РЕШЕНИЕ
№ 2910
Бургас, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ |
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20247040700441 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).
Образувано е по жалба от Г. С., гражданин на Украйна, притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ****, изд. на 21.02.2023 г. от ДАБ към МС, ЛНЧ ****, с настоящ адрес: ****, против заповед № ЗСПД/Д-А-П/5144/18.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, с която на основание чл.10, ал.4 от Закона за семейни помощи за деца и чл.4, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, вр. с чл.10а, ал.5 и ал.6 от ЗСПД е отказано отпускане на еднократна месечна помощ за едно дете – еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас.
В жалбата се излагат подробни аргументи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. В писмена молба от упълномощен представител жалбата се поддържа.
Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, представя административната преписка и отговор на жалбата, в който оспорва същата. В съдебно заседание, чрез упълномощен представител, излага съображения за неоснователност на оспорването.
Факти:
Съгласно регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ****, издадена от ДАБ при МС, жалбоподателката Г. С. е гражданин на Украйна и се придружава от деца под [възраст] възраст: Е. С., род. на *****г., ЛНЧ ***** и Е. С., род. на **** г., ЛНЧ *****.
Със заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/5144 от 12.10.2023 г. Г. С. сезирала директора на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място] с искане за заплащане на еднократна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД, за детето Е. С., гражданин на Украйна, записано като ученик за учебната 2023/2024 г. във втори клас.
Въз основа на заявлението е издадена оспорената в настоящото производството заповед, с която на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с чл.10а, ал.5 и ал.6 от ЗСПД, на Скулинец е отказана исканата помощ. Мотивите за постановяване на оспорената заповед се свеждат до следното: Семейството не попада в обхвата на чл.3, т.5 от ЗСПД – право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Към момента чуждите граждани със статут на временно пребиваване е Република България не попадат в обхвата на ЗСПД, поради което за тях няма правно основание за отпускане на семейни помощи за деца. Няма сключена спогодба за социална сигурност и социално подпомагане между Украйна и България.
Правни изводи
1. Допустимост
Жалбата е допустима. Подадена е от лице – адресат на оспорената заповед, за което е налице правен интерес от оспорване. Спазен е преклузивният срок по чл.149, ал.1 от АПК.
2. Компетентност, форма и административнопроизводствени правила
Оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен административен орган (чл.10, ал.4 от ЗСПД) в изискуемата от закона писмена форма. При издаването не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
3. Материалноправни разпоредби
Спорът между страните е правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за детето Е. С. записана във втори клас през учебната 2023 г. – 2024 г.
Според чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане.
Съгласно чл.26, ал.2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които КРБ и законите изискват българско гражданство.
От своя страна Законът за убежището и бежанците (ЗУБ) определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл.39, ал.1, т.4 изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквато е предоставена на жалбоподателката и на детето й Е. С.) имат право на социално подпомагане.
В чл.3 от ЗСПД законодателят е установил кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени – български граждани; 2. семействата на българските граждани – за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства – за децата, настанени по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Конкретният случай не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези. Въпреки това съдът намира, че семейството на детето Е. С. има право на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от закона. Ограничението, въведено с разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, не следва да се прилага и по силата на чл.27, т.1 и т.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.), защото съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
В чл.27, т.1 от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т.3, че държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално право.
Обжалваният акт противоречи и на разпоредби от правото на ЕС.
Според чл.13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи” на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в ЗУБ. Според §1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.
Постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, с аргумент за липса на сключена спогодба за социална сигурност и социално подпомагане между Република България и Република Украйна, противоречи на посочените нормативни актове, като и на целта на закона.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, заповед № ЗСПД/Д-А-П/5144/18.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Поморие следва да бъде отменена, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/5144 от 12.10.2023 г., подадено от Г. С., гражданин на Украйна, ЛНЧ *****, с настоящ адрес: *****. На основание чл.174 от АПК следва да бъде определен срок за издаване на административен акт.
Страните не претендират разноски.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас ІІ-ри състав
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А-П/5144/18.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Поморие.
ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Поморие за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/5144 от 12.10.2023 г., подадено от Г. С., гражданин на Украйна, ЛНЧ ****, с настоящ адрес: *****.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административен акт.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |