доказателства и експертизи. Налице е и
третата кумулатино изискуема се предпоставка, а имено: по делото са налице доказателства сочещи реална опасност уличения да се укрие
или да извърши ново престъпно
деяние.
Проверяващата инстанция намира
за правилни,законосъобразни
и обосновани изводите
на решаващия съд ,че липсват
основания за промяна на
първоначално определената на жалбоподателя мярка за неотклонение “Задържане под стража “
,т. к. не са налице доказателства сочещи
на промяна в обстоятелствата мотивирали
съда за определи такава мярка в специалното
производство по реда на чл. 64 ал.5 от НПК.Като
ирелевантни се преценяват доводите на
защитата ,че предвид наличието на постоянен адрес на
обвиняемия и факта ,че
всички процесуално- следствени действия
в това ДП са
извършени и то е приключено е
отпаднала вероятността той
да се укрие или
извърши ново престъпление-
събраните по делото доказателства сочат
на висока степен на
обществена опасност на дееца предвид тежкото му съдебно минало от една страна , а от
друга са налице трайни
престъпни навици и престъпна
воля предвид осъществените в условията на чл. 26 ал.1 от НК в непродължителен период от време четири
квалифицирани кражби с обща
стойност на отнетите множество чужди
движими вещи над
1050 лева.
Ето защо
проверяващата инстанция намира
,че атакуваното определение на ЯРС като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено,
а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
По изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл.65
ал.9 от НПК,ЯОС постанови съдебния си
акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
МОТИВИ по ЧНД-ДП N 98/2002 год.
Производството пред ЯОП е
образувано по молба на
адв.Ив.Чиликов - служебен защитник на Димитър И. Далев
от с.Радовец- обвиняем по сл. дело N Т-35/2001 год. по
описа на ОСС Ямбол с искане за
промяна на взетата спрямо Далев по реда на чл.152а ал.8 вр. с ал.6 НПК мярка за
неотклонение”Задържане под стража”в по-лека
такава. Твърди се,че от събраните
по делото доказателства не може да
бъде направен извод за
съставомерност на деянието по посочените
текстове на НК.Според защитника
на обв.Далев анализа на събраните по делото доказателства
дава основание за прилагане на
чл.343 от НК ,но не и за съставомерност по чл.342 ал.3 б.”в” вр. с ал.1 НК.Навеждат се доводи,че липсват данни ,които да сочат на опсаност
молителя да се
укрие или да извърши
ново престъпление- сочи
се,че той е с установена
самоличност и постоянен адрес в с.Радовец,тютюнопроизводител. Твърди се
,че са налице
предпоставките на чл.152 ал.3
НПК и
следва да се определи друга,
по-лека мярка за неотклонение на молителя . Твърди се,че по делото са
извършени всички процесуално- следствени действия ,вкл. и предявяване на предварителното производство,а
предвидения в нормата на чл.222 НПК срок
за разследването е изтекъл.Навежда се довод ,че
взетата мярка за неотклонение “задържане под стража” по реда на
чл.152”А” НПК е била съобразена с конкретните
условия към момонета на задържането
и е постигнала целта си ,но към момента тя
се явява репресивна и ограничаваща правата на молителя Делев.
В съд. заседание молителя участвува лично и със служебно назначения му
защитник като поддържа изцяло депозираната молба.Твърди се ,че Делев
не е възпрепятствал досъдебното
производство, а необходимостта от най-
тежката мярка за неотклонение е отпаднала с оглед приключилото досъдебно
производство. Настоява се за определяне на мярка за неотклонение различна
от “Задържане под стража”.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ямбол счита молбата за
неоснователна.Намира ,че не са
налице основания за промяна на взетата спрямо молителя мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
След като се запозна със събраните по делото доказателства
и становищата на страните и с оглед правомощията му по чл.152б ал.5 НПК,ЯОС намери за НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на Димитър Далев по
реда на чл.152 ал.3 от НПК за
замяна на взетата спрямо него
мярка за неотклонение “Задържане под стража” с по-лека
такава.
ЯОС намира ,че взетата спрямо
молителя мярка за неотклонение”Задържане под стража” е законосъобразна и не са
налице визираните в нормата на чл.152 ал.3 от НПК предпоставки за изменението и в по -лека такава.Спрямо молителя Димитър
Далев е предявено обвинение по чл.342 ал.3 б.”в” във вр. с чл.323 ал.1 от НК,за
което се предвижда наказание от 10 до 20 години “лишаване от свобода” и от
събраните по делото множество доказателства,вкл. и обясненията на самия Далев
дадени в хода на досъдебното производство безспорно може да се
направи обосновано предположение,че
именно той е автор на престъпното деяние.Вярно е ,че Далев е с постоянен адрес в с.Радовец
и се занимава с отглеждане
на тютюн, семеен ,но сами по себе
си тези
обстоятелства не са индиция ,че не
е налице опасност Далев да се укрие или да извърши ново престъпление - безспорно е доказано
по делото ,че Далев е избягал от
местопроизшествието и се е предал на служители на Гранична полиция 12
часа след престъпното деяние.Самата
тежест на осъщественото престъпно деяние и предвидената в закона санкция са достатъчни да мотивират Далев към такива действия,още
повече ,че доказателствата събрани в хода на досъдебното производство до
настоящия момент ни дават основание за обоснован извод,че се касае за личност с висока степен на обществена
опасност- видно от
свидетелството за съдимост на Далев и 4
бр. бюлетини ,същият е осъждан ,макар
и реабилитиран по реда на чл.86 ал.1 НК, четири
пъти за умишлени престъпления от
общ характер като за две от престъпленията има наложени ефективни наказания “лишаване от
свобода”.В този смисъл ЯОС намира ,че са налице
комулативно изискуемите се
предпоставки за вземане на най- тежката мярка за неотклонение”Задържане под
стража” и не са настъпили обстоятелства, които да сочат необходимост от
замяната и с по-лека такава.
По изложените съображения ЯОС постанови определение,с което потвърди взетата спрямо
Далев мярка за неотклонение”Задържане под стража”.
Предвид гореизложеното ЯОС постанови
определението си.
Окръжен съдия: