Решение по к. адм. дело №1222/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 4к ал. 6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба подадена от З. Х. Д., [ЕГН] и Я. И. Д., [ЕГН] чрез процесуален представител - адвокат Р. С., АК – Бургас, със съдебен адрес в [населено място], [улица], против решение № 760 от 04.04.2025 г., постановено по административно дело № 5563/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас. С решението е отхвърлена жалбата на З. Х. Д. и Я. И. Д. против заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на Областен управител на Област Бургас, с която е одобрен план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], Община Созопол, в който не е отразен [имот номер]. З. Х. Д. и Я. И. Д. са осъдени да заплатят разноски в полза на Областен управител на Област Бургас, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева.

Касаторите считат, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че планът може да включва имоти, придобити на собствено основание, както и че процесния имот е отразен в действащата кадастрална карта и АО е следвало да се съобрази това при изготвянето на ПНИ и че е следвало да се нанесе имотът на настоящите собственици, които се легитимират с документ за собственост. С тези доводи молят обжалваното решение да бъде отменено, а касационната жалба – уважена. В с.з. касаторите чрез процесуален представител поддържат жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по жалбата областен управител на област Бургас, в с.з. се представлява от юрисконсулт Д. Я., която оспорва касационната жалба и счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни - Д. С. С., С. Д. С., К. Д. С., М. К. И., Т. Н. К., Е. Н. Х., Т. С. Г., Д. С. Т., К. Р. П., В. Г. Т., М. И. Т., Н. И. Т., Я. В. Н., Я. С. М., Н. С. С. и К. Я. К., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Административният съд, съобразявайки се с посочените касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежни страни в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на член 218, ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно:

С обжалваното Решение № 760 от 04.04.2025 г. по адм. дело № 5063/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлена жалбата на З. Х. Д. и Я. И. Д. против заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на Областен управител на Област Бургас, с която е одобрен план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], О. С., в частта, с която в плана на новообразуваните имоти не е отразен поземлен имот с [идентификатор] и в регистъра към плана жалбоподателите не са вписани като негов собственик.

За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Бургас е приел, че жалбоподателите не са доказали че попадат в кръга от лица, с правата на които следва да бъде съобразен планът. Посочено е, че е спазена процедурата по смисъла на пар. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Констатирано е, че в хода на изработване на плана не е представен титул за собственост от страна на жалбоподателите. Изложени са мотиви, че неразрешеният към момента спор за материално право не е основание за отмяна на заповедта. Въз основа на тези мотиви РС постановил съдебния си акт.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

От събраните пред Районен съд Бургас доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Със Заповед № РД-10 80 от 04.04.2022 г. (на л. 64 от адм. д. № 5063/2024 г. на РС Бургас) била назначена комисия по смисъла на чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, на която били поставени задачи, сред които да разгледа и приеме, ако отговарят на нормативните изисквания, представените в Областна администрация Бургас с вх. № 08-00-412 от 29.03.2022 г. от община Созопол проекти за помощен план, план на новообразуваните имоти, списъци и регистри към тях за територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – местност „Ново селище“, землището на [населено място], община Созопол, област Бургас.

На 13.04.2022 г. било проведено заседание на комисията, документирано в протокол (на л. 65 – л. 77 от адм. д. № 5063/2024 г. на РС Бургас). По т. 33 в протокола били разгледани обяснителна записка, помощен план, карта на контактната зона, списък на имотите, предоставени за ползване, списък на имотите, съществували преди образуване на ДЗС и ТКЗС, план на новообразуваните имоти, регистър на новообразуваните имоти, таблица за изчисляване на необходимото обезщетение на собствениците. След разглеждането на проектите комисията ги приела със забележки, като на О. С. била предоставена възможност същите да се коригират в едномесечен срок, считано от връчване на протокола.

Впоследствие, със заповед № РД-10-40 от 07.02.2023 г. (на л. 78 от адм. д. № 5063/2024 г. на РС Бургас) отново била сформирана комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, на която било възложено да разгледа възражения във връзка с проектите, касаещи местност „Ново селище“. На заседание от 22.02.2023 г. (обективирано в протокол на л. 79 – л. 86 от адм. д. № 5063/2024 г. на РС Бургас) комисията се произнесла по отделните възражения, като били дадени и съответните указания.

Коригираните планове, касаещи местност „Ново селище“, били изпратени от Община Созопол с писмо вх. № 08-00-412/3 от 29.02.2024 г., като със Заповед № РД-10-90 от 15.04.2024 г. (на л. 87 от адм. д. № 5063/2024 г. на РС Бургас) била сформирана комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за разглеждането им. На заседание от 17.04.2024 г. (обективирано в протокол на л. 88 – л. 89 от адм. д. № 5063/2024 г. на РС Бургас) комисията приела варианта на проект за план на новообразуваните имоти и регистър към него за местност „Ново селище“. Въз основа на протоколите от заседанията на комисиите по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, от областния управител на област Бургас била издадена Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024 г., с която бил одобрен планът на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], община Созопол, област Бургас, който бил изложен в сградата на община Созопол.

Копие от помощния план и плана за новообразуваните имоти били приложени към преписката (на л. 94 и л. 99 от адм. д. № 5063/2024 г. по описа на Районен съд Бургас), като в същите фигурира имот [ПИ], който е идентичен с поземлен имот с [идентификатор] по КККР и същия е отразен с площ от 731 кв.м. В ПНИ поземлен имот с [идентификатор] по КККР, собствен на жалбоподателите е отразен с площ от 450 кв.м. Имота е отразен и в регистъра на новообразуваните имоти, който е неразделна част от ПНИ. В преписката се съдържа и регистър на имотите предоставени за ползване, както и регистър на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Видно от представения по делото ПНИ, процесния [имот номер] собственост на жалбоподателите попада частично, над площта от 450 [жк], за който в регистъра на новообразуваните имоти е посочено, че е собственост на И. Я. Г. – Решение № 2784/24.02.1993 г. на ПК Созопол.

Издадената Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024 г. била обнародвана и разгласена по надлежния ред (видно от приложения към преписката на л. 106 – л. 116 от адм. д. № 5063/2024 г. на РС - Бургас). Именно тя е предмет на обжалване в съдебното производство.

Междувременно на касационните жалбоподатели З. Д. и Я. Д., след проведено нотариално производство, бил издаден нотариален акт за собственост върху недвижим [имот номер], том IІ, дело № 282 от 03.07.2023 г. на нотариус Б. К. с рег.№ 290 на НК и район на действие РС-Бургас, с който Д. и Д. били признати за собственици на основание чл.79 ЗС на поземлен имот с площ от 731 кв. м., заснет по кадастралната карта с идентификатор № 63015.504.181 – код по ЕКАТТЕ на [населено място], в кадастрален район – [жк], поземлен [имот номер], бивш [имот номер] по плана на местност „Ново селище“, земеделска територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ведно с построената в имота жилищна сграда (л. 5 от адм. д. № 5063/2024 г. на РС-Бургас).

От приетата пред Районен съд Бургас съдебно-техническа експертиза (на л. 151 – л. 157 от адм. д. № 5063/2024 г. на Районен съд Бургас) се установява, че ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], землище [населено място] с площ 731 кв.м. е отразен на помощен план към план на новообразуваните имоти като поземлен [имот номер] с площ 731 кв.м. ПИ с [идентификатор] по КККР и [ПИ] по помощен план към ПНИ са идентични по местоположение, граници и площ. В плана на новообразуваните имоти собствения на касаторите поземлен имот е отразен като [ПИ] с площ 450 кв.м., на който северната имотна граница и частично (в посока север – юг) източната и западна имотни граници съвпадат с границите на ПИ, отразен на КК и помощен план. В регистъра на новообразуваните имоти, неразделна част от План на новообразуваните имоти, [имот номер] е записан на З. Х. Д. с площ 0.450 дка или 450 [жк], че [ПИ] от План на новообразуваните имоти и Регистър на новообразуваните имоти не отговаря по площ на ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], землище [населено място], както и на документите за собственост на жалбоподателите – н.а № 112 и № 124 от 2023 г. От вещото лице е изготвена комбинирана скица – на л. 157 от адм. д. № 5063/2024 г. на Районен съд Бургас.

Изложената фактическа обстановка се установява от всички ангажирани доказателства пред Районен съд Бургас и се възприема изцяло от касационната инстанция, като отговаряща на всички събрани от Районен съд Бургас доказателства – посочените писмени доказателства и изготвената съдебно-техническа експертиза. Очертаният от страните спор не е за факти, а е правен.

По съществото на спора настоящият касационен състав споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви, които са в насока, че неразрешеният към момента спор за материално право не е основание за отмяна на заповедта.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи.

Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Издадената заповед представлява акт, издаден от компетентен орган – областният управител на [населено място] – оправомощен по смисъла на пар. 4к, ал. 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Заповедта е издадена в писмена форма, като съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. и фактически и правни основания за издаване на акта, като неразделна част от нея са самият план, помощен план към него и регистър на имотите, предоставени за ползване. Заповедта не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в ЗСПЗЗ.

Спазени са изискванията за надлежно провеждане на процедура – вкл. приемане на плановете от комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като от комисията са разгледани и съответните искания и възражения от заинтересованите лица по смисъла на чл. 28б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. В срока по чл.28б, ал.5 ППЗСПЗЗ от касаторите е направено възражение срещу приетите помощен план, план на новообразуваните имоти, списъци и регистри към тях за местност „Ново селище“, землище на [населено място], относно новообразуван поземлен [имот номер] (стар № 204), като към възражението е приложен [НА] от 29.04.1995 г. за собственост на земеделска земя по пор. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с площ 450 кв.м., представляващ [имот номер] по плана на местността и селището. Възражението не е било уважено с мотив, че разликата над площта по НА от 1995 г. надвишава 250 кв.м., което е минимум изискуемата площ за образуване на нов имот.

Действително от вещото лице е установено, че от касаторите е било подадено и последващо възражение (вх. № 94-00-2885 от 26.07.2023 г. до община Созопол), за което няма данни да е изпратено на Областна администрация Бургас и същото не е разглеждано от комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, но правилно РС – Бургас е приел, че същото е депозирано извън предоставения срок и липсват данни за неговото съдържание.

Изготвен е помощен план по чл. 4к, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържащ нужните реквизити. Оспорената заповед е разгласена по надлежния ред, вкл. и в бр.50/14.06.2024 г.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорения акт и в тази връзка – липсата на включване (при провеждане на процедурата) на неговите права за площта на имота над 450 кв.м. до претендираните 731 кв.м. върху ПИ с [идентификатор] и отразяването им в ПНИ.

С изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ бр. 68 от 30.06.1999 г. възстановяването на собствеността, съответно придобиването на собствеността при условията на § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ - въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти. Следователно планът за новообразуваните имоти има за цел да индивидуализира имотите по смисъла на чл. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като въз основа на тази индивидуализация следва да се извърши и последващото им възстановяване – със заповед на кмета. Самият план се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4. В трайната съдебна практика, формирана от Върховния административен съд (Решение № 12967 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 2498/2013 г. по описа на IV отделение и множество други), е застъпено разбирането, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ), който се състои от четири части: текстова, графична, цифрова и регистър на имотите, се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините – (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост.

В случая в плана на новообразуваните имоти собствения на касаторите поземлен имот е отразен като [ПИ] с площ 450 кв.м., на който северната имотна граница и частично (в посока север – юг) източната и западна имотни граници съвпадат с границите на ПИ, отразен на КК и помощен план. Същите се легитимират с [нотариален акт]/29.06.1995 г. на БРС. С възражение депозирано пред комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ същите заявяват претенция да запазят границите на ползвателски [имот номер] с площ от 731 кв.м., идентичен с ПИ с [идентификатор] по КК, като закупят площта над документа им за собственост (пункт ІІІ, т.2 от протокол от 22.02.2023 г. на комисията – л.80 от адм.д.№ 5063/2024 г.). Към момента на подаване на посоченото възражение процесния имот [имот номер] с площ от 731 кв.м. попада частично в новообразувания [имот номер], за който в регистъра на новообразуваните имоти е посочено, че е собственост на И. Я. Г. – Решение № 2784/24.02.1993 г. на ПК Созопол. Касаторите са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижими [имот номер], том IІ, дело № 282 от 03.07.2023 г. на нотариус Б. К. с рег.№ 290 на НК и район на действие РС-Бургас, по силата на който Д. и Д. били признати за собственици на основание чл.79 ЗС на поземлен имот с площ от 731 кв. м., заснет по кадастралната карта с идентификатор № 63015.504.181 – код по ЕКАТТЕ на [населено място], в кадастрален район – [жк], поземлен [имот номер], бивш [имот номер] по плана на местност „Ново селище“, земеделска територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като имотът описан с площ от 731 кв.м. не е бил част от ТКЗС и ДЗС и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Същия е отразен с площ от 450 кв.м. Т. е. практически касаторите претендират, че за имота над площта от 450 кв.м. до 731 кв.м. биха могли да попаднат в третата група собственици, които следва да се впишат в плана за новообразуваните имоти. В случая обаче, както правилно е приел РС, констативния нотариален акт за собственост, с който се легитимират жалбоподателите, датира от 03.07.2023г. и е съставен след обнародването на обявлението за помощния план по чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ в ДВ, бр.70/ 30.08.2022г., като няма данни в предоставения срок след обявлението /съгл. чл. 28б, ал. 5 ППЗСПЗЗ/ от страна на касаторите да е било депозирано възражение и да са представени доказателства за това, че същите попадат в някоя от категориите лица по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ.

Трайна е формираната от върховната инстанция съдебна практика, че при настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници, при искане за преразпределение на собствеността, оборване на документи за собственост, възражения за давност и т. н., възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административния акт – в този смисъл са както цитираното по-горе Решение № 12967 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 2498/2013 г. по описа на IV отделение, така и множество други съдебни актове на ВАС: Решение № 12967 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 2498/2013 г. по описа на IV отделение, Решение № 15428 от 23.11.2011 г. по адм. дело № 13316/2010 г. по описа на IV отделение. Дори касаторите (както е в настоящия случай) да противопоставт нотариален акт за придобиване на имотите (респ. част от тях, вписани в ПНИ) чрез давностно владение или по документи, това очертава единствено спор за материално право, който не би могъл да се разреши в производството по пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ – Решение № 9699 от 25.09.2008 г. по адм. дело № 5067/2008 г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд, Решение № 3480 от 16.03.2009 г. по адм. дело № 7644/2008 г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд, Решение № 8689 от 30.06.2009 г. по адм. дело № 1644/2009 г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд.

Следователно ПНИ е определен при спазване на правилата на чл. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като правата, на които жалбоподателите основават претенцията си, не е имало основание да намерят отражение в плана, тъй като касаят наличието на спор за материално право между тях (въз основа на титула за собственост, с който се се снабдили след обнародването на обявлението за помощния план по чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ в ДВ, бр.70/ 30.08.2022 г.) и евентуалните собственици на имоти 331, които ще бъдат определени в бъдещ момент – с издаване на заповед по чл.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на община Созопол. Към момента за касаторите би съществувало правото да разрешат възникналия спор за материално право, по граждански ред, а не в рамките на настоящото административно производство. Разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда няколко хипотези при наличието на които влязъл в сила план на новообразуваните имоти да може да бъде изменян впоследствие, като на първо място е предвидено при спор за материално право, правата на заинтересуваните лица да се осъществяват по съдебен ред, който е гражданскоправният способ за разрешаване на спор за собственост. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая това е сторено, тъй като в регистъра са записани лицата, които отговарят на изискванията за това. Това е изпълнено включително и след провеждане на процедура по реда на чл. 28б, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като комисията е разгледала на заседание от 22.02.2023 г. и възраженията подадени от жалбоподателите.

В заключение може да се посочи, че правата, които касаторите противопоставят, сами по себе си не ги легитимират като лица от кръга лица, собствеността на които следва да намери отражение в плана на новообразуваните имоти. Касае се за самостоятелно основание, претендирано от тях – признаване на право на собственост чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост. Това към настоящия момент е предпоставка за спор за материално право, който следва да се реши по граждански ред, вследствие на което да бъдат направени (ако има такива) съответните изменения в плана за новообразуваните имоти. Този спор обективно няма как да бъде разрешен в рамките на административното производство, тъй като (както беше посочено по-горе) планът на новообразуваните имоти е основа за издаване на заповед по чл. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която заповед е основание за придобиване право на собственост. Спора за собственост не може да бъде разрешен в административното производство, тъй като не са предвидени правила за уреждане на възникнала колизия между собственици, с възстановени права и собственици, които противопоставят собствено придобивно основание.

Крайният извод на съдебния състав е, че процедурата по издаване на ПНИ е спазена и в регистъра са записани правилно лицата по смисъла на ЗСПЗЗ, на които е признато право на възстановяване на собствеността. Ето защо не се установяват сочените от касаторите основания за незаконосъобразност на административния акт. Вече се посочи, че спорът за собственост следва да бъде разрешен в отделно, самостоятелно – гражданско производство, в което правата на страните да бъдат разгледани в пълнота. Наличието на този спор обаче към момента не може да се отрази на законосъобразността на оспорената заповед и същата следва да се приеме за законосъобразен административен акт, който правилно е потвърден от състава на Районен съд Бургас.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По разноските:

На Областен управител на област Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като същото на основание чл. 143, ал. 3 от АПК се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 24, изр. 1 от цитираната Наредба възнаграждението за защита по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото и извършената в настоящото производство работа, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 200 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 760 от 04.04.2025 г. по адм. д. № 5063/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА З. Х. Д., [ЕГН] и Я. И. Д., [ЕГН], да заплатят на Областна администрация Бургас сумата от 200 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.