Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.11.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 14646 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за
установяване съществуването на парично вземане, предявен от А.И.М., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. М.Г. против „А.С.М. Б.“ ООД за сумата от 29 000
лева - дължима по запис на заповед, издаден на 23.10.2012 г., с падеж - 20.05.2014
г., за което вземане има издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 32467/2017 г. по описа на СРС, 69 с-в в полза на кредитора А.И.М.
против длъжника „А.С.М. Б.“ ООД, ведно със законна лихва върху сумата от датата
на заявлението до окончателно й изплащане, както и за разноските в заповедното
производство в размер на сумата от 3580 лв. и разноските по настоящото дело.
В исковата
молба се излага, че на 23.10.2012 г. ответното дружество „А.С.М. Б.“ ООД е
издало запис на заповед за сумата от 29 000 лева в полза на ищеца А.И.М.,
ЕГН **********, при уговорен падеж на определен ден – 20.05.2014 г. Посочва се, че въпреки
настъпилия падеж и предявяването на ценната книга на падежа, длъжникът не е
платил дължимата сума по записа на заповед, поради което ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, по повод на което е
образувано ч. гр. д. № 32467/2017 г. по описа на СРС, 69 с-в. Твърди се, че с Разпореждане от
02.06.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 32467/17 г. на СРС, 69 с-в, съдът е
издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника „А.С.М.
Б.“ ООД за сумата от 29 000 лева, въз основа на което е образувано изпълнително
дело за събиране на дължимата сума от длъжника.
Посочва се, че срещу издадената
заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника, поради което с
разпореждане от 17.09.2017 г., съдът е постановил спиране на изпълнението и е
дал указания на заявителя да предяви иск по чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване
на вземането си. В тази връзка предявява настоящия иск за установяване на
вземането си срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение в посочения
размер.
Ответникът „А.С.М. Б.“ ООД, чрез
процесуалния си представител юрск. Е. Б.-М.е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан, а също така и по размер. Твърди, че процесният запис на заповед е
обект на прокурорска проверка, в която е установено, че същият е антидатиран,
респ. представлява неверен частен документ. В тази връзка на основание чл. 193 ГПК
оспорва истинността на представения запис на заповед, издаден на 23.10.2012г.
за сумата от 29 000
лева като частен документ с невярно съдържание. На следващо място излага, че не
са ангажирани доказателства по делото, установяващи наличието на облигационна
връзка между страните, възникнала по договор за заем или друго облигационно отношение.
Прави възражение за погасяване по давност на вземането, поради изтичане на 3 -
годишната давност за предявяване на иска. В тази връзка сочи, че процесният
запис на заповед е издаден на 23.10.2012 г. и
е бил предявен за плащане на определения в него падеж на 20.05.2014 г. без възражения
и протест. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано на 22.05.2017г.,
а давностният срок е изтекъл на 20.05.2017 г., т.е. три дни след като вземането
е било погасено по давност.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и доказателствата
по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото запис
на заповед, издаден в гр. София на 23.10.2012 г. се установява, че А.И.М., ЕГН **********,
в качеството си на управител на „А.С.М. Б.“ ООД, ЕИК ********, адрес: гр.
София, ж.к. „********“, ул. „********като издател безусловно и неотменимо се е
задължил срещу представяне на записа на заповед да плати на падежа 20.05.2014
г. сумата от 29 000 лева на поемателя А.И.М., ЕГН **********, или на
негова заповед като сумата е платима в гр. София, ж.к. „********“, ул. „*******В
записа на заповед е посочено, че А.И.М., ЕГН **********, в качество си на
управител на „А.С.М. Б.“ ООД, ЕИК ********, удостоверява, че на 20.05.2014 г. записът
на заповед му е представен за плащане, като същият е приет за плащане без
възражение и протест, което е удостоверено с подпис на същия.
Към доказателствата по делото е
приобщено ч.гр.д. № 32467/2017 г. на СРС, 69 с-в, което е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение от 22.05.2017 г., с което заявителят
А.И.М. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника
„А.С.М. Б.“ ООД за вземането по запис на заповед от 23.10.2012 г. в размер на
сумата от 29 000 лева, ведно със законна лихва върху нея.
Няма спор по делото, че на 02.06.2017
г., съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника „А.С.М. Б.“ ООД, с която същият е осъден да заплати на
кредитора А.И.М., ЕГН ********** сумата от 29 000 лева, ведно със законна
лихва от 22.05.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 3580 лв. – разноски
по делото, от които 580 лв. – държавна такса и 3000 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Видно от покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20178510403382 по описа на ЧСИ М. Петков, рег. № 851
длъжникът „А.С.М. Б.“ ООД е уведомен за издадената срещу него заповед за
изпълнение на 31.07.2017 г.
На 03.08.2017 г. е депозирано
възражение от длъжника „А.С.М. Б.“ ООД срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№ 32467/17 г. на СРС, 69 с-в.
С Разпореждане от 17.09.2017 г.
по ч.гр.д. № 32467/2017 г. по описа на СРС, 69 с-в, съдът е указал на заявителя за възможността в 1-месечен
срок да предяви иск по чл. 415 ГПК за установяване на вземането по заповедта.
Видно от съобщението, копие от разпореждането е връчено на заявителя на 12.10.2017
г. На 10.11.2017 г. в деловодството на СГС е депозирана искова молба с вх. № 150441.
От ответната страна по делото
са представени копие от жалба до Главна дирекция Национална полиция с вх. №
328600-43848/17.07.2017 г. и допълнение към жалба с вх. № 328600/18.08.2017 г.,
видно от които ответното дружество „А.С.М. Б.“ ООД, представлявано от С.Б.е
депозирало жалба срещу А.И.М., в качеството му на бивш управител на дружеството
„А.С.М. Б.“ ООД, както и като физическо лице с твърдения за извършени от негова
страна документни измами, както и финансови такива срещу дружеството „А.С.М. Б.“
ООД, както и измамни действия с цел присвояване на притежаваните от дружеството
недвижими имоти, находящи се на територията на гр. София, р-н „Лозенец“ и р-н
„Люлин“. В жалбата се изложени твърдения, че в СРС за образувани 18 броя
заповедни дела с взискател А.И.М. за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документи по чл. 417, т. 9 ГПК – записи на заповед, като е посочено,
че всички 18 бр. записи на заповед, представени пред СРС са предмет на
документни престъпления - по всички тях едно и също лице се явява, както
издател, така също и поемател, с разлика на това, че като издател А.И.М., в
качеството на управител на едно юридическо лице въвежда същото в дълг спрямо
себе си като физическо лице.
Представено е и Постановление от
06.11.2017 г. на СРП, видно от което е отказано образуването на досъдебно
производство по пр. пр. № 39036/2017 г. по описа на СРП и преписката е
прекратена.
С Постановление от 08.12.2017
г. на СГП, пр. пр. № 25374/17 г. е отменено постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство по пр. пр. № 39036/17 г. на СРП от 06.11.2017
г.
От представеното по делото Удостоверение
от МВР, 06 РУ – СДВР, рег. № 15386/17 от 03.10.2018 г. се установява, че е
образувано досъдебно производство ЗМ № 15386/17 по описа на 06 РУ – СДВР, пр.
пр. № 25772/17 г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл.
309, ал. 1 НК.
По делото е представен и
Дружествен договор на „А.С.М. Б.“ ООД от 17.06.2014 г.. Съгласно чл. 15, ал. 2 от
същия, решенията по т.1,2,4, 7, 9 на чл. 15, ал. 1 се вземат с единодушие от
всички съдружници, респ. решението по т. 7 за купуване или продажба на
недвижими имоти, вещни права и кредити, издаване на облигации се вземат с
единодушие от всички съдружници. Съгласно ал. 4 решенията се вписват в
протоколна книга, която е на разположение на всеки съдружник, а промените се
вписват в ТР.
От ответната страна по делото е
представена Декларация, съставена на 21.07.2016 г. в гр. Истанбул, видно от
която А.И.М. е декларирал, че като бивш сътрудник във фирма „А.С.М. Б.“ ООД
няма никакви финансови претенции към фирма „А.С.М. Б.“ ООД, към управителя С.Б.,
както и към съдружника С.Б.. Декларира, че към 17.08.2015 г. – датата на
извършване на продажбата на притажаваните от него, като бивш съдружник на 10
дружествени дяла от капитала на „А.С.М. Б.“ ООД са били уредени всички
финансови въпроси между него и съдружниците.По делото е приложено и копие от
Счетоводен баланс на „А.С.М. Б.“ ООД към 31.12.2012 г.
Представена е и нотариално
заверена в гр. Истанбул Декларация /на турски език/ от 22.07.2016 г. в Република
Турция, 6 -та Нотариална кантора „Чорлу“, при нотариус Б.Д., при свидетел: О.И.,
видно от която А.И.М. декларира, че като бивш сътрудник в „А.С.М. Б.“ ООД приема
и потвърждава, че ги освобождава от дългове и няма никакви финансови и
материални претенции и искания към фирма „А.С.М. Б.“ ООД, към управителя на
фирмата „А.С.М. Б.“ ООД - С.Б.и към съдружника С.Б.. Видно от декларацията,
същият декларира и потвърждава, че на основание на правомощие с пълномощие,
оформено в Р. Турция, 12-та Нотариална кантора – Истанбул от 03.06.2015 г. с
рег. № 10539, към 17.08.2015 г. – датата на регистрацията на извършване на
продажбата на парите, притежаваните от него като бивш съдружник 10 дружествени
дяла от капитала на „А.С.М. Б.“ ООД са били договорени, съгласувани и уредени
всички финансови и материални въпроси и положения между декларатора и съдружниците.
Декларатора приема и потвърждава, че в никакъв случай или положение, от
дружеството или от съдружниците не са му останали никакви вземания, декларира,
приема и потвърждава, че към фирмата /дружеството/ и към съдружниците на
дружеството няма никакви претенции относно дългове или вземания, финансови задължения
и искания Декларира, че приема, потвърждава и освобождава от дългове фирмата
/дружеството/ и съдружниците на дружеството /фирмата/.
Видно от представената по делото
вносна бележка от 23.10.2012 год. /л. 76/ в полза на „А.“ ООД по сметка в „ОББ“
АД е внесена сума от 29 000 лева, с вносител А.И.М. с основание –
захранване на сметка.
По делото е изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и
професионално изготвено и неоспорено от страните по делото. От същото се
установява, че при извършената проверка на счетоводната документация не е установено
да е налице счетоводна операция, от която да е видно, че А.И.М. е предоставил
заем на „А.“ ООД.
Видно от експертизата, съгласно
представеното банково извлечение от „ОББ“ АД, банковата сметка на „А.“ ООД е
заверена със сумата от 45 750 евро на 23.10.2012 г., като посочената сума
е внесена от А.И.М. с основание за заверяване на сметката - вноска -
захранване.
От експертизата се установява,
че получената сума в касата на дружеството е осчетоводена със следната
счетоводна операция: Дt
с/ка 501 - Каса в лева; Kt с/ка 499/2 -
Други кредитори - С.Б.. С посоченото осчетоводяване е отразено увеличение на
паричните средства в касата на дружеството със сумата от 29 000 лева, както
и увеличение на задължението на дружеството към кредитора С.Б.. Захранването на
банковата сметка в счетоводството на дружеството е осчетоводено като: Дt с/ка 503
- Разплащателна сметка в лева; Kt с/ка 501 - Каса в лева. С посоченото
осчетоводяване е отразено увеличение на паричните средства в лева на
дружеството със сумата от 29 000 лева, както и намалението на паричните
средства в касата със сумата 29 000 лева.
Съгласно експертизата, с
получените парични средства дружеството „А.С.М. Б.“ ООД е заплатило част от предварителен
договор за покупка на недвижим имот - земи, които покупки са осчетоводени с идентична
счетоводна операция, а именно: Дt с/ка 201 – Земи; Kt с/ка 401 – Доставчици. С
посоченото осчетоводяване е отразено увеличение на ДМА - земи на дружеството,
както и увеличението на задължението на дружеството към съответния доставчик. Разплащането
от банковата сметка на дружеството към доставчиците, от които са закупени
инвестиционни имоти са осчетоводени като: Дt с/ка 401 – Доставчици; Kt с/ка 503 - Разплащателна
сметка в лева, като с посоченото осчетоводяване е отразено намалението на
задълженията на дружеството към съответния доставчик, както и намаление на
паричните средства в лева на дружеството в Банката.
Съгласно експертизата,
посочените счетоводни операции са намерили отражение в Годишните финансови отчети
на „А.С.М. Б.“ ООД, както за 2012 г., така и за всяка следваща година, по
следния начин: В актива на счетоводния баланс за 2012 г. в Раздел: Дълготрайни
материални активи - земи; В пасива на счетоводния баланс за 2012г. в Раздел:
Други задължения.
Предвид установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Настоящето
производство е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535
от ТЗ, като същият е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок, считано
от датата на връчване на съобщението за постъпило възражение от длъжника и има
за предмет същото вземане, за което е издадена заповедта за незабавно
изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
На първо място по възражението за изтекла давност, становището
на съда е, че искът не е погасен по давност, тъй като тригодишния давностен
срок по чл.531 ТЗ е започнал да тече от 20.05.2014 год./падежа на записа/ и е
изтекъл на 22.05.2017 год. /с оглед на това, че датата 20.05.2017 год. е ден
събота/, на която дата /последния ден от давностния срок/ е подадено и
процесното заявление по чл.417 ГПК.
Според съда процесния запис на заповед формално е бил
съставен във връзка със заем даден от ищеца на ответното дружество в размер на
29 000 лв., каквато сума
действително е била преведена на 23.10.2012 год. от ищеца на ответника,но без
основанието «заем».
Дори да се приеме, че въпросната «заемна» сделка е била реална,
а не фиктивна /на което навежда факта, че никъде счетоводно не е отразен заем
от 29 000 лв./ същата е сключена в нарушение на разпоредбата на чл.15,ал.2,т.7
от Устава на дружеството, тъй като управителят на дружеството я е сключил без
задължителната санкция на общото събрание.
На следващо място според съда въпросната сделка е нищожна
и поради нарушаване принципа на чл.38,ал.2 ЗЗД да не се договаря сам със себе
си,тъй като е сключена между А.И.М. като управител на
търговско дружество и А.И.М. като физическо лице- Решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 3513/2017 г., IV г. о., ГК.
Съдът обаче не
може да се позове на нищожността на договора и съответно недължимостта на
сумата по записа на заповед,тъй като тази нищожност не е заявена от ответника с
нарочно възражение.Нищожността на сделките не се прилага служебно ,а само чрез
нарочен иск или изрично възражение.
Въпреки горното
съдът намира,че искът е неоснователен. На л. 60 от делото е представена
декларация подписана от А.И.М. на 22.07.2016 год./около година след напускането
на дружеството „А.“ ООД/,от текста на която се установява,че А.И.М. е
декларирал,че няма материални и финансови претенции към дружеството,а също,че
го освобождава от всякакви дългове. Последното съдът възприема като доказателство,че
между него и „А.“ ООД е бил сключен неформален договор за опрощаване/чл.108 ЗЗД/ и щом това е така,дори да се приеме,че дружеството е дължало на А.И.М.
сумата по процесния запис на заповед,този дълг е бил опростен считано от
22.07.2016 год. и от тази дата нататък е престанал да съществува.
За пълнота на
анализа,следва да се обсъди и възможното тълкувание на горната декларация,че
опрощаването касае само дългове на дружеството към А.И.М., но като бивш
съдружник в него, т.е. за фирмени възнаграждения,дивиденти и други подобни. Действително
в самото начало на декларацията е посочено,че тя се прави като бивш съдружник в
„А.“ ООД,но в текста на последното й самостоятелно изречение,от което съдът
прави категоричния извод за наличието на договор за опрощаване,деклараторът е
направил изявлението категорично като физическото лице А.И.М..
С оглед на
гореизложеното предявеният иск за установяване дължимост на сумата от
29 000 лв.по запис на заповед от 23.10.2012 год. е неоснователен и като
такъв съдът следва да го отхвърли изцяло.
При този изход на
делото на ответникът следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. и разноски в размер на 300 лв. за експертизата.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.М.,
ЕГН ********** чрез адв. М.Г. против „А.С.М.
Б.“ ООД, ЕИК ******** иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване
съществуване на вземане за сумата от 29 000 лева - дължима по запис на
заповед, издаден на 23.10.2012 г. ведно
със законна лихва върху сумата от датата на заявлението до окончателно й изплащане
и разноските в заповедното производство в размер на 3580 лв. , за което вземане
има издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 32467/2017 г. по описа на СРС, 69 с-в като неоснователен.
ОСЪЖДА А.И.М.,
ЕГН ********** да заплати на „А.С.М.
Б.“ ООД, ЕИК ******** разноски по делото в общ размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: