№ 768
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско
дело № 20211100514400 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „К х.“ЕООД срещу постановление на частен
съдебен изпълнител М.М., постановено на 07,10,2021год. по изп.дело с №20217860400580,
с което ЧСИ е оставил без уважение възражение на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК и
относно неправилно начисляване на такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят излага обжалваното постановление да е незаконосъобразно, тъй като
се дължи адв. възнаграждение за взискателя само по чл.10, т.1 от НМРАВ за образуване на
изпълнителното дело, което към редакцията на НМРАВ е в размер на 200,00лв., но не и по
чл.10, т.2 за процесуално представителство и съдействие, доколкото такива действия не са
извършени от името и за сметка на взискателя. На самостоятелно основание сочи размерът
на адвокатското възнаграждение да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа да е налице неправилно изчисляване
на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съобразно изложеното излага становище за отмяна на обжалваното постановление на
ЧСИ. Претендира разноски за настоящото производство.
Взискателят –„М..г.“ООД излага становище за неоснователност на жалбата по
съображения изложени в отговора.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК излага
доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Съдът намира депозираната жалба по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна,
процесуална легитимация на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство
1
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските
по изпълнителното дело от 07,10,2021год., с което ЧСИ се е произнесъл по възражение за
намаляване на разноските за адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил без
уважение същото с мотив претендираното от взискателя да е минимално съобразно НМРАВ.
Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния
процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като
процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна.
Видно от преписката по делото изпълнителното производство е образувано по молба
на взискателят – „М..г.“ООД от 07,09,2021год. с искане за образуване на изпълнително дело
за сумата от 951,65лв. по ИЛ от 20,08,2021год., издаден по гр.д.№73909/2016год. по описа
на СРС. Претендира се и адв. възнаграждение в размер на 480,00лв.
Съобразно чл.426, ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по
изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар.
Видно от представена фактура и платежно нареждане от 20,08,2021год. е договорено и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00лв. с ДДС/ уточнение от визскателя-
240,00лв. с ДДС по чл.10, т.1 от НМРАВ и 240лв. с ДДС по чл.10, т.2 от НМРАВ.
Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1
е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на
НМРАВ към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие/; За
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000,00лв. –
200,00лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7;
Тъй като взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране
на изпълнителното производство на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв. възнаграждение
за образуване на производството. Адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, съдът
намира да не се дължи. Действително в срока за доброволно изпълнение сумата не е
преведена/ ПДИ е връчена на 28,09,2021год., а не се спори сумата да е преведена в резултат
на наложения запор след срока за доброволно изпълнение/, но доколкото от страна на
процесуалният представител на взискателя не са извършавани действия по изпълнението,
различни от посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело и с оглед
възлагането по чл.18 от ЗЧСИ, както и предвид това, че вземането е удовлетворено, то не е
налице основание за възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ. Ето защо дължимото
адвокатско възнаграждение е 200,00лв. по чл.10, т.1 от НМРАВ или 240,00лв. с ДДС.
Таксата по т.26 се събира от длъжника и в хипотезата на погасяване на вземането, чрез
плащане от трето задължено лице, доколкото е в резултат на предприети от ЧСИ действия
по изпълнението-налагане на запор.
2
Съгласно т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума върху материалния интерес, като приложима в случая е
б."б" от сочения текст/ при материален интерес от 100,00лв.до 1000,00лв.– 10,00лв. +10 на
100 за горницата над 100,00лв. или с оглед вземането от 951,65лв. таксата е 95,16лв. или
114,19лв. с ДДС. Неправилно пропорционалната такса начислена от ЧСИ е изчислявана
върху цената на вземането по ИЛ и адв.хонорар. Изрично се сочи, че окончателната такса за
изпълнение се определя върху събраните суми. Тълкуването на нормата предполага
начисляване на таксата върху сумите предмет на изпълнението, обективирани в
изпълнителния титул. Адв.хонорар не съставлява част от вземането подлежащо на
изпълнение, поради което макар и да се събира за взискателя по арг.на чл.78, ал.1 от ГПК не
е събрана сума по смисъла на т.26 от Тарифата и не следва да се взема предвид при
начисляване на таксата. В този смисъл несъстоятелни са доводите изводими от забележка 4
към т.26 от ТТЗЧСИ сочеща, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси доколкото адв. възнаграждение не е изключено, то служи за определяне на база за
изчисляване на таксата.
Ето защо постановлението за разноски в посочената част следва да бъде отменено и
определен размер на таксата по т.26 от Тарифата в размер на 114,19лв. с ДДС.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74
от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№7876/21,10,2021год. по описа на ЧСИ, депозирана от „К х.“
ЕООД постановление на ЧСИ М.М. от 07,10,2021год., по изп.д.№20217860400580, с което е
оставено без уважение възражение вх.№7592/06,10,2021год. относно прието адвокатско
възнаграждение за взискателя над 240,00лв./с ДДС/ до 480,00лв., както и в частта за такса по
т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за сумата над 114,19лв./с ДДС/ до начисления размер от
161,44лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К х.“ ЕООД за присъждане на разноски в
настоящото производство като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4