Определение по дело №1800/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Сердика“ №2Б, ет.3, офис 1, чрез адвокат Р.Х.,***, против Решение № 32-74308/23.02.2023 година на директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“.

На 11.07.2023 г. в постъпило допълнение към жалбата е направено и особено искане, в рамките на съдебното производство, на основание чл.267, параграф 1, буква б), вр. с параграф 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, съдът да отправи преюдициално запитване до съда на Европейския съюз, като на основание чл.631, ал.1 от ГПК спре производството по делото до произнасяне на СЕС. Приложен е проект на определение за преюдициалното запитване с конкретни въпроси, както следва:

1. Когато при осъществен последващ контрол по член 48 от регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 г.) въз основа на проверени от митническия орган документи и счетоводна отчетност, с решение на митнически орган на основание чл.102, вр. с чл.22, параграф 7 от Регламент № 952/2013 г. декларираният с приетата митническата декларация код на тарифно класиране бъде променен, като с това е променен и номерът на непреференциалната тарифна квота, в случай че за стоките под коректния според митническия орган код също е налице неизчерпано количество по определената от органа друга тарифна квота, следва ли с решението да се установяват и митнически задължения за плащане на мито?

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, към кой момент следва митническият орган, реализирал последващ контрол по чл.48 от Регламент № 952/2013 г., да преценява дали за стоките с правилното според органа тарифно класиране е било налице свободно количество по тарифна квота? – Към момента на приемане на декларацията или към момента, в който митническите органи установят, че стоките са в ситуация, при която възниква митническо задължение?

3. При установено митническо задължение в резултат на последващ контрол по член 48 от Регламент № 952/2013 г. приложим ли е член 85, параграф 1 от Регламент № 952/2013 г., съгласно която разпоредба при изчисляване размера на вносните мита се вземат предвид правилата за изчисляване на митата към момента на възникване на митническото задължение по отношение на тези стоки, а съгласно член 79, параграф 2, буква б) от Регламент № 952/2013 г. моментът на възникване на задължението е моментът на приемане на митническа декларация за поставяне на стоки под съответния митнически режим, когато впоследствие се установи, че едно от условията за поставянето на стоките под този режим или за освобождаването от мита, или за намаляването на ставката на вносните мита поради специфичната употреба на стоките, не е било изпълнено?

4. Как следва да се тълкува член 86, параграф 6 от Регламент № 952/2013 г., според която разпоредба когато митническото законодателство предвижда благоприятно тарифно третиране на дадена стока или пълно или частично освобождаване от вносни или износни мита съгласно член 56, параграф 2, букви г) - ж), членове 203, 204, 205 и 208 или членове 259 - 262 от настоящия регламенти или съгласно Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, това благоприятно тарифно третиране или освобождаването се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно членове 79 или 82 от настоящия регламент, при условие че пропускът, довел до възникването на митническо задължение, не съставлява опит за измама?

5. Представлява ли защитната мярка по отношение на вноса на някои стоманени продукти, приета с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 година за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1029 на Комисията от 24 юни 2021 г. за удължаване срока на действие на защитната мярка по отношение на вноса на някои стоманени продукти, по силата на която за конкретни стоки е предвидена в периода на приемане на митническата декларация непреференциална тарифна квота, неизчерпана към датата на приемане на митническата декларация, основание за прилагане на член 86, параграф 6 от Регламент № 952/2013г.

6. Приложим ли е член 86, параграф 6 от Регламент № 952/2013 г. в случаите, при които е реализиран последващ контрол на стоки, в резултат на който е установено, че при приемане на митническата декларация деклараторът вносител е класирал тарифно стоката под един код, за който е било налице благоприятно тарифно класиране на основание член 56, параграф 2, букви г) - ж), като декларираният тарифен код е приет за некоректен от митническия орган, а за коректен е бил приет друг код, за който в същия момент (датата на приемане на митническата декларация) също е било налице благоприятно тарифно третиране с неизчерпани количества?

7. Налице ли е „опит за измама” съгласно член 86. параграф 6 от Регламент № 952/2013 г., когато в хода на последващ контрол на стоки се установи, че в приета митническа декларация вносителят е декларирал стоките под тарифен код, установен при проверката за неверен, когато към деня на приемане на митническата декларация е било налице неизчерпано количество по тарифни квоти, както за стоките по декларирания код, така и за стоките по коректния според митническия орган код?

8. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, променя ли се същият, ако правилният за стоките тарифен код, определен на база представения сертификат за анализ, също води до благоприятно тарифно третиране, доколкото към датата на приемане на митническата декларация и за тези стоки са били налице неизчерпани количества непреференциална тарифна квота?

Ответника в съдебно заседание на 13.11.2023 г. изразява становище за неоснователност на искането, тъй като същото не касаело неясни или противоречиви с практиката въпроси, за които да се дава задължително тълкуване на СЕС.

В съдебно заседание, проведено на 13.11.2023 г., с оглед преценката на основателността на искането за спиране съдът е счел, че следва да се произнесе в закрито съдебно заседание.

Като взе предвид изложеното от страните съдът намира следното:

Съгласно чл.267, параграф 1, буква б), вр. с параграф 2 от Договор за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе.

Съгласно чл.628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.

Според чл.629, ал.1 и ал.2 от ГПК, запитването се отправя от съда, пред който делото е висящо, служебно или по искане на страната. Съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване.

В конкретния случай, предмет на обжалване е решение № 32-74308/23.02.2023г. на директора на ТД Митница Бургас, което на основание чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК. На основание чл.208 от АПК решението на административния съд подлежи на касационно оспорване. Посочените разпоредби, вр. с чл.267, параграф 1, буква б), вр. с параграф 2 от ДФЕС и чл.629, ал.1 и ал.2 от ГПК, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в случая може да не уважи искането на страната за отправяне на предложеното преюдициално запитване.

Членството на Република България в Европейския съюз обуславя интеграцията на общностния правов ред в националната правна система при спазване на установените принципи за неговото прилагане – непосредствено действие, примат и директен ефект. Нормите на общностното право са пряко приложими, поради което ако национална норма им противоречи, то съдът следва да я остави неприложена и да приложи пряко общностната норма. Поради това противоречието се установява от националния съд и не е необходимо сезиране на СЕС. От друга страна по отношение на относимите в случая общностни норми, настоящият съд не констатира да е налице неяснота при тълкуването им, значението и смисълът на разпоредбите са ясни и не будят съмнение. Отговорът на поставените въпроси предполага анализ и произнасяне по фактите относими към правния спор. На следващо място и решението на настоящия съд подлежи на обжалване, поради което настоящият съд не е задължен да сезира СЕС с поставените въпроси, негова е преценката дали за повдигнатите въпроси е необходимо решение на СЕС, за да постанови своето решение. Настоящият състав преценява, че не е необходимо да се отправи преюдициално запитване до СЕС по така поставените въпроси.

Предвид изложеното, Административен съд Бургас,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането, заявено от процесуалния представител на жалбоподателя „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, с молба от 11.07.2023 г. за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия: