№ 14247
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110151079 по описа за 2024 година
След извършената замяна на ответника делото се води по искова молба /уточнена с
молба с вх. № 97494/19.03.2025 г./ на Р. П. С. срещу „........“ ЕООД, с която е предявен
осъдителен иск за сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от падане на 13.07.2023 г. по стълби, намиращи се в негов имот, находящ се в гр.
......, в района на спирката на автобус № ... около бл. ......, ведно със законната лихва, считано
от 19.03.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че на 13.07.2023 г. при слизане по горепосочените стълби паднала на
земята, защото липсвало стъпало. Слизайки, тя понечила да стъпи на стъпалото, но предвид
липсата му загубила равновесие и паднала с цялата си тежест върху лявата си страна, като
при падането инстинктивно се подпряла на лявата си ръка и изпитала силни болки в
областта на левия лакът. С помощта на познати се изправила и незабавно посетила ......,
където била приета по спешност и диагностицирана със закрито счупване на горния край на
лакътната кост. Същия ден била извършена операция с локална анестезия, лакътната става
била наместена и обездвижена с гипсова шина. Тя носила гипсова шина и ортеза на лявата
си предмишница в продължение на два месеца, след което провела тежка физиотерапия,
продължаваща и до настоящия момент, но пълното разгъване на лакътната става нямало да
се възстанови никога. В резултат на инцидента ищцата претърпяла и продължава да търпи
силни физически болки и страдания, а за период от 6 месеца било затруднено ежедневието й
поради невъзможност да се обслужва сама, да извършва обичайните домакински действия и
да поддържа нормална хигиена. Не можела да изпълнява трудовите си задължения като
акушер, във връзка с което са й издадени болнични листове за временна нетрудоспособност
за периода от 13.07.2023 г. до 08.01.2024 г. Психическото състояние се влошило –
затворила се в себе си, дистанцирала се от близките си, чувствала се непълноценна заради
невъзможността да работи дълъг период от време, страдала, че няма да може да се
възстанови напълно, чувствала гняв и неприязън, била неспособна да изпитва всекидневна
радост и положителни емоции. И понастоящем й се налага да ползва обезболяващи, а
промените в атмосферните условия винаги довеждат до силна болка и дискомфорт в
областта на счупената ръка. И понастоящем силата и захватът на лявата й ръка са драстично
намалени и се чувства несигурна, когато държи нещо с нея. Счита, че ответникът като
1
собственик на имота, в който е настъпило увреждането, има задължение да го поддържа, но
в случая не е спазил изискването да поддържа външните стълби, като противоправното
бездействие е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от нея неимуществени
вреди, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска.
Съобразявайки изложеното от ищцата фактическо основание на предявения иск и
отправеното искане, съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.
49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД. По него в тежест на ищцата е докаже следните факти:
осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото –
противоправно поведение; настъпили за нея неимуществени вреди, както и техните вид,
интензитет и размер; причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия
вредоносен резултат; качеството на ответника на възложител на работа на прекия
причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа.
Свид. Д – очевидец на инцидента, разказва следното: В средата на юли 2023 г., докато
чакал на спирката на автобус № ... до бл. ...... в ж.к. „.....“ – на ъгъла на бул. „.....“ и ул. „....“,
видял, че ищцата идва от посока на бл. ....... За да стигне до спирката, тя трябвало да мине по
стъпала, тъй като спирката се намира по-ниско. Тя тръгнала по стъпалата, но слизайки, още
на първо – второ стъпало политнала надолу и паднала, защото липсвали част от
циментовите плочки. С. паднала в цял ръст на ръката на лявата си страна. Свидетелят се
притичал на помощ. Тя се изправила на краката си, но изпитвала силна болка в областта на
лакътя на лявата ръка, както и уплаха. Казала, че може да се оправи и че ще отиде до .....,
двамата се разделили и тя тръгнала с автобуса, защото краката й били добре, а Д отишъл
обратно към блока, за да се обади на сина й.
Съдът намира, че от показанията на свид. Д в посочената част, които в тази част са
обективни, добросъвестни, логични, последователни и неопровергани от други
доказателства по делото, се установяват по несъмнен начин датата, мястото и механизмът на
настъпване на инцидента, както и наличието на дефект /липсващи плочки по стъпалата/ на
стълби в района на бл. ...... в ж.к. „.....“, водещи до спирка на обществения транспорт. По
отношение на дефекта тези показания намират опора в заключението на съдебно-
техническата експертиза в частта, в която е отразено състоянието на процесните стълби.
От заключението на съдебно-техническата експертиза /ведно с разясненията на
вещото лице Г. в открито заседание/, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се изяснява, че стълбите, през които се преминава, за да се достигне от паркинга
пред бл. ......... в ж.к. „..... 3“ до спирката на автобусна линия на градския транспорт № ... в
посока центъра на гр. София по бул. „.....“, не са част от тротоара, а попадат в частни
поземлени имоти – такива с идентификатори ....464 и ....465 по действащите КККР, записани
в кадастралния регистър на „...“ ЕООД с Постановление за възлагане № 88, рег. № 36317 от
22.08.2012 г., вписано в Службата по вписвания.
Щом стълбите се намират в имот, който макар да е частна собственост, фактически е
неограден и се ползва за достъп от жилищни блокове до спирка на обществения транспорт,
2
съдът намира, че собственикът на този имот дължи тяхното поддържане в изправно
състояние, така че те да не представляват източник на опасност за минаващите по тях хора.
В случая натоварените лица от ответника в качеството му на собственик не са извършили
необходимите действия по поддръжка на стълбите и по отстраняване на дефекта по тях,
което сочи на извод за реализирано тяхно поведение, което се намира в причинно-
следствена връзка с настъпването на инцидента с ищцата и което е противоправно, защото
създава риск за минувачите и с това нарушава общата забрана да не се вреди другиму.
Бездействието на натоварените от ответното дружество лица по аргумент от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като в случая презумпцията не е опровергана.
Относими към въпроса за настъпилите вреди за ищцата, техния вид, размер и
интензитет са показанията на свидетелите Д и С, представената медицинска и друга
документация /л. 9 – 11 и л. 17 – 35/ и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
От писмените доказателства се изяснява, че след събитието, признато за трудова
злополука, С. е имала увреждане на здравето, във връзка с което е приета в ......, където й е
извършено образно изследване – рентгенография, и медицинска манипулация, след което в
продължение на почти 6 месеца е ползвала отпуск за временна неработоспособност, както и
са извършвани 7 медицински прегледа по повод оплакванията, а на 13.02.2024 г. е
извършено и ЕМГ-изследване.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза /ведно с разясненията на
вещото лице в открито заседание/ се установява следното: При процесния инцидент ищцата
е получила фрактура в проксималния /горен/ край на лявата лакътна кост /улна/, засягаща
ставната й повърхност /т. нар. фрактура на короноидния израстък на улната/. Образната
диагностика е проведена същия ден в .... Касае се за сравнително рядко срещана травматична
увреда /около 10 – 15 % от всички увреждания в областта на лакътя, като конкретно
фрактурата на короноида е още по-рядка/, която се асоциира почти винаги с луксация
/изкълчване/ на ставата. От биомеханична гледна точка короноидът функционира като
предна опора на голямата сигмоидна вдлъбнатина на лакътния израстък /олекранон/. Той
действа основно като първичен стабилизатор при сублуксации или луксации на лакътната
става. Фрактурата на ищцата се класифицира като тип ІІ по класификацията на Regan и
Morrey /фрактура на 50 % или по-малко от височината на израстъка/ и тип 2U1B2 според АО
класификацията /частично вътреставна фрактура – фрактура на короноидния израстък/. От
морфологична гледна точка се касае за прясна, закрита, вътреставна, двуфрагментна
фрактура на короноидния израстък на лявата лакътна кост с минимална дислокация на
отчупения фрагмент и праг на ставната повърхност под 2 мм. Тя е довела до реализиране на
медико-биологичния признак „трайно затруднение в движенията на левия горен крайник“ –
за период, по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Фрактурите на
короноидния израстък на лакътната кост настъпват основно по индиректен механизъм в
резултат на действието на режещи сили, при което дисталният хумерус /раменната кост/ се
насочва срещу короноида, като едновременно е налице тежък варусен стрес или задна
сублуксация на ставата. Това не са авулзионни фрактури, тъй като за върха на короноидния
израстък не се залавят мекотъканни структури. Те се наблюдават обикновено при падане
върху леко флектиран /свит/ горен крайник в лакътя и предмишница в супинация, което води
до предаване на по-голямата част от потенциалната енергия от китката към проксималния
край на лакътната кост. Така описаният механизъм напълно отговаря на този, съобщен от
ищцата в исковата молба – стъпване върху липсващо стъпало на стълби с последващо
падане на земята, при което левият горен крайник е поел цялата тежест на тялото с точка на
концентрация на силите на стрес в областта на лакътя. Фрактурата на ищцата е в пряка
причинно-следствена връзка с процесния инцидент и поради това, че никъде в медицинската
документация не се споменава за предшестваща травма в областта на лявата лакътна става, а
и лечението, проведено непосредствено след поставяне на диагнозата, говори за наличието
3
на прясна травма на лакътя, тъй като назначената гипсова имобилизация би имала ограничен
ефект при остарели счупвания на лакътя от подобен тип, поради което при хронично
персистиране на болката в резултат на стари фрактури, съпроводени или не с нестабилност
на ставата, обикновено се прилага оперативно лечение, изразяващо се в открита
реконструкция на връзковия апарат или костна пластика и остесинтеза при неправилно
сраснали счупвания. Хроничните ставни заболявания при ищцата, засягащи долните й
крайници /две гонартрози/, нямат отношение към възникване на травмата. Показани са за
неоперативно лечение тип І, ІІ и ІІІ фрактури на короноидния израстък с минимална
дислокация на фрагментите и стабилна лакътна става, какъвто е и настоящият случай.
Консервативното лечение се изразява в първоначален кратък период на имобилизация,
последван от ранна рехабилитация, която има за цел възстановяване нормалния обем на
движенията в ставата. Срокът на имобилизация при фрактури на короноидния израстък на
лакътната кост е 3 седмици, а временната неработоспособност за физически и нефизически
труд е 8 – 12 седмици, но практиката показва, че при консервативно лечение този тип
счупвания зарастват за период от около 40 – 45 дни в зависимост от възрастта на пациента.
След него задължително се провеждат един или няколко курса на рехабилитация, които имат
за цел да възстановят обема на движение в лакътната става, както и силата на мускулите на
предмишницата, а оттам – и на захвата. Целият период на възстановяване обикновено е от
порядъка на 2.5 – 3 месеца в зависимост от силата на проява на фактори като възраст на
пострадалия, придружаващи заболявания /основно такива, свързани с трофиката и
инервацията на крайниците/, наличието на вредни навици, колаборацията от страна на
пациента и други, оказващи влияние на процеса на зарастване на фрактурата. В случая не е
извършвана операция и такава не е описана, а в медицинската документация единствено е
описано извършване на наместване под анестизия, но това е посочено само документално, за
да може да се покрият критериите на клиничната пътека, защото става въпрос за много
малък фрагмент от костта, който няма как да бъде наместен, а единствено е поставена
гипсова имобилизация. В конкретния случай издаването на болнични листове на ищцата за
временна неработоспособност за срок от 6 месеца след настъпване на травмата означава, че е
налице период на възстановяване, по-дълъг от обичайния. От приложените амбулаторни
листове става ясно, че 5 месеца след настъпване на инцидента при нея са били налице болка
при палпация на лявата лакътна кост в проксимална трета и намалена сила на захвата, но
последната клинична находка /намалената сила на захвата/ най-вероятно се дължи на
диагностицирания през октомври 2023 г. синдром на карпалния тунел, който не може да
бъде причинен от процесната фрактура в областта на левия лакът, нито да се развие като
късно усложнение в резултат на нея. По дефиниция синдромът на карпалния тунел е често
срещана придобита компресивна невропатия на срединния нерв, която се проявява със
симптоми на изтръпване и скованост в зоната на сетивна и двигателна инервация на
срединния нерв на ръката. Основните механизми, които са причина за възникването на тази
невропатия, включват повтарящо се излагане на вибрации /например писане на клавиатура,
работа с ударо-пробивни машини и др./, някои спортове /колоездене, тенис/ и остро
настъпили травми, представляващи фрактури в дисталния край на радиуса /лъчева кост/ или
фрактури и луксации на китковите кости в областта на гривнената става. Поради това
синдромът на карпалния тунел при ищцата не може да бъде асоцииран с процесната
фрактура на короноидния израстък на лакътната кост, независимо че и двете заболявания се
локализират в един и същ крайник, а по-скоро е свързан с трудовата дейност на ищцата. По
отношение на локалния статус, свързан с процесната фрактура, е налице пълна
консолидация на счупването без ограничение в обема на движенията на лакътната става.
Въпреки това има оплаквания от ищцата от появата на интермитентна тъпа болка при
промяна в климатичните условия, които налагат приема на обезболяващ медикамент поне
веднъж месечно. От теоретична гледна точка честотата на усложненията и реоперациите
след фрактури на короноидния израстък на лакътната кост независимо дали са били
4
лекувани консервативно или оперативно е сравнително висока. Потенциалните усложнения,
съпътстващи консервативното лечение на този тип фрактури, включват: рецидивираща
стабилност на лакътя /при наличие на луксация/; скованост на лакътната става;
посттравматична артроза на хумероулнарната става, която може да се наблюдава
рентгенологично, без да се отразява сериозно на крайния функционален резултат;
хетеротопични осификации /поява на калцификати в меките тъкани около ставата/.
Извършеният в случая клиничен преглед обаче сочи, че за в бъдеще не се очаква при ищцата
да настъпят каквито и да било деформации, ограничени движения или други усложнения в
здравословното й състояние в резултат на процесната злополука, но е възможно тя да
продължи да чувства болки в областта на лявата лакътна става и за в бъдеще поради
вътреставния характер на увреждането.
Съдът намира заключението на съдебно-медицинската експертиза /ведно с
разясненията на вещото лице д-р К., дадени при изслушването му в открито заседание/ за
пълно, обективно, компетентно, непротиворечиво и подробно обосновано. По отношение на
оспорването му от ищцата в частта, в която се сочи, че операция не е извършвана, съдът
счита, че д-р К. е вещо лице с призната компетентност, при извършване на експертното
изследване е съобразил всички относими към поставените задачи обстоятелства по делото
/включително медицинските данни, получени от него при извършения личен преглед на С.,
при който не е констатирал наличието на белези от стари оперативни достъпи по кожната
повърхност в областта на лявата лакътна става/ и ги е анализирал с помощта на
притежаваните от него специални знания от областта на ортопедията и травматологията. В
открито заседание той разбираемо, обосновано и последователно отговори на всички
поставени му от ищцовата страна въпроси, свързани с това извършвана ли е или не
операция. Ето защо съдът намира възраженията й срещу заключението в тази част за
неоснователни. По изложените съображения съдът изцяло се доверява на заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
Свид. Д разказва, че няколко дни след инцидента се обадил, за да се поинтересува за
състоянието на ищцата, и разбрал от сина й, че е била оперирана в ..... – била е оперирана
лакътната кост и е бил поставен гипс. При последващи контакти свидетелят забелязал, че
уплахата е оставила отпечатък върху нея, като разбрал, че тя е по-малко контактна и
затворена вкъщи.
Свид. С – син на ищцата, разказва следното: Една сутрин в средата на юли 2023 г. му
се обадил свид. Д и му казал, че когато видял майка му, чакайки автобус на спирката, тя
пострадала, защото поради липсващи плочки на стълбите тя стъпила във въздуха и паднала
на лявата си ръка. Д му казал, че тя го е уверила, че с краката е наред и може спокойно да
отиде до ....., тъй като нямала други притеснения освен болките в ръката. С се обадил, тя
го уверила в същото нещо и казала, че когато има възможност, ще му се обади да каже каква
е ситуацията. По-късно се обадила, че чака рентген, а след рентгена казала, че има счупване
на лакътна става и трябва да я оперират. Операцията се изразила в наместване на лакътя.
След операцията казала, че са я шинирали. Предложили да остане в болничното
заведение, но тя отказала, и в късния следобед свидетелят я прибрал в дома й, където
живеят заедно. След инцидента тя не се чувствала добре. Имала много силни болки /особено
първите 4 – 5 дни/, за които приемала предписаните прахчета и хапчета, но в момента, в
който ефектът на лекарствата изчезвал, много я боляло и очевидно страдала. Първите дни
след инцидента вечер често се налагало да иска болкоуспокояващи, защото било трудно да
се наспива. Болките продължили месеци наред. Първите няколко дни било трудно да се
самообслужва, включително и да се къпе. 3 – 4 седмици носила гипс, а след това носила
шина около 3 – 4 седмици. След като свалила гипса, болкоуспокояващите действали повече и
болката намаляла, но отново я имало. Случвало се е при посещения или позвънявания от
брат му и леля му ищцата да не иска контакт с тях, защото искала да си го преживее сама
това нещо. Майка му била към момента на инцидента работеща акушерка в „Майчин дом“,
5
но заради него била в болничен много време, след което напуснала. Чувствала се психически
и емоционално зле заради това, че вече не може да изражда деца с тази ръка, понеже е
левичарка. Казвала много пъти на свидетеля, че с тази ръка е израждала хиляди деца, а сега
не си вдига чашата за вода. Преди инцидента тя била доста по-дейна, а след това
предпочитала да остава вкъщи, нямала желание да излиза, да се вижда с хора и да
комуникира, нито можела да се занимава с хобито си да готви, което налагало свидетелят да
поръчва храна за тях. Преди два месеца тя за първи път след инцидента се съгласила да
отидат на семейна почивка извън България и отишли до Валенсия, но в периода преди тази
почивка излизали рядко за разлика от преди, когато ходели на гости на леля му, разхождали
се до центъра, майка му го придружавала на състезания по шахмат. Сега, когато излизат на
разходка, майка му се притеснява да минава през мястото на инцидента, защото там липсват
още повече плочки, а тя изпитва страх от случилото се и предпочита да заобиколи, за да не
мине оттам, а когато използват метрото или минават през подлез, тя се стряска от стълбите и
не иска да минават оттам, а държи да се качи на асансьор. Въпреки всичко върви към
психическо и физическо възстановяване. Вече няма толкова сериозни болки, но при вдигане
на по-тежко с тази ръка, при застудяване навън, при по-резки движения и при някои
дейности се оплаква, че я боли. Психически вече е по-добре, комуникира активно с близки и
приятели, по-често излиза. Тя обожава да ходи на пазар и това вече го прави редовно.
Съдът намира, че показанията на двамата свидетели хармонират помежду си и
намират опора в медицинските документи, а в по-голямата си част – и в заключението на
съдебно-медицинската експертиза. Единственото противоречие между тях и експертното
заключение е налице относно заявеното от свид. С, че в деня на инцидента е била извършена
операция на майка му, изразяваща се в наместване на лакътя, което се потвърждава и от
свид. Д, който, от своя страна, е узнал това именно от сина на пострадалата. Съдът счита, че
в тази част показанията на двамата свидетели са категорично опровергани по експертен път
чрез заключението на съдебно-медицинската експертиза, от което се изяснява, че при такъв
тип травма описаното в медицинската документация наместване под анестизия не е и не би
могло да бъде извършено, а в действителност единствено е направена гипсова
имобилизация. Съдебната практика приема, че медицинските документи, удостоверяващи
здравословното състояние на едно лице, са частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК и
се ползват само с формална доказателствена сила, поради което верността на съдържанието
им следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение и съвкупно с всички останали
събрани по делото доказателства /в този смисъл – Решение № 17/03.02.2012 г. по гр. д. №
339/2011 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 2722/04.06.2024 г. по к. гр. д. № 4550/2023 г. на
ВКС, I ГО/. В случая верността на така отразените в медицинските документи обстоятелства
е опровергана по експертен път чрез заключението на съдебно-медицинската експертиза
/ведно с разясненията на вещото лице в открито заседание/, което категорично и обосновано
отхвърля вероятността от извършено наместване на лакътя под анестизия.
Във всички останали части съдът кредитира показанията на двамата свидетели,
защото те /включително свид. С, показанията на когото поради роднинската му връзка с
ищцата следва да се преценяват със завишена критичност съгласно чл. 172 ГПК/ изложиха
по време на разпитите добросъвестно, логично и последователно своите възприятия относно
здравословното и емоционално състояние на ищцата след инцидента. Конкретно по
отношение на показанията на свид. С, които са значително по-детайлни не само поради
роднинската му връзка с пострадалата, но и заради факта, че живеят заедно, следва да се
посочи, че всичко заявено от него относно здравословното състояние на майка му
непосредствено след злополуката /с изключение на твърдението за извършено наместване на
лакътя/, възстановителния период и наличието на остатъчни оплаквания намира експертна
опора в заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и
понесените от ищцата неимуществени вреди съдът прави, преценявайки съвкупно
6
показанията на свидетелите Д и С, медицинската документация и заключението на съдебно-
медицинската експертиза, от което е видно, че видът на травмата, констатиран в деня на
инцидента, съответства по време и начин, както са съобщени в исковата молба.
Следователно предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на
обективни критерии, свързани например с вида на уврежданията, начина на настъпването
им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за
бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези и други. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното пострадало лице болки, страдания и
неудобства – физически, емоционални и психически сътресения, които намират отражение
върху здравето и върху психиката му и му създават дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
и/или психическото му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
При определяне в случая на размера на понесените от С. неимуществени вреди в
съответствие с разясненията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., съдът взе предвид
следните обстоятелства: 1. момента на настъпване на събитието и социално-икономическата
конюнктура в страната към този период, определяща глобалните параметри на критерия за
справедливост, във връзка с което съобрази средната месечна работна заплата според НСИ;
2. възрастта на пострадалата към датата на събитието – 65 години; 3. вида, характера и
степента на получените телесни увреждания – фрактура в проксималния /горен/ край на
лявата лакътна кост /улна/, засягаща ставната й повърхност /т. нар. фрактура на короноидния
израстък на улната/, причинила трайно /за повече от 30 дни/ затруднение на движенията на
левия горен крайник; 4. начина, времетраенето и степента на тяхната регенерация –
провеждането на консервативно лечение чрез гипсова имобилизация за период от около 3 – 4
седмици, а след това – носене на шина за период от около още 3 – 4 седмици, след което е
извършена двукратно рехабилитация, като периодът на възстановяване е удължен спрямо
обичайното, но понастоящем е настъпило пълно функционално възстановяване; 5.
интензитетът на търпените болки, страдания и неудобства по време на възстановителния
процес – интензивни болки през първите дни след инцидента, налагащи медикаментозно
обезболяване и смущаващи съня на С., и силни болки в хода на целия възстановителен
процес; 6. липсата на последващи усложнения от травмата /констатираният синдром на
карпалния тунел не се намира в причинно-следствена връзка с процесното събитие/ и
липсата на вероятност такива да се проявят в бъдеще, но същевременно наличието на
остатъчни оплаквания от болка при вдигане на по-тежко с лявата ръка, при климатични
промени, при по-резки движения и при някои дейности; 7. претърпените неудобства по
време на възстановяването – качествени изменения в начина на живота на ищцата по време
на възстановителния процес, изразяващи се през периода на имобилизация на лявата ръка в
затруднения при самообслужване /включително при къпане/ и невъзможност да извършва
обичайните домакински дейности, а през целия възстановителен период от около 6 месеца –
в невъзможност да полага труд; 8. отражението на събитието върху психо-емоционалния
статус на пострадалата – в продължителен период от време тя избягвала да излиза навън, да
общува с близки, да извършва любими дейности в свободното време /готвене, пазаруване,
разходки, съпровождане на сина си на шахматни турнири/ и да пътува, както и се чувствала
подтисната от невъзможността да упражнява професията си на акушерка, като инцидентът е
7
провокирал и последващото напускане на работа, а понастоящем изпитва страх от стълби,
поради което продължава да избягва мястото на инцидента и изобщо преминаването по
стълби. Съвкупната оценка на горните обстоятелства обуславя извод, че ищцата е била
силно засегната в здравословен и емоционален аспект от процесното събитие, поради което
следва да й се определи в съответствие с принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. Присъждането на по-голяма
сума според съда би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване.
Предвид изложеното предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е
частично основателен – за сумата от 8 000 лв., а за разликата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен. Ответникът дължи върху главницата и законната лихва, считано
от момента на предявяване на иска срещу него до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска, възлизащи общо на сумата от 552 лв., включваща: 272 лв. –
държавна такса, 280 лв. – депозит за съдебно-медицинска експертиза. Други разноски не й
се дължат, защото заплатеният от нея депозит за съдебно-медицинската експертиза е в
размер на ......... лв., а не на 500 лв., както се претендира, а депозит за съдебно-техническата
експертиза е заплатен по сметка на съда от предишния ответник Столична община, а не от
ищцата.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищцата – адв. В., се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ, което в случая съдът определя на 800 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „........“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. ....., да
заплати на Р. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ... на основание чл. 49 вр. чл. 45
вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от падане на 13.07.2023 г. по стълби, намиращи се в негов имот, находящ се в гр.
......, в района на спирката на автобус № ... около бл. ......, ведно със законната лихва, считано
от 19.03.2025 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
552 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ частично иска – за разликата над 8 000 лв.
до пълния предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА „........“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. ....., да
заплати на адв. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ... на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на Р. П. С..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8