№ 16655
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110161537 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу К. П. Ч., ЕГН **********, в
качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, с
присъединен абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде установено със силата на
пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 3718,01 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2024 г. до изплащане на
вземането; сумата от 504,10 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период
от 15.09.2022 г. до 03.04.2024 г.; сумата от 66,58 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 14,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г.,
за които в полза на ищеца има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.06.2024
г. по ч. гр. д. № 29032/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
1
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ФДР
„Далсия“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание
от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 29032/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 29032/2024 г. по описа на СРС, 164-и
състав.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение – „Далсия“ ООД, като обосновава правен интерес за това. Моли за
задължаване на „Далсия“ ООД да представи относимите към процесния период документи,
посочени в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. П. Ч., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, без да
излага конкретни възражения и аргументи за това.
Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение-
„ДАЛСИЯ“ ООД, не изразява становище по исковете, но представя относимите
доказателства за извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от
ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов
клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
2
собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства –
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165/16.09.2015 г.; Декларация от
В.Д. и заявление – декларация от ответника К. Ч. до ищцовото дружество от 04.11.2015 г.,
издадените 2 бр. Общи фактури в оригинал, с №№ **********/31.07.2022 г. и №
**********/31.07.2023 г. и приложените на л. 50-101 по делото месечни фактури за
процесния период, всички издадени на името на К. П. Ч., изравнителните сметки за имота -2
бр., всички приети, че по делото безспорно се установява, че именно ответника по делото К.
П. Ч., като собственик на процесния апартамент № 27, находящ се на горепосочения адрес в
гр. София, ***, с присъединен абонатен № *** се явява клиент на „Топлофикация София“
ЕАД за доставяната до имота топлинна енергия. От приетите доказателства се установява, че
пред 2015 г. ответника Ч., заедно с В.Б.Д. закупуват процесния недвижим имот при равни
права от по ½ ид.ч. за всеки от тях, но със съгласието на съсобственика Д., през м. 11.2015 г.
партидата за Апартамент № 27, която се води при ищеца и е с присъединен аб. № *** е била
открита на името на ответника К. Ч..
След тази дата, всички издавани от ищцовото дружество и от ФДР – „ДАЛСИЯ“ ООД,
фактури, изравнителни сметки и отчети са на името на ответника К. Ч.. Последният е
осигурявал лично достъп до имота за извършване на реален отчет на инсталираните в
апартамента уреди за консумирана ТЕ, видно от приетите по делото 2 бр. Формуляри за
отчет /на л.138,139, представени от ТЛП и приети като неоспорени от ответника, носещи
подпис на последния за клиент.
По делото не се твърди и няма приложени доказателства за последващо разпореждане
с процесния имот, в т.ч. за учредено в полза на трето лице, вещно право на ползване за
процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
Следователно, за процесния период от 2021/2023 г., ответника Ч., в качеството си на
собственик и титуляр на партида с аб. № ***, присъединен към топлоснабдения имот –
Апартамент № 27, находящ се в гр. София, ***, се явява единствен потребител на
доставяната до имота топлинна енергия. За това свидетелстват и всички писмени документи,
представени от ищеца и ТЛП /фактури, общи фактури, изравнителни сметки и др./, които са
издадени на името на титуляря на партидата, открита по негово лично заявление до
ищцовото дружество. Съгласно чл.62, ал.2 от ОУ на ищеца /приети по делото, като
неоспорени от ответника/ цит. „в случаите, когато имотът се ползва от повече от един
Клиент, Продавачът открива партиди на всички Клиенти, въз основа на
Споразумителен протокол за разпределение на топлинната енергия за имота“. В
настоящия случай не се твърди собствениците на имота да го ползват съвместно, респ. да са
им открити индивидуални партиди, поради което съдът приема, че откритата за
топлоснабдения имот на името на ответника К. Ч. партида с аб. № *** е единствена за
3
процесния топлоснабден имот, а ответника единствен от съсобствениците има качеството на
Клиент на ищеца и следва да отговаря за стойността на доставяната до имота ТЕ.
Няма данни по делото през отоплителните сезони 2021/2022 г. и 2022/2023 г., Ч. да е
предоставил ползването на апартамента на трето лице, но има доказателства, приети като
неоспорени от страните, представени от ФДР, че за двата отоплителни сезона, потребителя е
осигурил достъп до имота за реален отчет на уредите за ДР и е подписал лично за „Клиент“
издадените от ФДР, формуляри за отчет, съдържащи данни за отчетените в имота уреди за
ТЕ.
От заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено от в.л. с нужната квалификация, се установява, че в имота през
процесния период ТЕ за отопление на имот се разпределя по данни от реални отчети от 4
броя радиатори с топлинни разпределители, редовно отчетени през процесния период.
Изчислената ТЕ за БГВ е по данни от редовно отчетен водомер, като количествата ТЕ за
БТВ са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1 на Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, а ТЕ за сградна инсталация е разпределена, съгласно
зависимост, описана в Приложение към чл.61, ал.1 на същата Наредба за топлоснабдяването,
като за конкретния имот сградна инсталация е разпределена в зависимост от пълния
отопляем обем на апартамента – 200 куб.м. и този на ЕС –6746 куб.м.
От заключението на СТЕ се установява още, че прогнозно начислената ТЕ за
апартамента на ответника възлиза на 4062,72 лв., а изравнителните сметки са в размер на
344,60 лв., която сума е за получаване от клиента. Следователно, изчисленото задължение за
ТЕ за аб. № *** през процесния период 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза в размер на
3718,06 лв., колкото се претендира и от ищеца.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на задълженията си, а и вещото
лице, изготвило ССчЕ също не е установило извършени погасявания на задължения,
касаещи процесния период.
Следва да се отбележи, че всички изложени в ОИМ от ответника оспорвания и
възражения срещу иска, са бланкетни и проформа заявени, без посочване на конкретни
аргументи, поради което и съдът ги приема за изцяло неоснователни.
От заключението по ССчЕ, също кредитирано от съда, се установява още, че през
процесния период за имота са начислени общо 24 бр. сметки за услуга дялово разпределение
в общ размер на 66,58 лв. /между 2,65 лв. и 2,92 лв./ месечно/. От приетите по делото
месечни фактури, издавани от ищеца, се установява, че дължимите суми за ДР са посочени
във фактурите, като 1/12 част и същите са били изискуеми в посочения във фактурата срок
от 45 дни, след издаването й.
Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност обосновават извод, че ответника К. Ч., като единствен собственик, който
използва процесния топлоснабден имот – Апартамент № 27, находящ се на горепосочения
адрес в гр. София, се явява към настоящия момент единствен Клиент и потребител на
4
топлинната енергия за битови нужди, доставяна до този имот и в това си качество
следва да отговаря за задълженията на последния.
Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № 27 е открита
партида, с присъединен аб. № ***, по която се отчита потребеното количество топлинна
енергия, доставено до имота на ответника и която партида е открита на името на ответника
по негово лично заявление-декларация, със съгласието на другия съсобственик.
Няма спор по делото, че топлинен счетоводител за СЕС, в която се намира процесния
недвижим имот понастоящем е „ДАЛСИЯ“ ООД /с предишно наименование „Бруната“
ООД/. От приложените писмени доказателства се установява, че „Бруната“ ООД е избрана от
етажните собственици на проведеното на 21.06.2002 г. общо събрание на ЕС в жилищната
сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. София, ул. „Кричим“ № 3 и с тази ФДР е бил
сключен Договор № 1612/14.08.2002 г. Няма данни кой е бил собственик на ап. 27 през 2002
г. и дали лично е присъствал на проведено ОС на СЕС, но по делото не се оспорва
валидността на договора за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ чрез система за
индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия, приложен по делото и приет
като доказателство.
Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил продължен след изтичане на
първоначалния 3 годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в лицето на
„Далсия“ ООД е видно, че именно последното дружество осъществява дейността по
„топлинно счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап. 27 на ответника, което е индиция, че
същия е подновяван ежегодно между страните. От представените от третото лице – помагач,
документи, касаещи дяловото разпределение, се установява, че в процесния апартамент е
ползвана ТЕ за отопление и БГВ, в т.ч. е начислявана ТЕ отдадена от „сградна инсталация“,
по зависимост, установена в Наредбата за топлоснабдяването.
През процесния отоплителен период абоната Ч. е бил консуматор на количеството ТЕ,
припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация, отчетеното
количество ТЕ, необходимо за подгряването на изразходените куб.м. топла вода, начислени
на база реално отчетен водомер и количеството ТЕ за отопление по данни на реално
отчетени 4 бр. радиатори, което се установява и от приетото без възражения от страните
заключение на СТЕ, кредитирано и от съда.
От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от
ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № ***, Общи фактури, месечни фактури, както
и от заключенията на СТЕ и ССчЕ/ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС,
находяща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия процесен период. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и
заключения на СТЕ и ССчЕ, в тяхната съвкупност, безспорно се установяват въведените с
исковата молба твърдения ответникът К. Ч., в качеството си на собственик и титуляр на
партидата за топлоснабдения имот – апартамент 27, находящ се в гр. София, ***, през
процесния период /2021-2023 г./ е бил потребител на доставяната до имота топлинна
енергия, поради което ще следва да отговаря за задълженията за доставената и потребена в
5
имота такава. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Ч., като собственик на
топлоснабдения имот, се явява обвързан по силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от
договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до ползвания от него
имот, топлинна енергия, без да е необходимо изрично изявление, че желае да закупува
доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. В този
смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове. Така
например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на
ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д.
№ 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че „разбирането на съдилищата, че между
страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия
по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с
абоната/потребителя…“, съответства на практиката на ВКС, отразена и в решения № 443 от
21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.
д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г.
на ІІІ ГО на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им
приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът К. Ч. като собственик или пък неговия праводател, да са се
възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз основа на същото да е сключено с тях
допълнително споразумение, респ. индивидуален договор.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно
методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция са съответствали на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия са били съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от „ДАЛСИЯ“ ООД, при спазване на действащата към
момента нормативна уредба. Съгласно заключението на СТЕ технологичните разходи в АС
били приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Същите били
6
изчислявани редовно за всеки месец съгласно приложимата нормативна уредба. Съгласно
заключението на СТЕ, пресметнатите технологични разходи били съгласно методика и
формули, приложени в Наредбата за топлоснабдяването /от 2020 г./ и техническите
характеристики на абонатната станция. Не се установи по делото да са правени рекламации
от ответника/респ. собственика на имота, във връзка, с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки послужили за определяне на количествата
топлинна енергия, за които на ответника били начислени сметките за процесния период.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на
СТЕ, без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви
по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 2 броя
изравнителни сметки за процесния период и отчетите на уредите.
Дължимостта на заявената с исковата молба цена на доставена от ищеца през
процесния период топлинна енергия се установява и от изслушаната по делото ССчЕ.
Действително последната е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
От приложените по делото 2 бр. Общи фактури /оригинал, на л.26-29 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл.
и данните от изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са
правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ.
От заключението по ССчЕ, кредитирано от съда и прието без възражения от страните,
се установява, че за процесния период няма промяна в цената на ТЕ, от разликата в която за
периода да е възникнало вземане за абоната за възстановяване на суми. Но след
изравняването, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период, утвърдени от
КЕВР, общо начислените и незаплатени от потребителя суми за ТЕ възлизат на 3718,01 лв.,
формирани от прогнозно начислените суми по фактури в размер на 4062,63 лв. – стойността
на изравнителни сметки от 344,62 лв.
Въз основа на заключенията на СТЕ и ССчЕ, както и писмените доказателства по
делото, се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и
нейната стойност. При кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ настоящият съдебен
състав намира, че цената на доставената в топлоснабдения имот – апартамент 27, находящ се
в гр. София, *** възлиза в размер на претендираната от ищеца сума от 3718,01 лева
/съгласно заключението на ССчЕ/.
Вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, не е установило служебно погасяване
от страна на ищеца на стари задължения извън процесния период, със суми за
7
възстановяване на абоната, нито извършени от потребителя плащания касаещи процесния
период.
С оглед изложеното претенцията за топлинна енергия се явява доказана за
претендираната от ищеца сума от 3718,01 лева (за ТЕ), за която няма данни да е платена
доброволно от ответника, преди завеждане на заповедното производство по ч.гр.д. №
29032/2024 г. по описа на СРС, нито в хода на настоящото исково производство, при нарочно
възложена доказателствената тежест за ответника.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията
Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г.,
на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника К. П. Ч.. С разпоредбата на чл.33, ал.2
от ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да заплащат
задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ,
изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая
важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на
доставената ТЕ през м.05.2021г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца,
за който се отнася или до 15.07.2021 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху
тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2021/2022 г. към
31.07.2022 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. едва след
14.09.2022 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ
последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира в тази му част,
дължимото обезщетение за забава върху задълженията на ответника по ОФ №
*********/31.07.2022 г. в размер на 1906,42 лв. е в размер на 367,61 лв., а по отношение
дължимото обезщетение за забава върху задължения на ответника по ОФ №
**********/31.07.2023 г., с оглед установената дължима главница от 91805,46 лв.,
мораторната лихва възлиза на 136,07лв.
Или общия дължим размер на мораторната лихва върху главницата за ТЕ, до който
съдът следва да уважи предявения иск възлиза на сумата от 504,10 лв., за периода от
8
15.09.2022 г. до 03.04.2024 г., колкото се претендира и от ищеца.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР „ДАЛСИЯ“ ООД документи, касаещи дяловото
разпределение в имота, приети като доказателства и неоспорени от ответника, се
установява, че действително за апартамента, ползван от ответника К. Ч., през процесния
период е извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано
количество ТЕ за отопление и топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща
извлечението от сметката за аб. № *** /на л.25/ и заключението на ССчЕ, прието без
възражения от страните, кредитирано и от съда, се установява, че фактурираната и
незаплатена цена на извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР за
претендирания от ищеца период от м.05.2021г. до м.04.2023 г. и съгласно приетите по делото
месечни фактури, в които е обективирано задължението за услугата по дялово
разпределение възлиза в общ размер на 66,58 лв. Видно от приетите по делото писмени
доказателства, в процесния период ищецът е начислил на ответника общо 24 бр. месечни
такси за отчитане на уредите за дялово разпределение в размери между 2,65 лв. и 2,92
лв./месечно, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., като за целта е издавал и месечни
фактури. Същите са изцяло дължими, тъй като не попадат в период на погасителна давност,
а и такива възражения не са заявявани от страна на ответника.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок следва да бъде уважен до установения и претендиран от ищеца размер от
66,58 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на
услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за
изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана (арг. от
чл.84, ал.2 от ЗЗД). По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора към длъжниците, за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което съдът приема, че иска за обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР /в
претендиран размер от 14,01лв./ е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се
отхвърли изцяло.
9
В заключение и на база приетите доказателства, в т.ч. заключенията по СТЕ и ССчЕ,
дължимата от ответника К. П. Чункучов, като собственик на процесния топлоснабден имот
в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., дължи на ищеца сумите от: общо 4288,69 лв., от
която сума: 3718,07 лв. съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането; 66,58 лв. - дължима главница за ДР, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.
ведно със законна лихва от 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 504,10
лв. съставлява дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от
15.09.2022 г. до 03.04.2024 г., т.е. за част от претендираните от ищеца вземания, за които в
полза на последния е била издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 03.06.2024 г., по ч.гр.д. №
29032/2024 г. по описа на СРС.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 715,33
лева, от които 115,33 лева – доплатена държавна такса и 600 лева – за експертизи, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8
от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и Наредбата за заплащането й в минимален размер от 100 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с уважената част от исковете му, ищеца има право на
разноски в размер от 812,68 лв. за исковото производство.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед пълното
частичното уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 135,61 лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 29032/2024г. по описа на
СРС, 164-ти състав.
Ответникът от своя страна не претендира и не представя доказателства за реално
извършени съдебни разноски в производството, поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че К. П. Ч., ЕГН
**********, като собственик на топлоснабден имот, Апартамент № 27, находящ се в гр.
София, ***, с присъединен абонатен № ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
10
ЕАД, ЕИК *********, сумите от общо 4288,69 лв., от която сума:
- 3718,01 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2024 г. до
изплащане на вземането;
- 504,10 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо
за период от 15.09.2022 г. до 03.04.2024 г.;
- 66,58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2024 г.
до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 29032/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу К. П. Ч., ЕГН
********** за признаване за установено, че последния дължи на ищеца сумата от 14,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР, дължимо за период от
16.07.2021 г. до 03.04.2024 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. П. Ч., ЕГН ********** от гр. София,
*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумите от 812,68
лв. – разноски в производството по чл. 422 от ГПК, сторени пред СРС, както и 135,61 лева –
разноски в производството по ч.гр.д. № 29032/2024г. по описа на СРС, 164-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„ДАЛСИЯ“ ООД, с ЕИК *********, седалище в ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11