Решение по КНАХД №309/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпили касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Монтана, представляван от Е. И. – Началник, адрес [населено място], [улица], против Решение № 116 от 07.07.2025 г. по АНД 20241630200936/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление № 24-0996-001256 от 03.07.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Монтана, с-р „Пътна полиция“, с който на основание чл. 177, ал, 1, т. 2 ЗДвП, на Н. Т. В., адрес [населено място], [улица], е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 150 ЗДвП.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Посочва, че с него неоснователно е отменено издаденото от него наказателно постановление. Твърди, че по делото е безспорно установена фактическата обстановка. За установеното нарушение е съставен АУАН серия GA № 1218448/22.06.2024 г. Не споделя извода на районния съд, че с корекцията на датата на акта е ограничено правото на защита на нарушителя. Изтъква, че промяната е направена в присъствието на водача, който е бил запознат с нея и с подписа си е потвърдил това обстоятелство. Поради това не е налице съществено процесуално нарушение. Сочи, че съдът не е съобразил приложимата разпоредба на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление може да бъде издадено и при нередовност на акта, ако са установени безспорно извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му. Касаторът оспорва и извода на районния съд, че наказателното постановление е издадено въз основа на друг акт, като подчертава, че в административнонаказателното производство е налице техническа грешка относно датата на съставяне на АУАН, която се дължи на това, че актът е бил предявен след полунощ, след приключване на процесуалните действия по досъдебното производство. Посочва още, че срещу същото лице е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, което допълнително потвърждава тежестта на извършеното деяние. Поддържа, че нарушението е доказано по несъмнен начин, обществената му опасност е висока, а нарушителят не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В заключение моли касационната инстанция да отмени решението на Районен съд – Монтана като неправилно и незаконосъобразно и да потвърди изцяло издаденото наказателно постановление. В съдебно заседания, редовно призован, се представлява от ст. юрк К. Д.. Процесуалният представител на касатора поддържа изцяло подадената касационна жалба и моли съда да я уважи като основателна. Излага становище, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно, по съображенията, подробно изложени в касационната жалба. Посочва, че при съставянето на акта наказаното лице не е направило никакви възражения, нито е заявило, че не разбира какво нарушение му се вменява или кога е извършено. Корекцията в акта е извършена в негово присъствие, актът му е надлежно връчен, а нарушителят е удостоверил с подписа си, че няма възражения по съдържанието му. С оглед на това счита, че правото на защита на наказаното лице не е накърнено и моли касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд.

Ответникът по касационната жалба Н. Т. В. не взема становище по същата. В постъпила молба моли делото да се отложи за друга дата, тъй като нямал време да ангажира процесуален представител. Касационният състав, и приел, че ответникът от момента на надлежното си призоваване - 01.10.2025 г. до датата на с.з. – 10 10 2025 г., е имал възможност да организира защитата си, като му е дадена възможност да представи писмена защита в 7-дневен срок от съдебното заседание, каквато не е представена.

Прокурор от ОП – Монтана изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд – Монтана е правилно и законосъобразно. Посочва, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на наказаното лице. Не са били изяснени датата на извършване на нарушението, както и датата на съставяне и връчване на АУАН, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно и правилно е отменено от районния съд. Предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

За да отмени оспореното НП, от правна страна въззивният съд е приел, че макар фактическите обстоятелства относно управлението на моторното превозно средство от неправоспособен водач да са безспорно установени и доказани, при съставянето на АУАН серия GA № 1218448 са допуснати съществени процесуални нарушения. Според въззивния съд не е изяснена датата на извършване на административното нарушение, тъй като в акта първоначално машинно е отпечатана дата 23.06.2024 г., която впоследствие е саморъчно коригирана на 22.06.2024 г. както по отношение на датата на съставяне, така и на датата на нарушението. В акта е посочено, че е връчен на нарушителя на 23.06.2024 г., поради което остава неясно кога именно е било извършено нарушението и кога нарушителят се е запознал с неговото описание. Съдът е приел, че тази неяснота представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита на нарушителя и не може да бъде отстранено в съдебната фаза. Саморъчната корекция в датата на акта е квалифицирана като процесуален порок от категорията на съществените, тъй като води до противоречие във фактическото описание на нарушението. Посочената в наказателното постановление дата 22.06.2024 г. не санира това нарушение, тъй като порокът е допуснат още със съставянето на АУАН. Въззивният съд е приел, че по този начин е нарушено правото на нарушителя да разбере конкретните факти и обстоятелства, за които му се търси административнонаказателна отговорност, както и че допуснатият порок затруднява до степен на невъзможност контролните функции на съда при проверката на законосъобразността на акта. Съдът в счел, че тази вътрешна противоречивост на административнонаказателния акт прави защитата невъзможна и представлява безусловно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения се твърдят в касационната жалба.

Касационният състав, след като обсъди наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните доказателства, намира касационната жалба за неоснователна.

Касационният състав намира, че решението на Районен съд – Монтана е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при липса на мотиви по съществото на спора, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция извършва проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на обжалвания съдебен акт. В конкретния случай въззивното решение формално съдържа правни изводи, но същите се ограничават единствено до обсъждане на формалната редовност на АУАН, без да е извършена оценка на доказателствата по същество на спора и без съдът да е изложил мотиви относно това дали нарушението, визирано в наказателното постановление, е доказано от обективна и субективна страна. Актосъставителят и свидетелят по акта не са разпитани за съществени и относими конкретни обстоятелства по установяване на извършеното нарушение. Липсата на произнасяне по тези въпроси представлява липса на мотиви по съществото на спора и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което обуславя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Относно приетото от въззивния съд за съществен процесуален порок, свързан с поправката на датата в АУАН, касационната инстанция не споделя този извод. Видно от материалите по делото, корекцията е направена от актосъставителя, който надлежно я е заверил с полагането на подпис в присъствието на нарушителя, а последният с подписа си е приел въпросната корекция. При тези данни не може да се приеме, че е било ограничено правото на защита на наказаното лице.

Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление може да бъде издадено и когато в акта е допусната нередовност, стига по безспорен начин да са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Следователно не всяко формално несъответствие или техническа грешка в АУАН представлява съществено нарушение, което да обуславя незаконосъобразност на последващото наказателно постановление. В случая налице е корекция, удостоверена от актосъставителя и приета от нарушителя, която не води до неяснота относно времето на извършване на деянието, още повече че същата дата е възпроизведена в наказателното постановление и е съобразена при издаването му. Наличието на такава поправка не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като не е накърнило правото на защита на наказаното лице, нито е възпрепятствало съдебния контрол за законосъобразност на административния акт. Освен това, според трайната съдебна практика, както и Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС, нередовностите в акта могат да бъдат санирани с издаването на наказателното постановление, когато не се отразяват върху установяването на фактическата обстановка и правото на защита на нарушителя.

Ето защо касационният състав приема, че изводът на районния съд относно съществен процесуален порок при съставянето на АУАН е неправилен. Вместо да обсъди спора по същество – дали извършеното нарушение е доказано и дали правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето – въззивният съд е ограничил анализа си до формални въпроси, без да изложи мотиви относно обективните и субективни признаци на нарушението.

С оглед на изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, касационната инстанция намира, че решението следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Монтана, който да се произнесе по съществото на спора при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във връзка с чл. 209, т. 3 от АПК и чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 116 от 07.07.2025 г., постановено по АНД № 20241630200936/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана,

и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение относно необходимостта от произнасяне по съществото на спора и правилното приложение на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.