Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 189
гр. Русе, 17.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 16 юни през две хиляди и двадесета
година,в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията ЧОКОЕВА ВГД № 225 по описа за 2020 год.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
„В****“ АД гр. Р**** е обжалвало
решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 4744/2019 год., с
което е осъдено да заплати на ищеца сумата 720 лева, представляваща паричната
равностойност на непредоставени за периода от м. април 2012 год. до м. март
2013 год. ваучери за храна, ведно с лихвите за забава от предявяване на иска и
разноските в производството. Развива оплаквания за неправилност на решението и
иска отмяната му по подробно развити в жалбата съображения, които поддържа и в
съдебно заседание.
Ответникът Д.Г.Г.
счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана
по същество, е неоснователна.
По делото не се спори, че между
страните е съществувало трудово правоотношение до 08.10.2015 год. Не се спори
също, че по силата на договореност между работодателя и синдикалната
организация на КНСБ за разпределение на средствата за СБКО и решение на
събрание на пълномощниците работниците и служителите при действително отработен
най-малко 1 ден от календарния месец имат право да получат ваучери за храна на
стойност 60 лв. месечно. За целта дружеството е сключило договор с
лицензирана фирма за предоставяне на
ваучери за фирми.
Ищецът твърди, че за исковия период
не е получил ваучери за храна и претендира паричната им равностойност в размер
на 720 лева. Съгласно заключението на вещото лице по ведомостите за заплати за процесния период
на работниците и служителите са начислявани средства за храна, включени са в
удръжките, но реално не са получени ваучери за храна на тази стойност. Причината
за това е изчерпване на квотата за получени ваучери на фирмата-доставчик. Работодателят
се задължил да предостави на работниците и служителите ваучери за храна в срок
до 31.12.2015 год., продължен до 31.12.2016 год. съгласно представените споразумителни протоколи с представителя на СО на КНСБ.
По делото не се спори, че
работодателят се е задължил да предоставя ежемесечно на работниците и
служителите от средствата за СБКО ваучери за храна на стойност 60 лева. Задължението
произтича от действащия в исковия период КТД, сключен между работодателя и СО
на КНСБ. Не се спори и по обстоятелството, че за този период ищцата, както и
останалите работници и служители, не са получили ваучери, но е спорно правото й
да претендира паричната им равностойност. Даденият от районния съд положителен
отговор на този въпрос, съответства на установените по делото обстоятелства и
на закона.
С решение на Общото събрание на
пълномощниците, взето на основание чл. 36 от КТД са определени начини на
използване на средствата за СБКО, между които и за предоставяне на ваучери за
храна на стойност 60 лева месечно за всички работещи по трудово правоотношение,
договори за управление и контрол и на заетите по граждански договори. В
изпълнение на това решение работодателят е начислявал ежемесечно в разплащателните ведомости за заплати
средства за СБКО /които са необлагаеми като социален разход/ и едновременно
тези средства са удържани заедно с начислените лични осигуровки и дължим данък
върху работната заплата. За исковия период предвидените средства за СБКО са
начислени и удържани от трудовото възнаграждение, но срещу него не са получени
ваучери на същата стойност. При това положение за ищцата е възникнало правото
да претендира паричната равностойност на дължимите, начислени по ведомост и
удържани средства за СБКО, срещу които не е получила ваучери на съответната
стойност.
По тези съображения, до какъвто извод е
достигнал и първоинстанционният съд в
мотивите на обжалваното решение, към които съдът препраща на основание чл.272 от ГПК, жалбата се явява неоснователна.
Решението е правилно и следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата се присъдят
направените деловодни разноски във въззивното производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2161
от 19.12.2019 година на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 4744/2019 год.
ОСЪЖДА „В****“
АД гр. Р*** да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********
сумата от 300 лева – деловодни разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: