№ 461
гр. Варна, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20203100901105 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от “Уникредит Булбанк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7,
представлявано заедно от Т.А.П. и Д.В., срещу Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. Владая 2, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от
ГПК, за приемане на установено между страните, че ответникът, в качеството му на
солидарен длъжник по Договор за банков револвиращ кредит №
0080/301/11072017/11.07.2017г., Анекс № 1/29.6.2018г. и Анекс № 2/28.6.2019г., дължи на
ищеца следните суми:
-сумата от 36 200 лв. /тридесет и шест хиляди и двеста лева/, представляваща
непогасена главница по Договор за банков револвиращ кредит №
0080/301/11072017/11.07.2017г., изменен с Анекс № 1/29.06.2018г. и Анекс № 2/28.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
26.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
-сумата от 2 647,75 лв. /две хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва върху просрочената главница, начислена
за периода от 29.07.2019г. до 25.06.2020г., на основание чл. 4.2 от договора и анексите,. ;
-сумата от 152,69 лв. /сто петдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща наказателна лихва при просрочие, начислена за периода от 20.07.2019г. до
25.06.2020г., на основание чл. 4.3 от договора и анексите;
-сумата от 39,82 лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща дължими такси по договора за кредит,
1
за които суми е издадена заповед № 3029/ 29.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ почл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 7082 / 2020г. на Районен
съд - Варна, 47 състав.
Отправя се искане и за произнасяне по дължимостта на разноските, както в
настоящото, така и в заповедното производство.
С Определение No 226 / 01.03.2021г. е конституирано ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ
на страната на ответника: АН. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Васил
Левски“ 7, вх. А, ет.1, ап.1.
ИЩЕЦЪТ твърди, че по ч.гр.д. № 7082/2020 год. по описа на ВРС срещу «НД-
Хеликом» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Цар
Самуил 20, ет. 5, ап. 9, представлявано от В.Д.Н. - кредитополучател и ответника Н. Г. Г., в
качеството на солидарен длъжник, е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 3029 от
29.06.2020 на парично задължение и изпълнителен лист за следните суми: сумата от 47
800.00 лева /четиридесет и седем хиляди и осемстотин лева/, представляваща главница по
Договор за банков револвиращ кредит № 0080/301/11072017/11.07.2017г., Анекс №
1/29.06.2018г. и Анекс № 2/28.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 26.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 2647,75 лева /две хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки/ - лихва за просрочена главница по договора за кредит, начислена
за периода от 29.07.2019г. до 25.06.2020г. вкл.; сумата от 152,69 лева /сто петдесет и два
лева и шестдесет и девет стотинки/ - наказателна лихва при просрочие, начислена за периода
от 20.07.2019г. до 25.06.2020г. вкл.; сумата от 39,82 лева /тридесет и девет лева и осемдесет
и две стотинки/ - дължими такси по договора за кредит, както и присъдените съдебни
разноски на осн.чл.78, ал.1 ГПК в общ размер: 2559.81 лева.
Паричното вземане произтичало от сключен между „Уникредит Булбанк" АД, от една
страна, като кредитор, и «НД-Хеликом» ООД, ЕИК *********, в качеството на
кредитополучател и Н. Г. Г., ЕГН ********** и Г.А. Г., ЕГН **********, в качеството на
солидарни длъжници, от друга страна, Договор за банков револвиращ кредит №
0080/301/11072017/11.07.2017г.
Срещу издадената заповед било подадено възражение от ответника Н. Г. Г., като
съответно на банката било указано да предяви установителния си иск.
По силата на цитирания договор, Банката-кредитор е предоставила на
кредитополучателя «НД-Хеликом» ООД банков револвиращ кредит до размера на 50 000
лева за рефинансиране на текущ кредит към банката и за оборотни средства в дейността. В
рамките на уговорения в чл. 6 срок за усвояването на кредита - 10.07.2018г.,
кредитополучателят има право да усвоява и погасява многократно /револвира/ изцяло или
частично възстановените суми по предоставения му кредитен лимит до размера на
максимално уговорения. Съответно кредитополучателят и солидарният длъжник са се
задължили да върнат заетата сума, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други
2
разходи в предвидените в договора срокове и размер. Погасяването на лихвите се извършва
на 20-то календарно число от месеца. В чл. 7.1.1 е разписан погасителен план по главницата,
която страните са уговори да се погаси на 12 вноски, както следва: считано от 20.8.2017г. -
11 месечни вноски по 400 лв. всяка и една последна изравнителна вноска в размер на 45
600лв., дължима на 11.7.2018г.
Съгл. чл. 4.1 във вр. чл. 11.1.1 от договора, за усвоените суми по кредита
кредитополучателят и солидарните длъжници се задължават да заплащат на банката лихва,
представляваща сбора от приложимия към датата на олихвяването Лихвен индекс
/едноседмичен Sofibor/ и Надбавка в размер на 7,475%. Към датата на подписване на
договора за кредит годишният лихвен процент върху ползвания разрешен лимит възлиза на
7.5%. По силата на чл. 4.2 във вр. чл. 11.2.2 от договора, върху просрочената част от
главницата за срока на просрочието, кредитополучателят заплаща лихвен процент,
формиран лихвения процент по чл. 4.1 от договора и Надбавка за просрочие от 2.00%. По
силата на чл. 4.3 във вр. чл. 11.2.3 от договора, при просрочие на лихва или главница и
лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочие, целият дълг по
главницата /редовна и просрочена/ се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент от
5.00%.
Кредитополучателят, при солидарната отговорност на подписалите в това качество
лица, заплаща на банката такси и комисионни, съгласно Тарифата на банката, в т.ч.
еднократна комисионна, начислявана и събирана при условията на чл 5.1.1 от договора във
вр. т. 9.2.1 от Общите условия, която е в размер на 1.00%, както и комисионна за
ангажимент, съгл. чл. 5.2 от договора във вр. чл. 9.3 от ОУ, в размер на 1.5%. В чл. 17 от
договора за кредит са уговорени случаите, при които кредитът става предсрочно изискуем.
Кредитното задължение е обезпечено със залог по реда на ЗДФО.
Въз основа на искане за усвояване на суми от дата 12.07.2017г. е предоставена по
обслужващата сметка сума в размер на 37 500 лева, с която на същата дата са погасени
главница и лихва по предходно задължение на кредитополучателя към банката и е удържана
такса за разглеждане на кредит. В периода 13.07.2017г.-21.07.2017г. е усвоена и разликата от
отпусната сума до максимално разрешения лимит от 50 000лв.
Преди изтичане на срока на договора, е подписан Анекс № 1 от 29.6.2018г. към
Договора за банков кредит. Със същия анекс е изменено съдържанието на чл. 7.1 и чл. 7.1.1,
по силата на които крайният срок за погасяване на задължението се пролонгира до
29.6.2019г. при посочен в чл. 7.1.1 погасителен план за главницата: 12 месечни вноски, от
които 11 месечни вноски по 200лв. и поел изравнителна вноска в размер на 47 800лв.,
дължима на 29.06.2019г. Останалите съществени условия на договора остават непроменени.
С Анекс № 2 от 28.06.2019г. в § 2 страните уговарят размера на комисионните, които
кредитополучателят се е задължил да заплати на банката. Със същия анекс срокът за
ползване на кредита и окончателно погасяване е фиксиран на 29.07.2019г., в който срок
кредитополучателят и солидарният длъжник са се съгласили да върнат главницата, ведно с
начислените лихви, такси и комисионни.
3
Считано от 29.07.2019г. задължението е изцяло изискуемо, съгласно уговореното в
чл. 7.1 от Анекс № 2/28.06.2019г. към договора. Към датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 ГПК в съда, вземането не е погасено от длъжниците в размера, посочен в детайлното
извлечение от сметка от 26.06.2020г.
След постановяване на Заповед за незабавно изпълнение № 3029 от 29.06.2020 по
ч.гр.д. № 7082/2020г. на PC Варна, длъжникът «НД-Хеликом» ЕООД е извършил
доброволно плащане в полза на кредитора: на 31.7.2020г. - сумата от 10 600.00 лева, с които
са погасени на същата дата: 2828,43лв. - съдебни разноски; 39.82лв. - такса за управление на
кредит; 7 731.75лв. - главница.
На 07.08.2020г. е подписано споразумение между кредитора УниКредит Булбанк АД
и длъжника «НД-Хеликом» ЕООД, с което последният се е задължил да изплати доброволно
задължението си по начина и в сроковете, уговорени в писменото съглашение в рамките на
24 месеца, считано от датата на подписване на споразумението. Ответникът по настоящото
дело -Н.Г. не е подписал споразумението, но въпреки това банката е спряла изпълнителните
действия и по отношение на него.
Въз основа на подписаното споразумение, на 3.9.2020г. «НД-Хеликом» ЕООД е
извършил плащане в размер на 1000 лв.
Така сборът на общо внесената сума от „НД-Хеликом“ ЕООД след издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, възлиза общо на 11 600.00лв. / 10 600лв. на
31.07.2020г. + 1000лв. на 03.09.2020г./.
Предвид на това, че споразумението от 07.08.2020г. не е подписано от ответника Н.
Г. Г., то с оглед извършените доброволни плащания от «НД-Хеликом» ЕООД, при
определяне размера на задължението по пера спрямо ответника Н.Г., е приложима общата
законова разпоредба на чл. 76,ал.2 от ЗЗД, поради което със сумата в общ размер 11 600лв.
следва да се счита, че е погасена главница / 47 800лв. присъдена по ЗНИ -11 600лв.
заплатена доброволно = 36 200лв./.
Спрямо ответника Н. Г. Г., размерът на задължението, произтичащо от Договор за
банков револвиращ кредит № 0080/301/11072017/11.07.2017Г., Анекс № 1/29.6.2018г. и
Анекс № 2/28.6.2019г. към договора към датата на депозиране на настоящата искова молба в
съда, възлиза на: 36 200 лева /тридесет и шест хиляди и двеста лева/- главница, сумата от
2647,75 лева /две хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/
- лихва за просрочена главница по договора за кредит, начислена за периода от 29.07.2019г.
до 25.6.2020г. вкл.; сумата от 152,69 лева /сто петдесет и два лева и шестдесет и девет
стотинки/ - наказателна лихва при просрочие, начислена за периода от 20.07.2019г. до
25.6.2020г. вкл.; сумата от 39,82 лева /тридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ -
дължими такси по договора за кредит.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който оспорва иска по основание. Твърди, че няма качеството на
солидарен длъжник. Договорът за банков револвиращ кредит №008 /301 / 11072017/
4
11.07.2017г. и Анекс № 1 / 29.06.2018г. са подписани от него, но задължението му е
акцесорно и е уговорено като поръчителство и спрямо него следва да се прилагат
разпоредбите на чл. 138 и сл. от ЗЗД. Договорът за банков револвиращ
кредит № 008 / 301 / 11072017/ 11.07.2017г. и Анекс № 1 / 29.06.2018г. са изменени с Анекс
№ 2/28.06.2019г., по който ответникът Н.Г. не е страна /не е подписан от него/, поради и
което същият е освободен от поръчителство със съгласието на банката кредитор - ищец по
делото. Представя банково удостоверение № 0301-64-001598/06.02.2020г., от което е видно,
че след падежа на дълга по договора за кредит /29.07.2019г./, Н.Г. не е клиент на банката и
няма кредитни задължения към нея. Същото се установява и от Договор за банков
револвиращ кредит № 0313/ 301/ 01082019/ 01.08.2019г., с който Н.Г. е освободен, като
солидарен длъжник и видно от чл.9.2. на договора се прекратява действието на
Договор за банков револвиращ кредит № 008/ 301/ 11072017 / 11.07.2017г. , с което
отпада и солидарната отговорност на Н.Г. от една страна и от друга е налице новиране на
задължението по плащане на главницата, което още не е изискуемо видно от 7.1.1. - с падеж
01.08.2020г. Сочи, че банката не е представила банково удостоверение № 0301-64-
001598/06.02.2020г. и Договор за банков револвиращ кредит
№008/301/11072017/11.07.2017г. при завеждане на настоящия иск.
В настоящия случай Н. Г. Г., е учредил персонално, а не реално обезпечение на
задълженията на кредитополучателя и от съдържанието на уговореното между страните при
сключване на договора се разкриват квалификационните признаци на поръчителството
съгласно чл.138 и сл. от ЗЗД. При анализа на съдържанието на уговорените в писмения
договор и ОУ права и задължения на страните по него, на съществените уговорки в
договора, реалното предаване и преминаваното на парите в патримониума на
кредитополучателя „НД-Хеликом"ООД, очакването той да погаси дълга, води до
заключението, че намерението на страните по договора и преследваната от тях цел, е Н.Г. да
обезпечи дълга на „НД-Хеликом"ООД. Задължението му е акцесорно на това по договора за
кредит и е уговорено като поръчителство и спрямо него следва да се прилагат разпоредбите
на чл.138 и сл. от ЗЗД.
Съгласно твърденията в исковата молба и представените доказателства в заповедното
производство, като дата за настъпване на падежа на цялото задължение по Договора, и
Анекс № 2/28.06.2019г. е посочена датата 29.07.2019 година. В случая шестмесечният срок
по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД започва да тече по дефиниция от датата, на която е настъпила
изискуемостта, а именно 29.07.2019 година, посочена от самия ищец. На 26.06.2020 година
кредитора „УниКредит Булбанк" АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист. Срокът, в който е следвало да се подаде заявлението, за да се запазят
правата по даденото поръчителство е изтекъл на 29.01.2020 година, с което кредиторът
„УниКредит Булбанк" АД е пропуснал шестмесечния преклузивен срок по чл. 147 ал. 1 от
ЗЗД. Ответникът прави възражение за погасителна давност, на горните основания.
Моли за отхвърляне на иска по изложените съображения.
В срока по чл. 372 от ГПК, по делото от ИЩЕЦА е постъпила допълнителна искова
5
молба, с която поддържа изведените с исковата молба фактически и правни твърдения.
Сочи, че при тълкуване на волята на страните по реда на чл. 20 от ЗЗД, може да се
обоснове единствен извод, че Н.Г. е подписал договора в качеството на «солидарен
длъжник», а не като поръчител, както се твърди в отговора на исковата молба. Цитираните в
писмения отговор разпоредби от Общите условия към договора за кредит не обосновават по
никакъв начин отговорността на Н.Г. като «поръчител». С оглед на изложеното и
неприложимостта на предпоставките по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, то възражението за наличие на
настъпила погасителна давност по отношение на отговорността на ответника Н.Г. за
задължението, произтичащо от процесния договор, по който той се явява солидарен
длъжник, е неоснователно.
Твърди, че подписът на ответника е положен и на двете страници от Анекс № 2 от
28.6.2019г. към договора за банков револвиращ кредит в качеството му на солидарен
длъжник.
Представените с отговора на искова молба Договор за банков револвиращ кредит №
0313/301/01082019г. от 01.08.2019г. и удостоверение от 06.02.2020г. не обосновават в полза
на Н.Г. липса на отговорност по кредитното задължение, произтичащо от Договор за банков
револвиращ кредит № 0080/301/11072017/11.07.2017г. и анексите към него. Признава, че на
01.08.2019г. между УниКредит Булбанк АД, от една страна като кредитор и НД-Хеликом
ЕООД, в качеството на кредитополучател и АН. Г. Г., в качеството на солидарен длъжник,
от друга страна, е подписан Договор за банков револвиращ кредит № 0313/301/01082019г. от
01.08.2019г., и че в чл. 2 от този договор има уговорка сумата от 47 800лв. да послужи за
рефинансиране задължението по Договор за банков револвиращ кредит №
0080/301/11072017/11.07.2017г.
Твърди, обаче, че договорът от 01.08.2019г. не е произвел действие между страните.
Този договор не е осчетоводен при Банката, тъй като непосредствено след подписване на
договора е установено, че са наложени блокировки от обслужващата сметка на дружеството-
кредитополучател за задължения към НАП, чийто размер надхвърля уговорената сума по
кредита. Кредитополучателят не е поискал да усвои сумата и поради това погасяване на
задължението по Договор за банков револвиращ кредит № 0080/301/11072017/11.07.2017г.
не е настъпило, каквато е била целта на договора. Договорът от 01.08.2019г. не е произвел
действие между страните и то не по вина на ищеца, поради което и уговорката, съдържаща
се в клауза на чл. 9.2 от този договор, по който ответникът Н.Г. не е страна, не е произвела
действие. Прекратяването на действието на Договор за банков револвиращ кредит №
0080/301/11072017/11.07.2017г. и анексите към него, с което би отпаднала и отговорността
като солидарен длъжник на Н.Г., е уговорено под условие, което трябва да се сбъдне:
задължението по договора от 11.07.2017г. да бъде погасено чрез рефинансиране. Тъй като
погасяване на дълга по договора от 11.07.2017г. не е настъпило поради изложените по-горе
причини, за които отговаря дружеството „НД-Хеликом" ЕООД, то и отговорността на Н.Г.
не е отпаднала.
По отношение на удостоверение с изх. № 0301-64-001599 от 06.02.2020г., твърди, че е
издадено в полза на лицето Н. Г. Г. и сочи, че същият не е „клиент" на банката. В случая
удостоверението е издадено за информация на г-н Г., че той не е клиент на банката, т.е. няма
разкрити банкови сметки в УниКредит Булбанк АД и не е кредитополучател.
Удостоверението не обхваща информация за това дали същият е страна по договор и като
такъв обезпечава изпълнението на чуждо задължение, в т.ч. като солидарен длъжник,
поръчител, ипотекарен длъжник, залогодател и пр. По своята същност удостоверенията
представляват вторични документи. В случая това удостоверение не може да бъде
противопоставено на първичния документ - извлечение от сметка, отразяващо задълженията
по кредитния контракт на Договор за банков револвиращ кредит №
0080/301/11072017/11.07.2017г. и анексите към него. Видно и от други документи, издавани
от УниКредит Булбанк АД, в това число и приложената по делото справка „движение по
сметка" се вижда, че като „клиент" в системата на УниКредит Булбанк АД фигурират
6
индивидуализираните данни за лицата /ФЛ или ЮЛ/ - кредитополучатели, но не и лицата,
имащи качество солидарен длъжник, поръчител, ипотекарен длъжник, залогодател и пр. по
договорите за кредит.
По отношение на сключеното с „НД-Хеликом" ЕООД споразумение от 7.8.2020г. за
доброволно изплащане на задължението твърди, че г-н Г. бил поканен да го подпише, но
той отказал, което не обосновавало „намерение" от страна на кредитора да „освободи"
солидарния длъжник Н.Г. от задължението му, произтичащо от процесния договор.
В срока по чл. 373 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
допълнителна искова молба, с който поддържа направените възражения и оспорва
изложеното от ищеца в допълнителната искова молба.
Предвид качеството си на поръчител по договора, Н.Г. не дължи процесната сума
поради погасителна давност на осн. 147, aл. 1 от ЗЗД, своевременно заявена в
първоначалния отговор на исковата молба.
Относно Анекс № 2/28.06.2019г. сочи, че при внимателен преглед на документа, ще
се види, че същият не е подписан от Н.Г. в качеството му на „солидарен длъжник".
Относно Договор за банков револвиращ кредит № 0313 / 301 / 01082019 /01.08.2019г.
и Банково удостоверение № 0301-64-001598/06.02.2020г. сочи, че без значение е дали новият
договор е осчетоводен в банката - този факт не променя съдържанието на същия и правните
последици от сключването му. Със самото подписване на новия договор същият влиза в
сила и е със сила на закон за тези, които са го сключили на осн. чл.20а, ал.1 от ЗЗД. Новият
договор не е подписан от ответника, поради и което с фактическите си и правни действия по
сключване на този договор , ищецът е освободил ответника от качеството му на „солидарен
длъжник". Без значение, е дали е извършено рефинансиране по стария кредит, защото
новият договор за кредит е волеизявление на банката за освобождаване от задължение
ответника, който не е кредитополучател, както по първоначалния договор от 11.07.17г., така
и по новия от 01.08.2019г.
Твърди, че банковото удостоверението не е „вторичен докумет", а представлява
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който изрично подчертава, че
ответникът Н.Г. няма кредитни задължения към банката и то след падежа на дълга.
Относно сключеното споразумение от 07.08.2020г. между банката -
ищец и кредитополучателя „НД-Хеликом"ЕООД сочи, че не е подписал въпросното
споразумение защото: първо не му е било предложено и второ не е длъжник по кредита,
поради изложените вече основания. Фактът, че банката е подписала въпросното
споразумение с кредитополучателя безспорно води до заключението, че с тези си
конклудентни действия ищецът е афиширал желанието си да освободи от зъдължение за
плащане ответника.
Оспорва размера на иска, доколкото твърди, че кредитополучателят „НД-
Хеликом"ЕООД към настоящия момент е изплатил по голямата част от размера на исковата
претенция.
7
ТРЕТОТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ не депозира отговор и не изразява становище в
предоставения срок.
В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител, който поддържа
исковата молба, моли за уважаването й, както и за присъждане на разноски по делото. В
о.с.з., ответникът, също, се представлява от процесуален представител – адвокат, който
поддържа депозираните отговори, представя списък с разноски и моли за отхвърляне на
исковата претенция. Третото лице – помагач не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от договор за банков револвиращ кредит No 0080/301/11072017/
11.07.2017г., че ищецът е предоставил на „НД- Хеликом“ ООД, ЕИК **********,
представлявано от Н. Г. Г., в качеството му на управител банков револвиращ кредит с
размер до 50 000 лв. и с цел за рефинансиране на текущ кредит и за оборотни средства в
дейността. Уговорен е краен срок за издължаване – 11.08.2018г. при следния погасителен
план: на 12 вноски, като считано от 20.08.2017г. 11 месечни вноски, всяка от които в размер
на 400 лв., дължими на 20то число всеки месец и една последна изравнителна вноска в
размер на 45 600 лв., дължима на 11.07.2018г. Договорът е подписан и от Н. Г. Г. и Г.А. Г.,
за които се сочи, че са солидарни длъжници. В чл. 15.3. от Договора изрично е посочено, че
солидарните длъжници, в съответствие с установеното в чл. 121 – 127 от ЗЗД поемат
задълженията по раздел IV, точка 12.2. от ОУ и този договор да отговарят солидарно. Към
договора са приложени и подписани от кредитополучателя и двамата солидарни длъжници и
ОУ на 15.07.2015г.
С анекс No 1 към договор за банков револвиращ кредит No 0080/301/11072017/
11.07.2017г., подписан на 29.06.2018г., ищецът, кредитополучателят и двамата солидарни
длъжници, сред които и ответникът, се договарят за нов краен срок на издължаване на
главницата – 29.06.2019г.
На 28.06.2019г.е подписан и анекс No 2 към процесния договор, с което е уговорен
нов краен срок за издължаване на главницата – 29.07.2019г.
На 07.08.2020г. между ищеца и „НД – Хеликом“ ЕООД, представлявано от В.Д.Н. е
подписано споразумение във връзка с процесния договор за банков револвиращ кредит, с
което страните констатират, че банката е предоставила на длъжника „НД – Хеликом“ ЕООД
кредит в размер на 50000 лв., който не е своевременно издължен. Споразумяват се за краен
срок за погасяване на всички задължения – 03.08.2021г. при изрично посочен погасителен
план. Споразумението е подписано единствено от страна на кредитополучателя, но не и от
солидарните длъжници.
На 01.08.2019г. между Банката – ищец и кредитополучателят -„НД Хеликом“ ЕООД,
представлявано от АН. Г. Г., както и солидарният длъжник – АН. Г. Г., е сключен договор за
8
банков револвиращ кредит No 0313/301/01082019/ 01.08.2019г., с размер на кредита – 47800
лв. и цел „за вътрешно рефинансиране на банков револвиращ кредит No 0080/301/11072017/
11.07.2017г. и допълване на оборотни средства на дружеството“. С договора страните са
уговорили краен срок за усвояване – до 31.07.2020г. и краен срок за издължаване –
01.08.2020г.
Представено е банково удостоверение No 0301-64-001598 / 06.02.2020г., издадено от
Банката –ищец, от което е видно, че лицето Н. Г. Г. не е клиент на банката и няма кредитни
задължения към същата. В удостоверението е изрично посочено, че се издава за информация
на Н.Г. и не води до поемане на задължения или отговорности за банката – издател.
От представеното удостоверение, издадено от ЧСИ Даниела Петрова – Янкова на
26.05.2021г., се установява, че по образуваното срещу длъжниците „НД –Хеликом“ ООД и
Н.Г. изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 29.06.2020г., издаден на
основание заповед за изпълнение по ч.гр.д. 7082 / 2020г. по описа на ВРС, не са постъпили
суми към датата на издаване на удостоверението.
От представеното от банката на 07.06.2021г. извлечение от счетоводните й книги за
размера на дълга по процесния договор за кредит, се установява, че дължимата главница е в
размер на 34618,25 лв. и дължимите лихви – 4906,53 лв.
Приобщено към доказателствения материал по делото е кредитното досие, водено от
банката по процесния договор за кредит, както и извлечени от банковите сметки на
кредитополучателя.
Приети са и вътрешните правила на банката, които уреждат управлението на
клиентския запис на физическо лице в информационната система на банката от 14.05.2021г.,
както и вътрешните правила на банката по процедура „регистриране на клиент – физическо
лице в ИС на банката“ с дата на издаване: 25.07.2019г. и дата на влизане в сила: 29.07.2019г.
След справка по партидата на „НД- Хеликом“ ЕООД в АВ- ТРРЮЛНЦ се установява,
че управител на дружеството към датата на подписване на процесния договор за кредит е Н.
Г. Г., който е заличен като управител на дружеството и като едноличен собственик на
капитала на същото на 22.11.2018г., когато е вписан АН. Г. Г.. От 12.11.2019г. е заличен
последният и като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е вписана
В.Д.Н..
По делото са допуснати основна и допълнителна СЧЕ, които са изслушани и приети
от съда, които не са оспорени от страните. Вещото лице сочи, че по сключения между
страните договор за револвиращ кредит от 11.07.2017г. общият размер на усвоените
главници за целия период на договора се равняват на 52 800 лв.. а размерът на погасените
главници за същият период се равняват на 5 000 лв. Така остатъкът от усвоената и
пепогасена част от кредита, с която се е разпоредил титулярът на сметката се равнява на 47
800 лв., което се явява и размер на непогасената главница към 26.06.2020г. Вещото лице
изчислява, че дължимите лихви за просрочени главници по чл. 4.2 от договора и анексите
към него към дата 26.06.2020г. се равняват на 2 647,75 лв., а дължимите наказателни лихви
9
при просрочие по чл. 4.3 от договора и анексите към него към същата дата се равняват на
152,69 лв. От закючението се установява, че е начислена и дължима такса управление на
кредита на дата 29,07,2019г. в размер на 39,82 лв. Вещото лице констатира, че са налице
блокировки по сметката на „НД-Хеликом" ЕООД към месен август 2019г., както следва: На
дата 09.07.2019г. е блокирана сума в размер на 39 218,91 лв. по запор по ИД № 341/2019г. на
ЧСИ № 717 - Румяна Тодорова, а на дата 08.08.2019г. е блокирана сума в размер на 22
576,39 лв. по запор по ИД № 366/2019г. на ЧСИ № 704 - Иванка Миндова. По Договор за
банков револвиращ кредит № 0313/301 /01082019г. от 01.08.2019г. в Банката няма
депозирано искане за усвояване на сумата от 47 800 лв. от „НД-Хеликом" ЕООД. В
системата на Банката няма извършено погасяване чрез рефинансиране на процесния договор
№ 0080/301/11072017/11.07.2017г., а погасяването е само чрез вноски по разплащателната
сметка на дружеството - длъжник. Вещото лице сочи, че в системата на Банката
физическото лице Н. Г. Г. няма разкрити сметки и няма сключени договори като
кредитополучател, както и няма клиентски номер в тази банка. Пояснява, че банката
регистрира като клиент само физическите или юридическите лица, които имат създадена
банкова сметка за обслужване на различни видове услуги на банката - разплащателни смети,
кредитни или дебитни карти по тях или Договори за кредити, като след създаването на
банкова сметка на титуляра се издава и идентификационен клеинтски номер, който е
различен за всеки един клиент.
Вещото лице констатира, че от страна на кредитополучателя са извършвани
доброволни плащания за погасяване на задължението, като общата стойност на постъпилите
доброволни плащания от дружеството - длъжник по процесния кредит за периода
26.06.2020г. – 06.10.2021г. се равняват на 21 400 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване
съществуване на вземане, за което е издадена Заповед Nо 3029 / 29.06.2020г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 7082 /2020г.
по описа на ВРС, съобразно която е разпоредено длъжниците „НД – Хеликом“ ЕООД и Н. Г.
Г. солидарно да заплатят на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД: сумата от 47 800 лв.,
представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит No 0080/301/11072017/
11.07.2017г., изменен с Анекс No 1 / 29.06.2018г. и Анекс No 2 / 28.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 26.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 2647,75 лв. – лихва върху просрочената главница, начислена за
периода от 29.07.2019г. до 25.06.2020г., сумата от 152,69 лв. – наказателна лихва при
просрочие, начислена за периода от 20.07.2019г. до 25.06.2020г., сумата от 39,82 лв. – такси
по договора, както и сумата от 2559,18лв., представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Срещу
издадената заповед е постъпило възражение от Н.Г., като заявителят е предявил
установителен иск в срок.
10
За успешното установяване на заявената от ищеца претенция, същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че страните се намират във валидни
облигационни правоотношения по договор за кредит и анексите към него, като ответникът е
в качеството на солидарен длъжник, своето пълно и точно изпълнение по договора,
настъпилата изискуемост на задълженията, както и техния конкретен вид, период и размер.
В тежест на ответника, съдът е възложил да установи твърденията си по направените от
него възражения, а именно: че е подписал процесния договор като поръчител, както и че
претенцията на ищеца е погасена по давност, евент. банката е освободила ответника от
задълженията му, евент. частично или пълно изпълнение на задължението по договора от
страна на дружеството – кредитополучател.
Видно e от представените писмени доказателства между страните, че е сключен
договорът за кредит с посоченото съдържание. От приетото извлечение от банковата сметка
на ответника се установява, че кредитът е усвоен – факт, който се потвърждава и от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Процесният
договор за кредит е сключен от кредитополучател „НД – Хеликом“ ООД – дружество, в
което ответникът е имал дружествени дялове към момента на сключване на договора и е бил
управител на същото. Договорът е подписан от ответника именно в качеството му на
солидарен длъжник. Целите на отпуснатия кредит са за рефинансиране на текущ кредит и
за оборотни средства в дейността на дружеството. При тези факти придобиването на
качеството на солидарен длъжник към банката от физическото лице Н.Г. е осъществено с
оглед тесните му професионални връзки с дружество-кредитополучател, поради което не
може да се приеме, че задължаването като физическото лице е извършено за цели, извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия, като в този смисъл и ответникът няма
качеството на потребител по договора по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което и
ответникът не следва да се ползва от специалната потребителска защита.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че същият е подписал
процесния договор в качеството му на поръчител. В текста на договора изрично се сочи, че
Н.Г. и Гочо Г. са солидарни длъжници, като след надлежно тълкуване, съобразно
разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, съдът не намира опора за твърденията, че Н.Г. е поел
отговорност за лично обезпечение в качеството му на поръчител. Именно изрично е
посочено в част I – Предмет и условия на договора, че „при условията на договора,
кредиторът предоставя на кредитополучателя и при солидарната отговорност на
солидарните длъжници револвиращия кредит“. По-нататък в договора, в чл. 15.3. от
Договора изрично е посочено, че солидарните длъжници, в съответствие с установеното в
чл. 121 – 127 от ЗЗД поемат задълженията по раздел IV, точка 12.2. от Общите условия и
този договор да отговарят солидарно. A в раздел IV, т.12.2 и 12.3 от ОУ са ясно
отграничени фигурите на солидарен длъжник и на поръчител по договора, като чл.12.3
предвижда в случай, че лицето участва в качеството на поръчител, то да е сключен с него
договор за поръчителство. В процесния случай ответникът не сочи да е сключен такъв. С
оглед на изложеното и по възникналото между страните правоотношение е неприложима
11
разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД и съответно е неоснователно възражението за изтичане
на преклузивния шестмесечен срок. Следва да се поясни, че всъщност направеното от
ответника възражение не е такова за изтекла погасителна давност, а изтекъл преклузивен
срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД.
Настъпил е и падежът на задължението по процесния договор за револвиращ кредит
на 29.07.2019г., съобразно сключения между страните анекс No 2 / 28.06.2019г., който ги
обвързва.
Последващите сключени между банката и кредитополучателя споразумение и нов
договор за револвиращ кредит не освобождават от отговорност ответника като солидарен
длъжник. Със споразумението, подписано на 07.08.2020г. между ищеца и „НД – Хеликом“
ЕООД, представлявано от В.Д.Н., страните по него уговарят разсрочено плащане на
изискуемите задължения на кредитополучателя, но банката не изразява съгласие за
освобождаване от отговорност на солидарните длъжници. Подписаният на 01.08.2019г.
между Банката – ищец и кредитополучателя -„НД Хеликом“ ЕООД, представлявано от АН.
Г. Г., както и от солидарния длъжник – АН. Г. Г., договор за банков револвиращ кредит No
0313/301/01082019/ 01.08.2019г., с размер на кредита – 47800 лв. и цел „за вътрешно
рефинансиране на банков револвиращ кредит No 0080/301/11072017/ 11.07.2017г. и
допълване на оборотни средства на дружеството“, не е произвел своето действие, тъй като
кредитът не е усвоен. А, в чл. 9.2. от договора рефинансирането, т.е усвояването е
предпоставка за прекратяване на действието на процесния договор от 2017г. Не се
ангажират доказателства, че сумата по договор за банков револвиращ кредит No
0313/301/01082019/ 01.08.2019г. е била усвоена и предходното задължение по договора от
2017г. погасено, а напротив от заключението на вещото лице по СЧЕ се установява, че на
дата 09.07.2019г. е блокирана сума в размер на 39 218,91 лв. по запор по ИД № 341/2019г. на
ЧСИ № 717 - Румяна Тодорова, а на дата 08.08.2019г. е блокирана сума в размер на 22
576,39 лв. по запор по ИД № 366/2019г. на ЧСИ № 704 - Иванка Миндова, което е станало и
причина за невъзможност за отпускане на сумата, като по Договор за банков револвиращ
кредит № 0313/301 /01082019г. от 01.08.2019г. в Банката няма и депозирано искане за
усвояване на сумата от 47 800 лв. от „НД-Хеликом" ЕООД. Вещото лице категорично
посочва и че в системата на Банката няма извършено погасяване чрез рефинансиране на
процесния договор № 0080/301/11072017/11.07.2017г.
Неоснователно е и възражението на ответника, че след като банката е издала
удостоверение на 06.02.2020г., от което е видно, че лицето Н. Г. Г. не е клиент на банката и
няма кредитни задължения към същата, следвало да се тълкува, че е освободила от
отговорност ответника като солидарен длъжник. Видно е от приложената от банката
вътрешна регулация по създаване на записвания в информационната система на банката за
клиенти физически лица, както и от заключението на вещото лице, че в системата на
банката физическото лице Н. Г. Г. не фигурира, доколкото същият няма банкова сметка,
кредитна, дебитна карта и не е кредитополучател. Когато физическото лице е само
солидарен длъжник не се издава идентификационен клиентски номер, както е и в
12
настоящата хипотеза.
Предвид горното и съдът намира, че исковата претенция се доказа по основание.
По отношение на размера на задължението:
Констатира се в хода на производството по изготвената СЧЕ, а и банката не оспорва
този факт, че от страна на кредитополучателя „НД-Хеликом" ЕООД са извършвани
доброволни плащания за погасяване на задължението за главница, като общата стойност на
постъпилите доброволни плащания от дружеството - длъжник по процесния кредит за
периода от 26.06.2020г. /датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК/ до
06.10.2021г. /датата на изготвяне на заключението от вещото лице/ се равняват на 21 400 лв.
Фактът на извършени доброволни плащания и погасяването с тях на дължимата главница
следва да бъде зачетен и съобразен от съда съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК. Ищецът твърди в
исковата молба, че с постъпилите доброволни плащания следва да се погасява главницата по
задължението, доколкото то е най-обременително за ответника. Същият не възразява,
поради което и съдът намира, че именно част от главницата следва да се приеме за погасена
с извършените в хода на процеса доброволни плащания. С оглед на горното и от
констатираната по заключението на вещото лице като дължима усвоена и незаплатена
главница в размер на 47 800 лв. към 26.06.2020г. следва да се приспадне общо сумата от
21 400 лв. или дължима е общо сумата от 26 400 лв. за главница. В този размер е и
основателна претенцията на ищеца, като за разликата над тази сума до претендираните
36 200 лв. искът следва да се отхвърли. Върху главницата от 26 400 лв. е дължима и
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 26.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като същата следва да се присъди.
Вещото лице изчислява, че дължимите лихви за просрочени главници по чл. 4.2 от
договора и анексите към него към дата 26.06.2020г. се равняват на 2 647,75 лв., а дължимите
наказателни лихви при просрочие по чл. 4.3 от договора и анексите към него към същата
дата се равняват на 152,69 лв. От закючението се установява, че е начислена и дължима
такса управление на кредита на дата 29.07.2019г. в размер на 39,82 лв., на основание пар. 2,
предл. 2 от Анекс No 2/ 28.06.2019г. В тези размери са и отправени претенциите на ищеца и
същите се явяват основателни, поради обстоятелството, че страните са валидно обвързани от
клаузите на чл. 4.2, чл. 4.3 от договора и пар. 2, предл. 2 от Анекс No 2/ 28.06.2019г., както
беше посочено по-горе.
По разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на разноски, вкл. тези сторени в
заповедното производство. В рамките на заповедното производство сторените разноски са в
общ размер на 2560,33лв., от които 1012,81 лв. за заплатена държавна такса и 1547,52 лв. –
за заплатено адвокатско възнаграждение. За настоящото производство, ищецът претендира
сумата от 780,81 лв. -за заплатена държавна такса, 2459,05 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение и 780 лв. – за заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице. Съответно
13
ищецът има право на разноски за заповедното производство съразмерно на уважената част
от претенцията в размер на 1478,36 лв., а за настоящото производство в размер на 1169,01
лв./ за държавна такса и депозит за вещо лице/. От ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно и размерът на
възнаграждението, което следва да се присъди за настоящото производство следва да е в
размер на 1407,21 лв.
Искане за присъждане на разноски е отправено и от ответника по делото, като същият
претендира сумата от общо 105 лв., от които 100 лв. за заплатен депозит за вещо лице и
сумата от 5 лв. за съдебно удостоверение.Съразмерно отхвърлената част на исковата
претенция, на ответника следва да се присъди сумата от 26,36 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца “Уникредит Булбанк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7,
представлявано заедно от Т.А.П. и Д.В., и ответника Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. Владая 2, че последният в качеството му на солидарен длъжник по Договор за
банков револвиращ кредит № 0080/301/11072017/11.07.2017г., Анекс № 1/29.6.2018г. и
Анекс № 2/28.6.2019г., дължи на банката ищец, в качеството й на кредитодател по
посочения договор и анекси към него, следните суми: -сумата от 26 400 лв. /двадесет и шест
хиляди и четиристотин лева/, представляваща непогасена главница по Договор за банков
револвиращ кредит № 0080/301/11072017/11.07.2017г., изменен с Анекс № 1/29.06.2018г. и
Анекс № 2/28.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 26.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението; -
сумата от 2 647,75 лв. /две хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща лихва върху просрочената главница, начислена за периода от
29.07.2019г. до 25.06.2020г., на основание чл. 4.2 от договора и анексите; -сумата от 152,69
лв. /сто петдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща наказателна
лихва при просрочие, начислена за периода от 20.07.2019г. до 25.06.2020г., на основание чл.
4.3 от договора и анексите; -сумата от 39,82 лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща дължими такси по договора за кредит, начислени на основание
пар. 2, предл. 2 от Анекс No 2/ 28.06.2019г., за които суми е издадена заповед № 3029/
29.06.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ почл. 417 от ГПК
по ч.гр.д.№ 7082 / 2020г. на Районен съд - Варна, 47 състав, на основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, представлявано заедно от Т.А.П. и
14
Д.В., срещу Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. Владая 2, иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за приемане на установено между
страните, че ответникът, в качеството му на солидарен длъжник по Договор за банков
револвиращ кредит № 0080/301/11072017/11.07.2017г., Анекс № 1/29.6.2018г. и Анекс №
2/28.6.2019г., дължи на ищеца разликата над присъдените 26 400 лв. /двадесет и шест
хиляди и четиристотин лева/ до претендираните 36 200 лв. /тридесет и шест хиляди и
двеста лева/, представляващи непогасена главница по Договор за банков револвиращ
кредит № 0080/301/11072017/11.07.2017г., изменен с Анекс № 1/29.06.2018г. и Анекс №
2/28.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-
26.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. Владая 2, ДА ЗАПЛАТИ
на “Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Св. Неделя“ 7, представлявано заедно от Т.А.П. и Д.В., сумата от 1 478,36 лв. /
хиляда четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/,
представляващи сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 2 576, 22 лв./ две хиляди петстотин
седемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, представляващи сторените в
настоящото производство разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, представлявано заедно от Т.А.П. и Д.В., ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. Владая 2, сумата от 26,36 лв.
/двадесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/, представляващи сторените от
ответника разноски за настоящото производство, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната
на ответника – АН. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Васил Левски“ 7, вх. А,
ет.1, ап.1.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15