05.05.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на осми април две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№114 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на П.В.М. *** против Заповед №272з-3717/23.12.2021г. на
Директор ОД МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание порицание за
срок от 6 месеца на държавен служител в МВР. Твърди се, че оспорената заповед
била издадена на основание чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР и била незаконосъобразна
поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон, както и не била съобразена целта на закона. Заповедта, с която било
образувано дисциплинарното производство, не била връчена на жалбоподателя, а и не
му била предоставена възможност да участва в работата на дисциплинарната
комисия, като бъде подпомаган чрез упълномощен представител или адвокат. От
връчената покана на 17.11.2021г. за даване на обяснения не ставало ясно за
какви нарушения била образувана дисциплинарната проверка, поради което и
отказал да дава обяснение по случая. При връчването на обобщената справка не му
било позволено да се запознае с целия доказателствен материал, както и с
файловете с видеозаписи. Така било нарушено в значителна степен правото му на
защита. В процесната заповед под пункт 1 били описани няколко отделни деяния
чрез които органът счита, че наказаното лице не било изпълнило служебните си
задължения по чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014г., а
бил наказан с налагане на едно наказание. В случая не бил приложим институтът
на продължавано нарушение, а били налични четири нарушения, като за тях било
наложено едно наказание в п.1 от заповедта. Не била налице яснота за което от
визираните нарушения е наложено наказанието, а и така бил нарушен материалния
закон. В случая наказващият орган направил опит да наложи по-тежко наказание
измежду две наказания, но не бил определил преди това наказание за всички
установени нарушения на служебната дисциплина. Не било посочено и кой е
издателят на Инструкцията, кога бил обнародван и влезнал в сила същият акт,
както и коя е приложимата разпоредба към деня на извършване на твърдените
нарушения. При определяне на първото нарушение не била посочена коя от
разпоредбите на чл.199, ал.1, т.1 – 6 от ЗМВР била приложима. В
обстоятелствената част действително била посочена разпоредбата на чл.199, ал.1,
т.6 от ЗМВР, но не и коя от трите самостоятелни хипотези включва. В пункт първи
неправилно било посочено нарушението, което по правната си същност било чл.194,
ал.2, т.1 от ЗМВР. Относно второто нарушение посочената разпоредба чл.200,
ал.1, т.11 от ЗМВР също не сочела коя от трите отделни хипотези се има предвид.
Освен това жалбоподателя не бил извършил описаните в заповедта нарушения. В
действителност не бил допускал неизпълнение на служебните задължения, тъй като
сядането и присъствието на задната седалка било за време по-малко от
посоченото, а и било свързано с преглед и запознаване с множество отчетни
служебни документи и нормативни актове. Освен това липсвали правила, които да
забраняват да се сяда и пребивава на задната седалка на служебните автомобили,
доколкото това поведение било свързано с изпълнение на служебни задължения. По
отношение на непочистените стъкла на автомобила заявява, че стъклата на
автомобила били чисти в началото на дежурството. Посоченото запотяване се
получило по време на работа поради лошите метериологични условия и наличието на
студен атмосферен въздух в ранните часове. Получилото се запотяване не се
дължало на действие или бездействие на дежурните служители. При констатиране
предприели всички действия за премахване на запотяването чрез пускане на
вентилацията и размразяване на задното стъкло. Изчистването не зависело от
поведението на патрула, а от техническите възможности на автомобила, като така
преценката на органа за съставомерност и умишленост била несъстоятелна. Липсвали
и пособия и консумативи, за да бъдат премахнати без вентилация замръзването или
запотяването. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена
оспорената заповед, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Директор ОД МВР
Хасково, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с писмо рег.№7855р-9184 от
11.10.2021г. на Директор Дирекция Вътрешна сигурност е издадена Заповед
№1253з-346 от 22.10.2021г. за извършване на проверка по получени данни за
извършено дисциплинарно нарушение, като е определен и персонален състав на
комисията, която следва да извърши проверката. С издадената заповед е запознат
служителят П.М. – л.32 от делото, за което на 02.11.2021г. той е положил
подпис, като му са разяснени правата по чл.205, ал.3 и 5 и чл.207, ал.7 от ЗМВР.
На 17.11.2021г. съгласно представената по
делото Покана за даване на писмени обяснения с рег.№1253р-12678, връчена на
жалбоподателя съгласно отбелязването върху нея посочената дата – 9,30ч., същият
е бил приканен да даде обяснения по случая, като изрично е описано в поканата
установеното от фактическа страна в два пункта. На 19.11.2021г. е съставена
Докладна записка рег.№1253-12679 относно извършена справка в деловодната
система и установеното, че няма данни постъпили писмени обяснения или
възражения от мл.инсп.П.М..
Назначената комисия след извършената
проверка изготвила Справка рег. №1253р-12943/26.11.2021г., в която са обобщени
установените данни. Видно от тази справка в периода от 20,30ч. на 15.09.2021г.
до 8,30ч. на 16.09.2021г. мл.инсп.П.М. бил назначен в наряд за контрол на
пътното движение с район на действие автомагистрала Марица, като използвал
служебен автомобил Киа рег.№ ***********. Същото се установява и от приложената
в преписката Ежедневна ведомост за посочената дата – л.36. От монтираните в
автомобила видеокамери се установило, че в периода от 05,43ч. до 07,10ч. на
16.09.2021г. предното и задно стъкло на автомобила били запотени и нямало
видимост през тях. В периода от 5,12ч. - 6,56ч. на 16.09.2021г. мл.инсп.П.М. сяда
на задната седалка на автомобила и не изпълнява никаква служебна дейност,
свързана с контрол на пътното движение. В справката изрично се сочи, че М. не е
дал обяснения, след като е бил поканен надлежно. В справката е посочено, че при
така установените факти М. е нарушил разпоредбата на т.7, Раздел ІІ от Указанията за работа на
полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани
в служебните автомобили на ПП, утвърдени със Заповед №8121з-731/15.07.2020г. на
МВР, за което съгласно чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11
и чл.204, т.3 от ЗМВР се предлага дисциплинарно наказание Порицание от 6 месеца
– п.1 от справката; п.2 от справката – неизпълнявал служебните си задължения за
контрол на пътното движение, визирани в разпоредбата на чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749
от 20.10.2014г. за реда и организацията на осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение – не е присъствал видимо на пътното платно, не е
осъществявал контрол по спазване на правилата за движение чрез прилагане на
административнонаказателни и принудителни административни мерки, нито е
участвал в организационно – профилактични мероприятия, за което съгласно
чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.6,
пр.4 и чл.204, т.3 от ЗМВР се предлага дисциплинарно наказание Писмено
предупреждение за срок от 3 месеца.
Със справката жалбоподателят е запознат на 30.11.2021г.,
видно от отбелязването върху представеното копие от същата в преписката.
С оспорената в настоящото производство
Заповед №272з-3717/23.12.2021г. на мл.инспектор П.В.М. – мл.автоконтрольор в
Група Контрол на пътното движение по главни пътища и автомогистрали на Сектор
Пътна полиция при Отдел Охранителна при ОД МВР Хасково, по т.1 е определено на
основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.2, чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР
дисциплинарно наказание Писмено предупреждение за срок от три месеца, за това,
че в 05,12ч. на 16.09.2021г., мл.инсп.М. – водач на служебния автомобил, слиза
от мястото си на водач, качва се на задната седалка и сяда зад колегата си,
като за времето от 05,12ч. до 06,56ч. на 16.09.2021г. не изпълнява служебните
си задължения за контрола на пътното движение, установени в чл.39, ал.1, т.1-4
от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията на
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение; по т.2 е определено
на основание чл.204, т.3, чл.200, ал.1, т.11, чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР
дисциплинарно наказание Порицание за срок от три месеца, за това, че за времето
от 05,43ч. до 07,10ч. на 16.09.2021г. предното и задното стъкло на служебен
автомобил Киа Сиид, рег.№ ***********, са били запотени и е нямало видимост
през тях, а мл.инспектор М. – водач на служебния автомобил, не ги е почистил,
като така не е изпълнил задължението си по т.7 на Раздел ІІ от Указанията за
работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение,
монтирани в служебните автомобили на ПП, с които бил запознат в Протокол
№1253р-9564/31.08.2021г., приложени в преписката – л.53-84 от делото, л.37.
На основание чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР е
наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от 6 месеца на мл.инсп.П.В.М..
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя
на 29.01.2022г., а жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на съда на 11.02.2022г.
Като свидетел в с.з. е разпитан П. И. И.,
който е колега на жалбоподателя, и дава показания, че 15-16.09.2021г., когато
двамата били наряд, времето било хладно, температурите сутринта били около
нулата. Когато излезли от гаража стъклата били чисти. Когато установили, че
стъклата били запотени, то включили инсталацията. Времето за отстраняване на
запотяването зависело от филтрите на автомобила, от самата инсталация, а не от
дежурните полицаи. Нямали никакви приспособления, за да ги чистят ръчно, а и
нямали заповед за това. Пътният контрол можел да се осъществява от всяко място
в автомобила, от което имало видимост, а и нямали задължения да стоят
единствено на предните седалки. Спомня си, че колегата му по време на
дежурството се качил отзад, за да попълва някакви служебни документи. Тогава
било тъмно и имало необходимост да се свети, затова си светели с фенерчетата.
Не били давали съгласие да бъдат снимани извън осъществявания пътен контрол.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената Заповед №272з-3717/23.12.2021г. на ВПД Директор ОД МВР Хасково
е издадена от материално компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл.204, т.4 от ЗМВР, в законоустановения срок по чл.195, ал.1
от ЗМВР - до 2 месеца от откриване на дисциплинарното нарушение и не по-късно
от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по
чл.196 от ЗМВР. Заповедта е
издадена от ВПД Директор на ОД на МВР Хасково, които е определен да замества
Директора на ОД МВР до завръщане. Нормата на чл.204 от ЗМВР, т.4, не
предвижда делегиране на правомощия от титуляра на друго лице, поради което
възможността за издаване на заповед за налагане на дисциплинарното наказание
при отсъствието на титуляра е именно при заместване, тъй като то се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да
ги изпълнява. За определения период заместващият изпълнява правомощията на
замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, според
ТР №4/2004г. по т.д. №ТР-4/2002г. на Общото събрание на съдиите на ВАС.
При издаването на заповедта не е допуснато
нарушение на изискването за форма на административния акт. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена
заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Процесната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма, като в нея са посочени всички реквизити.
Спазени са срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР, който
предвижда, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението / справка от 26.11.2021г., върху която има
резолюция за запознаване от дисциплинарнонаказващия орган от 08.12.2021г./ и не
по-късно от една година от извършването му. Датата на извършване на нарушението
следва да бъде изрично посочена като период, в който е осъществено деянието,
описано като нарушение. Съгласно
чл.206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е дал възможност на
наказания да депозира писмените си обяснения по вмененото дисциплинарно
нарушение, като възраженията и в тази насока са неоснователни. Всички съставени
заповеди са били връчвани на жалбоподателя, като за това има положен подпис и
поставена дата от самия него.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице
установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти и
доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта нарушение на
служебната дисциплина, както и правилното определяне на вида и размера на
наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението на служебната
дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание на мл.инспектор М. по
т.1 е за това, че е напуснал мястото си на водач на служебния автомобил, качил
се е на задната седалка и седнал зад колегата си, като така той не е изпълнявал
служебните си задължения за контрола на пътното движение. От страна на
жалбоподателя не е ангажирано обективно обстоятелство, което би довело до
противоположен извод. С оглед фактическата установеност съдът приема, че с
описаните действия оспорващият е извършил виновно вмененото му нарушение на
служебната дисциплина, съставляващо нарушение на чл.39, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от
Инструкция №8121з- 749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на
дейността по контрол на пътното движение.
Съгласно посочената разпоредба пътният контрол се осъществява чрез
наблюдение на движението, присъствие видимо на пътното платно, осъществяване на
контрол по спазване на правилата за движение и прилагане на административнонаказателни
и принудителни мерки, участие в организационно-профилактични мероприятия, които
са различни форми на изпълнителното деяние на нарушението неосъществяване на
пътен контрол и неизпълнение на служебните задължения по контрол на пътя.
Поведението на М. представлява основание за налагане на дисциплинарно
наказание, поради което законосъобразно съгласно чл.197, ал.1, т.2 и чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание писмено
предупреждение за срок от три месеца. Последното е съответно по вид на
извършеното дисциплинарно нарушение и е в законовия минимум по чл.199, ал.2 от ЗМВР. Ответникът е изложил конкретни мотиви относно
извършената преценка на тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на служителя, при определяне на вида и размера на
наказанието. Изискването за излагане на конкретни мотиви, а именно: защо е
наложено дадено наказание, е приложимо при всички случаи на реализиране на
дисциплинарна отговорност по реда на ЗМВР. Точно и обосновано е прието, че
поведението на служителя покрива признаците на фактическия състав на
разпоредбата, касаеща неизпълнение на служебните задължения под формата на неуплътняване на
работното време, доколкото през значителен времеви период служителят не е
осъществявал пътен контрол. В случая няма спор дали същият е попълвал служебни
документи, свързани с извършването на наряда, тъй като твърденията на ответната
страна са, че той не е осъществявал контрол на пътното движение. С твърденията
си, че попълва документи, жалбоподателят признава, че е извършвал дейност, която
възпрепятства недвусмислено осъществяването на пътен контрол под която и да е
от изискуемите форми по чл.39 от Инструкцията. Жалбоподателят е бил длъжен да
съблюдава Инструкцията при осъществяване на ефективен контрол върху спазването
на правилата за движение, което безспорно е основно негово задължение. Нещо
повече – попълването на документи, касаещи извършвания наряд, преди същият да е
приключил, не могат да бъдат основание да не бъде осъществяван контрола.
Нарушението на служебната дисциплина, за
което е наложено дисциплинарно наказание на мл.инспектор М. по т.2 е за това,
че не е почистил запотените стъкла, през които не е имало видимост, а затова е
имал създадено задължение по т.7, р.ІІ от Указанията за работа на полицейските
служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните
автомобили на ПП, утвърдени със Заповед №8121з-731/15.07.2020г. на МВР – л.52
от делото. Като правно основание за налагане на
дисциплинарното наказание административният орган е вписал в заповедта
разпоредбата на чл.194, ал.2,
т.1 от ЗМВР,
според която неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители, представлява дисциплинарно
нарушение и на чл.200, ал.1,
т.11 от ЗМВР,
за което се налага дисциплинарно наказание Порицание. Налице е съответствие
между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, и
правото на защита на оспорващия не е накърнено. В случая няма спор относно
фактите, че стъклата са били запотени, като жалбоподателят има само твърдения
относно начина, по който са отстранили запотяването. Възражението, че нямат
приспособления за почистване, съдът приема за неоснователно, тъй като следва да
се има предвид, че правилата сочат на изискване да не се допуска запотяване, с
което да се възпрепятства извършвания контрол. Освен като в заповедта е описан
безспорен време отрязък от над час и половина, през който не е резонно да не са
били забелязани запотяването и то да е следвало да се отстрани своевременно, за
да няма препятстване на контрола.
Съдът приема за безспорно установено
виновното извършване от страна на жалбоподателя на описаните в оспорената заповед
нарушения, представляващи нарушения на служебната дисциплина. Не са налице
данни и обстоятелства, от които да се достигне до извод, че обжалваната заповед
е издадена за цел, различна от предвидената в закона, съответно не е налице
предвиденото в чл.146, т.5 от АПК основание за отмяна на административния акт.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, който изисква
при извършени дисциплинарни нарушения от органите, на които законът е възложил
да следят за спазване на правилата и установения ред в държавата, да им се
налагат дисциплинарни наказания, съответстващи на тежестта на нарушенията.
Следва да се има предвид и че Указанията за работа на полицейските служители
със системите за аудиозапис и ведионаблюдение уреждат правилата за работа по
време на изпълнение на функционалните задължения на всеки служител, а в случая
няма спор, че мл.инсп. М. е осъществявал служебна дейност при описаните като
време и място в оспорената заповед, като възраженията в посока нарушени права при
заснемане на нарушенията са неоснователни.
Установените дисциплинарни нарушения са
формални по своя характер, като за извършването им е без значение дали от тях
настъпват вредни последици. В случая дисциплинарнонаказващият орган е упражнил
оперативната си самостоятелност в съответствие със закона, като е преценил
всички относими към всяко отделно нарушение обстоятелства, включително формата
на вина на извършителя, и е определил за всяко от тях поотделно минималния
размер на предвиденото в закона дисциплинарно наказание, а после определил и
общо наказание. По отношение вида и размера на наложеното общо наказание, съдът
намира същия за справедлив и съобразен с материалния закон.
В този смисъл съдът приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната
форма, при липса на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Същата следва да бъде потвърдена, а подадената
срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на П.В.М. *** против Заповед №272з-3717/23.12.2021г. на
Директор ОД МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание порицание за
срок от 6 месеца на държавен служител в МВР.
Решението е окончателно и на основание
чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: