РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Перник, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720105028 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ФОРС 1990“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Рудничар“, ул. „Втора“ № 48 Б срещу М.
П. Ц., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „В.“ № **.
Предявени са обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.06.2019 г. в гр. Перник бил сключил в качеството си на заемодател
договор за паричен заем с ответника, в качеството му на заемател. Съгласно чл. от договора
за заем заемодателя се задължил да предаде на заемателя сумата от 10 000 лв. , като
последният се бил задължил да върне същата сума съгласно реда и условията на договора.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от същия договор предаването на сумата на заемателя следвало да бъде
извършено по банков път на посочената в договора банкова сметка. Твърди, че в изпълнение
на договора бил превел на 07.06.2019 г. сумата от 10 000 лв. по банковата сметка на
ответника. Съгласно чл. 5 и чл. 2, ал. 3 от договора заемателят бил длъжен да върне заетата
сума в срок от 30 дни от получаването й по банков път или в брой. Ответникът не бил
върнал заетата сума и не бил извършил никакви плащания по договора за заем до настоящия
момент. Съгласно чл. 6 от договора за заем в случай на забава на всяка една от страните
виновната дължи неустойка в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 5 %
от заетата сума. В случая забавата на ответника надвишавала многократно 10 дни, то
дължимата неустойка се била равнявала на 5 % от заетата сума или на 500 лв. Договорът бил
договор за заем сключен по реда на ЗЗД, а не по реда на ЗПК и нямал общи условия или
1
анекси или споразумения към същия. Същият не представлявал договор за потребителски
кредит, като търговецът предоставял свои собствени средства и не се занимавал по занаятие
с предоставянето на кредити. Счита, че с оглед на изложеното не се прилага пар. 13, т. 2 от
ДР на ЗЗП. Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
10 000 лв., съставляваща дължима главница по договор за заем от 07.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху същата от датата на подаване на заявлението-28.02.2024 г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 500 лв., съставляваща неустойка за забава
продължила повече от 10 дни на основание чл. 6 от договора за заем. Претендира разноски
сторени в исковото и в заповедното производство. Ответната страна не е депозирала отговор
в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, изтекъл на 20.12.2024 г. Депозирано е възражение
по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, с което се оспорва исковата
претенция.
Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 03.01.2025 е указал на ищеца, че трябва в условията
пълно и главно доказване да установи: 1) между него и насрещната страна е била налице
твърдяната валидна облигационна връзка в процесния период възникнала на основание
сключен договор за паричен заем; 2) предаването на заемната сума в размер на 10 000 лв. на
ответника от страна на ищеца по уговорения в договора за заем начин; 3/ че е възникнало
правото му да начисли неустойка съгласно предвидените в договорите хипотези; 3)
изискуемостта и размера на претенциите за главницата и неустойката; 4) изпадането на
ответника в забава повече от 10 дни съгласно чл. 6 от договора за паричен заем обусловило
пораждането на правото му да претендира уговорената в договора мораторна неустойка.
Ответникът следва да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже
горното.
В о.с.з. ищцовото дружество редовно призовано се представлява от пълномощник адв. Б.М.,
която поддържа предявените искове и моли съдът да се произнесе с решение по чл. 237 ГПК
при признание на исковете с оглед на направеното в о.с.з. признание на предявените искове
от страна на ответника чрез неговия процесуален представител по пълномощие адв. В. К..
Претендира сторените по делото разноски и счита, че ответникът е дал повод за образуване
на настоящото производство, тъй като е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в рамките на
заповедното производство срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В о.с.з. ответникът редовно уведомен не се явява лично, представлява се от процесуален
представител по пълномощие адв. В. К., който заявява, че признава предявените искове и
моли съдът да постанови решение съобразно направеното признание на исковете по чл. 237
ГПК.
Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, основавайки се на признанието.
Настоящият състав намира, че така признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, че ответникът е направил признание на предявения срещу него иск, поради
което са налице предпоставките на горецитираната разпоредба и настоящото решение се
постановява при признание на предявените искове.
2
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват деловодните
разноски за настоящото производство, възлизащи на в общ размер на 1555 лв., както и
деловодни разноски сторени в заповедното производство в общ размер на 1035 лв., тъй като
съдът следва в настоящото исково производство да се произнесе и по дължимостта на
сторените разноски в заповедното производство на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът счита, че не е приложима
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е дал повод за образуване на
настоящото производство, тъй като е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в рамките на
заповедното производство срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
Воден от изложеното и на основание чл. 235, чл. 236 и чл. 237 от ГПК,
Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. П. Ц., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „В.“ № **, на
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД, ДЪЛЖИ на “ФОРС 1990“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Рудничар“, ул. „Втора“ № 48 Б, сумата от 10 000 лв.,
съставляваща дължима главница по договор за заем от 07.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху същата от датата на подаване на заявлението-28.02.2024 г. до окончателното й
плащане, както и сумата от 500 лв., съставляваща неустойка за забава продължила повече от
10 дни на основание чл. 6 от договора за заем от 07.06.2019 г. за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 739/20.03.2024 г. по ч.гр.д. № 943/ 2024 г.
на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА М. П. Ц., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „В.“ № **, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на “ФОРС 1990“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Рудничар“, ул. „Втора“ № 48 Б сумата от общо 1555 лв.,
съставляваща сторени разноски в исковото производство и сумата от общо 1035 лв.,
съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство .
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3