РЕШЕНИЕ
№ 1144
гр. Варна, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20253100501846 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община Варна против
решение № 2707 от 16.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 20243110110972 по описа на
Районен съд – Варна, девети състав, с което е осъдена Община Варна да заплати на Л. Г. А.
сумите, както следва:
- сумата в размер на 3 625 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи за извършен ремонт на
причинените върху собствения му лек автомобил “Д. М.” с рег.№ *** имуществени вреди в
размер на 2 800 лева, съгласно фактура № ********** от 02.08.2024 г., издадена от “М. к.”
ЕООД, 400 лева за покупка на таван на горепосочения лек автомобил съгласно фактура №
********** от 10.07.2024 г., издадена от “И. К.” ЕООД, 245 лева за покупка на челно стъкло
за горепосочения лек автомобил съгласно фактура № ********** от 02.08.2024 г., издадена
от “М.” ООД и 180 лева за покупка на машинка за стъкло електрическа - редна съгласно
фактура № ********** от 06.08.2024 г. издадена от “А. Р.” ЕООД;
- сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и неудобство, причинени в резултат
на настъпила на 02.07.2024 г. Злополука;
- ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на
възникване на злополуката /02.07.2024 г./ до окончателното погасяване на задълженията по
аргумент от член 84, алинея 3 от ЗЗД;
- сумата в размер от 2 345 лева, представляваща сторени по делото пред първата
инстанция съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, тъй като сумите за
1
обезщетение са недоказани, а размерът на обезщетението следва да репарира действителните
вреди към момента на настъпване на инцидинта. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност
да се намалят присъдените суми.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че първоинстанционният съд
правилно е ценил събраните доказателства, въз основа на които е определил размера на
обезщетението, като се желае потвърждаването му.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че на 02.07.2024 г. около 15:03 часа в Първа
РСПБЗН - В. е получен сигнал за паднал клон върху собственото на ищеца моторно
превозно средство /МПС/, което било паркирано на ул. “А. Д.” № ** в рамките на
предвидено паркомясто в „синя зона“ с редовно заплатен от ищеца годишен абонамент за
паркиране в „синя зона“. Сочи, че след пристигане на служители на Гражданска защита,
падналият клон бил отстранен и ищецът бил информиран, че ще получи официален
документ - протокол за инцидента. Твърди, че за опасното дърво, причинило инцидента,
многократно било съобщавано от лице, живущо на горепосочената улица, в близост до № **,
като същото многократно е засичало служители на Община В. по време на обхождане на
региона за опасни дървета и ги е информирал, че падналото върху автомобила дърво е
опасно и трябва да бъде отстранено. Излага, че падналият клон е причинил сериозни
материални щети, изразяващи се в премазан таван, спукано предно стъкло, смазана греда на
предна лява врата /на водача/, цялостна повреда на оборудването на лявата врата и
механизъм за централното заключване на вратата, счупено огледало за обратно виждане.
Ищецът сочи, че веднага след инцидента предприел действия по вкарване на автомобила в
автосервиз, като след непосредствен оглед на състоянието на МПС от служители на фирмата
“М. к.” ЕООД поради тоталната щета върху тавана на автомобила, челното стъкло и
машинката за стъкло се наложило да закупи нови, за които заплатил сума в размер на 825
лева. Сочи още, че преди настъпване на инцидента, ищецът използвал автомобила
ежедневно и след увреждане му той и семейството му започнали да изпитват голямо
неудобство поради необходимостта от използване на градски транспорт и от придвижване
пеша. Необходимостта от планиране на нов режим и методи за осъществяване на голяма
част от ежедневните дейности предизвикало стрес и неудобство както за ищеца, така и за
семейството му. Излага твърдения, че настъпилият инцидент се дължи на паднал поради
състоянието си клон, за опасността от което общината е била предупреждавана по-рано от
живеещ наблизо гражданин и въпреки това не е предприела мерки за обезопасяването му.
С оглед претърпените имуществени и неимуществени вреди се иска да бъде осъдена
Община Варна да заплати на ищеца сумата в размер на 3 625 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца
разходи за извършен ремонт на причинените върху собствения му лек автомобил “Д. М.” с
рег.№ *** имуществени вреди в размер на 2 800 лева съгласно фактура № ********** от
02.08.2024 г., издадена от “М. к.” ЕООД, 400 лева за покупка на таван на горепосочения лек
автомобил съгласно фактура № ********** от 10.07.2024 г., издадена от “И. к.” ЕООД, 245
лева за покупка на челно стъкло за горепосочения лек автомобил съгласно фактура №
2
********** от 02.08.2024 г., издадена от “М.” ООД и 180 лева за покупка на машинка за
стъкло електрическа - редна съгласно фактура № ********** от 06.08.2024 г. издадена от “А.
Р.” ЕООД, както и сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и неудобство, причинени в резултат
на настъпила на 02.07.2024 г. злополука, ведно със законната лихва върху горепосочените
суми, считано от датата на възникване на злополуката /02.07.2024 г./ до окончателното
погасяване на задълженията.
Ответникът Община Варна в срока по член 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в
който исковете се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани, като се твърди, че към
датата на настъпване на инцидента всички дървета по въпросната улица са били в добро
фитосанитарно състояние. Оспорва се механизма на настъпване на твърдените щети по
вещта, като се излага, че същите не могат да настъпят по описания от ищеца начин. По
същество моли съдът да отхвърли предявените искове.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Правната квалификация на предявения от ищеца Л. А. иск е по член 49 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, като се основава на твърдения за причинени му от
ответника имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разходи за извършен
ремонт на собствения му лек автомобил “Д. М.” с рег.№ ***, покупка на таван, челно стъкло
и машинка за стъкло електрическа - редна за посочения автомобил, както и неимуществени
вреди, изразяващи се в преживян стрес и неудобство, причинени в резултат на настъпилата
на 02.07.2024 г. злополука, които са резултат от недобросъвестно изпълнение на
задълженията на ответника.
Посочената норма предвижда безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност на
възложителя на дадена работа, за причинените от изпълнителя на тази работа, при или по
повод на последната, вреди. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по член
49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: възлагане на работа;
осъществен фактически състав по член 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – неимуществена в конкретния казус,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него. Съгласно обаче задължителните разяснения, дадени в
Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на Върховния съд, юридическите лица, каквото е
ответникът, отговарят по член 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното според разпоредбата на член
45 от ЗЗД, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи
на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби.
Съгласно § 7, алинея 1, точка 4 от Закона за местното самоуправление и местната
3
администрация /ЗМСМА/ общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат
характера на публична общинска собственост. Не се спори по делото, че ул. „А. Д.“, е
собственост на Община Варна.
По силата на приращението съгласно член 92 от Закона за собствеността /ЗС/
собственост на общината са и насажденията върху улиците и другите земни площи. Според
член 8, алинея 1 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озелените площи и
декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитие и
строителство, общината и нейните служби следва да организират и осъществяват постоянно
опазване на декоративната растителност, каквато е цялото декоративно растително
разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в
насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината,
юридически и физически лица. Съгласно член 8, алинея 1 от Наредба на ОбС - Варна за
изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на
Община Варна, общината има задължения да стопанисва, изгражда и поддържа зелената
система за терените общинска собственост. Тъй като уличното озеленяване е част от
озеленените площи и по смисъла на член 61, алинея 4 от ЗУТ и е собственост на общината,
то се налага изводът, че тя отговаря за тяхното поддържане както и за вредите, причинени от
бездействието на нейните служители, на които е възложено изпълнението на тези
задължения във връзка с премахване на опасни дървета, поради което следва да понесе
отговорността за претъпените от ищеца имуществени вреди и неимуществени вреди.
Налице е причинна връзка между установеното бездействие и настъпилия инцидент, в
резултат от който са настъпили вреди по лекия автомобил - собственост на ищеца, който
факт е установен по безспорен начин от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
автотехническа експертиза.
В резултат на това ищецът следва да бъде репариран за претърпените в следствие на
инцидента вреди, които се равняват на действителната стойност на разходите, необходими за
ремонт на лекия автомобил. От представените фактури и касовите бележки към тях се
установява, че общият размер на разходите, необходими за части, материали и труд, за
възстановяване на автомобила възлиза на 3 625 лева. От заключението на вещото лице по
САТЕ е видно, че автомобилът е отремонтиран, като частите, описани в приложените
фактури, в действителност са подменени при това качество.
По делото посредством събраните доказателства /писмени и гласни/ се установява, че
вследствие на произшествието /падане на клон на дърво върху собствения на ищеца лек
автомобил/ за ищеца са настъпили и неимуществени вреди - при възприемане на инцидента
ищецът бил изключително притеснен, а освен това за определен период от време /докато
ремонтира автомобила/ е бил в невъзможност въобще да ползва лек автомобил, което е
нарушило обичайния му режим и комфорт, довело до неприятни изживявания и стрес. Така
настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносното
събитие – падане на клон от дърво върху собствения на ищеца лек автомобил, тъй като не
биха настъпили, ако не беше настъпил посочения инцидент, който се намира от друга страна
в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на служителите на ответната община.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване принципа на справедливостта - член 52 от ЗЗД. Съобразно
константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото
лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното му състояние. При определяне размера на обезщетението за
4
неимуществени вреди следва да бъдат отчетени характерът и степента на увреждането,
начинът на осъществяването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на
увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата среда
и други.
Установените по вид, обем, характер и продължителност негативни преживявания в
своята съвкупност, обуславят като справедлив според съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 500 лева.
След като главните искове за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени
и неимуществени вреди на ищеца са основателни, следва да бъде присъдена законната лихва
върху главниците от 3 625 лева и 500 лева от датата на настъпване на процесното събитие,
от който момент се претендира присъждане на законна лихва от страна на ищеца.
С оглед на изложеното и поради идентичните крайни изводи, до които достигна
въззивният съд, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и съобразявайки разпоредбите на член 78, алинея 1 и
алинея 3 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.
При разглеждане на делото пред въззивната инстанция въззиваемият е представил
доказателства за сторени разноски в размер на 1 100 лева за адвокатско възнаграждение, за
която сума следва да се осъди въззивникът.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2707 от 16.07.2025 г., постановено по гр.д.№
20243110110972 по описа на Районен съд – Варна, девети състав.
ОСЪЖДА Община Варна БУЛСТАТ 00009344, представлявана от кмета Благомир
Коцев, да заплати на Л. Г. А. ЕГН ********** от град В. - ул. „П. Ю.Т.“ № ** ет.* ап.* сумата
от 1 100 /хиляда и сто/ лева, представляваща стойността на направените разноски по делото
пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 1 от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6