Р Е Ш Е Н И Е
… /10.2.2017 г,
град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на 10 януари 2017 година в състав:
Районен съдия: ДаниелаПавлова
при участието на секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
8135 по опис на ВРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с пр.осн. чл.108 от ЗС от С.В.С. с
ЕГН ********** и В.С.С. с ЕГН **********,***
с искане да се приеме за
установено по отношение на ответника Община Варна, че ищците са собственици на
недвижим имот, представляващ реална част с площ 37.39 кв.м. от ПИ с
идентификатор 10135.2553.193 по кадастралната карта на град Варна, целия с площ 516.18 кв.м., при
граници на реалната част: на север - имот с идентификатор 10135.2553.182
/собственост на ищците/, на изток - продължението на източната граница на имот
с идентификатор 10135.2553.182; на юг - имот с идентификатор 10135.2553.185 и
на запад - улица „Кокиче" имот с идентификатор 10135.2553.171, защрихована
в червен цвят на скица, приложена лист 32 от делото и осъждане на Община Варна
да предаде на ищците владението на същия
имот. Твърди се в молбата, че ищците са собственици на имота на основание
правни сделки, влязъл в сила ЧИЗСП и ЧКЗСП и административни процедури за
издаване на визи за проектиране на 4-етажна жилищна сграда. Ответникът
владее имота без основание. Молят
за уважаване на иска и осъждане на ответника да им заплати съдебно-деловодни разноски за
производството.
Твърденията в
молбата са, че ищците са собственици на имот
със стар пл.№ 3896, с площ 260 кв.м.,
който е придобит от тях чрез договор за
продажба. С последваща правна сделка закупуватоще 86 кв.м. В никой от документите за собственост не е описана като
граница „пътека”. Акта за общинска
собственост има само конститутивен характер, в същия не е посочено основанието за придобиване на имота. Като
южна граница на имота във всички документи е посочен имот пл.№ 234, никъде не е
посочено, че има граница пътека. При действието на крайбрежния план на гр. Варна имота е бил
приобщен към тази пътека, тя съществува, но е
предоставена от правоприемника за право на преминаване на съседи, а не
от Община Варна. На името на ищците е издадена виза за строителство на 4-етажна жилищна
сграда и след проверка в общината във връзка с
процедура по започване на строителството установили, че имотът им по кадастрална
карта е отразен с идентификатор 10135.2553.182 и е с площ 222 кв.м. Сключили
договор с правоспособно лице геодезист за започване на процедура за поправка на
грешка в кадастралната карта и правилно заснемане на имота им по влязъл в сила
ЧИЗСП и ЧКЗСП, одобрен със заповед № 268/11.08.1994 г. на кмета на Община
Варна. Установило се, че част от имота им попада в имот с идентификатор
10135.2553.183, който е с площ 516 кв.м., записан на Община Варна. За същия е съставен акт за частна общинска
собственост № 7133/2012 г. Ищците са подали искане за отписване от актовите
книги на общината на процесната реална част,
но получили отказ със заповед № 4817/22.12.2014 г. на кмета. Тази част винаги е била част от собствения им имот с
идентификатор 10135.2553.182. С.В.С. е собственик на 38.46% ид.части, а В.С.С.
е собственик на 61.54% идеални части от процесния имот с площ 37.39 кв.м. от имот с
идентификатор 10135.2553.182, целия с площ 516.18 кв.м.
В евентуалност
твърдят, че са собственици по давност, влязъл в сила ЧИЗСП и ЧКЗСП за изменение
на застроителния и регулационен план за част от кв.25-ти по плана на 25-ти м.р.
от 1968 г. и към момента. От тогава до влизане в сила на кадастралната карта
имотът не е променял площта си.
В срока за отговор е
постъпил такъв от ответника Община
Варна. Възразява против иска като сочи, че същият е неоснователен и моли
да се отхвърли. За същия е съставен акт за частна общинска собственост, който
представлява официален документ, съставен от дл.лице по надлежен ред и форма,
определени със закон и се ползва с формална доказателствена сила – чл.5, ал.2 ЗОС. Процесния имот не представлява част от имота на ищците с идентификатор
10135.2553.182.
От твърденията в
молбата и отговора, както и от представените документи по делото и скиците,
издадени от СГКК Варна се установява, че процесният имот се индивидуализира
като реална част с площ 37.39 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2553.193 по
кадастралната карта на град Варна, целия
с площ 516.18 кв.м., при граници на реалната част: на север - имот с
идентификатор 10135.2553.182 /собственост на ищците/, на изток - продължението
на източната граница на имот с идентификатор 10135.2553.182; на юг - имот с
идентификатор 10135.2553.185 и на запад - улица „Кокиче" имот с
идентификатор 10135.2553.171, защрихована в червен цвят на скица, приложена
лист 32 от делото.
Съдът след преценка
по реда на чл. 235 от ГПК на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и въз основа на закона приема
за установено от фактическа и правна
страна следното:
Искът с правно основание чл. 108 от ЗС е
осъдителен, петиторен и ищецът носи тежестта на доказване относно твърдяното от
него право на собственост, както и относно твърдението, че ответникът
осъществява фактическа власт върху
процесния имот без основание при липса на законово основание да състави
АОС за имота.
Не е спорно между
страните, че ищците са собственици на имот с идентификатор 10135.2553.182, а
ответникът на имот с идентификатор
10135.2553.193 и че последният владее целия този имот с площ 516 кв.м. по
кад.карта на гр.Варна, съгласно скица издадена от СГКК Варна, приложена на лист
69 от делото. Спорния релевантен правен въпрос е дали процесната реална част с
37.39 кв.м. е част от имота на ищците с идентификатор 10135.2553.182, основанието на което същата е включена в
съседен имот с идентификатор 10135.2553.183 – собственост на Община Варна и
общината имала ли е законово основание да състави АЧОС за имота.
Ищците заявяват право на собственост за процесния имот като сочат придобивно
основание наследяване от Васил С. Георгиев, който е признат по давност и
завършила адм.процедура по обстоятелствена проверка на дворно място с площ 260
кв.м. ведно с построената върху него къща, представляващ имот пл.№ 3826, кв.1
по плана на 25-ти подр.на гр.Варна. Ответникът не оспорва, че процесния имот по
кад.карта и описания в нот.акт № 59, том ІІІ, дело № 1049/1968 г. имот са
идентични.
С договор за дарение по нот.акт
№101, том III, дело №1397/1973 г. на
нотариус при ВРС Васил С. Георгиев е дарил на сина си С.В.С. 86 кв.м ид.части
от дворно място, представляващо имот с пл.№ 3826, в кв.З по плана на 25-ти подрайон,
с пространство от 1420 кв.м. заедно с 1/3 ид.ч. от построената в същото място
къща, при съседи на цялото място: ул.
Кокиче, Панайот Ламбов, канал и Колю
Железов.
Видно от протокол от 25.12.1985 г. по гр.дело №
3473/85 г. на ОС Варна е одобрена съдебна спогодба по извършване на делба, по силата на която ищецът С.В.С. получава дял
първи от заключението на вещото лице, включващ жилищна сграда заедно със 133/260 ид.части от 260 кв.м, а
неговият баща Васил С. Георгиев и съпругата му Руса Ангелова Станева получават
в дял втори от заключението на вещото лице, включващ жилищна сграда, заедно с
127/260 ид.части от дворното място, цялото от 260 кв.м., представляващо парцел
3826, кв.2а по плана на 25-ти подрайон на град Варна, находящ се на ул."
Кокиче" № 4а. Протоколът за
съдебната спогодба е вписан в Службата по вписвания Варна на 03.01.1996
г., том I, №5, вх.рег. №8.
Със заповед № 268 от 11.08.1994 г. на кмета на Община Варна на
осн.чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от ЗТСУ, чл.84, ал.2, вр.чл.75 от ППЗТСУ е одобрено
изменение на застроителния и регулационен план за част от кв.25, по плана на 25-ти
м.р. обхващащ парцели ХІІІ-233, XIV-235, XV-236, XVIII-234, така, както е
показано с черен, червен и син цвят на ситуацията, силуета и разреза – листи
28-31 от делото. На основание влязлата в сила заповед е издадена скица за виза изх.
№ 1402/16.09.1994 г. за проектиране на
четири етажна жилищна сграда на база влязъл в сила ЧИЗСП и ЧКЗСП одобрен със
Заповед № 268/11.08.1994 г. на кмет на Община Варна след съгласуване с ВиК ООД
и НЕК „Енергоснабдяване”. Проектирането не е осъществено.
Издадена е втора виза изх. №
849/28.08.1995 г. на главен архитект на кметство „Простор" при Община
Варна за проектиране на четириетажна жилищна сграда на база влязъл в сила ЧИЗСП
и ЧКЗСП одобрен със Заповед № 268/11.08.1994 г. на Кмет на Община Варна.
С договор за продажба
на недвижим имот по нот.акт №138, том
VII, рег.№911, дело №1312/2004 г. на нотариус О.Шарабански с район на действие
ВРС, вписан в Служба по вписвания Варна акт
№30, вх. per. №20799 от 23.09.2004 г., том LXX, дело №15811, Васил С. Георгиев
и съпругата му Руса Ангелова Станева продават на Петранка Василева Станева
собствената си, придобита в СИО жилищна сграда на ул."Кокиче" № 4а,
заедно с 127/260 кв.м. ид.части от ПИ 235, идентичен с имот пл.№ 2826-б в кв.25,
идентичен с кв. 2а по плана на 25-ти п.р. на гр. Варна, при граници на цялото
място: ул.”Кокиче”, ПИ с №№ 236, №237 и №234.
С договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в нот.акт № 139, том VII, per. №9114, дело №1313/2004 г. първия
ищец С.В.С. продава на втория ищец В.С.С.
33 кв.м. ид.ч. от собствените си 133 кв.м.
идеални части от ПИ 235, целия с площ 260 кв.м., идентичен с имот пл.№ 2826-б в
кв.25, идентичен с кв.2а по плана на
25-ти п.р. на гр. Варна, при граници на целия имот: ул."Кокиче", ПИ с
№№ 236, 237 и 234.
С договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в нот.акт №164, том
III, рег.№3886, дело №564/2007 г. на
Р.Табакова, нотариус с район на действие района на ВРС Петранка Василева
Станева продава на В.С.С. - втория ищец по делото жилищна сграда заедно с 127/260 кв.м. ид.части
от ПИ № 235, идентичен с пл.№ 2826-б в кв.25, идентичен с кв.2а по плана на
25-ти подрайон на гр. Варна, при граници на имота: ул."Кокиче", ПИ №№
236, 237 и 234.
Ответникът Община Варна чрез
процесуален представител в подкрепа на възраженията си е представил Акт № 7133 от 22.10.2012 г. за частна
общинска собственост за ПИ с идентификатор 10135.2553.193 с площ 516 кв.м., на
осн.чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС.
Приложена е
административна преписка, видно от която ищците са инициирали производство пред
СГКК Варна и пред Община Варна за изменение на кадастралната карта като се
допусне изменение на имотната граница
между притежавания от тях имот, имота на ответника и други съседни имоти,
собственост на трети лица. Със заповед № 4817/22.12.2014 г. на Кмета на Община
Варна е отказано да бъде извършено отписване от актовите книги за общинска собственост на недвижим имот –
частна общинска собственост, представляващ 37.39 кв.м. идеални части от ПИ
10135.2553.193, целия с площ 516 кв.м., предмет на АОС № 7133/2012 г. В
мотивите на заповедта е посочено, че част от съществуващата по КП пътека между
ПИ 235 и 234 се придава към УПИ ХІV-235. Към настоящия момент регулацията не е
приложена по отношение на УПИ ХІV-235. В
същата е посочено, че по повод заявление на Ст.С. и В.С. за изменение границите
на ПИ 10135.2553.182, 10135.2553.193, 10135.2553.183 и 10135.2553.184 е
постъпило възражение от собствениците на ПИ 10135.2553.183 и 10135.2553.184.
В отговор на
възражение вх.№ РД 12011263
ВН/23.08.2012 г. на Община Варна е посочено, че по действаща към момента
кадастрална карта на град Варна пътеката /обозначена в предходен кадастрален
план с пл.№ 1519/ представлява част от ПИ 10135.2553.193, записан на Община
Варна в регистъра на собствениците.
Със заповед № КД-14-03-2693/17.10.2012 г. на
началника на СГКК Варна е отказано да
бъде допуснато изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри на
границите на ПИ с идентификатор 10135.2553.182 с площ 222 кв.м. и нанасяне на
нови обекти –
сграда с идентификатор 10135.2553.182.5, по заявление вх.№ 94-14925/31.05.2012
г. на С.В.С. и В.С.С..
Липсват доказателства по делото същите заповеди да са обжалвани, а в
съдебно заседание процесуалният представител на ищците заявява, че същите не са
обжалвали посочените заповеди, поради което съдът приема, че цитираните по-горе
заповеди са влезли в сила по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2553.182.
По предявения иск на изследване подлежи правото на собственост за процесния имот, като от значение са релевантните за спора факти като фактът на
владение на процесните 37.39 кв.м., момента на „завладяване” и основанието на
което те се владеят от ответника Община Варна. Ищците следва да докажат по
безспорен начин по пътя на главно и
пълно доказване фактите, на които
основават правата си за процесния имот – чл. 154 ал.1 ГПК. В момента границите
на имотите и владението са такива, каквито са
въз основа на влязлата в сила кадастрална карта, съгласно
представените скици издадени от СГКК
Варна. Записаната площ на имота на ищците с идентификатор 10135.2553.182 по скица е 222 кв. метра и е различна от площта на парцел пл.№ 3826 по плана на 25-ти
подрайон на гр.Варна. Съгласно документа за собственост на праводателя на
ищците С. Георгиев същият е признат за собственик на дворно място с площ 260
кв.м. по обстоятелствена проверка.
Съгласно ТР №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК /чл.483 ГПК 1952 г.отм./
не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Поради
това и с оглед противопоставими права на ответника, ищците
следва да установят правото на собственост на праводателя им в исковото производство.
Ако в кадастралния план имотът е
заснет по неговите фактически, а не имотни граници, има грешка в този
кадастрален план, която подлежи на поправка по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР.
Грешката не е от значение и не се е отразила на
регулационните предвиждания ако имотът е заснет в кадастралния план и
в него е обозначен като имот с една площ, вместо с друга, но в
дворищнорегулационния план отреденият за този имот парцел има граници,
съответстващи на реалните имотни граници на имота. При действието на ЗБНМ,
ЗПИНМ и ЗТСУ /ТР №3/93 г.ОСГК/ дворищно-регулационните планове са имали
отчуждително действие и съответно са водели до придобиване на право на
собственост: в полза на държавата или общината, когато имоти на физически лица
са били отчуждени за държавна или общинска нужда, или в полза на собственика на
имота, към който по силата на регулацията е придадена част от съседен имот. От изложеното следва, че не е налице грешка в кадастралната
карта по отношение на процесните имоти и не се доказа наличието и на другата
предпоставка на ревандикационният иск, а именно, че ответникът владее имота без правно основание. В мотивите на заповед № 4817/22.12.2014 г. на
кмета на Община Варна е посочено, че в
предходни планове включително кадастралния план от 1956 г. на Крайбрежието на
гр.Сталин, местност „Черничева градина”, частта от ПИ 10135.2553.193 – предмет
на искането за отписване от актовите книги за общинска собственост представлява
пътека, осигуряваща достъп до имоти с пл.№№ 3826 и 3826-а. По КП от 1988 г.
пътеката е обозначена като ПИ 1519-записан на Община Варна като път и свободна
площ. От писмо адресирано до ищците се
установява, че общината ги е уведомила, че процесният имот е отразен като
пътека и осигурява достъп до ПИ 10135.2553.183. по регулационния план на 25-ти
м.р. и представлява проектирана улица
покрай дерето, която към настоящия момент не е реализирана. АЧОС № 7133 от
22.10.2012 г. е съставен на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС след влизане в сила на заповедта с която е
постановен отказ за изменение на кадастралната карта, засягащ имота на ищците с
идентификатор 10135.2553.182 и съседните имоти включително и имот с
идентификатор 10135.2553.193. Това изключва
собственически права на ищеца върху този имот.
В настоящия случай е безспорно, че по
отношение на имота на ищците с идентификатор 10135.2553.182 и имота на
ответника с идентификатор 10135.2553.193
е налице влязла в сила кадастрална карта на град Варна, одобрена със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителен директор на АГКК. Площта и границите на имотите се определят с
влязлата в сила кадастрална карта. Ищците не са предприели действия по
обжалване на същата в частта за имота им, не са направили оспорвания на площта
и границите на същия, поради което същите не са установили в производството
правото си на собственост за процесния имот, който е собственост на Община
Варна.
На заявеното в евентуалност придобивно основание, съдата намира, че ищците
не се легитимират като собственици на имота по давност по следните
съображения:
Съгласно разпоредбите на ЗУТ - пар.12
ДР новообразуван урегулиран поземлен
имот се индивидуализира с описване на
границите и определяне на идентификатор на имота въз основа на подробен устройствен план на базата на кадастрална
карта, одобрена по реда на Закона за
кадастъра и имотния регистър. Преди влизане в сила на кадастралната
карта и определяне границите и площта на имотите ищците
не са установили по отношение на ответника Община Варна владение
на процесния имот както и не са установил в какви граници са осъществявали фактическата
власт в срока по чл. 79 ЗС. Предвид горното,
съдът намира, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и искане по
реда на чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявен от С.В.С. с ЕГН ********** и В.С.С. с ЕГН **********,*** иск против Община Варна за предаване владението на недвижим имот,
представляващ реална част с площ 37.39 кв.м. от ПИ с идентификатор
10135.2553.193 по кадастралната карта на
град Варна, целия с площ 516.18 кв.м., при граници на реалната част: на
север - имот с идентификатор 10135.2553.182,
на изток - продължението на източната граница на имот с идентификатор
10135.2553.182; на юг - имот с идентификатор 10135.2553.185 и на запад - улица
„Кокиче" имот с идентификатор 10135.2553.171, защрихована в червен цвят на
скица, приложена лист 32 от делото, на осн.чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА С.В.С. с ЕГН ********** и В.С.С.
с ЕГН **********,*** да заплатят на
Община Варна разноски за производството в размер на 300 /триста/ лева, на
осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: