№ 13928
гр. София, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110113598
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумите 1 575,61 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
3,85 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г., 302,84 лв. мораторна лихва върху
претендираната топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 27.01.2022 г.,
0,63 лв. мораторна лихва върху таксите за дялово разпределение за периода
от 10.01.2020 г. до 27.01.2022 г., ведно със законна лихва от 15.03.2022 г. до
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент
47 в гр. С., абонатен № ..
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
1
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Твърди още, че с последно приетите общи условия, в сила от 12.03.2014 г.
клиентите са длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет
страницата на продавача.
Ответниците признават исковете. Твърдят да са погасили задълженията,
за което представят касов бон.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена
по договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото ответниците не
оспорват да са съсобственици на имота, за който ищецът твърди да е
начислил топлоенергия, че същият се намира в сграда, която е топлоснабдена
и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ имат
качеството на потребители на топлинна енергия, съответно на основание чл.
150, ал. 2 от същия закон са обвързани от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено
приемане, че в сградата е въведена система за дялово разпределение, както и
че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през
исковия период е в размер на претендирания, съдът намира за установено по
делото възникването на облигационно отношение между страните по договор
за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
топлоснабден имот – апартамент 47 в гр. С., абонатен № ., задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането в
забава на ответниците. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в
претендирания размер.
Видно от приетия по делото касов бон, ответниците са платили на
ищеца на 10.05.2022 г. цялата сума, включваща дължими главници,
мораторни и законни лихви за исковия период, както и съдени разноски за
държавна такса. Този факт на погасяване на цялото задължение чрез плащане
в хода на делото се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от
значение за спорното право. Поради правопогасяващия му ефект предявените
искове следва да се отхвърлят.
2
Доколкото обаче ответниците са дали повод за завеждането им с
извънпроцесуалното си поведение, като не са платили, след като са били
поканени извънсъдебно, преди предявяване на иска, по аргумент на
обратното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. против Т. Б.
В., ЕГН ********** и Л. А. В., ЕГН ********** кумулативно обективно и
субективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане разделно на сумите 1 575,61 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 3,85 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2020 г., 302,84 лв. мораторна лихва върху претендираната топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 27.01.2022 г., 0,63 лв. мораторна лихва
върху таксите за дялово разпределение за периода от 10.01.2020 г. до
27.01.2022 г., ведно със законна лихва от 15.03.2022 г. до изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 47 в гр. С.,
абонатен № ., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА Т. Б. В., ЕГН ********** и Л. А. В., ЕГН ********** да
заплатят поравно на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 50 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3