Р Е Ш Е Н И Е
№ 3265
град Бургас ,
28.11.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49
– ти граждански състав
на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Кина Киркова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 6845 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Ж.Т.А., ЕГН **********,*** чрез адв. З.Д.,***. Ищецът претендира, че в периода 01.07.2016г.
до 31.07.2019г. е полагал труд като „*“ в РСПБЗН гр. Карнобат към РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР.
Сочи се, че за процесният период А. бил работел на
24- часови работни смени, които се отчитали на тримесечие. Твърди се, че за
посоченият период , ищецът бил полагал по 7 или 8 смени месечно. Претендира се,
че посочения период бил положил общо 1600часа нощен труд, който след
преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 1829часа. Последното водело до
извънреден труд в размер на 229часа, който не бил надлежно заплатен. Претендира
се за сумата от 1374.00лева. Претендира се и за законна лихва за забава върху
посочените отделни суми, съобразно периодите от началото на исковия период за
всяка календарна година и до края на исковия период. Забавата се претендира
според тримесечния период за отчитане на положения труд. Сумата претендирана като лихва за забава е в размер на 170.00лева,
считано от 31.08.2016г. до датата на предявяване на иска в съда. Претендира се
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В исковата молба са изложени и подробни
правни съображения. Направени са доказателствени
искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. З.Б. ***. Исковата молба се поддържа. По реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на
ответника са сумата 1757.90лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен
в дневен такъв, както и за сумата от 234.96лева обезщетение за забавено плащане
върху главницата , както и законна лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковата молба.
Ответникът
РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД“Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт Т.С. Исковата молба се счита за
допустима , но неоснователна. Ответникът не спори наличието на служебно
правоотношение между него и ищеца, който заемал длъжността „*“ в РСПБЗН гр.
Карнобат към РД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР. Ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана.
Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по – специално
твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания
коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича
основанието на иска си се прилага само за работници по КТ. Сочи се, че ищецът е
служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага
ЗМВР. Сочи се приложимостта и на две наредби , издадени на осн.
чл. 187 от ЗМВР : Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015г. за реда за организацията,
разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на
работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г.
за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото
отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Извежда
се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и
нощен труд на служителите на МВР е 8:8часа или равно на коефициент 1, а не на
твърдения 1,143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в
която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за
определен период , когато е действала Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за
реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото
отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, се е
извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент 0,143, но според
ответника това е било в разрез с ЗМВР и е било поправено с последвалите
издадени наредби. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за периода
преди 14.08.2016г. Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и
извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се
и писмо на МТСП. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Приложени
са писмени доказателства. В съдебно заседание ответникът не се представлява,
като процесуалният му представител депозира молба и писмена защита.
Предявен е иск с правно основание чл. 179,
ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и
изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице Г.Г. е, че за периода от 01.07 2016г. до 31.07.2019г. ищецът
е положил общо 1792часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при
уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 2048часа труд. Съответно вещото лице
е посочило, че на ищеца не са заплатени 256часа извънреден труд, който е оценен
на 1757.90лева. Изчислена е и дължимата лихва върху главницата за процесния период, като вещото лице сочи, че тя е на
стойност 234.96лева.
Съдът, след
като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на
ответната страна по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът Ж.Т.А.,*** и ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР е било налице служебно
правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „*“ в РСПБЗН гр.
Карнобат към РД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Бургас в процесния период,
което не се оспорва от ответника.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния случай
ищецът е работил на 24- часови смени и е следвало да
му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от
28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на
чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени,
работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по- неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които
могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се преизчислява с
посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица
е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа,
отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.07 2016г. до 31.07.
2019г. ищецът
е положил общо 1792часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2048часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 256часа, за които на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1757.90лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер. При
извод за основателност на предявения главен иск, следва да се приеме, че е
основателна и претенцията за мораторна лихва в размер
на 234.96лева за периода 30.08.2016г. до 14.08.2019г.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното
от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 14.08.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Възражението
на ответника за настъпила погасителна давност е допустимо, но в случая
неоснователно. Съдът споделя виждането, че съобразно начина на отчитане на
труда в МВР, дължимостта на положения труд за м.
07.2016г. е настъпила след изтичане на посочения месец, поради тримесечния период на отчитане на
положения по този ред труд.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 350.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена
сумата от 350.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за
разглеждането на иск и изплатеното
възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 120,32лева
и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл.
2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в
частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната
лихва върху него, считано от датата на
предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ №
171А, представлявана от Директора Н.Н., ДА ЗАПЛАТИ на
Ж.Т.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв.
З.Д.,***, сумата от 1757.90лева/ хиляда седемстотин петдесет и седем лева и
деветдесет стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. - разликата
между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143,
както и сумата от 234.96лева/двеста тридесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща лихва за забава върху дължимите суми от момента,
когато са станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба - за
периода от 30.08.2016г. до 14.08.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 14.08.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Н.Н., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Т.А., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:*** - адв. З.Д.,***, сумата от 350.00лева /триста и петдесет лева/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Н.Н., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за изготвената експертиза и
120.32лева/сто и двадесет лева и тридесет и две стотинки / държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 28.11.2019г.
Съдия: Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева