№ 185731
гр. София, 06.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110148320 по
описа за 2025 година
С разпореждане от 13.11.2025 г. съдът е указал на ищеца да изложи ясни
фактически твърдения на какво основание претендира сума в размер 18 406
лева.
С молба от 04.12.2025 г. ищецът уточнява, че сумата се претендира на
основание сключен между страните договор и допълнително споразумение
към същия, като посочва, че същата представлява неплатено договорно
възнаграждение за извършени въз основа на договора и допълнителното
споразумение към същия услуги по студентско столово хранене и поето с
договора насрещно задължение за заплащане на стойността на реализираните
хранения. С разпореждане от 13.11.2025 г. съдът е указал на ищеца да приведе
петитума на исковата молба в съответствие с фактическите си твърдения,
което указание не е изпълнено, поради което на ищеца следва да бъдат дадени
указания да приведе петитума на исковата молба в съответствие с
фактическите си твърдения, според които е предявен иск за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18 406 лева,
представляваща договорно възнаграждение за извършени услуги по
студентско столово хранене в периода от 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г.
На ищеца следва да бъде указано, че лицето подало исковата молба –
адв. Ф., следва да подпише исковата молба с квалифициран електронен
подпис или с химикална паста, доколкото от извършената проверка се
установява, че в изпратената по електронна поща искова молба липсва
електронен подпис.
На ищеца следва да бъде указано да представи доказателства за
довнесена държавна такса по сметка на СРС в размер 150,24 лева, като
аргументите за това са следните:
С т. 18 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т. д. № 6 по описа за
2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието следното:
Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и
заповедта за изпълнение е издадена, съответно искът по чл. 422, вр. чл. 415
ГПК е предявен за признаване на установено съществуването на повече от
1
едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на искове. Всеки от тях
има цена, определена по правилата на чл. 69 ГПК, която е от значение за
родовата и функционална подсъдност, а също и за размера на дължимата
държавна такса. Съгласно чл. 72, ал. 1, изр. 1 ГПК при предявени с една молба
кумулативно съединени искове, без значение дали съединението е субективно
или обективно, се събира държавна такса по всеки иск, което значи по 4%
върху цената на всеки иск, но не по-малко от 50 лв. Разрешението в чл. 55, ал.
3 ГПК от 1951 г., отм., че когато с една молба са предявени няколко иска,
цената е равна на сбора на отделните искове, не е възпроизведено в ГПК от
2007 г., нито има основание да се изведе подобно правило по тълкувателен
път.
Относно исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК няма специални правила за
определяне на цената им, нито относно начина, по който се изчислява размера
на дължимата държавна такса. Следователно приложение намират общите
правила по чл. 69 ГПК за цената на иска и по чл. 72 ГПК за държавната такса,
която следва да се определи върху цената на всеки един кумулативно
съединен иск в размера по чл. 1 ТДТГПК. От тази сума се приспада вече
платената такса в заповедното производство и разликата формира размера на
държавната такса за довнасяне.
В случая са предявени два обективно кумулативно съединени иска – за
главница в размер 18 406 лева и за обезщетение за забава (мораторна лихва) в
размер 320 лева, като съгласно ТР се събира държавна такса по всеки иск,
което значи по 4% върху цената на всеки иск, но не по-малко от 50 лв.
Следователно дължимата държавна такса по иска за главница е в размер
736,24 лева и по иска за мораторна лихва е в размер 50 лева или в общ размер
786,24 лева. От тази сума съдът държавната такса в заповедното
производство, която съобразно издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е в размер 318 лева и довнесената държавна такса в исковото
производство в размер 318 лева, като за разликата до пълния дължим размер
от 786,24 лева следва да бъдат дадени указания на ищеца за довнасяне на
държавна такса в размер 150,24 лева.
Освен изложеното, на ищеца следва да бъдат дадени указания да
предостави преписи от исковата молба и приложенията за връчване на
ответника или да заплати съответната държавна такса за служебно изготвяне
на такива.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 5 и т. 6
вр. чл. 128, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 326597 от 07.10.2025
г., подадена от „К.“ ЕООД срещу Л. У..
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с писмена молба с препис за ответника:
1. да приведе петитума на исковата молба в съответствие с
2
фактическите си твърдения, според които е предявен иск за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18 406 лева,
представляваща договорно възнаграждение за извършени услуги по
студентско столово хранене в периода от 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г.;
2. да представи доказателства за довнесена държавна такса по сметка
на СРС в размер на 150,24 лева или да уточни към кой от предявените искове
да се отнесе внесената от него такса в общ размер 636 лева;
3. да представи преписи от исковата молба и приложенията за
връчване на ответника или да представи доказателства за внесена държавна
такса по сметка на СРС в размер на 25,50 лева за служебно изготвяне на
преписи.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в
срок, исковата молба ще бъде върната.
Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3