Мотиви към присъда по НОХД N1711 по описа за 2012г. на ШРС
На 02.11.2012г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен
в РС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД N 158/2012г.,
по което на 02.11.2012г. е образувано производство пред първа инстанция срещу А.С.Г. с ЕГН **********, с местоживеене *** за извършено престъпление от общ характер по чл.309 ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че 13.09.2008г.
в гр.Шумен, съставила неистински частен документ, като подписала удостоверяване
на изпълнението на договор за потребителски заем № 04223502/12.09.2008г. със
заемодател “Джет Файненс Интернешънъл” ЕАД и го употребила пред Т.С.К., в
качеството й на представител на “Джет Файненс Интернешънъл” ЕАД, за да докаже,
че съществува правоотношение, а именно че Е.Й.П. *** като заемател по договор
за потребителски заем № 04223502/12.09.2008г. е получила сумата от 900 лева –
престъпление по чл.309 ал.1 от НК.
С разпореждане
от 07.11.2012г. А.Г. е предадена на съд за възведеното с обвинителният акт
обвинение.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така
възведеното обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимата наказание 6
месеца «лишаване от свобода», изпълнението на което да бъде отложено за срок от
3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимиата
редовно призована не се явява в съдебно заседание. Защитникът – адв. Н. Н. от
ШАК предира подсъдимата да бъде
освободена от наказателна отговорност като да бъде наложено административно
наказание по чл.78а от НК.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Свидетелката Е.Й.П. *** имала нужда от финансови средства
и решила да изтегли кредит от услугата “Джет кеш” на фирма “Джет файненс
интернешънъл” ЕАД. За целта П. се обърнала към братовчедка си – подсъдимата Г.,
която била ръководител на офиса на фирмата в гр. Шумен. Последната свързала П.
със свидетелката Т.С.К. /служител в офиса/ и така на 12.09.2008г. в гр.Шумен К.
съставила договор за потребителски заем № 04223502/12.09.2008г. със заемодател
“Джет файненс интернешънъл” ЕАД за сумата от 900 лева и заемател св. Е.П.. На следващия ден П. получила одобрение за
кредита, за което била уведомена само
подсъдимата Г.. Последната се ангажирала пред свидетелката К. да предаде
отпуснатата сума на братовчедка си, ведно с договора, на който следвало П. да
се подпише, за да удостовери изпълнението, т.е. получаването на парите. Вместо
да изпълни поетия ангажимент, подс.Г. без да уведоми св. П., взела парите за
себи си, изписала ръкописния текст “900 лв. деветстотин лв.”, “Е.Й.П.”, “
13.09.2008г.” и изимитирала подписа на П., положен след ръкописния текст в
графа “удостоверение на изпълнението” на посочения договор. На 13.09.2008г.
подсъдимата предоставила договора на св. К., като в последствие започнала да
плаща вноските по кредита от името на
св. П.. След като изплатила общо петнадесет вноски по 40,75 лева всяка,
подсъдимата Г. преустановила плащанията. Заемодателят предприел действия по
събиране на вземането си срещу нищо не подозиращата за случая – св. Е.П., като й
бил наложен запор върху трудовото възнаграждение и й били удържани 50 лева от
него.
В
хода на разследването е назначена ройна съдебно графическа експертиза от
заключението, на която е видно, че почеркът с който е изписан посоченият
ръкописен текст и подпис положени в графа “удостоверение на изпълнението” на
договора за кредит принадлежи на подсъдимата Г..
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на показанията
на св.П. и св. К., заключението на тройната графическа експертиза , поддържано
от вещите лица в с.з. и прието от съда, както и присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че .се касае за частен документ,
който по своята същност е неистински, тъй като не е подписан от лицето, за
което в документа се сочи, че е автор на същия..Безспорно установено е, че именно
подсъдимата е получила сумата от 900 лева
отпусната като кредит на св. П.. Безспорно установено е също така, че
подсъдимата е изписала ръкописния текст “900 лв. деветстотин лв.”, “Е.Й.П.”, “
13.09.2008г.” и изимитирала подписа на П., положен след ръкописния текст в
графа “удостоверение на изпълнението” в договор за потребителски заем №
04223502/12.09.2008г. със заемодател “Джет Файненс Интернешънъл” ЕАД.
Употребила е частния документ пред Т.С.К., в качеството й на представител на
“Джет Файненс Интернешънъл” ЕАД. Съдът намира, че
събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.309 ал.1 от НК,
защото:
* обект на престъплението
са обществените отношения свързани със сигурността касателно изискванията
за автентичност на документите ;
* от
обективна страна подсъдимата е съставила неистински частен документ, като изписала
ръкописния текст в “удостоверение на изпълнението” в договор за потребителски заем № 04223502/12.09.2008г. със заемодател “Джет
Файненс Интернешънъл” ЕАД, и го подписала като изимитирала
подписа на св.П.. Впоследствие го е преставила пред св.Т.С.К., в качеството й на представител
на “Джет Файненс Интернешънъл” ЕАД, за да докаже, че Е.Й.П. *** като заемател по договора е
получила сумата от 900 лева;
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл –
тя е съзнавала обществено опасния характер на деянието и е целяла настъпването
на обществено-опасните последици;
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на нормативно установения
ред за документиране.
При определянето
на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, която съдът преценява като висока, степента на обществена
опасност на дееца и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подс.Г.:
*смекчаващите вината обстоятелства –
чисто
съдебно минало;
* отегчаващи вината обстоятелства –
съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подс.Г., като наказанието бъде определено при условията на чл.54
от НК, тъй като съдът не констатира многобройни смекчаващи вината обстоятелства
или изключително такова. За престъплението по чл. чл.309 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до две години. Предвид
констатираното по-горе смекчаващо вината
обстоятелства и липсата на отегчаващо такова съдът счита, че
справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание
"лишаване от свобода" в размер
под средния предвиден от закона
за това престъпление, а именно – 6 месеца. По отношение на така определеното
наказание “лишаване от свобода” съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите
на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за
чието приложение са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно
средство за превъзпитание на подсъдимата. Поради това съдът отложи
изтърпяването на така определеното наказание “лишаване от свобода” за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила .
Така определеният размер на наказанието съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. По този начин и с
това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
Съдът намира за
неоснователно искането на защитникът
подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност като й бъде
наложено административно наказание по чл.78а ал.1 от НК, доколкото намира, че
не са налице условията за това. Съгласно Постановление №7 по н.д.
№4/85г. на Пленума на ВС, за да бъде освободен деецът от наказателна
отговорност причинените имуществени вреди
следва да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното
възстановяване независимо дали са
елемент на престъпния състав или не. Достатъчно е
причинена имуществена вреда да е отразена в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Установява се, че след спиране на
плащанията от подсъдимата заемодателят е предприел действия по събиране на вземането
си срещу св. Е.П., като й бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение и й били удържани 50 лева, които не са й
били възстановени, поради което съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл.78а ал.1 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимата направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: