РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Търговище, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря С. Й.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20253530200252 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. П. И., ЕГН ********** от с. К., обл.
Велико Търново, общ. Полски Тръмбеш, ул.“О.“ № 3 против Наказателно
постановление № 25-1292-000034/27.02.2025 г., издадено от Началник група в
ОДМВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“ – Търговище, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание
Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 точки.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно, поради което прави искане същото да бъде отменено.
В открито съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
явява и не се представлява.
В открито съдебно заседание, наказващият орган, чрез процесуалния си
представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата с искане
обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
1
На 11.01.2025 г. мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ –
Търговище, ОДМВР – Търговище, М. М. Б. и И. С. И. при изпълнение на
служебните си задължения в гр.Търговище на бул.“Александър
Стамболийски“ до Завод „Терем-Хан Крум“ с посока на движение към кв.
Въбел установили, че жалбоподателят като водач на лек автомобил
Фолксваген Голф с peг. № Р2164РС, собственост на П.П.М. от гр.Русе,
управлява същия без да използва обезопасителния колан, с който е оборудван
автомобила. При извършване на проверката поверяващите се намирали по
средата до разделителната ивица между двете платна, от където имали добра
видимост спрямо движещите се двупосочно автомобили. Предвид
установяване на обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал
автомобила без поставен обезопасителен колан, органите на сектор „Пътна
полиция“ го спрели за проверка. Водачът не посочил причина, поради която
законът да му дава възможност да не го поставя. Бил съставен АУАН №
3290731/11.01.2025 г. на жалбоподателя за нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на 11.01.2025 г.
Жалбоподателят подписал АУАН без да впише в същия възражения. В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на АУАН, при идентична фактическа обстановка е издадено НП №
25-1292-000034/27.02.2025 г., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наказващия орган наложил на
жалбоподателя „глоба“ в размер на 50 лв., а на основание Наредба № Із - 2539
от 17.12.2012 г. на МВР постановил отнемането на общо 10 точки. Видно от
разписка върху НП, че същото е връчено от инс. Й.Д.Й. на 22.03.2025 г. лично
на жалбоподателя, в сградата на РУ – П. Тръмбеш.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите М. М. Б. и И. С.
И.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които възприема като
обективни, логични и непротиворечащи, както помежду си, така и спрямо
събраните по делото писмени доказателства.
С НП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.,
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП. На основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР наказващия
орган е постановил отнемането на общо 10 точки.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
2
основанията, посочени в жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок – на 28.03.2025 г.,
от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са
съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване.
В изпълнение на правомощията си съдът констатира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентните органи. Съгласно
чл.189, ал.1 от ЗДвП, актосъставителят има право да съставя АУАН за
нарушения на ЗДвП, а от приложената по делото заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, се установява
правомощието на административнонаказващия орган да издава наказателни
постановления.
В случая безспорно е видно, че проверката е извършена от компетентни
органи, в рамките на предвидените им правомощия в ЗДвП, в Инструкция №
8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение и цитираната по-горе заповед на
министъра на вътрешните работи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН - относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата,
при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите му имена, адрес и ЕГН.
От страна на административнонаказващия орган е спазено изискването
на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да
бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, и на доказателствата, които го потвърждават.
3
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец,
присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта.
Наказващият орган не е нарушил задълженията, вменени му с нормите
на чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.53 от ЗАНН. В случая възражения по АУАН не са
постъпили и спорни обстоятелства в хода на административнонаказателното
производство не са установени, поради което и след като е установил по
безспорен начин извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, органът е издал обжалваното НП.
Видно от съдържащото се по административната преписка НП № 25-
1292-000034/27.02.2025 г. и писмо рег. № 319р-3562/25.03.2025 г. на началника
на РУ – Полски Тръмбеш, че екземпляр от него е връчено на жалбоподателя на
22.03.2025 г., с отразени в НП - дата, час и подпис на длъжностното лице,
извършило връчването - инсп. Й.Д.Й., по реда на чл.186а, ал.3 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба, чрез длъжностните лица на определените от
министъра на вътрешните работи служби за контрол може да се връчи
отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на
издадено наказателно постановление за нарушение по реда па ЗДвП,
съдържащо реквизитите на наказателното постановление по чл.57, ал.1 от
ЗАНН, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го издава.
Отпечатаният дигитален образ на документа се връчва на проверяваното лице
и върху него се отбелязват датата и часът на връчването. В настоящия случай
законосъобразно са отбелязани дата и час на връчването като са налични
подписи на контролния орган и на проверяваното лице.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
С НП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.,
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за
съда начин, че жалбоподателят И. И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съобразно посочената по-горе норма, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От
4
разпита на актосъставителя и на свидетеля по акта се установява, че на
посоченото в наказателното постановление време и място жалбоподателят И.
П. И. е управлявал лек автомобил Фолксваген Голф, с peг. № Р2164РС,
собственост на П.П.М. от гр.Русе, съгласно справка за регистрация на л.48 по
делото, като по време на движение И. И. не е използвал обезопасителен колан,
с какъвто автомобила е оборудван. В подкрепа на горния извод на съда са
показанията на разпитаните свидетели – свид. М. Б. и свид. И. И. и
приобщената като писмено доказателство по делото актуална справка за
нарушител/водач на И. П. И. (л.71-74 по делото), според която последния
няколкократно е бил санкциониран за идентични нарушения. Предвид
посоченото, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на
жалбоподателя, че е наказан за нарушение, което не е извършил, а именно, че
при подадения сигнал, тъй като документите му са били във връхна дреха,
поставена на задната седалка на управлявания от него автомобил, откопчал
колана, за да може да си вземе дрехата и да предостави документите за
проверка. Тези твърдения очевидно обезпечават защитната теза на
жалбоподателя, която се оборва от събраните по делото доказателства.
Служителите на реда, извършили проверката на жалбоподателя са
категорични, че водачът не е имал поставен обезопасителен колан, поради
което и при забелязаното нарушение органите на реда са взели отношение и са
предприели неговото спиране за проверка, а в последствие жалбоподателят е
бил санкциониран и от наказващия орган. Категорично от показанията им се
установява и мястото, от което са забелязали жалбоподателя, което е било с
добра видимост в посока на движение на автомобилите. При предявяване на
съставения АУАН, жалбоподателят не е вписал, че има възражения или, че не е
бил с поставен обезопасителен колан поради някаква причина. Такива
възражения, респ. някаква причина за това не са били посочени и в срока по
чл.44 от ЗАНН. По делото не са ангажирани доказателства, от които съдът да
може да обоснове извод, че жалбоподателят е лице, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан, съобразно
разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Ето защо съдът намира, че в случая са
налице безспорни и категорични доказателства, че именно жалбоподателят на
посочената в АУАН и НП инкриминирана дата, е управлявал МПС – лек
автомобил, респективно е имал качеството на водач на МПС по см. на § 6, т.25
от ДР на ЗДвП и като такъв не е изпълнил задължението си по закон да бъде с
5
поставен обезопасителен колан по време на управление, респективно е
извършил нарушението, за което е бил санкциониран.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като
жалбоподателят като водач на МПС е знаел правилата за движение, както и
задължението си да носи предпазен колан.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че поради
доказване на нарушението, основателно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя съгласно
нормата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, която към датата на нарушението
предвижда, че се наказва с глоба от 50 лв., водач който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан. С оглед санкционната правна
норма, която предвижда абсолютен размер на административната санкция,
наложеното с обжалваното постановление наказание глоба в размер на 50 лв.
се явява законосъобразно.
Макар да няма направено искане за приложението на чл.28 от ЗАНН, то
съдът следи служебно за нея.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/2007 г. на ОСНК, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл.93, т.9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление (в
конкретния случай административно нарушение), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН,
съобразно изричната препращаща норма на чл.11 от ЗАНН.
При извършената проверка, съдът намира, че настоящия случай не
разкрива белези, водещи до определянето му като маловажен. В случая се
касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Не се разкриват и смекчаващи отговорността обстоятелства относно
деянието, които да налагат извод за по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Видно от справка
6
нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е наказван за нарушения
по ЗДвП, вкл. и за сходни с настоящото нарушение, което не е довело до
неговото съобразяване с разпоредбите на ЗДвП. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че подобно поведение не следва да бъде
толерирано. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо
конкретния нарушител би създало липса на критичност към извършване на
деяния от подобен вид, което от своя страна обезсмисля една от основните
функции на административнонаказателния закон, а именно индивидуалната
превенция на нарушенията.
На основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР на
жалбоподателя са били отнети и общо 10 точки, което съдът намира, че не
следва да бъде обсъждано, доколкото отнемането на контролни точки по своя
характер не съставлява административно наказание по смисъла на чл.13 от
ЗАНН, поради което обжалването им не е предмет на настоящото
производство. В този смисъл направеното в жалбата възражение, съдът
намира за неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното НП е
законосъобразно, правилно и обосновано. Законосъобразно е определен и
броят на контролните точки, подлежащи на отнемане.
По посочените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено.
С оглед достигнатия по-горе извод, и предвид липсата на искане за
присъждане на разноски от страна на административнонаказващия орган,
съдът намира, че такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1292-
000034/27.02.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище,
сектор „Пътна полиция“ - Търговище, с което на И. П. И., ЕГН ********** от
с.К., ул.“О.“ № 3, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 точки, като
7
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8