№ 6
гр. гр. Димитровград, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610100743 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „АПС Бета България“ЕООД твърди, че на 28.03.2019г.
между „Сити кеш“ООД и ответника Г. И. А. бил сключен Договор за потребителски кредит
№292531. Съгласно този договор, на ответника бил предоставен кредит в размер на 1000
лева, който той трябвало да върне на 18 вноски, всяка в размер на 190 лева, в срок до
29.09.2020г., когато бил падежа на последната вноска, съгласно погасителния план,
неразделна част от Договора. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%,
както и ГПР в размер на 48,63%. В чл.31 ал.3 от ОУ по Договора, страните се съгласили, че
длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. Горепосоченият договор бил сключен по електронен
път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Поддържа, че
ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. „Сити кеш“ООД прехвърлило
вземанията си по процесния договор на ищеца „АПС Бета България“ЕООД. Длъжникът не
изпълнил в срок задълженията си по Договора до изтичане на крайния срок за погасяване на
кредита, като към момента същия все още не бил непогасен. На 21.02.2024г. ищецът
депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК против ответника. Образувано било ч.гр.д.№275/2024г. по което на 21.02.2024г. съдът
издал Заповед №129 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея на
ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева-главница по
Договор за потребителски кредит №292531/28.03.2019г., ведно със законна лихва от
21.02.2024г. до окончателното й изплащане, договорна лихва за периода от 28.03.2019г. до
29.09.2020г. в размер на 401,64 лева, лихва за забава за времето от 29.09.2020г. до
16.02.2024г., в размер на 234,10 лева, както и деловодни разноски в размер на 52,58 лева.
Заповедта за изпълнение била връчена на Г. И. А. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което
за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 1000 лева-главница по Договор за потребителски кредит №292531/28.03.2019г.,
ведно със законна лихва от 21.02.2024г. до окончателното й изплащане, договорна лихва за
1
периода от 28.03.2019г. до 29.09.2020г. в размер на 401,64 лева, лихва за забава за времето от
29.09.2020г. до 16.02.2024г., в размер на 234,10 лева. Претендира присъждане на
направените по настоящото и по заповедното производство деловодни разноски.
Ответникът Г. И. А. чрез назначения му от съда особен представител- адв.Д.Я.,
посочен от АК-Хасково, депозира отговор на исковата молба. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни, като оспорва същите по размер. Оспорва, че ответника е
сключил процесния договор за кредит, тъй като в представения по делото препис от такъв
липсвали имена и подписи на заемодател и заемополучател. От страна на Г. А. липсвало
изявление лично или по електронен път от разстояние при спазване на ЗПФУР за сключване
на такъв договор с ищеца. Поради това счита ,че ответникът не е приемал условията по
договора за потребителски кредит и общите условия към него. Оспорва наличието на
възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника по повод заявен и в
последствие предоставен потребителски кредит в размер на 1000 лева. Липсвали
доказателства, че ответника е получил и усвоил сумата по кредита в размер на 1000 лева.
Заявява, че Г. А. не бил уведомен за извършената цесия и сключения между заемодателя и
ищеца Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. Предвид това,
доколкото уведомлението за извършена цесия не било надлежно връчено на ответника, тя
все още не била произвела действието си по отношение на него. Иска съдът да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приетия като доказателство по делото препис от Договор за паричен заем
Кредирект №292531, сключен на 28.03.2019г., Индивидуални условия на договора, „Сити
Кеш“ООД, в качеството на заемодател, предоставил на заемателя Г. И. А., заем в размер на
1000 лева. Заемът трябвало да бъде върнат от ответника на 18 месечни погасителни вноски
при фиксиран ГЛП от 40,05% и ГПР 47,93%. Датата на първото плащане била 29.04.2019г., а
на последното- 28.09.2020г. Общата сума, която Г. А. трябвало да заплати по Договора била
в размер на 1401,64 лева. В чл.6 от Договора страните предвидили, че заемателят в срок от 3
дни трябва да предостави обезпечение- поръчител или банкова гаранция, като в противен
случай дължал неустойка в размер на 2018,36 лева, която се начислявала към всяка от
дължимите месечни вноски по Договора. Така представения по делото Договор не е
подписан от страните по него.
Видно от представения от ищеца препис от Разписка
№2000000175897438/28.03.2019г. за паричен превод към Изи пей, Сити Кеш“ООД е превело
в полза на Г. И. А. сумата от 1000 лева –заем, съгласно Договор 292531. В така
представената разписка липсва положен подпис от ответника, в качеството му на получател
на заемната сума.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., приложен по
ч.гр.д.№275/2024г. по описа на РС-Димитровград, „Сити Кеш“ООД е прехвърлило в полза на
„АПС Бета България“ЕООД свои вземания, описани в Анекс 1 към Договора. Към така
представения Договор за цесия ищецът не е представил горепосочения Анекс 1.
Съгласно представеното с исковата молба Уведомление за цесия, изготвено от
представител на ищеца на 16.05.2024г. Г. И. А. се уведомява, че по силата на Договор за
цесия от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ООД е прехвърлило вземанията си произтичащи от
Договор за кредит №292531/28.03.2019г., ведно с начислените лихви, такси и разноски на
„АПС Бета България“ЕООД. Не са представени доказателства, че въпросното уведомление е
било изпратено и връчено на ответника Г. А..
На 21.02.2024г. в РС-Димитровград ищецът е депозирал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано е било ч.гр.д.
№275/2024г., по което на 21.02.2024г. съдът издал Заповед №129 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника-длъжник да заплати на
ищеца-кредитор сумата в размер на 1000 лева главница – задължение по Договор за
потребителски кредит №292531/28.03.2019г., сключен със „Сити Кеш“ООД, 401,64 лева-
2
договорна лихва за периода от 28.03.2019г. до 29.09.2020г.; 234,10 лева-лихва за забава за
периода от 29.09.2020г. до 16.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 21.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер
на 52,58 лева. Тази заповед за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на ищеца било указано, че
може да предяви установителен иск за вземането си против ответника.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Спорно по делото е дължи ли ответника на ищцовото дружество по процесния
Договор за паричен заем Кредирект №292531, сключен на 28.03.2019г., Индивидуални
условия на договора, със страни „Сити Кеш“ООД и Г. И. А. посочените суми в издадената от
РС-Димитровград заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№275/2024г., сключван
ли е такъв договор от страна на А., предоставена ли е била на кредитополучателя, кога и по
какъв начин посочената в договора сума от 1000 лева, уведомен ли е бил надлежно
кредитополучателя за извършената цесия и встъпил ли е в правата на кредитор по
отношение на него ищеца.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Вземането по процесния договор е било валидно цедирано от заемодателя на
ищцовото дружество, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия)
от 13.01.2022г.
При постановяване на настоящото решение съдът взе предвид, че производството по
делото се проведе в отсъствието на ответника Г. И. А., който беше представляван от особен
представител- адв.Д. Я., посочен от АК-Хасково и назначен от съда. Издадената по ч.гр.д.
№275/2024г. по описа на РС-Димитровград заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК не е била връчена на ответника-длъжник лично, доколкото той не е бил
открит на постоянния си и настоящ адрес, нито е установена неговата актуална месторабота
от извършената справка в регистъра на НАП. Предвид това, след залепяне на уведомление
по чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на А., съдът е приел, че съобщението за
издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5
от ГПК. След депозиране на исковата молба против Г. И. А. в РС-Димитровград съдът
отново е изпратил препис от нея на постоянния и настоящ адрес на ответника. Исковата
молба и приложенията към нея обаче са останали невръчени на адресата, който не е бил
открит на тези адреси. По същия начин, от извършена справка в НАП не е била установена и
актуалната месторабота на А., за да бъдат изпратени въпросните документи за връчване там.
В тази връзка и на основание чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е бил назначен особен
представител, който да го представлява по настоящото дело.
Доколкото по делото се твърди, че вземането на «Сити Кеш»ООД към ответника е
било прехвърлено в полза на ищеца, следва да се има предвид, че с договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, без за това да е необходимо съгласие на
длъжника. За да произведе действието си спрямо последния, цесионният договор следва да
му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата
по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия, потвърден от цедента, с
който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец
по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от
стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е
налице представителна власт за това /В този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 год. по
3
гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС/. В настоящият случай обаче по делото такова
пълномощно не е представено от страна на ищеца. Относно последната предпоставка за
уважаване на претенциите на ищеца изискваща уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника, съдът установи от представените по делото писмени доказателства, че до
предявяване на исковата молба от ищеца в РС-Димитровград на ответника не е било
връчвано уведомление в тази насока. Действително към исковата си молба «АПС Бета
България»ЕООД представя и уведомление за цесия до длъжника, но липсват каквито и да е
данни това уведомление да е било изпратено на ответника още по-малко получено от него и
съответно обстоятелството за извършеното прехвърляне на вземанията по договора да е
достигнало до знанието на Г. А.. В представения по делото Договор за паричен заем от
28.03.2019г. са посочени адрес и телефонен номер за кореспонденция с длъжника, но не се
установява въпросното Уведомление за цесия да е изпращано на посочения адрес или
ответника да е търсен и уведомяван за него по телефона. От друга страна, в исковата молба
се съдържа Особено искане, с което ищецът иска съдът да разпореди приложеното по делото
уведомление за цесия да бъде връчено на ответника. Въпреки положените усилия от съда,
ответника не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да
бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен
препис от исковата молба и доказателствата към нея, включително всички книжа,
свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо задължението на
ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е
получено за пръв път с исковата молба. В практиката си по реда на чл.290 от ГПК ВКС
приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния
е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера уведомление, достигнало до него / Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09
г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./. В настоящото
производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би
могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител
по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа. Съдът счита, че в хода
на производството по делото ищецът не проведе пълно и главно доказване на последната
предпоставка за уважаването на иска, а именно надлежно уведомяване на ответника за
цедираното вземане. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/,
нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага.
Поради изложеното съдът счита, че след като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо
ответника. Безспорно се установи, че волеизявлението на цесионера, извършено в
изпълнение на упълномощителна сделка с цедента, не е достигнало до длъжника, което е
пречка цесията да породи действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне
на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от исковата молба и
приложенията към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото
връчването им е извършено при условията на чл.47 от ГПК в рамките на заповедното и
исковото производства, редовността на което не може да санира проявеното от страна на
кредитора поведение, явяващо се в противоречие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения.
С оглед на това, съдът счита, че към настоящия момент ищцовото дружество не се
явява кредитор на ответника /такъв продължава да бъде „Сити Кеш“ООД/, поради което
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
4
Не на последно място, съдът намира за основателно възражението на особения
представител на ответника, че от представените от ищеца доказателства не може да се
установи по категоричен начин, че Г. А. е сключил със «Сити Кеш»ООД процесния Договор
за потребителски кредит №292531/28.03.2019г. Въпреки разпределената от съда
доказателствена тежест и дадените указания на ищеца, че негово е задължението да докаже
наличието на сключен с ответника договор за кредит, същият не представи доказателства в
тази насока. Видно от приетия като доказателство препис от Договор за потребителски
кредит №292531/28.03.2019г. е, че той не е подписан от кредитополучателя. Не е
представено също така заявление, попълнено и подписано от Г. А., с което той първоначално
е поискал от «Сити Кеш»ООД да му бъде предоставен потребителски кредит, както и където
да е посочил размера на искания кредит и начина по който да му бъде преведен. Липсват
доказателства такова заявление да е било разглеждано и одобрявано от страна на кредитора,
като всички тези действия е следвало да бъдат извършени още преди сключване на
процесния договор. Действително по делото е представен препис от разписка за извършен
паричен превод в полза на ответника в размер на 1000 лева, но в нея отново липсва подпис
на А. в подкрепа на това, че е получил реално въпросната сума.
С оглед изложеното, така предявения иск за установяване на задължение за плащане
от ответника в полза на ищеца на визираните суми в издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№275/2024г. по описа на РС-Димитровград следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, като на същия не трябва да бъдат присъждани и
направените в заповедното производство деловодни разноски.
Поради това, че ответника по делото беше представляван в настоящото производство
от особен представител, съдът не дължи произнасяне за присъждане на разноски по чл.78
ал.3 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, район ***, представлявано от управителите ***,
против Г. И. А., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, иск с правно основание чл.422
от ГПК, за признаване за установено по отношение на Г. И. А., с ЕГН **********, че дължи
на „АПС Бета България“ЕООД, с ЕИК *********, по Договор за паричен заем Кредирект
№292531, сключен на 28.03.2019г., Индивидуални условия на договора, „Сити Кеш“ООД,
сумата от 1000 /хиляда/ лева- главница, ведно със законна лихва от 21.02.2024г. до
окончателното й изплащане, договорна лихва за периода от 28.03.2019г. до 29.09.2020г. в
размер на 401,64 лева /четиристотин и един лева и шестдесет и четири стотинки/ и лихва за
забава за времето от 29.09.2020г. до 16.02.2024г., в размер на 234,10 лева /двеста тридесет и
четири лева и десет стотинки/, за които е издадена Заповед №129/21.02.2024г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№275/2024г. по описа на РС-
Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5