№ 609
гр. Варна, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от К. Т. Василев Въззивно гражданско дело №
20233100500007 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на Е. С., с адрес Варна, к-с „М.“
бл.145, вх.3, представлявана от Председателя Ц. Т., чрез адв.С. против
Решение № 3352 от 07.11.2022 година, постановено по гр.дело № 3452/2022
година, по описа на ВРС, с което е била уважена исковата претенция на К. Г.
Т. и са били ПРОГЛАСЕНИ за НИЩОЖНИ на Решенията на ОС на ЕС, в
оспорените им части, взети на 29 май 2020 г. и 29 юни 2020 година,както
следва:
Решение на ОС на ЕС от 29.05.2020 г., обективирано в протокол от
29.05.2020 г.по т.1 „Обсъждане и приемане на решение относно достъпа до
асансьора „следното решение „ Да се постави чип система за достъп до
асансьора, като първоначално сумата ще бъде събрана от присъстващите и по
т.3 „Обсъждане и приемане на решение относно длъжниците към е.та с.“ :
следното решение :„ След изграждането на чип системата да се активират
само тези чипове на етажни собственици които са си заплатили изцяло
направените разходи и задължения, а на останалите да им се дадат чипове
след погасяване на задълженията„ и,
Решение на ОС на ЕС от 29.06.2020 г., обективирано в протокол от
29.06.2020 г. по т. 3 „ Други „- С оглед взето решение на 29.05.2020 г. във
връзка с поставянето на чип система на асансьора и ограничаване на достъпа
до него на некоректните платци „следното решение в създадената точка 3.2.
„Да се съберат 360 лв. изчислени по ИЧ от общите части на сградата , за да се
постави чип система и да се ограничи достъпа на асансьора до некоректните
1
платци „ като противоречащи на закона ( взети в нарушение на чл. 11 от
ЗУЕС), на основание чл. 26, ал.1 пр. І –во ЗЗД, и с което е била осъдена
ответната Е. с. на жилищна сграда, с административен адрес гр. Варна, кв.
„М.“, бл. 145, вх. 3а, представлявана от Председателя на УС – Цв.Т. да
заплати на ищеца К. Г. Т., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, кв.М. , бл. 145,
вх. 3а, ап. 6, СУМАТА от 50.00 лева (петдесет лева ) - сторените от ищеца
пред ВРС съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна такса на
основание чл. 78, ал.1 ГПК
В жалбата се излага, че решението противоречи както на закона, така и
на наличните по делото доказателства.На първо място се твърди, че тази
искова претенция се явявя недопустима, доколкото решенията на ЕС нямат
характера на правни сделки, следователно по отношение на тях ЗЗД е
неприложим.На следващо място се излага, че съобразно представените по
делото свидетелски показания, ищцовата страна е ползвала асансьорната
уредба, с предоставен му чип, следователно не е налице правен интерес от
този иск.В заключение се настоява съдът да отмени решението и да отхвърли
претенцията..
По делото е постъпил отговор от страна на К. Т., които моли съдът да
потвърди решението.
На 19.01.2023 година е постъпила писмено искане от страна на К. Г. Т.
за спиране на производството по настоящото дело, с мотиви, че е налице
преюдициален спор – гр.дело № 10 744/2022 година и отделно, че е сезирал
ВКС с искане за възобновяване по реда на извънредните способи на в.гр.дело
№ 1388/2022 година.
За да се произнесе по искането, ВОС, съобрази следното:
От разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва, че единственото
условие за спиране на производството е наличието на връзка на
преюдициалност между две висящи дела. Във всички случаи на спиране
подлежи обусловеното дело, независимо дали е заведено по-късно от
обуславящото.Самата норма урежда хипотеза на спиране на производството
по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора, т.е такова, което е
преюдициално по отношение на обусловеното от него спряно дело.За
наличието на такава преюдициалност е необходимо обуславящото
производство да разрешава спора между страните относно преюдициалното
правоотношение със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на силата
2
на пресъдено нещо на решението обхващат и разрешените с него възражения
на ответника.
В конкретния случай – по гр.дело № 10 744/22 година, по описа на ВРС
се атакуват решения, взети на ОС на ЕС от 04.07.2022 година, с които са били
избрани Управител и УС на ЕС.По настоящото производство се атакуват
други решения, взети на ОС от 29.05.2020 година и то реда на чл.26 от
ЗЗД.Не става ясно дали е налице преюдициалност на тези отношения и каква
е тя, предвид обстоятелството, че решенията са различни, взети са на
различни дати и нямат касателство по между си.т.е. не е налице
преюдициалност между тях.
Неоснователен е втория изтъкнат довод – в молбата си за спиране
молителя К. Т. излага, че е сезирал ВКС за отмяна по реда на извънредните
способи и за възобновяване на в.гр.дело № 1388/2022 година на ВОС, с което
е приета дължимост от страна на същия в полза на ЕС на сумата от 201 лева –
вноски по управлението и поддръжката на общите части.Видно е обаче от
служебната справка, извършена от съдебен деловодител, че подобна
постъпила молба в деловодството на ВРС липсва и че това производство не
е било изпращано на ВКС за отмяна и възобновяване по реда на
извънредните способи.Напротив – освен, че делото е във ВРС, по него е била
отправена единствено молба за спиране, която е оставена без движение,
неотстранено и до момента.Ето защо съдът приема, че не са налице
основания за спиране на настоящото съдебно производство, поради което и,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Г. Т., обективирано в
молба Вх.№ 1508 от 19.01.20232 година за спиране на съдебното
производство по в.гр.дело № 7/23 година, по описа на ВОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3