Присъда по дело №1808/2011 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

 

към присъда № 643 от 21.09.2012 год. по НОХД № 1808/2011 год. на СлРС

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите В.М.Д. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, Й.Й.А. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК и О.Ю.Х. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По отношение на подс. А. и подс. Х. е одобрено постигнатото между представителя на РП – Сливен и защитниците на подсъдимите споразумение с протоколно определение от 09.05.2012 год. по описа на НОХД № 1808/2011 год. по описа на РС – Сливен. Производството по НОХД № 1808/2011 год. на СлРС продължава относно подс. Д.. При разглеждане на делото подс. Д. е бил редовно призован за с.з. от 14.12.2011 год. и му е връчен препис от ОА, като същият се е явил в с.з. с искане да бъде защитаван от упълномощен от него защитник. Подс. Д. е бил редовно призован за следващото с.з. проведено на 22.02.2012 год. , но не се е явил, което е наложила изменение на мярката му за неотклонение в „Задържане под стража”.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира по отношение на подсъдимия Д. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

В с.з. подс. В.М.Д., нередовно призован, не се явява. Делото спрямо подс. Д. се гледа при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Съгласно правилата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, подс. Д. се представлява от служебен защитник.

Адв. С. ***, служебен защитник на подсъдимия Д. пледира, че фактическата обстановка по делото е безспорно установена и доказана. Пледира на подс. Д. да бъде наложено минимално наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимия В.М.Д. е неграмотен, неженен, не работи, осъждан.

На 15.05.2011 год. подс. Д., заедно със свидетелите Й.Й.А. и О.Ю.Х. ***, където режели метални тръби от парното отопление за да помагат. Дейността се извършвала от фирма от гр. Ямбол. След като приключили работа тримата се сговорили помежду си да извършат кражба. Забелязали, че до оградата на товарна гара – Сливен, в двора има една метална решетка, собственост на ДП „НК ЖИ” – УДГВД – Пловдив с МОЛ – свид. М.М., която решили да вземат. Без да ги види никой я пренесли до кв. „Надежда”.

В последствие с протокол от 19.05.2011 год. свид. Х. предал доброволно решетката, която срещу разписка от 20.05.2011 год. била върната на свид. М..

 

 

 

Видно от назначената по делото съдебно - оценителна експертиза, стойността на един брой метална решетка (230х170см.), към момента на извършване на деянието възлиза на 27,00 лева.

На 27.05.2011 год., в гр. Сливен, подс. Д. и свид. Х. решили да извършат кражба на желязо. Отново посетили товарна гара – Сливен, тъй като не могли да намерят метални вещи в околността. С помощта на ножовка, която носел свид. Х., успели да срежат 40 метра метална тръба, собственост на ДП „НК ЖИ” – УДГВД – Пловдив с МОЛ – свид. М.М., на парчета по около 1,50 – 2,00 метра, които пренесли в кв. „Надежда” и ги продали на свид. А.А.. Същите били с тегло216 кг. Откраднатата метална тръба била част от вътрешна инсталация, отопляваща административната сграда в товарна гара – Сливен.

С протокол от 27.05.211 год. свид. А. предала доброволно част от откраднатите тръби, а именно 2 броя железни тръби с размери 150 см. всяка, ф80 мм. и дебелина 4 мм.

С протокол от 28.05.2011 год. свид. Х. предал доброволно 1 брой лък и лист ножовка, с която била нарязана тръбата.

С разписка от 01.06.2011 год. двата броя метални тръби били върнати на свид. Т., в качеството му на Началник ж.п. участък – гара Сливен.

Видно от назначената по делото съдебно - оценителна експертиза, стойността на 40 метра метална тръба, ф80 и дебелина 4 мм., към момента на извършване на деянието възлиза на 41,00 лева.

Общата стойност на нанесените щети от деянията, възлиза на 68,00 лева.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в с.з. свидетели Й.Й.А., О.Ю.Х., М.И.М., А.А.Т., Г.Г.К., А.И.А. и Р.П.Д., тъй като те са безпротиворечиви, взаимно се допълват, подкрепят се от останалите събрани по делото писмени доказателства и са относими към предмета на делото.

Съдът кредитира прочетеното по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК  заключение по изготвената съдебно – оценителна експертиза, тъй като същата не беше оспорена от страните, а съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице.

Съдът кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият В.М.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода 15-27.05.2011 год. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с О.Ю.Х. и Й.Й.А., чрез използване на техническо средство (ножовка), извършил кражба на чужди движими вещи – метално пано (решетка 230х170 см) на стойност 27,00 лева и 40 метра метална тръба с ф80 и дебелина 4 мм на стойност 41,00 лева, или всичко на обща стойност 68,00 (шестдесет и осем) лева, собственост на ДП „НК ЖИ” – УДГВД – Пловдив с МОЛ М.М..

Безспорно е установено, че деянието си подсъдимия В.М.Д. е извършил в условията на опасен рецидив, тъй като видно от приложените по делото бюлетини за съдимост на лицето, същия е извършил деянието предмет на настоящото дело, след като е бил многократно осъждан на „Лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, които е търпял ефективно, последното, от които е по НОХД № 1019/2007 год. по описа на СлРС за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Безспорно е установено, че извършеното от подсъдимия В.М.Д. престъпление е в условията на продължавано престъпление, тъй като двете деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Безспорно е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на престъплението, а именно: предварителен сговор между подсъдимите по делото за осъществяване на деянията и използването на техническо средство (ножовка).

Деянието подсъдимия е извършил с пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на престъплението.

Предишните осъждания на подсъдимия В.М.Д. за престъпления по глава V, раздел І от НК, съдът не прецени като отегчаващо вината му обстоятелство, тъй като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране на деянието чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, които следва да се наложи на подсъдимият, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, която не е по - висока от характерната за този вид престъпления, обществената опасност на подсъдимият, причинения престъпен резултат, стойността на откраднатите вещи, към момента на извършване на деянието и целите на генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в тип затворническо заведение – затворническо общежитие от закрит тип.

Така определеното наказание на подсъдимият съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по делото, а именно 1 брой лък и лист ножовка за рязане на дърво, които след влизане в сила на присъдата, да се унищожат, като вещи без стойност.

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :