№ 22527
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Ив. Кратункова
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело №
20251110128453 по описа за 2025 година
Образувано е по предявен от Д. М. В. срещу Д. Т. Т. установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 9900 лв. –
дължима сума по запис на заповед, издаден на 27.09.2024г. в гр. Т., предявен за плащане на
15.01.2025г., ведно със законната лихва датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
17.02.2025 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 9440/2025 г. по описа
на СРС, 179 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
04.03.2025 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата. Ищецът твърди, че в
негова полза от страна на ответника Д. Т. е издаден редовен от външна страна запис на
заповед от 27.09.2024 г., по силата на който тя безусловно и неотменимо се е задължила да
му заплати сумата от 9000 лв., платим на предявяване. Поддържа, че ценната книга е
редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 10 ГПК и отговаря на всички изискуеми
реквизити по чл. 535 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Т. дава становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Заявява, че не е издавал и подписвал процесния запис
на заповед.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Установено е, че на 17.02.2025г. ищецът депозирал в СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК срещу ответника въз основа на процесния запис
1
на заповед за сумата от 9900лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане. В тази връзка било образувано ч. гр. дело
№9440/2025г. по описа на СРС, ГО, 179 с-в, като на 04.03.2025 г. в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК и изпълнителен лист за претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, както и за направените разноски за държавна такса в размер на
168,30 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 700,00 лв.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта.
На заявителя са били дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, като настоящият
иск е предявен в едномесечния срок по цитирания законов текст.
Като писмени доказателства по делото са приети: документ, представен в оригинал,
наименован "запис на заповед", издаден на 27.09.2024г., в Т., с посочен издател /платец/- Д.
Т. Т., с който издателят се е задължил безусловно и неотменяемо да заплати Д. М. В. на
предявяване сумата от 9900 лева. На документа е отразена дата на предявяване за плащане
15.01.2025г.
От заключението на вещото лице по допуснатата в производството съдебно-
графическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, се
установява, че подписите „Издател“ и под графата с дата на предявяване в в процесния
запис на заповед са копирани на просвет от един и същ действително съществуващ подпису
а ръкописните текстове текстове „Д. Т. Т.“ в трите графи са копирани на просвет по един и
същ действително съществуващ ръкописен текст, изписани от Д. Т. в друг неизвестев
докумен. Отразено е, че цифровите ръкописни тестове касаещи ЕГН ********** и датата
15.01.2025г. са написани от Д. Т..
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
За допустимостта на предявените искове, съдът следи служебно, като в процесния
случай, при извършена проверка за допустимост на предявения иск намира, че същият е
допустим.
Записът на заповед е разновидност на менителницата, опростена форма на
менителницата, при която участват две лица - издател и поемател, липсва приемател, поради
което чл. 537 ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите, които я
регламентират, са съвместими с естеството на записа на заповед. При записа на заповед
издателят не нарежда на трето лице да заплати определена сума, както е при менителницата,
а поема сам задължението да плати сумата, като се обвързва пряко за плащането й в
определен срок. От естеството на записа на заповед - обещание за плащане от страна на
издателя, се налага и заключението, че той отговаря в същия размер и на същото основание,
както платецът /приемателят/ по една менителница.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е
елемент на съдържанието, затова не е условие и за действителност на ефект. Като формална
2
сделка, записът на заповед трябва да има определено от закона съдържание и е валиден
само, ако са налице всички елементи, предписани от закона - чл. 535 ТЗ, с изключение на
посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ГПК/,
кредиторът /поемателят/ трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът /издателят/ - възраженията си срещу вземането, които възражения могат да бъдат
както абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/, така и лични,
основани на отношенията му с кредитора.
От представения по делото запис на заповед се установява, че същият отговаря на
изискванията на чл. 535, т. 1 - 6 ТЗ като съдържание. В него се съдържа наименованието
"запис на заповед", както в заглавието, така и в съдържанието му. Налице е безусловна
клауза за заплащане на определена парична сума - 9900 лв.; падежът е уговорен на
предявяване, каквото е изискването, визирано в нормата на чл. 537, вр. чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ.
В записа на заповед като място на издаване и място на плащане е определен гр. Т., като
кредитор – ищецът. Вписана е датата на издаване на записа на заповед.
Ответникът въвежда абсолютно възражение - оспорва авторството си, като издател на
процесния запис на заповед. Въз основа на възприетото от съда и обсъдено по-горе
заключение на СПЕ, се налага извода, че записът на заповед, издаден на 27.09.2024г, не е
подписан от ответника. Процесният запис на заповед е недействителен по смисъла на чл.536
ал.1, във връзка с чл.535, т.7 ТЗ, поради което възражението на ответника се явява
основателно.
Записът на заповед, издаден при липса на подпис на издателя по него, не може да
служи за основание за издаване на заповед по чл. 417, т. 10 ГПК, като предпоставка за
положително произнасяне по установителния иск по чл. 422 ГПК. В разпоредбата на чл. 417
ГПК са посочени изчерпателно от законодателя и самите документи, въз основа на които
може да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Липсата на такъв документ,
респективно приравнената на това недействителност на записа на заповед в хипотезата на
чл. 536 ал.1, във връзка с чл.535, т.7 ТЗ възпрепятстват установяването по реда на чл. 422
ГПК, във връзка с чл.417, т.10 ГПК на вземане, основано на такъв запис на заповед, за
ангажиране отговорността по него на лице, посочено като издател, без да е подписало самия
документ в това му качество.
По изложените съображения предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538, вр. чл.
505, ал. 1 ТЗ за сумата от 9900 лв.. - главница по запис на заповед, издаден на 27.09.2024г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2025 г. до окончателното
изплащане, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски, както за исковото, така и за заповедното
производство на основание чл.78,ал.3 ГПК има ответникът. Съобразно представения списък
по чл.80 ГПК разноските за исковото производство те възлизат на 2000лева адвокатски
3
хонорар и 400 лева – възнаграждение за вещо лице. Не се претендират разноски за
заповедното производство.
Ищецът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, с аргумента, че делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност.
Съдът намира същото за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, броя проведени съдебни заседания и осъществените процесуални действия от страна
на адвоката-пълномощник, с оглед на което счита че адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено на сумата от 1500 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. М. В. с ЕГН: ********** и адрес:
*** против Д. Т. Т. с ЕГН: ********** и адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 538, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че Д. Т. Т. дължи на Д. М.
В. сумата от 9900 лв. - представляваща главница по апис на заповед от 27.09.2024 г.,
предявен на 15.01.2025 г. , ведно със законна лихва за период от 10.02.2025 г. за която сума е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. №9440/2025 г. по описа на СРС, ГО, 179 с-в.
ОСЪЖДА Д. М. В. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на Д. Т. Т. с ЕГН:
********** и адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в исковото
производство в размер на 1900лева.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4