РЕШЕНИЕ
№ 18356
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110122238 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу Столична община.
Предявен е иск за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 828 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско Стандарт” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 16.03.2021 г.
в гр. София.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД твърди, че на 16.03.2021 г.
в гр. София, на ул. „Методи Македонски“, до кръстовището с ул. „Ростов“, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”,
е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при него лек автомобил марка „Мерцедес Е220“, рег. № СВ3232ММ, в
размер на 828 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение.
Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането на
автомобила в необозначена и необезопасена шахта без капак на пътното платно.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на
пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е
възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира
същата, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба до погасяване на
задължението. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва иска, като твърди, че вредите не са
настъпили от описаното събитие, тъй като липсват доказателства за това; оспорва
доказателствената стойност на представените към исковата молба частни
свидетелстващи документи; счита, че обезщетението надхвърля размера на
действителните вреди. Сочи, че ответникът е предприел действия по поддръжка на
1
пътния участък, като преди датата на ПТП са възложени на трети лица дейности по
СМР. Сочи, че дейностите по СМР са приключили през м. юни, тоест след процесното
ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като счита, че
водачът се е движил със скорост, която не му и позволила да забележи наличието на
неравност на пътното платно. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Нивел Строй“ ЕООД ангажира становище за
неоснователност на предявения иск, като моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в
срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване
на дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 13.06.2024 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 19.09.2024 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между тях са отделени фактите, че: 1/ пътният участък в гр. София, ул.
„Методи Македонски“, до кръстовището с ул. „Ростов“, е собственост на Столична
община; 2/ че ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско Стандарт“
по отношение на процесния лек автомобил към датата на настъпване на процесното
ПТП; 3/ че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 828 лева и 4/
че преди подаването на исковата молба ответникът е получил отправена от ищцата
регресна покана за плащане.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано.
Видно е от приетата по делото застрахователна полица № 5С109832 от 02.04.2020
г., че между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, в качеството му на застраховател,
от една страна, и „ОТП Лизинг“ ЕООД, в качеството му на застрахован/застраховащ,
от друга страна, бил сключен договор за автомобилна застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ по отношение на процесния автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“,
рег. № СВ3232ММ, със срок на застрахователно покритие от 17:30 часа на 04.04.2020 г.
до 23:59 часа на 03.04.2021 г.
Със заявление от 17.03.2021 г. П. К. Д. – ползвател на автомобила, поискал от
ищцовото дружество изплащане на застрахователно обезщетение за претърпяната
2
щета, като описал същия механизъм на ПТП, посочен и в исковата молба – попадане в
шахта на пътното платно с липсващ капак, вследствие на което имал увреждане на
двете десни джанти на автомобила и вдлъбнатина на задна дясна врата. Подадена при
застрахователя е и декларация за настъпване на застрахователно събитие, в която
лицето е описало същия механизъм на ПТП.
Видно от данните по делото при ищцовото дружество е образувана щета №
470420212112587, по която е изготвен доклад и опис-заключение, по което е
определено обезщетение в размер на 828,00 лева. От съставения доклад се установява,
че сумата била определена за изплащане, като е издадена фактура в полза на „Даймънд
Кът БГ“ ЕООД. От приложеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от
21.12.2023 г. се установява, че сумата от 828,00 лева е преведена по сметка на
посочения в опис – заключението сервиз. Тези обстоятелства са отделени и като
безспорно между страните с изготвения проект на доклад по делото, приет за
окончателен без възражения от тях.
До ответника била изпратена регресна покана по процесната щета за
възстановяване на платената сума от 828,00 лв., която била връчена на адресата на
06.03.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне. Връчването на регресна
покана на ответника е и обстоятелство, отделено като безспорно с доклада по делото,
срещу който не са налице възражения от страните.
По делото не е представен съставен протокол за ПТП от органите на МВР, като
възражението на ответника за неоснователност на иска поради липса на протокол е
неоснователно. С оглед разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба IЗ-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР,
КФН и Информационния център към ГФ, при повреда на МПС, която не е причинена
от друго ППС, мястото на произшествието не се посещава от органите на МВР –
„Пътна полиция“ и не се съставят документи за настъпилата повреда.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил П. К. Д..
Същият потвърждава, че през 2021 г., движейки се с процесния автомобил в гр. София,
на кръстовището на ул. „Ростов“ и ул. „М. Македонски“ претърпял ПТП, попадайки в
необозначена и необезопасена шахта на пътното платно, като изкривил двете десни
джанти на автомобила. Сочи, че се движел с около 30 км/ч. Уведомил застрахователя
за настъпилото ПТП.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се
потвърждава и от приетите по делото искане за обезщетение, като всички
доказателства са взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява
причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. Поради
изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице
неравност на пътя – шахта на пътното платно с непоставен капак, необозначена по
начин, позволяващ избягването й. Неоснователно е възражението на ответника, че не
носи отговорност поради факта, че с договор за извършване на СМР, сключен със
„София Зона 3“ ДЗЗД, състоящо се от третите лица – помагачи по делото „Нивел
строй“ ЕООД и „Констрол“ ООД, дейностите по ремонта и поддръжката на процесния
пътен участък били въложени на други лица.
От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“ между
ищеца и собственика на увредения автомобил. Застраховката на процесния лек
автомобил е сключена при условията на клауза „Пълно каско“ – /Глава втора –
„Покрити рискове“ от Общите условия/, при която покрит риск е пътнотранспортно
3
произшествие, каквото е налице в настоящия случай.
Не се доказва възражението на ответника, а именно настъпилото ПТП да е
съпричинено от водача на застрахованото МПС, тъй като Столична община, чиято е
тежестта, не доказва, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и
правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за
чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответникът. Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи
неравността на пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението.
Неоснователно се явява възражението на ответника за липсата на пасивна
материално-правна легитимация, тъй като ПТП-то било причинено от попадане на
автомобила в отворена шахта на пътното платно в участък, поддържането на който
било възложено на трети лица. Според § 1, т. 3 от ДР на ЗП, "пътни съоръжения" са:
водостоците, мостовете, виадуктите, естакадите, надлезите, подлезите, тунелите,
подпорните и декоративните стени, укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения. Съгласно § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА собственост на
общините са и мрежите и съоръженията на В и К системата на територията на
общината, в това число и канализационните шахти от типа дъждоприемна, които
обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд
на търговски дружества. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за
водите (ЗВ) публична общинска собственост са: водно-стопанските системи и
съоръжения на територията на общината, в това число и уличните канализационни
мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите
канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните
станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на
територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7. Освен това
разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от Закона за водите вменява задължение на собственика
да поддържа водно-стопанските системи в техническа изправност, като съгласно чл.
19, т. 4 ЗВ, вр. чл. 191 ЗВ Кметът на общината контролирал изграждането,
поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения,
както и изграждането, поддържането и експлоатацията на водно-стопанските системи
по чл. 19, т. 4 ЗВ. Ето защо може да се приеме, че е налице неизпълнение от страна на
Столична община на вменените й от закона задължения, а именно: осъществяването на
правно регламентирана дейност чрез нейни или наети от нея работници и служители, в
причинна връзка с което са настъпилите имуществени вреди. Касае се за
несигнализиране на процесното препятствие на пътя, което представлява основание за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на Столична община по
реда на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като процесното увреждане е настъпило в резултат
на проявеното в нарушение на закона бездействие. В допълнение следвало да се
отбележи, че делегирането на трето лице на вменени със закон задължения на
Столична община, не освобождава от отговорността за неизпълнение ответника.
4
Възлагането на задълженията по поддържането на пътния участък на трети лица
единствено може да ангажира тяхната регресна отговорност при наличие на
законоустановените предпоставки за това. В конкретния случай именно бездействието
по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира,
че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника. Налице основанията за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по смисъла на
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. В този смисъл е константната практика на съдилищата като
напр.: Решение № 260023 от 4.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 427/2021 г., Решение №
2741 от 29.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8476/2022 г., Решение № 260340 от
2.10.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 14022/2019 г. и др.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 648 лева. Съдът кредитира
експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, като в случая това е размерът на
действителните вреди от 648 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което
искът следва да бъде уважен за сумата от 648 лева, ведно със законна лихва, считано от
подаването на исковата молба до погасяването, като бъде отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, пропорционално на уважената част от иск съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 688,70 лева, включваща
заплатена държавна такса, адв. възнаграждение и възнаграждение за изготвяне на
експертно заключение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 21,74 лева, пропорционално на
отхвърлената част от иска и при първоначално определен минимален размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК в полза на третото лице – помагач
не се присъждат разноски, поради което направеното от „Нивел Строй“ ЕООД искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „Московска“ №
33 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* сумите от:
648,00 лева на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД,
5
представляваща регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско
Стандарт“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 16.03.2021 г. в
гр. София, вследствие на което е настъпило увреждане на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № СВ3232ММ, за което е образувана щета при
ищеца под номер 470420212112587, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното й
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
828 лева като неоснователен;
688,70 лева на осн. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото,
пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК
********* да заплати на Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул.
„Московска“ № 33 сумата от 21,74 лева разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от предявения иск.
Решението е постановено при участието на „НИВЕЛ СТРОЙ“ ЕООД и
„КОНСТРОЛ“ ЕООД като трети лица - помагачи на страната на ответника
Столична община.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6