Решение по дело №239/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Ю. Х. С. от [населено място], обл.Шумен срещу Решение № 24/22.05.2024г., постановено по АНД № 211/2024г. по описа на Районен съд Нови Пазар.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни и процесуалноправни норми. Сочи се, че административно-наказателното производство не е било обезпечено с ново обвинение след прекратяването му и изпращане на РП, като липсва надлежно възобновяване. Не е бил запознат с доказателствата установяващи вината му, в следствие на което му е нарушено правото на защита. С оглед на което, въззивният съд е постановил решение, което е незаконосъобразно и се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 24-0307-000172/ 20.03.2024г., издадено от Началник РУ Н. П. при ОД на МВР- [населено място]. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, като поддържа жалбата си. Допълва, че не е знаел, че е била прекратена регистрацията на автомобила.

За ответника по касация- Началник РУ Н. П. към ОД на МВР-[населено място], редовно призован, се явява упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. Сочи, че съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП при служебно прекратяване на регистрация не се издава нарочен административен акт и няма задължение за уведомяване на собственика, като в случая такъв не е издаван. ЗДвП изключва приложението на чл.28 от ЗАНН за деяния от подобен вид.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима и неоснователна, като постановеното решение е правилно.

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на касационното обжалване е № 24-0307-000172/ 20.03.2024г., издадено от Началник РУ Н. П. при ОД на МВР- [населено място], с което за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя Ю. С. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като са отнети и 10 контролни точки на осн. Наредба №1з-2539 от 17.12.2012г.

От приетите по делото доказателства, съдът установил от фактическата страна на спора, че 24.12.2023г. в [населено място] жалбоподателят управлявал лек автомобил [Марка] модел „ X5” с рег.№ [рег. номер], негова собственост, който автомобил не е регистриран по надлежния ред в Република България- със служебно прекратена регистрация от 27.11.2023г. по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП. На жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 1126578 на същата дата за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя без възражения от негова страна, като в срока по чл.44 от ЗАНН, също не постъпили възражения. Във връзка с установеното, от страна на сектор ПП- Шумен била сезирана РП Шумен- ТО Н. П. с оглед преценка на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, като административно-наказателното производство било прекратено. Въз основа на Постановление от 19.02.2024г., на прокурор от РП-Шумен ТО Нови Пазар, с което било отказано да се образува досъдебно производство по преписка № 6/2024г., било издадено процесното Наказателно постановление. При така установеното деяние от фактическа страна, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи до неговата отмяна и за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

В пределите на касационната проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Не се установяват твърдените в касационната жалба процесуални нарушения, свързани с липса на ново административно-наказателно обвинение след прекратяване на първоначално образуваното производство с АУАН. Съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН административно-наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.52 ал.1 от същият закон наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок относно факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството. От този момент за нарушителя възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение, като направи възражения в момента на съставяне на акта или в срока по чл.44 от ЗАНН. В настоящия случай възражения не са били направени. Констатирани били основания за прекратяване на административно-наказателното производство, което е било сторено с мотивирана резолюция по чл.54 ал.1 т.9, във връзка с чл.33 ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.36 ал.2 от ЗАНН административнонаказателна преписка се образува без АУАН в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган, каквато е настоящата хипотеза. Следователно, законът не е изисквал възобновяване на вече прекратеното административно-наказателно производство с нарочен акт или съставянето на нов АУАН.

Касационният състав намира за недоказани твърденията на жалбоподателя, че му е нарушено правото на защита, понеже не бил запознат с фактите породили административнонаказателна отговорност. На същия е бил връчено НП, в който е описано подробно извършеното нарушение. Жалбоподателят не оспорва факта на управление на автомобила на горепосочената дата и място, както и липсата на регистрация. По дадени сведения от самия нарушител, той е закупил лекия автомобил от автокъща в Шумен, но не е знаел, че трябва да го регистрира. Жалбоподателят е оспорил процесното НП по съдебен ред, включително пред настоящата касационна инстанция, с което надлежно е упражнил правото си на защита.

С оглед приобщените по делото доказателства, представляващи част от преписка с номер 6/2024г. на РП Шумен ТО Нови Пазар, водена за престъпление по чл.345 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, АУАН и НП, както и след анализ на събраните писмени доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно нарушение, квалифицирано по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е извършено виновно от касационния жалбоподател. Налице са обективните и субективни признаци на нарушението- към датата на неговото установяване, жалбоподателят е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно доказано от данните, съдържащи се в справка на стр.18 по въззивното дело, представляваща извлечение от автоматизираната информационна система на КАТ. По делото е установено, че регистрацията на процесния автомобил– собственост на жалбоподателя, е прекратена служебно на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП, във връзка с липса на надлежна регистрация в законовия срок от придобиването на превозното средство с договор за покупко-продажба от 25.09.2023г., регистриран на същата дата в системата на КАТ. Нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС "КАТ", като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган.

Съгласно чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл.140 от с.з., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следователно, на касатора е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

Правилна е преценката на първостепенния съд за индивидуализацията на наложеното наказание, съгласно чл.27 от ЗАНН. Следва да се посочи, че извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност, а жалбоподателя, е санкциониран многократно за нарушения на ЗДвП, видно от приложената Справка на стр.29-32 от въззивното дело с 21 влезли в сила НП и 45 фиша.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 24/22.05.2024г., постановено по АНД № 211/2024г. по описа на Районен съд- Нови Пазар.

ОСЪЖДА Ю. Х. С. с [ЕГН] от [населено място], обл.Шумен, [улица] да заплати на ОД на МВР- [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет лева/ лв.

Решението е окончателно.