МОТИВИ: Внесена е тъжба от И. Т.Н. *** против Х.П.П. *** за това, че на 03.10.2016 година, в град
Плевен, в съдебно заседание по НЧХД № 48 от 2016 година по описа на Районен съд
– Плевен казал нещо унизително за честта и достойнството на И. Т.Н. в негово
присъствие, а именно: „че е измамник”, „Разбирам в какво съм обвинен от един
измамник, че съм го нарекъл „измамник”.”; Това дело трябва да се отложи до
тогава, докато се докаже дали този човек „сочи тъжителя” е виновен или не,
защото той ме шантажира. Пак е ходил при някаква следователка. Той си хваща
платени свидетели и постоянно им плаща, та за една или две ракии те да
свидетелстват срещу мен.”; приписал му престъпление с думите: „Недопустимо е да
се гледа само това, защото той ми открадна къщата, открадна ми и земята и сега
продължава да ме съди за пари.” като обидата и клеветата са нанесени публично –
престъпление по чл. 148 ал. І т. 1 във вр. с чл. 146 ал. І от НК и чл. 148 ал.
ІІ във вр. с ал. І т. 1 във вр. чл. 147 ал. І предложение І и ІІ от НК.
До откриване на съдебното следствие
е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански
иск от И.Т.Н., ЕГН ********** против подсъдимия Х.П.П., ЕГН ********** за
сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на
престъплението обида неимуществени вреди.
До откриване на съдебното следствие
е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански
иск от И.Т.Н., ЕГН ********** против подсъдимия Х.П.П., ЕГН ********** за
сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на
престъплението клевета неимуществени вреди.
И.Т.Н. е конституиран като граждански ищец в наказателното
производство.
Тъжителят поддържа изцяло така повдигнатите с тъжбата против подсъдимия
П. две обвинения за извършени престъпления по чл. 148 ал. І т. 1 във вр. с чл.
146 ал. І от НК и чл. 148 ал. ІІ във вр. с ал. І т. 1 във вр. с чл. 147 ал. І
предложение І и ІІ от НК. Счита същите за доказани по несъмнен начин въз основа
на всички събрани по делото доказателства. Моли съда да постанови осъдителна
присъда и наложи на подсъдимия наказания за всяко от извършените престъпления
към максимума на предвиденото в закона
поради множество оттегчаващи отговорността му обстоятелства – същият е
осъждан многократно и понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода. Моли
съда да уважи изцяло и така предявените два граждански иска.
Подсъдимият Х.П. дава обяснения по така повдигнатото му обвинение, не
се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Представлява се от служебен
защитник в лицето на адвокат Й.Х. от ПлАК.
Защитникът на подсъдимия – адв. Х.-
пледира за постановяване на оправдателна присъда поради несъставомерност на
деянията.
СЪДЪТ, като прецени събраните по
делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището
на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Х.П.П. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, със средно-специално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Тъжителят и подсъдимият се познават отдавна. Помежду им понастоящем са
установени лоши взаимоотношения, дължащи се на ескалирали в годините проблеми
от различно естество, довели до провеждането на редица граждански и наказателни
производства.
На 07.01.2016 година, въз основа тъжба внесена от И. Т.Н. против
подсъдимия Х.П.П. за извършени престъпления по чл.
148 ал. І т. 1 във вр. с чл. 146 ал. І от НК и чл. 148 ал. ІІ във вр. с ал. І
т. 1 във вр. чл. 147 ал. І предложение І и ІІ от НК в хода на проведено
производство от частен характер по НЧХД № 1366/2015 година по описа на ПлРС. В Плевенски
районен съд било образувано НЧХД № 48/2016 година по описа на същия съд.
На 03.10.2016 година, в 11:05 часа било проведено открито съдебно
заседание по НЧХД № 48/2016 година по описа на ПлРС с Председател – съдия В.Н..
След откриване на съдебното следствие с прочитането на тъжбата от страна
на тъжителят Н., подсъдимият П. дал обяснения по така повдигнатите му
обвинения. Заявил, че тъжителят е „
измамник”, както и че „Разбирам в какво
съм обвинен от един измамник, че съм го нарекъл „измамник”.”; Това дело трябва
да се отложи до тогава, докато се докаже дали този човек „сочи тъжителя” е
виновен или не, защото той ме шантажира. Пак е ходил при някаква следователка.
Той си хваща платени свидетели и постоянно им плаща, та за една или две ракии
те да свидетелстват срещу мен.”; „Недопустимо е да се гледа само това, защото
той ми открадна къщата, открадна ми и земята и сега продължава да ме съди за пари.”
С присъда от 15.12.2016 година, постановено по НЧХД № 48/2016 година по
описа на ПлРС Х.П. бил признат за
виновен по така повдигнатите му с тъжба от 07.01.2016 година обвинения за
извършени престъпление в хода на проведеното НЧХД № 1366/2015 година по описа
на ПлРС.
С решение на Плевенски окръжен съд, постановено по ВНЧХД № 82/2017 година
по описа на същият съд, постановената по НЧХД № 48/2016 година по описа на ПлРС
осъдителна присъда била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на Плевенски районен съд. Образувано е НЧХД № 703/2017 година.
С присъда от 17.05.2017 година, постановено по НЧХД № 703/2017
година по описа на Плевенски районен съд, подсъдимият Х.П. бил признат за
невинен в това на 21.12.2015г. в гр.
Плевен, в съдебно заседание по н.ч.х.д.№1366/2015г.
по описа на РС-Плевен да е казал нещо унизително за честта и
достойнството на И. Т.Н. в негово присъствие, а именно, че е “измамник”,
„разбирам в какво съм обвинен от един измамник, че съм го нарекъл измамник”, „…
аз ще си съблека и дрехата и нея да вземе” – подсъдимият си съблича връхната
дреха и казва на частния тъжител, подавайки я – вземи я!”, разгласил
позорни обстоятелства за Н. и му приписал престъпление „дори ще ми заплати
не само щетите, но и това, че ми открадна къщата и земята.” „Такива като
него винаги ги убиват някога.” „Все
някой ще го убие, може да не съм аз”. „През
тези 20 години дето се борих пред съда с него, исках само да
спре да краде други хора. Защото той продължава да го прави това.” „ Т.к.
разбрах, че този човек е неблагодарен, че съм го оставил жив- да го премахне друг.” „Искам да кажа и друго,
че ме набеждава, че публично съм го обидил”. „Що той краде, не представа да
краде?! Който мами с имоти и му се услажда и няма да престане да го прави, толкова много пари. Надявах се през тези години
да престане тоя да го прави това и да се покае като християнин, но доказа, че не може. Доказа, че не може да
бъде християнин”. „Набеден съм! Той да каже какво работи. Щом ми е
откраднал къщата и земята…”, като
обидата и клеветата да са нанесени публично –
престъпление по чл.148, ал.1,
т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК и чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.1, вр.чл.147 ал.1
пр.1 и пр.2 от НК, поради което и на
основание чл.304 пр. последно от НПК бил оправдан по повдигнатите му обвинения.
С решение от 21.07.2017 година, постановено по ВНЧХД № 618/2017 година по
описа на Плевенски окръжен съд, присъдата на ПлРС по НОХД № 703/2017 година
била изцяло потвърдена.
Горната
фактическа обстановка се установява от приложените
по делото материали по НЧХД № 48/2016 година, НЧХД № 703/2017 година и двете по
описа на ПлРС, както и тези по ВНЧХД № 618/2017 година и ВНЧХД № 82/2017 година
и двете по описа на Плевенски окръжен съд.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът прие за установено следното:
Съгласно чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава
подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.Тази
разпоредба предполага наличието на събрани
както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят квалифицирането
на конкретен субект на наказателна отговорност като извършител на дадено
санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени
всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.
Съставът
на всяко от престъпленията, посочени в тъжбата предполага установяването по
несъмнен начин на всички признаци, както от обективната му страна – време,
място на извършване, механизъм на осъществяване, така и от субективната му
страна – авторството на деянието при съответната форма на вината.
Доказателствата по делото
установяват по несъмнен начин, че в съдебно заседание на 06.10.2016 година по
НЧХД № 48/2016 година по описа на ПлРС, проведено под ръководството на съдия В.Н.,
Х.П.П., в качеството му на подсъдим по същото дело изрекъл думи обидни и клеветнически по своето съдържание по
адрес на тъжителя и в това производство И. Н.. Този факт признава и подсъдимият
П., но това признание няма правно значение за признание на вина.
Безспорно по делото е и
обстоятелството, че описаните в тъжбата и изречени от страна на подсъдимия П.
по адрес на тъжителя обидни и клеветнически думи са изказани в качеството му на
подсъдим по НЧХД № 48/2016 година по описа на ПлРС, в хода на даваните от
негова страна обяснения. Този факт категорично установява приложения по делото
протокол от проведено съдебно заседание.
Правата на подсъдимия са
изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 НПК. Едно от тях е правото
му да не дава или да дава обяснения по така повдигнатото му обвинение по всяко
време на провеждане на съдебното следствие. Обясненията на подсъдимия имат
двуяка природа. Същите са едновременно доказателствено средство, но и средство
за защита Безусловно гарантираното от закона право на подсъдимия да дава
обяснения изключва ограничаването му по какъвто и да е начин и като израз на
правото му на защита не следва и не може да бъде санкционирано. Доказателствена
стойност на обясненията на подсъдимия се предопределя както от тяхната
последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен
доказателствен материал .
Видно от протокола по
проведеното съдебно заседание на 06.10.2016 година по НЧХД № 48/2016 година по
описа на ПлРС е, че описаните в тъжбата думи и изрази са казани от подсъдимия
за тъжителя непосредствено след откриването на съдебното следствие и
докладването на тъжбата. Хронологически
тези изявления/ макар и не изрично отразени в протокола като израз на
предоставеното му право да даде обяснения/ заемат мястото на дадени обяснения
от страна на подсъдимия П. като задължителен етап от наказателното
производство. Предвид на установените между страните изключително конфликтни
отношения, довели до нееднократното нарушаване на реда в съдебната зала и
провокирали намесата на ръководещия процеса с напомняне за спазването му,
непосредствено след своето изявление с характер на обяснения, подсъдимият П.
заявил, че сега нямало да дава обяснения/
което на практика вече направил/. И това поведение на подсъдимия е израз на
гарантираното му от разпоредбата на чл. 55 ал. 1 НПК право да дава обяснения,
което е важно средство за защита. Давайки обяснения по предявеното му
обвинение, той има възможност да изрази своето отношение към обвинението, да го
отхвърли и изясни истината за своята дейност, да защити своите права и законни
интереси. Последица от визираното обстоятелство е и правото му да не дава
обяснения, както и да избере момента, в който да депозира такива, както и да дава
такива по всяко време на провеждане на съдебното следствие.
Подсъдимият може да дава
каквито обяснения желае по повдигнатото му обвинение като не е длъжен да говори
истина за разлика от задължението,
вменено на свидетелите в наказателния процес под страх от наказателна
отговорност по чл. 290 от НК. За разлика от отговорността на свидетелите,
правото на подсъдимия да дава обяснения не е ограничено и за същото той не носи наказателна отговорност ако в хода на
даване на обяснение в това качество даде неверни обяснения. И това е така, за
да гарантира в допълнителна степен правото му на защита. Предвид тези
съображения съдът намери, че изказаните от страна на подсъдимия П., в хода на
проведеното НЧХД № 48/2016 година по описа на ПлРС обидни и клеветнически по своето съдържание думи изрази не съставляват престъпление по
чл. 147 и чл. 146 НК, именно защото са израз на гарантираното му право на
защита, изказани в обяснения с които упражнил правото си да даде обяснения в
качеството на подсъдим.
При
така приетото съдът призна подсъдимия Х.П. за НЕВИНЕН в това на 03.10.2016
година, в град Плевен, в съдебно заседание по НЧХД № 48 от 2016 година по описа
на Районен съд – Плевен да е казал нещо унизително за честта и достойнството на
И. Т.Н. в негово присъствие, а именно: „че е измамник”, „Разбирам в какво съм
обвинен от един измамник, че съм го нарекъл „измамник”.”; Това дело трябва да
се отложи до тогава, докато се докаже дали този човек „сочи тъжителя” е виновен
или не, защото той ме шантажира. Пак е ходил при някаква следователка. Той си
хваща платени свидетели и постоянно им плаща, та за една или две ракии те да
свидетелстват срещу мен.”; да му е приписал престъпление с думите: „Недопустимо
е да се гледа само това, защото той ми открадна къщата, открадна ми и земята и
сега продължава да ме съди за пари.” като обидата и клеветата са нанесени
публично – престъпление по чл. 148 ал. І т. 1 във вр. с чл. 146 ал. І от НК и
чл. 148 ал. ІІ във вр. с ал. І т. 1 във вр. с чл. 147 ал. І предложение І и ІІ
от НК, поради което и на основание чл. 304 предложение последно от НПК го
ОПРАВДА по така повдигнатите му с тъжбата две обвинения.
По така
предявените два граждански иска съдът съобрази следното:
Гражданският искове, предявени от И. Т.Н. против Х.П.П. както следва: граждански
иск за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му в
резултат на престъпление по чл. 148 ал. І т. 1 във вр. с чл. 146 ал. І от НК неимуществени
и граждански иск за сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му в резултат на престъпление по чл. 148 ал. ІІ във вр. с ал. І т.
1 във вр. с чл. 147 ал. І предложение І и ІІ от НК са неоснователни и
недоказани. Основанието за реализирането на деликтната отговорност на дееца е
връзката на настъпилия вредоносен резултат с извършено деяние, съставляващо
престъпление. Липсата на извършени от страна на подсъдимия П. съставомерни
деяния по чл. 147 и чл. 146 НК изключва и реализирането на деликтната такава по
чл. 45 ЗЗД. Ето защо съдът отхвърли и двамата граждански иска като
неоснователни и недоказани.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: