РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Русе, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20244520201292 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е. Г. А. против Наказателно постановление №24–1085-002105/19.06.2024г.
на Началника група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Русе. Същият моли съда да
отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и редовно упълномощен защитник, който
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС,категории „А2“, „В” и „АМ”. На
03.06.2024 г., около 20,10ч. управлявал собствения си л.а. ”Пежо” с ДК№ Р 95 34 РН по път
втори клас № 21, движейки се в посоката към гр.Русе. Времето било дъждовно, а пътната
настилка била мокра. Непосредствено преди кръстовището за разклона за с.Николово, който
се падал вляво по посоката му на движение пътните ленти били три, отделени помежду си с
непрекъсната единична линия, като жалбоподателят се движел в средната лента, а зад него
състав от т.а. „Ивеко“ с ДК № А 54 13 ЕМ и полуремарке, управляван от св.С.К.. В един
1
момент жалбоподателят намалил скоростта си на движение и подал десен пътепоказател за
завиване на дясно. С цел да избегне удар в него, тъй като очевидно дистанцията била
недостатъчна, св.К. се изнесъл от средна в най-лява лента. В момента, в който
управляваният от него състав от ППС се изравнил с автомобила, управляван от
жалбоподателя, последният подал ляв пътепоказател за завиване наляво за разклона за
с.Николово и в резултат на това последвал удар между двете превозни средства.
Съприкосновението било в дясната странична част на състава от ППС и в лявата странична
част на автомобила. За настъпилото ПТП била уведомена полицията, като на място бил
изпратен св.М. И.. След като се запознал на място със ситуацията той съставил АУАН
против жалбоподателя, като приел, че същият е извършил нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното наказателно постановление, с
което наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по
чл.25 ал.1 вр. чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима ,тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
,което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на
НП само на това основание ; също така е приложен правилно материалният закон.
В АУАН, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и
ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си,
което в крайна сметка той сторил в развилото се съдебно производство.
Съществения по делото въпрос е кое нарушение на правилата за движение по
пътищата е в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП и съответно коя норма от
санкционната част на ЗДвП наказва това поведение. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателят е предприел маневра завиване наляво към
разклона за с.Николово и в резултат на това е настъпил удар с движещия се в лявата спрямо
него лента св.К., който е започнал да го изпреварва с цел избягване сблъсък с
2
автомобила.Тези доказателства се съдържат в показанията на актосъставителя, св.К. и
приложения по делото снимков материал. От показанията на актосъставителя св.М. И. се
установява, че двата автомобила са се движили успоредно, като автомобилът, управляван от
жалбоподателя е бил в дясна лента, а съставът от ППС – в лява. Непосредствено след
настъпилото ПТП и двамата водачи са обяснили механизма на произшествието, а именно, че
автомобилът е започнал да завива наляво и по този начин се е стигнало до
съприкосновението му със състава от ППС. От мястото където е започнал да завива
жалбоподателят това е забранено, тъй като по този начин той пресича единичната
непрекъсната линия, нарушавайки чл.6 ал.1 пр.посл. вр.чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП, видно от
приобщената по делото схема на републикански път II-21в района на км 8+300, кръстовище
с общински път RSE 2136 (разклона за с. Николово). Съдът изцяло кредитира
показанията на св.М. И., защото той и макар да не е очевидец на нарушението е напълно
незаинтересован от изхода на делото свидетел. Това от своя страна води до извода, че изцяло
следва да се кредитират и показанията на другия участник в ПТП, св.К., който излага
напълно идентична фактическа обстановка с тази, изложена от св.М. И.. Показанията на
св.К. следва да се кредитират и по друга причина – същият не отрича, че е извършил и две
административни нарушения по ЗДвП – по чл.23 ал.1 от ЗДвП, неспазвайки дистанция зад
автомобила на жалбоподателя, което го е принудило да се изнесе в дясната лента и по чл.6
т.1 пр.посл. вр.чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП. Всичко това се потвърждава и от приложения по
делото снимков материал, от който се установява, че уврежданията от двата автомобила
съответстват на този механизъм на причиняване на ПТП – всички протривания и побитости
по автомобила са от лявата му страна, а по състава от ППС – от дясната.
В този смисъл съдът намира, че вина за настъпилото ПТП изцяло има жалбоподателят,
като то е настъпило в резултат на нарушение на правилата за предимство и по-конкретно
чл.25 ал.1 от ЗДвП. Именно нарушението на тази разпоредба е обусловило настъпването на
ПТП в конкретната пътна ситуация, защото жалбоподателят е бил длъжен да изчака
преминаването на състава от ППС, управляван от св.К.. Завиването наляво е една от
примерно изброените маневри по чл.25 ал.1 от ЗДвП и в този смисъл жалбоподателят преди
да започне осъществяването й е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците за движението, които се движат успоредно с него и отляво, както в случая. При
това положение, противно на изложените в жалбата множество възражения, съдът намира,
че АНО не е
3
допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като от една страна в
обстоятелствената част на наказателното постановление правилно е посочена разпоредбата
от материалния закон, която обуславя и е в причинноследствена връзка с нарушението, а от
друга страна правилно е приложена и санкционната норма па чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.от
ЗДвП, която именно санкционира резултатните административни нарушения.
Съгласно пар.6 т.31 от ЗДвП предимство е правото на един участник в движението да
премине преди друг през дадено място от пътното платно. Именно нарушението на
предимството в случая е довело до настъпване на ПТП, защото в случай, че жалбоподателят,
макар и от дясната лента и с включен пътепоказател (което не му дава никакво предимство
на основание чл.79 ал.1 от ППЗДвП), би изчакал преминаването на състава от ППС,
управляван от св.К., а не да завие наляво за навлизане по друг път без да се съобрази с
неговото положение и посока на движение, не би се достигнало да тази ситуация.
В този смисъл съдът приема, че нарушението е извършено поради нарушение на
правилата за предимство (чл.25 ал.1 от ЗДвП), а не поради нарушение на правилата за
4
разположение на пътните превозни средства върху пътното платно каквото поведение
санкционира съставът, по който е наказан жалбоподателят. Следва да се посочи също, че
тези правила са регламентирани в раздел ІІІ гл.ІІ от ЗДвП, докато нарушението, за което на
жалбоподателя е наложено наказание (чл.36 ал.1 от ЗДвП) е в раздел VІІ гл.ІІ от ЗДвП и от
тази гл.точка наказателното постановление е вътрешно противоречиво с последица
невъзможността наказаното лице да разбере какво точно нарушение е извършило и по кой
административнонаказателен състав е санкциониран.
Сочените в писмените бележки разпоредби на чл.40 ал.1 от ЗДвП и чл.94 от ППЗДвП
са неотносими в случая, защото и двете касаят движение назад, каквото в настоящия случай
не е установено и в този смисъл няма неспазване на принципа, че специалните правила за
движение дерогират общите. Изводи в полза на жалбоподателя не могат да се правят и от
цитираното в писмените бележки Решение № 549/2011г. по н.д.№ 629/2010г. на ВКС, защото
същото е неотносимо към настоящия случай, доколкото жалбоподателят има неправомерно
движение, нарушавайки разпоредбата на чл.6 т.1 пр.посл.вр. чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП; още
повече, че в него се разглежда случай, при който обвиненият водач е извършил правомерно
движение, съобразявайки чл.25 ал.1 от ЗДвП и движещият се зад него мотоциклет е бил на
разстояние повече от 109 м, когато първият е започнал маневрата ляв завой.
При това положение съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано, не са налице основания за неговата отмяна или изменение и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1085-002105/19.06.2024г.,
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Русе, с което на
Е. Г. А., с ЕГН ********** му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. за
нарушение по чл.179 ал.2 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и началника на Група към ОД на
МВР Сектор „Пътна полиция”- гр.Русе.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5