О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 26.04.2021                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 26.04.                                                             Година две хиляди двадесет и първа

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

 

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 403 по описа за 2020 година.

           

Делото е образувано по искова молба на „ПАРУС БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. Бургас против „ЛАВЕНДЕР“ ООД, гр.Стара Загора, „ЕРМ продакшън“ ООД, гр. Стара Загора и „ЛАВЕНДЕР 1“ ООД, гр. Стара Загора. На ответниците е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото са постъпили  отговори от тримата ответници.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговорите на исковата молба документи. Следва да бъдат задължени ответниците да представят препис от сключения от договор за продажба на процесното имущество под формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.06.2019г., с входящ рег.№ 5751 от 14/06/2019г., № 5726 от дв. вх. per., том № 16, акт № 92/2019г., № 3400 от описна книга.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на записн на заповед от 14.12.2010г.,изпълнителен лист от 15.07.2019г. по ч.гр.д.№3571/2019г. по описа на Старозагорски районен съд,заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №1886 от 15.07.2019г. по ч.гр.д.№3571/2019г. по описа на Старозагорски районен съд,нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №107, том II, рег.№3881 дело №248/2017г.,на нотариус Б.Георгиев, удостоверение за данъчна оценка №ДО004908БФ/20.05.2020г., удостоверение за данъчна оценка №ДО00490БФ/20.05.2020г., удостоверение за данъчна оценка №ДО004910БФ/20.05.2020г., удостоверение за данъчна оценка №ДО004911БФ/20.05.2020г., удостоверение за данъчна оценка №ДО004912БФ/20.05.2020г., удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№32/20.05.2020г., удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№33/20.05.2020г., Заверени копия на Епикриза на Величка Кръстева М.а, издадена от ВМА-София, клиника „ГРЪДНА ХИРУРГИЯ”- 2 бр.; Решение на City klinic - Клиника по медицинска онкология № 1955/26.10.2016 г.- 2 бр.; Косултация на образно изследване, направено в друго лечебно заведение (МБАЛ ’’Света Марина” , град Варна); препис - извлечение от акт за смърт; удостоверение изх.60274 от 28.08.2020г., договор за наем от 02.06.2017г., лична карта №********* издадена на 06.08.2019г. от МВР – Варна, писмено доказателство на оператора в съответствие с Член чл.29 §1) и Регламент (ЕО) № 834/2007  и чл.68 §1 от Регламент (ЕО) № 889/2008.

            ЗАДЪЛЖАВА ответниците да представят препис от сключения от договор за продажба на процесното имущество под формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.06.2019г., с входящ рег.№ 5751 от 14/06/2019г., № 5726 от дв. вх. peг., том № 16, акт № 92/2019г., № 3400 от описна книга.

ПРИЛАГА към делото т.д.№ 152/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 26.05.2021 г. от 9,40 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „ПАРУС БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. Бургас против „ЛАВЕНДЕР“ ООД, гр.Стара Загора, „ЕРМ продакшън“ ООД, гр. Стара Загора и „ЛАВЕНДЕР 1“ ООД, гр. Стара Загора. Ищецът твърди в исковата си молба, че към 18.05.2017 г., а и понастоящем, между него и „ЛАВЕНДЕР” ООД (в качеството му на издател на запис на заповед), били налице правоотношения във връзка със запис на заповед, издаден на 14.12.2010г. за сумата от 243158,83 евро, с левова равностойност - 475570,04 лева. И.С.М.бил авалист по записа на заповед. Тъй като записът на заповед бил с определен падеж, вземането на поемателя /ремитента/ било изискуемо в пълен размер и подлежало на принудително изпълнение от датата на падежа - 30.12.2016г. Издателят на записа на заповед обаче, както и авалиралото го физическо лице, не изпълнили задължението си, поето с ценната книга, да платят на поемателя /ремитента/ или на негова заповед сумата от 243158,83 евро, с левова равностойност- 475570,04 лева, поради което вземането на „Парус България” ООД било изцяло изискуемо. За вземането по записа на заповед на 15.07.2019г. Районен съд — гр. Стара Загора издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя „Парус България” ООД. На 18.05.2017г. И.С.М., в качеството си на управител на дружеството „ЛАВЕНДЕР” ООД, ЕИК *********, около пет месеца след като е настъпил падежа за плащане на сумата по записа на заповед и след като е знаел, че е изпаднал в неизпълнение, преднамерено предприел правни и фактически действия за отчуждаване на притежаваното от него имущество, с цел да увреди интереса на кредитора. Първият ответник продал на управляваното и притежавано от неговия син дружество „ЕРМ продакшън“ ООД следните свои собствени надвижими имоти, находящи се в с. ..., община Стара Загора, подробно описани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том II, per. № 3881, дело № 248/2017г., на нотариус Бойко Георгиев, именно:1.ДВОРНО МЯСТО от 2170 кв. м. (две хиляди сто и седемдесет квадратни метра), находящо се в с. ..., община Стара Загора, съставляващо урегулиран поземлен имот - парцел II-259 (втори за планоснимачен номер двеста петдесет и девети) в квартал 5 (пети) по плана на селото, при граници на същия: от североизток —улица, от югоизток — парцел III-260IV-261, от юг- парцел XIX-266, от запад — улица и от северозапад -улица, ЗАЕДНО с построените в това дворно място ЕДНОЕТАЖНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА ЗА ДИСТИЛЕРИЯ НА ЕТЕРИЧНИ МАСЛА, КОТЕЛНО и ДВУЕТАЖНА БЕТОВА СГРАДА, напълно завършени без удостоверение за въвеждане в експлоатация, КАКТО и всички подобрения и приращения в дворното място; 2.ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО от 1 200 кв. м. (хиляда и двеста квадратни метра), находящо се в с. ..., община Стара Загора, съставляващо урегулиран поземлен имот - парцел Ш-260 (трети за планоснимачен номер двеста и шестдесет) в квартал 5 (пети) по плана на селото, при граници на същия: от североизток —улица, от югоизток — парцел IV-261, от югозапад- парцел Х1Х-266 и парцел XVIII-266 и от северозапад - парцел II-259; 3.ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО от 733 кв. м. (седемстотин тридесет и три квадратни метра), находящо се в с. ..., община Стара Загора, съставляващо урегулиран поземлен имот - парцел IV-261 (четвърти за планоснимачен номер двеста шестдесет и първи) в квартал 5 (пети) по плана на селото, при граници на същия: от североизток - улица, от югоизток - парцел V-262, от югозапад- парцел XVIII- 266 и парцел XVII-266 и от северозапад - парцел Ш-260; 4. ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО от 753 кв. м. (седемстотин петдесет и три квадратни метра), находящо се в с. ..., община Стара Загора, съставляващо урегулиран поземлен имот - парцел V-262 (пети за планоснимачен номер двеста шестдесет и втори) в квартал 5 (пети) по плана на селото, при граници на същия: от североизток -улица, от югоизток - парцел VI-263, от югозапад- парцел XVII-266 и от северозапад — парцел IV-261; 5. ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО от 1069 кв. м. (хиляда шестдесет и девет квадратни метра), в това число 4 кв.м. (четири квадратни метра) придаваеми от улица с неприложена улична регулация, находящо се в с. ..., община Стара Загора, съставляващо урегулиран поземлен имот - парцел XIX-266 (девети за планоснимачен номер двеста шестдесет и шести) в квартал 5 (пети) по плана на селото, при граници на същия: от север - парцел II-259, североизток — парцел II-259 и парцел III-260, от югоизток - парцел XVIII-266 и от запад -улица. По силата на сключения договор за покупко-продажба на недвижими имоти във формата на нотариален акт, първият ответник продал на втория и правото на собственост върху своя собствен имот. Продажната цена била в размер на 31500,00 лева, от които сумата в размер на 5500,00 лв. трябвало да бъде платена до 31.12.2017г., сумата в размер на 11000,00 лева в срок до 31.12.2018г., а остатъка в размер на 15000,00 лева в срок до 31.12.2019г. Въпреки изявлението на страните по сделката, че това е действително уговорената цена, до ден днешен сумата по сделката не била платена. Поддържа, че страните по сделката целели единствено да увредят интересите на кредитора „ПАРУС БЪЛГАРИЯ” ООД. На 14.06.2019 г. С. И.М., в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „ЕРМ продакшън“ ООД продал сам на себе си процесното имущество, в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „ЛАВЕНДЕР 1” ООД, ЕИК *********. Към 18.05.2017 г., както и към настоящия момент, „ПАРУС БЪЛГАРИЯ” ООД бил кредитор на „ЛАВЕНДЕР” ООД, ЕИК *********, като вземанията на ищеца произтичали от посочената по-горе абстрактна сделка. Сключените между ответниците договори за покупко-продажба на недвижимите имоти имали за пряка и непосредствена последица намаляване имуществото на длъжника, което по аргумент от чл. 133 ЗЗД служело за общо удовлетворение на кредиторите му. Твърди, че договорената между ответниците цена по продажбата (освен, че същата въобще не е платена) била по-ниска от пазарната цена на имота към момента на сключване на сделката, т.е. имуществото на „ЛАВЕНДЕР” ООД, ЕИК ********* било намалено. Дори и със сключване на продажбата да не се намалявало имуществото на длъжника /ако евентуално същата сума е била преведена за погасяване на кредитните задължения на „ЛАВЕНДЕР” ООД/, предвид възмездния ѝ характер, то със същата се затруднявало удовлетворяването на кредитора. С оглед на това счита, че покупко-продажбите на недвижимите имоти, представляват сделки, които увреждали „ПАРУС БЪЛГАРИЯ” ООД, тъй като водят до намаляване на имуществото на длъжника, респективно препятства възможността за удовлетворение на вземанията на ищеца от стойността на продадените имоти. В настоящия случай твърди, че както продавачът И.С.М.(в качеството му на управител на „ЛАВЕНДЕР” ООД, ЕИК *********), така и купувачът С. И.М.(син на управителя на първия ответник и управител и едноличен собственик на капитала на „ЕРМ продакшън“ ООД, ЕИК ********* и „ЛАВЕНДЕР 1” ООД, ЕИК *********), са знаели за увреждането. И.С.М.(в качеството му на управител на „ЛАВЕНДЕР” ООД, ЕИК *********), несъмнено бил наясно, че има неизплатени задължения към ищеца по посочената по-горе абстрактна сделка. Към момента на продажбата ответниците-купувачи също знаели, че ищецът по настоящото производство е кредитор на ответника-продавач поради обстоятелството, че представителят на дружеството длъжник И.С.М.се явявал възходящ на управителя на втория и третия ответник. Придобивайки посочените по-горе недвижими имоти,   представителят на дружествата купувач С. И.М.бил наясно и с това, че сделката уврежда, доколкото води до намаляване имуществото на „ЛАВЕНДЕР” ООД, и ищецът по настоящото производство бил лишен от възможност да насочи изпълнението срещу продадените имоти. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.135 ЗЗД да обяви за относително недействителни спрямо „ПАРУС БЪЛГАРИЯ” ООД договори както следва: 1. За покупко-продажба на недвижими имоти, сключен във формата на нотариален акт за покупко-продажба № 107, том II, per. № 3881, дело № 248/2017г. на нотариус Бойко Георгиев, с район на действие PC Стара Загора и вписан в НК с per. № 394, който акт е вписан в Службата по вписванията с № 141, том XII, дело № 2544, вх. peг. № 34939/18.05.2017г., с който И.С.М., в качеството си на управител на „ЛАВЕНДЕР“ ООД е продал на С. И.М., в качеството си на управител на „ЕРМ продакшън“ ЕООД правото на собственост върху недвижими имоти и 2. За покупко-продажба на недвижими имоти, сключен във формата на нотариален акт за покупко-продажба от 14.06.2019г. , с който С. И.М., в качеството си на управител на „ЕРМ продакшън ЕООД, е продал на С. И.М., в качеството си на управител на „ЛАВЕНДЕР 1” ООД, правото на собственост върху обективирания в същия нотариален акт недвижим имот.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника „ЛАВЕНДЕР” ООД гр.Стара Загора, в който счита предявения иск за неоснователен. Оспора съществуването на твърдяното от ищеца вземане по запис на заповед. Увреждането на кредитора било от категорията на обективните предпоставки и предполагало, че чрез извършеното правното действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. От изложеното в исковата молба въобще не ставало ясно по какъв начин чрез процесната продажба на недвижими имоти „Лавендер” ООД намалява платежоспособността си и затруднява удовлетворяването на кредитора.   При продажба по никакъв начин не се намалявал размерът на неговото имущество. Ако евентуалният бъдещ кредитор желаел да се удовлетвори, то принудителното изпълнение можело да бъде насочено директно към паричната сума, получена в резултат на продажбата. А това дали продажната цена е под или над пазарната в случая нямало значение, защото при покупко-продажба страните имали свобода на договаряне и в този смисъл можели да договорят цена, която ги удовлетворява. За да предприеме тези правни и фактически действия, управителят и представляващ „Лавендер” ООД И.С.М.имал, преди всичко, имал своя житейски мотив, които по никакъв начин не кореспондирал с намерение да увреди имуществени интереси на „Парус България” ООД, както се твърдяло в исковата молба. Неговата съпруга била диагностицирана с онкологична диагноза на 12.09.2016 г., преди датата на падежа на издадения запис на заповед - 31.12.2016 г. Състоянието на съпругата на М. започнало чувствително да се влошава и грижите, които се налагало да полага той за нея, ставали все повече и повече. Обстоятелствата го принудили да отделя много време, свързано с нуждите на болната му съпруга. През месец октомври същата година на нея била назначена и химиотерапия, което налагало И.М. денонощно да бъде близо до съпругата си. В началото на месец април 2017г. тя била консултирана и изследвана в друго лечебно заведение (МБАЛ”Света Марина” ЕАД гр.Варна). Лекарите, извършили консултацията, констатирали задълбочаване на болестния процес (на 28.05.2018 г. съпругата на И.М.  починала).Това принудило И.М. да вземе решение, в качеството на управител на „Лавендер” ООД, да продаде описаните в исковата молба недвижими имоти, тъй като започнал да изпитва сериозни затруднения с управлението на бизнеса с маслодайни култури (производство, преработка и търговия). Недвижимите имоти, като дестилерията и складовата база, например, били пряко свързани с посочения бизнес. Следвало да се отбележи, че И.М. в качеството му на управител на „Лавендер”ООД, имал право да извърши тези сделки съгласно чл.28, т. 1 от дружествения договор на търговското дружество. Нямало нищо нелогично в това купувач на посочените в исковата молба недвижими имоти да бъде дружество, управлявано от сина на И.М., каквото било „ЕРМ продакшън” ЕООД, което също имало интерес в производството, преработката и търговията с маслодайни култури. Счита, че не било налице нито едно доказателство, което да даде основание да се направи извод, че продажбата, извършена от „Лавендер”, имала за цел да увреди имуществените интереси на „Парус България” ООД и че самата продажба уврежда неговите интереси. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения отменителен иск по чл.135 ЗЗД като неоснователен. Претендира за разноските по делото.

 По делото е постъпил писмен отговор от ответниците „ЕРМ продакшън“ ЕООД, гр. Стара Загора и „ЛАВЕНДЕР 1“ ЕООД, гр. Стара Загора, в който считат предявените искове за неоснователни. Аргументите относно неоснователността на предявения иск срещу първия ответник „Лавендер” ООД били следните. На 18.05.2017 г. между „Лавендер” ООД, като продавач, и „ЕРМ продакшън” ЕООД, като купувач, бил сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти във формата на нотариален акт. Предмет на продажбата били недвижими имоти (дворни места и сгради), подробно описани в исковата молба. В нея също така се твърдяло, че управителят на търговското дружество-купувач С. И.М.е знаел, че с тази сделка дружеството продавач („Лавендер”ООД), управлявано от И.С.М., негов баща, знаейки че има неизплатени задължения към ищеца в настоящото производство е целял да намали платежоспособността си, с което да попречи на ищеца да се удовлетвори от едно бъдещо принудително изпълнение, насочено към тези имоти. Аргументът на ищеца за знанието на купувача, ответник по настоящото дело се извеждал от разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД. Основната причина за тази покупко-продажба била силно влошеното здравословно състояние на съпругата на управителя на продавача по сделката „Лавендер” ООД -И.М., която била и майка на купувача. Целта била И.М. да бъде освободен от голяма част от неговите бизнес ангажименти и да отдели време толкова, колкото е необходимо, за полагане на грижи своята болна съпруга. С тази покупко-продажба се преследвала и търговска цел. Идеята била чрез придобиването на дестилерията и другите производствени сгради „ЕРМ продакшън”ЕООД да развие бизнеса с преработка на маслодайни култури, към който проявявало  сериозен интерес. Синът и неговият баща не живеели в едно домакинство. Нещо повече - те живеели в два различни града, на твърде далечно разстояние един от друг: Варна и Стара Загора. Последващата продажба на обсъжданите недвижими имоти от „ЕРМ продакшьн”ЕООД на „Лавендер 1” ЕООД имала за цел да развие бизнеса на купувача в областта на биопроизводството с различни растителни култури. Това дружество сертифицирано по надлежния ред за такова производство, тъй като отговаряло на всички изисквания, произтичащи от Регламент (ЕО) № 834/2007 (чл.29 §1) и Регламент (ЕО) № 889/2008 (чл.68 §1). За да се сертифицира дружеството и за да се поддържа тази сертификация, на него му била необходима съответна материална база. Важни елементи от нея били дестилерията, складовете и другите помощни сгради, придобити от „Лавендер 1” ЕООД в резултат на тази покупко- продажба. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените отменителни искове по чл.135 ЗЗД като неоснователни. Молят съда да осъди ищеца да им заплати направените от тях разноски по настоящото дело.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че са  предявени два обективно съединени иска по чл.135 ЗЗД - за обявяване относителна недействителност на сключен между ответниците „ПАРУС БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. Бургас и „ЛАВЕНДЕР“ ООД, гр.Стара Загора договор за продажба на недвижими имоти и за обявяване относителна недействителност на сключен впъследствие между ответниците „ЕРМ продакшън“ ООД, гр. Стара Загора и „ЛАВЕНДЕР 1“ ООД, гр. Стара Загора договор за продажба на недвижими имоти. В тежест на ищеца в настоящото производство е да докаже: че е кредитор на ответника - прехвърлител по първоначално атакуваната сделка, че вземането му е възникнало преди сключването на атакуваната сделка и че сделката го уврежда. Поради твърдяната родствена връзка между управителите на страните по първоначалната сделка и идентичността на управителите на страните по последващата сделка, са налице условията за прилагане на презумпцията за знание за увреждането по чл.135, ал.2 ЗЗД, поради което в тежест на страните по атакуваните сделки е да докажат, че не са знаели за увреждането.       

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговорите на исковата молба заедно с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от определението.

             Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: