р  е  ш  е  н  и  е

№

 

гр. Плевен, 03.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,  VІІ – ми наказателен състав, в публичното заседание на  втори април  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                  

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

 

и при секретаря  ДАНИЕЛА ТОДОРОВА                 и в присъствието на Прокурора                                                         като разгледа докладваното от съдията              ЦОНЕВА         НАХдело № 571 по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-006289 от 26.11.2018 година на ******, с което на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 ЗДП на  В.И.Т. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50  лв и отнемане на 10 контролни точки за извършено нарушение по чл. 137 а ал. 1  ЗДП и глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП.       ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат В.М., ПлАК Последният навежда доводи за материална незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса на извършено нарушение. Ангажира писмени доказателства за това, че здравословното състояние на доверителят му не позволява използването на обезопасителен колан, поради което Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.      

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в  съдебно заседание и не взема становище по основателността на жалбата.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и и разпоредбите на закона,   намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен , място и  материя орган. Видно от приложената по делото в заверено копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи е, че Началниците на сектор „ пътна полиция“ при ОД на МВР са овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.

На 15.11.2018 година в град Плевен на жалбоподателят бил съставен акт за административно нарушение затова, че на 15.11.2018 година в същия град управлявал моторно превозно *** без поставен обезопасителен колан, както и че към момента на извършена му тогава проверка не представил контролен талон към свидетелство за управление на МПС. Актът бил съставен  в присъствието на жалбоподателят, връчен му по надлежния ред. Същия го подписал без възражения.

На 26.11.2018 година е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 50 лева и отнемането на 10 контролни точки за извършено нарушение по чл. 137 а  ал. 1 ЗДП и глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 пр.2 ЗДП.

В подкрепа на изложените по горе факти са приложените и приети като доказателства по делото писмени доказателства, а именно наказателно постановление № 18-0938-006289 от 26.11.2018 година на ******; акт за установяване на административно нарушение № 224948 от 15.11.2018 година на ***справка за нарушител на името на жалбоподателя В.И.Т.;; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.

 В насока на същите фактически обстоятелства са и показанията на разпитаните двама свидетели Л.Ц. и Б.М., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

В хода на въззивното производство за представени и приети към доказателствата по делото заверено копие от медицинско направление на името на жалбоподателя В.Т. и заверено копие от амбулаторен лист № 003150 от 05.10.2018 година на името на жалбоподателя В.Т., издадени от ***. Същите писмени доказателства установяват, че жалбоподателят е с високо РР и страда от стенокардични пристъпи от няколко месеца с честа повтаряемост, поради което на същият е препоръчано да шофира без предпазен колан за бърза реакция при евентуален пристъп.

Действително разпоредбата на чл. 137 а  ал. 1 ЗДП въздига в задължение с императивен характер водачите на МПС да използват обезопасителни колани. Изключение от това правило предвижда разпоредбата на чл. 137 а ал. 2 т. 2 ЗДП, по силата на която могат да не ползват обезопасителни колани няколко категории лица в това число и лица, чието физическо състояние не позволява употребата на колан. Събраните по делото писмени доказателства, цитирани по горе установяват именно факта, че жалбоподателят спада към категорията на тези лица, чието физическо и здравословно състояние не позволяват използването на обезопасителен колан.

Предвид горните обстоятелства съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е издадено в разрез както с материалния, така и с процесуалния закон.

По силата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН преди да се произнесе по конкретната преписка наказващият орган  следва да провери акта - неговата законосъобразност и обоснованост, както и да прецени възраженията на санкционирания и събраните доказателства по преписката, а когато е необходимо и да извърши разследване по спорните обстоятелства. В случая, при наличието на безспорни доказателства за възприетите от съда по горе обстоятелства/ приложени към депозираното от страна на жалбоподателя възражение/ наказващият орган е издал наказателно постановление, с което е санкционирал деяние, което не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.

При така приетото за установено от фактическа страна и правна страна СЪДЪТ намери така депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН жалба против Наказателно постановление № 18-0938-006289 от 26.11.2018 година на ***за  ОСНОВАТЕЛНА. Наказателното постановление е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и  НЕОБОСНОВАНО,  издадено в противоречие както с материалния, така и с процесуалния закон, поради което в тази си част, досежно нарушението по чл. 137 а ал. 1 ЗДП  следва да бъде отменено.

Що се отнася до така посоченото в акта и наказателното постановление второ нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП съдът намери наказателното постановление за правилно и законосъобразно. В хода на проведеното против жалбоподателя административно наказателно производство е установено по несъмнен начин, че към момента на извършената му проверка същият не е представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС, с което е осъществил всички признаци от състава на соченото нарушение. За същото правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДП, предвиждаща наказание като вид глоба и то в конкретно определен размер от 10 лв. В този смисъл наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено.

   Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И  :

         

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0938-006289 от 26.11.2018 година на ****** В ЧАСТТА, с която на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 ЗДП на  В.И.Т. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50  лв и отнемане на 10 контролни точки за извършено нарушение по чл. 137 а ал. 1  ЗДП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-006289 от 26.11.2018 година на ****** В ЧАСТТА, с която на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДП на В.И.Т. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание   глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от  съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.

                                                     

                                                     

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: