Р Е Ш Е Н И Е
№ 260718 14.05.2021 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
дванадесети май две
хиляди двадесет
и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 978/2021 г. по описа
на БРС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба
на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против М.С.К. за
установяване на дължимост на суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
С
определение от 09.03.2021
г. съобщението, с което са изпратени на ответника К. книжата по делото за
отговор, е приложено като редовно връчено и й е назначен особен представител на
основание чл.47, ал.6 от ГПК, като за такъв с определение на съда от 06.04.2021
г. е назначен адвокат М.П., който депозира отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуален представител
на ищцовото
дружество не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител на оператора депозира писмено становище, с което моли съда да
уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда постанови
решение, съобразно събраните по делото доказателства.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
За
периода 13.07.2018 г. – 12.08.2020 г. ответникът е „потребител” на ВиК услуги с доставчик ищцовото дружество като собственик на
водоснабден обект – апартамент с административен адрес гр. Бургас, ***. За
надлежно водене и остойностяване на потреблението е открита и заведена партида
в базата данни на дружеството с абонатен номер ***. От показанията свидетеля Р.А.К.,
отчетник водомери в ищцовото дружество, се установява, че тя познава ответника,
но за процесния период е виждала госпожа К. само веднъж. В останалите случаи
или синът й, или снаха й предоставят данни на свидетеля за потреблението в
имота. От 7-8 месеца потреблението в обекта не може да бъде отчетено.
Не
е налице „празнина“ в отчетите, т.е. всяка последваща
стойност се прибавя към предходна такава. Потребените
услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 13.07.2018
г. – 12.08.2020 г., съгласно действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР,
възлизат на 920,79 лева, и не са заплатени.
На
21.10.2020 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело
№ ***/2020 г. по описа на БРС. На 22.10.2020 г. по това дело е издадена заповед
за изпълнение № 260485 за следните суми: 920,79 лева, неизплатени задължения за
ВиК услуги, ползвани през периода 13.07.2018 г. –
12.08.2020 г.; 100,28 лева мораторна лихва за периода
22.01.2019 г. – 19.10.2020 г., с изключение на периода 13.03.2020 г. –
13.05.2020 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане. Тъй като длъжникът е уведомен
за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява претенциите
си по исков ред, като е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, и на
показанията на свидетеля Р. А.К..
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Предявени
са
два иска с правно
основание чл. 422, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Установи
се по делото, че за процесния период 13.07.2018 г. – 12.08.2020 г. ответникът е
потребител на услугите,
предоставяни от ищцовото дружество, за водоснабден обект – апартамент с
административен адрес гр. Бургас, ***. Без значение е обстоятелството дали в
жилището живее друго лице, различно от собственика, защото не се доказа по
делото това лице да има вещно право на ползване върху имота, т.е. да е
потребител на услугите.
Водният
оператор е изпълнил задължението си за
доставка, отвеждане и пречистване на вода, което, от
своя страна, е основание
за ангажиране на отговорността на ответника,
в качеството й
на потребител, да заплати извършената
услуга.
Според
разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи
(за краткост Наредбата) услугите
ВиК се заплащат
въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение.
Съгласно
чл. 33, ал.1 от Общите
условия на дружеството (за краткост ОУ)
операторът издава ежемесечни фактури (дори и при служебно начисляване на
количества), като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането – чл.33,
ал.2 от ОУ. И при нередовно
издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване
на потребителя от задължението му да
заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя
е реално отчетена. Такава санкция за оператора
на ВиК услугата не се предвижда
нито в ОУ на дружеството, нито в Наредбата.
Ето
защо дружеството ищец има вземане срещу ответника за сумата от 920,79 лева
главница и за сумата от 100,28 лева обезщетение за забава, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Тук се налага следното уточнение:
Според
разпоредбата на чл.6 от Закон
за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в редакцията
й в периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., брой 28 на ДВ, до отмяната
на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения
на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне
на договор и изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво
основание са възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. не може да се начислява лихва за забава върху дължимата сума за
главница. Видно е от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че
операторът не претендира лихва за забава за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020
г. и това е изрично отразено в заповедта за изпълнение.
Доколкото
в исковата молба ищцовото дружество претендира лихва за забава в същия размер,
а именно 100,28 лева, то признатото вземане следва да бъде за периода от
22.01.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.05.2020 г. до 19.10.2020 г.
По въпроса
за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само
ищецът, тъй като исковете са уважени изцяло.
Ищцовото дружество претендира като разноски в исковото производство юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя на 100 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, доплатената държавна такса в размер на 75 лева, възнаграждение за особения представител в размер на 200
лева и възнаграждение в размер на 20 лева за явяване в съдебно заседание на
допуснатия свидетел, поради което следва да му се
присъди сума в размер на 395 лева, заедно със
сумата от 75 лева разноски
в заповедното производство.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че
М.С.К., ЕГН – **********, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата
от 920,79 лева (деветстотин и двадесет лева и седемдесет и девет стотинки),
представляваща стойност на ползвани ВиК услуги за
периода от 13.07.2018 г. до 12.08.2020 г., изразяващи се в доставена, отведена
и пречистена вода за водоснабдено жилище с административен адрес гр. Бургас, ***,
абонатен номер ***, ведно със законната
лихва от 21.10.2020 г. до окончателното й изплащане; 100,28 лева (сто лева и
двадесет и осем стотинки), представляваща от лихва за забава за периода от
22.01.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода 14.05.2020 г. – 19.10.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2020 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН – **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 395 (триста деветдесет и пет) лева,
представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 75 (седемдесет и
пет) лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № ***/2020
г. по описа на БРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ