Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                / 12.02.2010 година, гр.В. В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІV - ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на  осми декември две хиляди и девета година  в състав:

 

         Районен съдия: Даниела Павлова

 

при участието на секретаря В.П.  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5445 по опис на ВРС за 2005 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е  иск  с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата молба ищците П.Г.П., с ЕГН **********, Д.Г.З., с ЕГН **********, Г.Н.Щ., с ЕГН **********,***  твърдят, че са собственици на недвижим имот,  находящ се в землището на гр.Варна, местност „Кюмюрджи али”,  съставляващ УПИ V-567 в кв. * по  КП на кв.В. с площ 800 кв.м., при граници: имоти с пл.№№ * и път,  очертан в зелен цвят на приложената на л. 27, издадена от Община В. скица.  Излагат, че с Решение № ** г. на ОбПК – гр.В. в качеството им на наследници на  Д. Я. З. им е признато и възстановено право на собственост върху имот в местност “**” /**/ с площ * дка, съставляващ имот № * по КП от * г., а по КП “**” от 1990 г. – част ІІІ имотът представлява имот пл.№ *******, при граници: от изток-път, пл.№ ** , запад-пл.№ ** , север-път, юг-път.  Твърдят, че върху същия имот владение  без правно основание осъществява ответникът Н.Г.К., с ЕГН ********** ***, тъй като за същия не са били налице основанията за придобиване на права по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно липсва валидно учредено право на ползване, изградената постройка не отговаря на изискванията на закона.  Претендират  ответникът  да бъде осъден да им предаде владението  на процесния имот и да им заплати  съдебно-деловодни разноски.   

В съдебно заседание  ищците чрез процесуалния им представител адв.Стефанова поддържат предявения иск и молят да се уважи.

Ответникът, представляван от адв. С. и адв. П., двамата от ВАК оспорва иска като неоснователен и моли да се отхвърли. В депозираното писменно възражение оспорва правата на ищците за възстановения им имот, като твърди, че същото е нищожно и е постановено от незаконен състав, решението  не е подписано от посочените членове на ПК, същите не са имали  качество на длъжностни лица,  подписано е от лице, което няма качество на дл.лице – член на ПК и същото лице С. Р. П. е съпруг на ищцата П.Г.П.; издадено е при липса на предпоставките по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за реституция. Възразява против иска като твърди, че е  е придобил правото на собственост чрез трансформация на валидно учредено право на ползване.  В условие на евентуалност същият е придоби имота по давност, оспорва твърденията в исковата молба, че изградената в имота постройка не отговаря на изискванията на закона към момента  на плащане на земята.   

Съдът след преценка по реда на чл. 188 от ГПК отм. на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът с правно основание чл. 108 от ЗС е осъдителен, петиторен и ищците носят тежестта на доказване относно твърдяното от тях право на собственост, както и относно твърдението, че ответникът  осъществява фактическа власт върху  процесния имот.

Не е спорно мужду страните и е прието за безспорно между тях, че фактическа власт върху процесния имот  осъществява ответникът.    

По отношение правата на ищците и възраженията на ответника: Видно от Решение № **  г. на ПК Варна, въз основа на заявление № *** г., подадено от П. Р. П.  в качеството й на наследник на Д. Я. З. на нейните  наследници е възстановено  право на собственост върху нива с площ от * дка  в местността “**”, съставляващ имот № ** по КП от 1956 г., който имот включва процесния имот  пл.№ ** по плана на В. , заявен с пореден № * от заявлението и установен с декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ. Към решението е представена скица, представляваща неразделна част от решението.

Видно от представените удостоверения за наследници №№ ** г., ** г., издадени от Община В. , район “***” ищците са наследници  по закон на Д. Я. З. , б.ж. на гр.В. , поч.**

От скица изх. № ** г. на Община В. , р-н “**” се установява, че УПИ ** по КП на кв.В. е с площ * кв.м.  

С констативен нотариален  акт № ** г. на Нотариус при ВРС за собственост на недвижим имот, придобит по реда на параграф 4а  от  ПЗР на ЗСПЗЗ  ответникът  се легитимира като собственик на * кв.м.   съставляващ парцел * в кв.* по плана на при граници: С. П. , П. У. , М. П. и път. 

От приетото и приложено като доказателство по делото заключение по допуснатата СТЕ неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно  дадено се установява, че е налице идентичност между процесния имот ПИ № * по КП “*******” от 1989 г.  с площ по същия план * кв.м., представляващ част от бивш имот пл.№ * по КП от 1956 г., възстановен на ищците с решение № * от 1993 г.  Припокриващата  се площ  между двата имота е очертана в червен цвят на приложената към заключението скица на  л. 94 от делото. В имота има незавършен строеж, с изпълнен нулев цикъл и груб строеж до първа плоча със застроена площ около * кв.м. с външно ж.б. стълбище. Не са изпълнени зидарски работи, не е изпълнен покрива на сградата, не са изпълнение ел. и В и К инсталации.  По КП от 1956 г. процесния имот представлява част от имот пл.№ ** записан в разписния лист на ТКЗС с.В. . По КП от 1989 г. имота е записан с пл.№ * – същия план не е одобрен. Върху кад.основа от 1989 г. е изработен проект за регулация от 1990 г., който не е одобрен. За имот пл.№ * е отреден парцел ** в кв.* , отразен на скица – извлечение от същия план.  За територията на СО “**” няма одобрен план на новообразуваните имоти. По плана по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ имот № * съответства на имот № * по КП от 1956 г. и е записан на Д. З..

От заключението на тройната СТЕ се установява, че ПИ № ** по КП 1956 г. с плана от 1989 г. и попълнен с ПКП  включва изцяло ПИ № * , заснет като такъв и по двата плана.  В процесния имот има изградена едноетажна масивна вилна сграда със ЗП 58.45 кв.м. с външно стълбище. Същата е със стоманобетонови основи, носещи стоманобетонови елементи с външни тухлени стени, изпълнена е стоманобетонова плоча, няма изпълнени ел. и В и К инсталации. Сградата е на етап груб строеж. Процесния имот не е заснет по КП от 1956 г., същия попада в границите на ПИ № * с площ * кв.м. е  записан на ТКЗС, също и съседните имоти. По КП от 1987 г. имота е заснет като ПИ № * с площ * кв.м. и е записан като овощна градина. Кадастралния план,  който служи за основа на  помощния КП не е влязъл в сила. По същия план процесния имот е заснет като ПИ № * с площ * кв.м. и е записан на ответника Н.К.. От огледа на място е установено, че материализираните граници на процесния имот съответстват на границите по плана от 1989 г. и на тези заснети с помощна тотална станция при изготвяне на ПКП.

От допълнителната СТЕ се установява, че плана на Крайбрежието от 1956 г. е изработен в мащаб 1:2000 и се съхранява в Община В.. Няма данни за одобряването му, територията към 1956 г. е представлявавла земеделска земя и за същата не са изработвани регулационни планове. 

От заключението на  СТЕ  от 16.10.2009 г. се установява, че поради непълнота на данните в разписния лист към КП от 1956 г. не може да се установи идентичност на заявения за възстановяване имот и имота описан под № * в клетвената декларация и възстановения с решението на КП имот. На база на извършената анкета и резултатите отразени в регистъра към ПКП вещото лице дава заключение, че имота, описан под № 4 в клетвената декларация на Д. З. е идентичен с имот стар № **.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на две групи свидетели за установяване противоположните твърдения и възражения на страните. От показанията на свидетелите Н. и К. се установява, че преди внасянето в ТКЗС наследодателката на ищците работила нивата, която била 7-8 дка, местността се казвала **, казвали й още **, а сега **. Свидетелят Н. не знае откъде Д. има нивата, имота на дядо му имал обща граница с обработваната от нея нива, в имота имало постройки, повече от една на брой. Свидетелят К. заявява, че е посещавал имота през 1992 г.-1994 г., в същия   имало маза и бетонова плоча.

 От показанията на свидетелите К. и С. , които съдът цени като безпротиворечиви на останалите доказателства се установява, че ответникът К. започнал да строи в предоставения му за ползване имот в местността „**” през 1990 г., негови приятели му помагали при изкопа и разтоварването на тухлите. През 1990 г. сградата не била завършена, но строежа бил започнал и имало излята плоча за втори етаж. 

 По направеното оспорване от ответника на представеното решение на ПК от заключението на СГЕ – основно и допълнително се установява, че подписите за председател, секретар и членове на ПК са изпълнение от вписаните в същото длъжностни лица.

 Ответникът е възразил, че заявлението пред ПК е подадено след изтичане на 17-месечния срок, както и че решението е нищожно тъй като в състава на комисията е участвал съпруга на ищцата П.П. – С. Р. П.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Основателността на предявения иск е обусловена от установяване на кумулативното наличие на активна и пасивна материално правна легитимиция на страните. Собствеността на ищците върху процесния  недвижим имот и упражняването на фактическа власт от ответникът  върху тази част без правно основание са обстоятелствата, които определят изхода от спорното правоотношение и следва да бъдат установени от ищеца по пътя на главното и пълно доказване. В настоящия случай, ищците се легитимират като собственици на процесния имот  по наследяване и издадено в тяхна полза  позитивно реституционно решение № ** г., а ответникът  се легитимира като собственик на  основание,  придобити по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ .

Налице е конкуренция на права върху спорния имот и с оглед на осъщественото и от двете страни оспорване на наличието на материално правните предпоставки за придобиване права на собственост, в тежест на всяка от страните е да установи тяхното съществуване към момента на придобиване. По пътя на косвения съдебен контрол, доколкото решенията на ПК са индивидуални административни актове, постановени в рамките на административното  производство, развиващо се само между наследниците на бившия собственик и административния  орган, съдът в общия исков процес касаещ права на трети лица, засегнати от тези актове и направеното от тях оспорване чрез възражение следва да прецени законосъобразността на акта от който ищците черпят права.

От представеното и приложено по делото удостоверение № ** г. от ПК В. – л. 159 се установява, че лицето С. Р. П. не е назначаван на трудов или граждански договор на работа от МЗГАР. Същият е бил излъчен от собствениците  като представител на частните стопани и от 1992 г. до 1995 г. е бил сътрудник на ПК относно уточняване местоположението /идентифициране/ на заявените от собствениците по ЗСПЗЗ имоти. На това основание в съответствие с отменения чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ същият фигурира като член на ПК под № * в издадените за периода решения на ПК. В същото е посочено, че за доброволното сътрудничество в ПК С. Р. П. никога не е получавал възнаграждение. От представеното от Община В. удостоверение № ** от * г. и приложен трудов договор с лицето С. Р. П. се установява, че същият е сключен на 01.09.1993 г. като кмета на общината в качеството на възложител е възложил на С. П. в качеството му на изпълнител да оказва технически услуги свързани с функциите на ОбПК срещу месечно възнаграждение в размер до 1600 лева месечно. Договора е сключен за срок от 01.09.1993 г. до 31.12.1993 г. Не е спорно между страните, а и от представените доказателства по делото се установява, че ищцата П.П. и С. П. са били съпрузи към датата на издаване на   решение № * от * г. за възстановени права на същата  в качеството й на наследник на Д. З. , като решението е издадено в периода на действие на сключения между нейния съпруг и общината договор за поръчка. 

По направеното от ответника възражение за нищожност на решението съдът намира следното: В състава на комисията постановила решението е включен като член С. Р. П. , който е съпруг на наследник на лицето на което със същото решение се възстановява земеделски имот,  респективно на неговите наследници. Съдът намира, че е недопустимо участието на съпруга на заинтересовано лице в административното производство при постановяване на изгодното за същото лице решение на ПК. В случая е неприложима разпоредбата на чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ, тъй като е налице заинтересованост от страна на член на комисията, доколкото член на комисията е в отношения със страна в същото административно производство,  посочени в разпоредбата на чл.9 от ЗАП. Решението на ПК е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което същото  е нищожно. Възражението на ответника е основателно. Като такова решението на ПК  не е произвело действие по отношение на реституирания с него в полза на посочените в същото лица имот. Ищците не могат да се легитимират като собственици на възстановения със същото решение имот. 

Освен горното от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че ответникът е придобил право на собственост за процесния имот чрез трансформация на валидно предоставено право на ползване в право на собственост при спазване на всички законоустановени предпоставки.  

При недоказана активна за ищците материалноправна легитимация, ревандикационния иск против ответника е неоснователен  и като такъв следва да бъде отхвърлен. 

При направено искане за присъждане на разноски за производството ищците следва да заплатят на ответника сумата от 430 лева, представляваща сбора на реализирани от последния разноски пред районния съд.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен  предявения от П.Г.П., с ЕГН **********, Д.Г.З., с ЕГН ********** и Г.Н.Щ., с ЕГН **********,***  иск против Н.Г.К., с ЕГН ********** *** за предаване владението на недвижим имот, находящ се в землището на гр. В. , местност „***”,  съставляващ УПИ ** в кв. * по КП на кв. В. с площ * кв.м., при граници: имоти с пл.№№ ** и път, очертан в зелен цвят на приложената на л. 27, издадена от Община В. скица, на основание чл. 108 от ЗС.

           

ОСЪЖДА П.Г.П., с ЕГН **********, Д.Г.З., с ЕГН ********** и Г.Н.Щ., с ЕГН **********,***  иск да заплатят на  Н.Г.К., с ЕГН ********** *** сумата от 430 лева, представляваща разноски за производството, на осн.чл.64 ГПК отм.

 

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба  пред ВОС в 14 дневен срок от връчване на съобщението до страните.

Районен съдия: