№ 4254
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20231100513393 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в
първоинстанционното производство, чрез юрк. Първанов, срещу решение № 12549 от
14.07.2023 г. по гр. дело № 69442/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 169-ти състав,
в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу М. С. К., ЕГН **********, П. Х. Ш., ЕГН **********, С. Х. К., ЕГН
**********, искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата
714.68 лв. лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г., и мораторна лихва
върху главницата за извършена услуга дялово разпределение в размер на 4.25 лв. за периода
31.10.2018 г. до 12.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по частно гр. дело 50022/2021 г. по описа на СРС, 169-ти състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. СРС неправилно
бил приложил общите условия на дружество като ответниците били изпаднали в забава.
Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено в тази му част като
предявените искове бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни М. С. К., П. Х. Ш. и С. Х. К.,
ответници в първоинстанционното производство, чрез адв. К., са подали отговор на
въззивната жалба. В него са изложени съображения за нейната неоснователност. Искането
към СГС е обжалваното решение в тази му част да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Настоящото производство е образувано и по въззивна жалба от П. Х. Ш. и С. Х. К.,
чрез адв. К. срещу същото решение, в частта, в която е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че П. Х. Ш. и С. Х. К., дължат на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от по 201,39 лв., представляваща цена за доставена
1
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, гр. София, общ. *********, ж. к.
„*********, за периода от месец август 2018 г. до месец април 2019 г., както и по 2.51 лв.,
представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за същия период, ведно със
законната лихва, считано от 27.08.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело 50022/2021 г. по описа на
СРС, 169-ти състав.
Срещу тази въззивна жалба, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД
чрез юрк. С., е подало отговор, в който е заявено, че жалбата е неоснователна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба от адв. Н..И.,
адв. М.Л. и адв. съдружие „Б. консулт“ чрез адв. К. Б., срещу определение № 36044 от
11.10.2023 г. по същото гр. дело, с което искането им по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на
постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение. Срещу тази жалба е
подаден отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, в който са изложени съображения за
нейната неоснователност.
Третото лице помагач, „Техем Сървисис“ ЕООД, не е подало отговор на жалбите.
Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически
и правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в
изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата
правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно
за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Жалбата от ответниците П. Ш. и С. К. е фокусирана върху възражението, че те не са
били в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия с ищеца по отношение на
процесния имот. По този въпрос СГС прие следното:
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите (потребителите) в сграда-етажна собственост. Същевременно разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти (потребители) на топлинна енергия. При тълкуване на горните
норми, настоящият състав намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е
приложима единствено в случаите, когато клиентът (потребителят) на топлинна енергия в
сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен
договор за продажба на топлинна енергия.
По делото е представено заявление-декларация рег. № 15505 от 26.08.2016 г.,
подписано от М. К., което не е оспорено от страните. От него се установява, че тя е поискала
да промени на нейно име откритата при ищеца партида за топлоснабдяването на процесния
имот с абонатен № 325663 съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. Тя е декларирала, че е запозната, че дяловото разпределение за имота се
извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД съгласно избора на общото събрание на етажната
собственост.
От представените по делото съобщения към фактури, извлечение от сметка,
индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет, представени
2
от третото лице-помагач, се установява, че за имота, на името на М. К., е открита партида за
имота с абонатен № 325663. По този начин, нейното волеизявление за договорно обвързване
с ищеца, обективирано със заявлението-декларация от 19.07.2016 г., е прието от него. От
счетоводното откриване на партидата на името на М. К. се установява изричното сключване
на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за
процесния имот между нея и „Топлофикация София“ ЕАД.
При наличието на сключен писмен договор между ищеца и М. К., е без значение дали
ответниците П. Ш. и С. К. притежават вещни права по отношение на процесния имот. Ето
защо, през процесния период единствено М. К. е била страна по договорно отношение с
ищеца за продажба на топлинна енергия на имота. По тези съображения, възражението на П.
Ш. и С. К., че няма правоотношение между тях и комуналното дружество, е основателно.
Тяхната жалба следва да бъде уважена и решението на СРС в тази му част подлежи на
отмяна.
По жалбата на „Топлофикация София” ЕАД настоящият състав намери следното:
Предмет на въззивното производство е претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за
забава в размер на 714,68 лева за периода от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г. Районният съд е
отхвърлил този иск като се е позовал на общите условия на ищеца от 2014 г., докато
всъщност за този период са приложими представените по делото общи условия от 2016 г.
Приложимият в отношенията между страните метод на определяне, отчитане и
заплащане на консумираната топлинна енергия за имота е този по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ.
Клиентите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост, заплащат консумираната
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска. Съгласно чл. 155, ал. 2 и 3 ЗЕ, топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия
въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно. Съгласно чл. 32, ал.
1 от Общите условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Според ал. 3 на
същия член, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 –
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при неизпълнение в срок на
задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия.
При анализа на цитираната нормативна уредба и приложимите общи условия, може да
се направи обоснован извод, че за да бъде издадена общата фактура, следва първо да бъде
извършено отчитане на измервателните уреди и да бъде изготвена изравнителна сметка.
Сроковете за извършването на тези действия съгласно действащата за процесния период
Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 6.04.2007 г., са до 10 юли за отчитане и до 15
юли за изготвяне на изравнителна сметка.
Настоящият съдебен състав намира, че нормите на чл. 33, ал. 2 вр. ал. 4 и 5 от ОУ
3
следва да се тълкуват по правилата на чл. 20 ЗЗД – отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора и добросъвестността. Отложеното във времето издаване
на общата фактура не може да дерогира задължението на клиента да заплати задълженията
по нея в предвидения 45-дневен срок и е единствено в ущърб на комуналното дружество,
защото датата на нейното издаване определя падежа й. Забавата на кредитора да издаде
общата фактура не накърнява интересите на потребителите, а напротив, отлага във времето
изискуемостта на задълженията им.
Решаващият извод на съда е, че след издаване на общата фактура започва да тече 45-
дневния срок за плащане, с изтичането на който вземането става изискуемо, а длъжникът
изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД – без да е необходимо получаването на покана от
„Топлофикация София“ ЕАД.
Следва да се има предвид, че решението, в частта, в която искът по чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е уважен и е признато за установено, че М. К., дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, сумата от 805,56 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за
исковия имот за периода от месец август 2018 г. до месец април 2019 г., и в частта, в която
този иск е отхвърлен за периода от май 2017 г. до юли 2018 г., не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Ето защо, по спорния въпрос следва да бъде обсъден само периода от месец август
2018 г. до месец април 2019 г., за който е формирана сила на пресъдено нещо. За този период
е издадена обща фактура № ********** от 31.07.2019 г. като в нея е посочен краен срок за
плащане 14.09.2019 г. Този срок съответства на правилото по ОУ за 45-дневен такъв.
По тези съображения, ответникът М. К. дължи мораторна лихва върху главница от
805,56 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 12.08.2021 г. На основание чл. 162 ГПК съдът
изчисли нейния размер на 156,40 лева. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за тази сума
и тя следва да бъде присъдена на ищеца.
„Топлофикация София” ЕАД е обжалвало решението и в частта, в която е отхвърлен
иска за сумата от 4,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 12.08.2021 г. Нормата на чл. 36,
ал. 2 от Общите условия предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и
начина на заплащане на услугата дялово разпределение. При нарочно оспорване от страна
на ответника, че не бил изпаднал в забава за плащане, по делото не са ангажирани никакви
доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид на което
при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането
на абоната в забава. Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването, като предявеният иск за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение от 4,25 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради което
жалбата в тази й част е изцяло неоснователна.
В обобщение на изложеното, исковете срещу П. Ш. и С. К. са неоснователни и
осъдителното решение спрямо тях подлежи на отмяна. М. К. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 156,40 лева по чл. 86, ал. 1 ЗЗД като решението в тази му част
също следва да се отмени, и да бъде потвърдено в частта, в която искът е отхвърлен за
горницата над 156,40 лева до претендираната сума от 714,68 лева.
По частната жалба по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателите основават искането си, че по делото били предявени четир
обективно кумулативно съединени иска, поради което следвало да им бъде присъдено по-
високо адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. СГС обсъди този довод
заедно с посочените критерии, по които определя възнаграждението за предоставена
безплатна правна помощ, съобрази присъдената от СРС сума на всеки от адвокатите, и
4
намери, че няма основание за изменение на обжалваното определение.
По разноските пред СГС
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски имат и
двете страни.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в отговора на въззивната жалба е претендирано
възнаграждение за юрисконсулт, който е представлявал „Топлофикация София” ЕАД в
производството пред СГС. Съдът определи размера на възнаграждението на 100 лева при
съобразяване с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер 25 лева или общо 125 лева. Съразмерно на
уважената част на иска, на ищеца следва да се присъди сумата от 21,75 лева.
Пред СГС ответникът М. К. е представлявана от адв. Е. К.. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие, сключен между тях, като страните са се договорили
за предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът
съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, характера на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа от адвоката, решението на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдебната практика по сходни дела, използва Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа като ориентир, и определи
възнаграждението на адвоката в размер на 200 лева, която сума следва да се присъди на адв.
К..
В производството пред СГС всяка от П. Ш. и С. К. са направили разноски по 25 лева за
държавна такса, които следва да им бъдат присъдени изцяло. Те отново са представлявани от
адв. Е. К. като правната помощ отново е предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По изложените по-горе съображения, съдът определи адвокатското възнаграждение в размер
на 300 лева, която сума също следва да се присъди на адв. К..
По разноските пред СРС
Поради отхвърляне на исковете срещу П. Ш. и С. К. решението следва да бъде
отменено в частта, в която те са осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на по 10,65
лева в исковото и по 6,74 в заповедното производство.
М. К. следва да бъде осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от още
4,83 лева разноски в заповедното и 7,62 лева разноски в исковото производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12549 от 14.07.2023 г. по гр. дело № 69442/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 169-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу М. С. К., ЕГН **********, иск по чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата от 156,40 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.08.2021 г., в частта, в
която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че П. Х.
Ш., ЕГН **********, и С. Х. К., ЕГН **********, дължат на „Топлофикация София” ЕАД
сумата от по 201,39 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, гр. София, общ. *********, ж. к. „*********, за периода от месец
август 2018 г. до месец април 2019 г., както и по 2,51 лв., представляваща стойност на
услугата за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от
27.08.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по частно гр. дело 50022/2021 г. по описа на СРС, 169-ти състав, и в частта,
в която П. Х. Ш. и С. Х. К. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД сумата от
5
по 10,65 лева разноски в исковото производството, и по 6,74 лева в заповедното
производство, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. С.
К., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
156,40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлоенергия
за периода от 15.09.2019 г. до 12.08.2021 г., за която суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по частно гр. дело 50022/2021 г. по описа на СРС, 169-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12549 от 14.07.2023 г. по гр. дело № 69442/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 169-ти състав, в частта, в която е отхвърлен искът на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. С. К., ЕГН **********, за
признаване на установено, че тя дължи мораторна лихва върху главницата за доставена
топлоенергия над горницата от 156,40 лева до пълния предявен размер от 714,68 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че П. Х. Ш., ЕГН **********, и С. Х. К., ЕГН **********, дължат на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от по 201,39 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, гр. София, общ. *********, ж. к.
„*********, за периода от месец август 2018 г. до месец април 2019 г., както и по 2.51 лв.,
представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за същия период, ведно със
законната лихва, считано от 27.08.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело 50022/2021 г. по описа на
СРС, 169-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. К., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 7,62 лева, представляваща разноски
в производството по гр. дело № 69442/2021 г. по описа на СРС, 169-ти състав, сумата от 4,83
лева, представляваща разноски в производството по частно гр. дело 50022/2021 г. по описа
на СРС, 169-ти състав, и сумата от 21,75 лева, представляваща разноски в производството
по въззивно гр. дело № 13393/2023 г. по описа на СГС, IV-Д състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е. К. К., с личен № ********** към САК,
сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ пред Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, по въззивно гр. дело №
13393/2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на П. Х. Ш., ЕГН **********, сумата от 25 лева, представляваща
разноски в производството по въззивно гр. дело № 13393/2023 г. по описа на СГС, IV-Д
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на С. Х. К., ЕГН **********, сумата от 25 лева, представляваща
разноски в производството по въззивно гр. дело № 13393/2023 г. по описа на СГС, IV-Д
състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 36044 от 11.10.2023 г. по гр. дело № 69442/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 169-ти състав, с което молбата на адв. Н..И. И., адв. М.Л.
ЛЛ. и адв. съдружие „Б. консулт“ по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното
решение в частта за разноските, е оставена без уважение.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Техем Сървисис“
ЕООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7