№ 13754
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110153090 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния
съвет, чрез процесуален представител Ф. И. адрес: гр. С...... срещу Е. В. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С..... с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумите сумата от 4637.77 лв. (четири хиляди шестстотин тридесет и седем лева и
седемдесет и седем стотинки), представляваща главница за цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 09.09.2024г. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 817.34 лв. (осемстотин и седемнадесет лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща мораторна лихва за забавено плащане на суми за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 28.08.2024г., на основание чл. 86 от ЗЗД,
сумата от 28.27 лв. (двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга по дялово разпределение за периода м.11.2021г. -
м.04.2023г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда 09.09.2024г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД, както
и сумата от 7.37 лв. (седем лева и тридесет и седем стотинки), представляваща мораторна
лихва за забавено плащане на суми за услуга по дялово разпределение за периода от
01.07.2022г. до 28.08.2024г., на основание чл. 86 от ЗЗД
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния имот, е
клиент на топлоенергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно
тази разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлоенергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлоенергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Ищецът счита, че ответникът е клиент на топлоенергия и за него важат
разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката за посочения
период.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлоенергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна
1
енергия от “Т. С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
дружеството и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Тези общи
условия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите без изричното им приемане. Ищецът
изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При неизпълнение в срок на задълженията, клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането.
Ищецът твърди, че ответникът е използвал доставена топлинна енергия през
процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г., като същата не е заплатена.
Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответникът
оспорва исковете по основание.
Ответникът оспорва облигационната връзка и счита исковете за недопустими,
предвид обстоятелството, че не е клиент на топлинна енергия. Оспорва твърдението в
исковата молба, че Е. В. В. има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закон за енергетиката. Оспорва обстоятелството, че между ищеца и ответника е
възникнала каквато и да било облигационна връзка по повод доставката и покупко-
продажбата на топлинна енергия, както и наличието на обвързаност на ответника с общите
условия на ищеца.
Оспорва твърдението, че е титуляр на право на собственост и/или на право на
ползване върху процесния топлоснабден недвижим имот, като счита, че това твърдение е
неоснователно и недоказано. Във връзка с наследяване, ответникът оспорва твърдението за
приемане на наследство от страна на Е. В. В. и счита, че няма данни за приемане на
наследствената маса. Счита, че отношенията, ако такива са налице, следва да се уредят на
плоскостта на неоснователното обогатяване.
Ответникът оспорва претендираните суми за неплатена топлинна енергия по размер.
Оспорва наличието на реално извършени отчитания от страна на ищеца на потребена
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Оспорва приложения документ, за който
ищецът твърди, че представлява извлечение от сметки по месеци, поради това, че
документът не е подписан и не представлява волеизявление. Счита, че не са представени
фактури, сметки и извлечения, от които да се установи кой дължи, за какъв период и в какъв
размер дължи. Оспорва съобщение към фактура №********** за период: 01.05.2021-
30.04.2022 г. и заявява, че фактури не са представени.
Прави възражение за ненастъпил падеж за плащане на претендираните дължими
суми, доколкото не са представени първични счетоводни документи, които да докажат
наличие на твърдяно вземане от „Т. С." ЕАД.
На следващо място прави възражение, че ответникът не дължи процесните суми, т.к.
не притежава твърдения дял от наследството на наследодателя.
На последно място, прави възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищеца суми с исковата молба.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
2
По делото не се спори, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия в
количествата и на стойността посочени от ищеца.
Единственият спорен въпрос е дали ответникът има качеството на потребител на
доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две
групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от
установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния
топлоснабден имот.
В настоящия случай не се твърди и не се установява, между страните да е налице
писмен договор за предоставяне на топлинна енергия.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното
и селищно устройство. По силата на този нотариален акт П. П. З. и Т. М. В. са признати за
собственици на процесния недвижим имот при квоти 1/3 идеална част за П. П. З. и 2/3
идеални части за Т. М. В..
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот по силата на
който П. П. З. дарила на Т. М. В. 3/12 идеални части от процесния недвижим имот.
При това положение след извършеното дарение Т. М. В. станала собственик на 11/12
идеални части от процесния недвижим имот.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че Т. М. В. починала на на
22.10.2020г. и е оставила единствен наследник Е. В. В., ЕГН: **********.
На база гореизложеното следва извода че Е. В. В., ЕГН: ********** е станал
собственик на топлоснабдения имот и в това му качество е потребител на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.3 ЗС Всеки съсобственик участвува в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Ето защо ответникът дължи 11/12 част от претендираните суми които възлизат на
3
4251.32 лева - главница за топлинна енергия, 749.23 лева - мораторна лихва за топлинна
енергия, 25.91 лева главница за услуга по дялово разпределение и 6.76 лева мораторна
лихва за услуга по дялово разпределение.
Ищецът не успя да установи, че ответникът е собственик на останалата 1/12 идеална
част и поради тази причина искът в тази му част подлежи на отхвърляне.
Във връзка с възражението че не било доказано, че ответникът е приел наследството
на майка си съдът намира следното:
Съгласно чл. 48 от Закона за наследството ЗН/ наследството се придобива с
приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството /т.е.
приемането има обратно действие/. Приемането може да бъде изрично или мълчаливо.
Мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира
непоколебимото му намерение да приеме наследството, като законът е дал възможност на
съда - при всеки конкретен случай, извършвайки цялостната съпоставка на доказателствата
по делото, да преценя дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството.
Отказът от наследство е изричен и формален акт. Съгласно чл. 52 от ЗН отказът от
наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН, като той се вписва по същия ред / с
писмено заявление до районния съдия, в района на откриване на наследството, като отказът
се вписва с специална книга/.
С отговора на исковата молба Е. В. В. е заявил че не се установява, че е приел
наследството, но тук следва да се посочи, че нормата на чл. 48 от ЗН е законова презумпция,
по силата на която законните наследници, призовани към наследяване, носят отговорността
по чл. 60 от ЗН. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, а,
ал. 2 гласи, че наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера
на полученото наследство.
Когато се оспори приемането на наследството в тежест на кредитора е да докаже
факта на приемането и поиска приложението на чл. 51 от ЗН.
В настоящия случай заявеното от Е. В. В. двусмислено и нееднозначно твърдение че
ищецът не е установил, че той не е приел наследството на покойната си майка следва да не
се взема предвид, тъй като е налице законовата презумпция, че носи отговорност за
наследствените задължения по чл. 60, ал.1 ЗН. За да се обори тази презумпция следва да е
налице изричен довод, че същият се е отказал от наследството или че го е приел по опис. В
настоящия случай липсва изричен довод в този смисъл поради което следва да се приеме, че
Е. В. В.. С изявлението си ответникът нито се отказва от наследството нито го приема така
че подобно изявление няма правно значение. Да се приеме противното означава да се
допусне злоупотреба с правото.
По делото не са ангажирани доказателства за извършен отказ от наследството на
починалата.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност.
Предвид установяване на предпоставките за уважаване на исковете за главница за
доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
съдът следва да разгледа своевременно направеното възражение за погасителна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните задължения за
4
главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И това е така, тъй като страните
по правоотношението са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в
забава, след изтичането на този срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичането на периода за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи
условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията настъпва 45 дни
след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди 09.09.2021г. са
погасени по давност. Следователно погасени по давност са претендираните вземания за
периода м.05.2021г. – м.08.2021г. Съгласно представените фактури този размер възлиза на
111,20 лева.
Ето защо искът за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 4140,12 лева за периода от м.09.2021 до м.04.2023г.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника, сумите за доставена топлинна енергия и
мораторна лихва върху тази сума, които не са погасени по давност.
При този изход на производството право на разноски има ищецът съразмерно на
уважената част от исковете.
На ищецът се следват разноски в размер на 758,59 лева за държавна такса и депозит
за особен представител и още 91,67 лева юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С......, на основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 4 140,12 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот
с адрес гр. С...., аб. № ****** за периода от м.09.2021 г. до м.04.2023г. ведно със законна
лихва от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 749.23 лв. за
периода от 15.09.2022г. до 28.08.2024г., сумата от 25.91 лв., представляваща главница за цена
на извършена услуга по дялово разпределение за периода м.11.2021г. - м.04.2023г., ведно със
законна лихва от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6.76
лв. за периода от 15.09.2022г. до 28.08.2024г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу Е. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... за
разликата над уважения размер от 4 140,12 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден до размера от 4251.32 лв. за периода от
01.05.2021г. до 30.08.2021г. (или за сумата от 111,20 лева) КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу Е. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... за
разликата над сумата от 4251.32 лв. представляваща главница за представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с гр. С.... за периода
м.09.2021 г. до м.04.2023г. до пълния претендиран размер от 4637.77 лева (или за сумата от
386.45 лв.) за разликата над присъдения размер от 749.23 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2022г. до 28.08.2024г., до пълния претендиран размер от 817.34 лв.
(или за сумата от 68,11 лева), за разликата над присъдения размер от 25.91 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга по дялово разпределение за периода
м.11.2021г. - м.04.2023г. до пълния претендиран размер от 28.27 лв. (или за сумата от 2.36
лв.) и за разликата над присъдения размер 6.76 лв. за периода от 15.09.2022г. до 28.08.2024г.
до пълния претендиран размер от 7.37 лв. (или за 0,61 лева) КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С. З. П. ЕГН **********, гр. С..... ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
5
*********, със седалище и адрес на управление гр. С......, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК
сумата от 654,57 лева разноски за държавна такса и депозити за вещи лица и такси за
издаване на съдебни удостоверения и снабдяване с документи в исковото производство,
66,47 лева – разноски в заповедното производство и 91,87 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Изпълнителният лист е подписан с квалифициран електронен подпис от съдия:
( Божидар Ив. Стаевски )
6