№ 1221
гр. Варна, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Ч.ова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Ч.ова Въззивно гражданско дело №
20253100501648 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна
жалба, подадена от К. К. И. от гр.Варна срещу решение №2419/27.06.25г.,
поправено с решение №3146/26.08.2025г., постановени по гр.д.№12069/24г. на
ВРС, с което е отхвърлен искът на К. К. И. срещу ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ
АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, за заплащане на сумата
1107,13лв, предявен като частичен иск от общата сума 8000лв,
представляваща дължимото от ответника обезщетение за имуществени вреди,
причинени на собствения й лек автомобил Мицубиши, модел Колт, с рег.№
*******, получени в резултат на настъпило ПТП на 30.06.2024г. в гр.Варна по
вина на Ч. Й. М.-водач на МПС марка Ауди, модел А6, с рег.№ ********,
застрахован при ответника ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№*******************, ведно със законната лихва върху главницата
1107,13лв от подаване на молбата до окончателното плащане на задължението,
на осн. чл.405, ал.1 от КЗ.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Оспорва извода на ВРС касателно размера
на настъпилите щети при ПТП и сумата, необходима за тяхното
възстановяване. Счита, че съдът не е приложил правилно материалния закон, а
именно чл.386, ал.2 и чл.402 КЗ, като се позовава и на съдебна практика.
Излага, че пострадалото лице има право на пълно обезщетение, като с оглед
доказателствата по делото намира, че обезщетението е в размер на исковата
сума от 1107,13лв. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
1
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, е постъпил отговор, с
който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от К. К. И. от
гр.Варна срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД да заплати на ищеца сумата от 1107,13лв/ с оглед
извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, предявен като
частичен иск от вземане в размер на 8000лв, представляваща дължимо
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.Мицубиши, модел Колт,
с рег.№ *******, в резултат на настъпило на 30.06.2024г. ПТП, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба твърди, че на 30.06.2024г., при движение по път
I-9 водачът на л.а.Ауди А6 с рег.№******** блъска насрещно движещия се
л.а.Мицубиши, модел Колт, с рег.№ *******, в резултат на което на
последният автомобил са причинени имуществени вреди. Твърди, че за
настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП №1867496. Сочи, че л.а.Ауди
А6 с рег.№******** е застрахован по застраховка ГО при отв.дружество към
датата на ПТП. Излага, че на 01.07.22г. уведомил застрахователя, който
съставил опис на щетите след извършени два огледа. Твърди, че
застрахователят му заплатил обезщетение в размер на 1059,89лв, в т.ч. и
сумата за пътна помощ от 170лв, която сума счита за недостатъчна за
възстановяване на автомобила.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва факта на наличието на застр.правоотношение
по застраховка ГО на л.а. Ауди А6 с рег.№******** за периода 24.06.24г.-
23.06.25г. и факта на настъпило ПТП на 30.06.24г. Не оспорва и факта на
изплатено застр.обезщетение в размер на 1059,89лв. на 29.07.24г. Счита
претендираната стойност на обезщетението за силно завишена с оглед
възрастта на автомобила и реалните цени на материали и труд. Сочи, че ако се
установи тотална щета, то следва да се приспаднат запазените части, възли и
агрегати, които могат да се реализират на вторичния пазар. Излага, че при
тотална щета пострадалият е длъжен да представи удостоверение за
прекратяване на регистрацията.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
Въззивният съд намира, че дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на спора е неправилна. Правната квалификация на иска
е служебно задължение на съда и представлява функция на твърденията и
петитума, изложени в исковата молба. В случая е предявен иск от увредено
лице за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния водач по
сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за
причинени имуществени вреди, поради което и искът намира правното си
основание в чл.432, ал.1 от КЗ. Доколкото обаче ВРС е разгледал въведените
от ищеца твърдения в обстоятелствената част на исковата молба като в
мотивите си е обсъдил всички правно релевантни факти, обуславящи именно
претендираното вземане, то не е налице постановяване на недопустим съдебен
акт. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на
постановеното по него решение само когато съдът е нарушил принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6, ал.2 ГПК/, произнасяйки
се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на
търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от
съда правна квалификация на исковата претенция, обуславя правилността на
решението му. В случая съдът не се е произнесъл извън определения от
страните предмет на спора, а е дал погрешна квалификация на предявения иск,
което не води до недопустимост на постановеното от него решение.
По делото между страните не е налице спор относно факта на
наличието на застр.договор за л.а.Ауди А6 с рег.№******** по застраховка
ГО, както и че е заведена претенция за изплащане на обезщетение пред
застрахователя и същият е заплатил в полза на ищеца застр.обезщетение от
1059,89лв. Безспорен по делото е и факта на настъпване на застр.събитие,
както и естеството, вида и обема на подлежащите на обезщетяване вреди.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивната
жалба, е относно размера на дължимото за причинените щети обезщетение.
Съгласно чл.493, ал.1 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на
чуждо имущество, като обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда /чл.499, ал.2 КЗ/.
В тази връзка по делото е изслушана автотехническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните. Съгласно даденото от
експерта заключение действителната пазарна стойност на л.а.Мицубиши,
модел Колт, с рег.№ ******* към датата на ПТП – 30.06.24г. възлиза на
3500лв. Вещото лице дава заключение още, че общата стойност на ремонта,
необходим за възстановяване на автомобила, възлиза по средни пазарни цени
за труд, части и боя, на 5561,90лв. при използване на цени в сервизи,
притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и на
4066,86лв при използване на цени в сервизи, които не притежават такъв
сертификат. Установява се, че всяка една от така посочените от вещото лице
3
стойности за възстановяване на увредения при процесното ПТП автомобил,
надвишава съществено пазарната стойност на автомобила към момента на
настъпване на ПТП. При това положение обосновано следва да се приеме, че е
налице "тотална щета" така, както същата е дефинирана в чл.390, ал.2 КЗ, при
която размерът на обезщетението е съизмерим с пазарната стойност на
застрахованото МПС непосредствено преди ПТП, която в случая възлиза на
3500лв.
Предвид наличието на тотална щета следва при определяне на
обезщетението да се приспадне от действителната стойност на автомобила
стойността на запазените части. Целта на приспадане на запазените части от
размера на застрахователното обезщетение е да се избегне неоснователното
обогатяване на увреденото лице и отговорността на застрахователя да бъде
ограничена до размера на действителните вреди. В тази връзка експертизата
изчислява стойността на детайли от автомобила, които е възможно да не са
увредени, в размер на 966,68лв. след приспадане на следните разходи- данък
печалба– 368,52лв., транспорт на автомобила в рамките на града или околните
населени места - 150лв., разходи за съхранение - 600 лв. и разходи за демонтаж
1600.00лв. Настоящият състав намира, че заключението в частта, в която са
приспаднати разходи за данък печалба не следва да се кредитира, тъй като
доходите на физическите лица от продажба на движимо имущество са
необлагаеми /чл.13, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ/. Ето защо подлежащите на приспадане
разходи за продажба на запазените части са в размер на 2350лева, съотв.
стойността на запазените части, с която следва да се намали
застрахователното обезщетение е в размер на 1335,20лв. С оглед на това и след
приспадане от размера на дължимото застрахователно обезщетение както на
заплатената сума от застраховател /1059,89лв /, така и на приетия размер на
запазените части /1335,20лв/, се явява остатък от 1104,91лв. Ето защо
предявеният иск се явява основателен до размера от 1104,91лв като за
разликата до пълния претендиран размер от 1107,13лв претенцията като
неоснователна следва да се отхвърли. Решението на ВРС в частта, в която е
отхвърлил предявения иск за сумата от 1104,91лв, частичен иск от целия в
размер на 8000лева, е неправилно и следва да се отмени.
Що се касае до вземането за законна лихва, доколкото то има
акцесорен характер спрямо главния дълг (в т.ч. и спрямо неговата
изискуемост), то законната лихва следва да се присъди считано от датата на
представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на
обстоятелствата по чл.390, ал.1 КЗ.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва
да се ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски.
Съобразно уважената част от предявения иск дължимите на ищеца разноски
по съразмерност за първата инстанция са в размер на 1177,64лв. Дължимите на
ответника разноски съразмерно с отхвърлената част за първа инстанция
възлизат на 3,15лв.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на
осъдителното решение и установената от въззивния съд частична
основателност на въззивната жалба, разноски за въззивното производство са
следват на всяка от страните по съразмерност. От възз.страна е релевирано
възражение за прекомерност. Съгласно приложения договор за правна защита
и съдействие е отразено заплащане на адв.възнаграждение в размер на 800лв в
брой. Съдът съобрази, че с оглед на даденото с Решение на СЕС от 25.01.24г.
4
по дело С-438/22 разрешение, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за
всички съдилища, той не е императивно обвързан в преценката си за размера
на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв,
с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. размери на адв.възнаграждения, и
може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно
преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат
единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения,
като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко–
фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай отчитайки
фактическата и правна сложност на спора, обема и съдържанието на
предоставената от адвоката правна защита, липсата на събрани доказателства
пред настоящата инстанция, съдът намира за справедливо и обосновано
възнаграждение на проц.представител за въззивна инстанция в размер на
сумата от 500лв.
Предвид това разноските за въззивното производство, които по
съразмерност се следват за въззивника са 523,98лв-адв.възнаграждение и д.т.
С оглед направеното искане на възз.страна също се следват разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК, които възлизат на 1лв-адв.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2419/27.06.25г., поправено с решение
№3146/26.08.2025г., постановени по гр.д.№12069/24г. по описа на Варненски
районен съд, в частта му, в която е отхвърлен предявения от К. К. И., ЕГН
**********, с адрес *************, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул. Света
София №7, ет.5, иск за осъждане на ответника да заплати на К. К. И. сумата от
1104,91лв, предявен като частичен иск от общата сума 8000лв,
представляваща дължимото от ответника обезщетение за имуществени вреди,
причинени на собствения й лек автомобил Мицубиши, модел Колт, с рег.№
*******, получени в резултат на настъпило ПТП на 30.06.2024г. в гр.Варна по
вина на Ч. Й. М.-водач на МПС марка Ауди, модел А6, с рег.№ ********,
застрахован при ответника ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№*******************, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на молбата до окончателното плащане на задължението, както и в
частта му, в която са присъдени разноски в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД за горницата над
3,15лв на основание чл.78, ал.3 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на К. К. И., ЕГН **********, с адрес *************, СУМАТА от
1104,91лв /хиляда сто и четири лева и 91ст./, предявен като частичен иск от
вземане в размер на 8000лв, представляваща дължимо обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а.Мицубиши, модел Колт, с рег.№
5
*******, в резултат на настъпило на 30.06.2024г. ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата от 1104,91лв, считано от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а.Мицубиши, модел
Колт, с рег.№ *******, до окончателното плащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2419/27.06.25г., поправено с
решение №3146/26.08.2025г., постановени по гр.д.№12069/24г. по описа на
Варненски районен съд, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на К. К. И., ЕГН **********, с адрес *************, СУМАТА
от 1177,64лв, представляваща разноски за първа инстанция, както и
СУМАТА от 523,98лв, представляваща разноски за въззивното производство,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. К. И., ЕГН **********, с адрес *************, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, СУМАТА от 1лв,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6