Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№2787 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба против Д. Ц. К. с ЕГН ********** *** ищецът „Топлофикация- София“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., ул.“Я.“№23Б, представлявано от изпълнителния директор С. Ча. твърди, че на 24.11.2017г.е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника по делото за сумата от 3 389 лв.-главница, представляваща стойността на доставената от дружеството топлинна енергия за периода месец май 2014г. до месец април 2017г. както и сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с №00650882158/31.07.2015г., №**********/31.07.2016г., №**********/31.07.2017г. и 407.45лв. законна лихва за забава от 16.09.2015г. до 15.11.2017г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 83.42лв., от които 70.70лв. главница за периода от месец май 2014г до месец април 2017г. и лихва в размер на 12.72лв. за периода 16.09.2015г. до 15.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по подаденото заявление е било образувано гр.д.№642/2018г по описа на РС-Пазарджик и е издадена заповед за изпълнение за посочените по-горе суми. Длъжникът е подал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди се, че съгласно пар.1 т.2а „битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление , климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление , климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ЕАД на потребители за битови нужди в град София , които се изготвят от „Т. С.“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия , без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството , правата и задълженията на двете страни, редът за измерване , отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ / чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в град София, одобрени с Решение №ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник“ на 14.01.2008г, в сила от 13.02.2008г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ЕАД на потребителите за битови нужди в град София одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, публикувани във в-к“24 часа“ и в-к „19 минути“ в сила от 14.03.2014г. В раздел VII от ОУ“Заплащане на топлинна енергия“ чл.32, ал.1, / чл.33 от ОУ-02/03.02.2014г/ е определен редът и срокът , по които купувачите на топлинна енергия / в това число и ответник/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия , а именно- 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размер , посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислена законна лихва върху задължението. Твърди се, че с приетите Общи условия с Решение №ОУ-02/03.02.2014г на ДКЕВР в сила от 12.03.2014г са регламентирани освен права , така и задължения на битовите клиенти , а именно в чл.33, ал.1 от ОУ „ Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите Общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, тоест след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, и не основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Твърди се, че ответникът, видно от извлечение от сметки за аб.№257640 е използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия за процесния период и не е погасил задълженията си. В изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ/ чл.139б от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот, видно от приложения протокол от проведено общо събрание на етажната собственост е избрала фирма „Нелбо”ЕАД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Въз основа на чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от „Т. С.”ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлината енергия в сгладата на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г.за топлоснабдяването /ДВ бр.68 от 03.08.2004г./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването / ДВ бр.34 от 24.04.2007г./ За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки като сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване , то от нея служебно се приспадат просрочените задължения като се започне от най- старото.
Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 3389лв., представляваща стойност на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от месец май 2014г до месец април 2017г, законна лихва за забава в размер на 407.45лв. за периода от 16.09.2015г. до 15.11.2017г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 83.42лв., от които 70.70лв.главница за периода месец май 2014г до месец април 2017г. и лихва, възлизаща на сумата от 12.72лв. за периода от 16.09.2015г. до 15.11.2017г. , ведно със законната лихва,считано от датата на депозиране на заявлението -24.11.2017т до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
На основание чл.219 от ГПК е допуснато участие на трето лице –помагач на страната на ищеца –„Н. И.”ООД със седалище и адрес на управление град София, ул.”Тинтява”№15-17.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника,чрез особения му представител е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Противопоставя се възражение, че липсва идентичност между вземането за главница и лихва в заповедното производство и в исковото производство.Оспорва се твърдението за наличие на облигационна връзка между страните по делото както и че ответникът е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия. Оспорва се твърдението, че за исковия период е потребявана топлинна енергия и както и че за този период жилището е било обитаемо.Твърди се, че заявлението –декларация от 30.07.2009г , подадено от ответника до „Н. И.”ООД не доказва наличие на облигационна връзка между ищеца и ответника. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.Моли се предявения иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изплаща представител.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения представител, поддържа писмения отговор.
В съдебно заседание третото лице-помагач не изплаща представител и не изразява становище по иска.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложение в исковата молба фактически твърдения , след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК при за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приложеното ч.гр.д.№642/2018г по описа на ПРС , че със заявление вх.№3090266 от 24.11.2017г,/ съдържащото по прекратеното ч.гр.д.№82989/2017г по описа на СРС/ ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедният съд е издал Заповед№367/15.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено Д. Ц. К. / ответник по настоящото дело/ да заплати на „Т. С.“ ЕА главница в размер на 3 459.70лв. и лихва в размер на 420.17лв. за периода 16.09.2015г. до 15.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-24.11.2017г до окончателното изплащане на вземането.В т.12 от заявлението, инициирало заповедното производство и касаеща обстоятелствата, от които произтича вземането, изрично е посочено, че длъжникът дължи суми за доставена от дружеството топлинна енергия за периода месец май 2014г месец април 2017г за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с №00650882158/31.07.2015г.,№ **********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2017г. за топлоснабден имот , находящ се в гр.София ,ж.к.”Младост 1А”, бл.511, вх.4, ет.7, ап.101, абонатен номер 257640. Дължимите суми са за доставена, но неизплатена топлинна енергия са 3389.00лв. главница, 407.45лв. лихва , а за дялово разпределение – главница в размер на 70.70лв. и лихва в размер на 12.72лв. Тази заповед е връчена лично на длъжника на 14.05.2018г и на 22.05.2018г. длъжникът е подал възражение. С определение от 28.05.2018г заповедният съд е разпоредил на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.Това определение е връчено на заявителя на 11.06.2018г и на 09.07.2018г., тоест в законовоустановения едномесечен месечен срок заявителят е предявил настоящия иск.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че така предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК е процесуално допустим. Предявен от легитимирана страна/ заявителя / след подадено от длъжника в срок възражение срещу заповедна за изпълнение като това свое право заявителят е упражнил в законовоустановения едномесечен срок. Предметът на установителения иск са вземания, които са идентични с вземанията -предмет на заповедното производство и това е така, тъй като в заповедното производство е предявена главница в общ размер от 3 459.70лв., която представлява сбор от двете главници , а именно – главница от 3 389.00лв., представляваща стойност на доставена и реално потребена топлинна енергия и главница от 70.70лв.сума за дялово разпределение. В заповедното производство е предявена лихва за забава в общ размер от 420.17лв., формирана от сбора на лихвите за забава върху посочените по-горе две главници като върху главницата от 3 389лв. се претендира лихва от 407.45 лв., а върху главницата от 70.70лв. се претендира лихва в размер на 12.72лв. Ето защо съдът намира, че е налице пълно тъждество между претенциите в заповедното и в исковото производство, поради което възражението на ответника за недопустимост на иска поради липса на идентичност на вземанията е неоснователно.
По същество на иска съдът намира следното:
Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства , а именно, че продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 43 и 44 от досието на делото както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ЕАД на клиенти в град София, приети с Решение по т.1 от Протокол №53 от 28.03.2013г на Съвета на директорите на „Т. С.“ ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г на ДКЕВР на основание чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между „ Т. С. „ЕАД и битовите клиенти на топлинна енергия , присъединени към топлопреносната мрежа на територията на град София. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването , редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия.Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава се издава ежемесечно фактура от продавача.Съгласно ал. 2 на чл.32 След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период , определено на база изравнителните сметки. Според чл.33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача според ал.2 на чл.33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 от ОУ в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Установява се , че по силата на договор / виж лист 40-42 от делото/, сключен между ищцовото дружество от една страна в качеството на възложител и от друга „Н. И.“ООД качеството на изпълнител третото лице помагач се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост / СЕС/ или в сграда с повече от един потребител в град София при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия/ОУ/, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-024/10.08.2007, а ищцовото дружество се е задължило да заплаща извършваната услуга съгласно ценоразпис-Приложение 2 въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение.
Установява се от представените в тази насока писмени доказателства , че с решение на Общото събрание на етажната собственост на бл.511, вх.4 ж.к.“М.-1А“, град С. , където се намира и процесния топлоснабден имота, а именно апартамент №101/ факт, по който не се спори/, взето с протокол от 05.09.2002г, етажните собственици в качеството си на потребители на топлинна енергия са упълномощили В. Л. Л. да сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Н. И.”ООД, състояща се в извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки. По силата на това упълномощаване на 27.09.2002г е сключен договор между етажните собственици в качеството на възложители и „Н. И.”ЕООД в качеството на изпълнител с предмет :монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост.
Не е спорно по делото, че ответницата е собственик на процесният топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.Мл.-1А”, бл.. към процесния момент, а и този факт се установява от съдържащия се в кориците на делото титул за собственост- нотариален акт №39 от 29.01.2008г., том I, рег.№954, дело 31/2008г по описа на нотариус М. Ив., вписана под №260 в регистъра на НК с район на действие Софийски районен съд. На 30.07.2009г ответникът е подал заявление-декларация с искане да му бъде открита партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.”ЕАД.С това заявление ответникът е декларирал, че ще използва процесният имот за жилищни нужди.
От ищовото дружество са представени справки/ по фактура №**********/31.07.2015г. за отчетен период 01.05.2014г 30.04.2015г, фактура №**********/31.07.2016г, за отчетен период 01.05.2015г. 30.04.2016г., фактура №**********/31.07.2017г. за отчетен период 01.05.2016г до 30.04.2017г, и обобщена справка за дялово разпределение/ съдържащи се на лист 31-34 от делото за задълженията на абонатен № 25760 за процесния период 01.05.2014г. -30.04.2017г., които напълно съвпадат с претендираните такива с исковата молба.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото. Вещото лице заключава, че за периода 01.05.2014г до 30.04.2017г отчетената топлоенергия от общия топломер идент.№4011978, монтиран в абонатна станция 938, гр.София, ж.к.”М.”, бл.511, вх.4 е 590 645 кВтч. Според експерта за исковия период в процесния имот няма отчетени индивидуални разпределители на топлинна енергия поради отсъствие на собственика в двата редовни дни, обявени от „Н. И.”ООД за отчитане на индивидуалните средства за измерване. За определяне на дяловото разпределение на топлинна енергия топлинния счетоводител „Велбо инженеринг”ООД е ползвал методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост – Приложение към Наредба за топлоснабдяване 16-334. Изравнителните сметки са изготвяни по периоди както следва : май 2014г до април 2015г – топла вода- 4 435243 МWh- на стойност 433.99лв., октомври 2014г април 2015г отопление 6.548072 МWh-на стойност 661.86лв. или общо за периода май 2014г –май 2015г топлоенергия -10.894316 МWh на стойност 1 095.85лв., която обща стойност съответства на стойността по фактура №**********/31.07.2015г. Период май 2015г. април 2016г – топла вода 7.256080 МWh на стойност 628.10лв., октомври 2015г.април 2016г.отопление 7.222233 МWh на стойност 613.55лв. или общо за периода май 2015г април 2016г. топлоенергия 14.478312 МWh на обща стойност 1 241.65лв., който сума съответства на стойността по фактура №**********/31.07.2016г. Период май 2016г април 2017г –топла вода 4.527415 МWh на стойност 358.09лв., октомври 2016г април 2017г отопление 8.903816 МWh на стойност 693.35лв. или общо за периода май 2016г април 2017г топлоенергия 13.431231 МWh на стойност 1051.44лв., която сума съответства на стойността на фактура №**********/30.07.2017г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията по основание и размер.
В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе да установи релевантните за спора факти, очертаващи спорното материално право, а именно, че между него и ответника съществува договорна обвързаност по силата на Закона за енергетиката, че е изправна страна по договора, тоест следва да докаже, че е доставил услугата, както и че претендираните суми са правилно начислени за процесния период, тоест начислени са в съответствие с действащата нормативна база в тази насока – законова и подзаконова нормативна уредба. Следва да установи, че претендираните парични вземания са изискуеми.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е доказал съществуването на облигационна връзка между тях. От анализираните писмени доказателства съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника е налице валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия през процесния период. Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие / в конкретния случай „Т. С.“ЕАД/ се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР ,което в настоящия случай е налице.Общите условия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия , без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. При условие , че липсват твърдения и доказателства ответникът изрично да е възразил по Общите условия, предложени от ищцовото дружество, съдът приеме, че същите го обвързват.
Според чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката , която действа в процесния момент, а и към настоящия , всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условия и ред одобрени в съответствие с Наредба по чл.36, ал.3 от този закон. Според тази нормативна уредба фактът на притежаване на собствен апартамент , находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост е достатъчен, за да направи собственика потребител на топлинна енергия за битови нужди.Установи се, че в процесния период месец май 2014 месец април 2017г ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, а именно апартамент , находящ се в град С. ,ж.к.”М. -1А” бл.., както и че този апартамент се намира в сграда , включена към централизирано топлоснабдяване- отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на „Т. С.“ЕАД . Същата е потребител на топлинна енергия.
Легалната дефиниция на понятието „ потребител” е дадена в пар.1 т.42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление , климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите условия на дружеството , обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношение по покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата , а обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Тук е момента да се обсъди възражението на ответника, че вземанията на ищеца предмет на настоящото дело са погасени по давност. Според нормата на чл.111,б.“в“ от ЗЗД вземанията за периодични плащания и вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г по тълк.д.№3/2011г ОСГТК на ВКС понятието „ периодични плащания“ по смисъла на чл.111б.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи , имащи единен правопораждащ факт , чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми , без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В мотивите на това тълкувателно решение изрично е посочено, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества , съдържат изброените признаци на понятието , поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Заявлението на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение, което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 24.11.2017г., следователно погасени по давност са всички ликвидни и изискуеми преди 24.11.2014г. , тоест тези за които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите условия е изтекъл преди тази дата. В хронолигичен порядък това са всички суми по вземането по фактура №00650882158/31.07.2015г от месец май 2014г до месец ноември 2014г , които възлизат общо на сумата от 398.52лв.Ето защо възражението на ответника е частично основателно.
Предвид изложеното предявеният иск е частично основателен и като такъв следва да се уважи като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане на следните суми: главница в размер на 3481.35лв. , представляваща стойност на доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода месец май 2014г до месец април 2017г., както и лихва за забава в размер на 420.17лв. за периода 16.09.2015г. до 15.11.2017г., за които суми е издадена Заповед№ 367/15.02.2018г по ч.гр.д.№642/2018г по описа на РС-Пазарджик като за разликата от 3481.35лв. до претендираната главница от 3 879.87лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 159.39лв. разноски в заповедното производство и сумата от 948.54лв. разноски за исковото производство.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на Д. Ц. К. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Топлофикация- София“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., ул.“Я.“№.., представлявано от изпълнителния директор С. Ч. следните суми: главница в размер на 3 481.35лв. , представляваща стойност на доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода месец май 2014г до месец април 2017г., и лихва за забава в размер на 420.17лв. за периода 16.09.2015г. до 15.11.2017г., за които суми е издадена Заповед№ 367/15.02.2018г по ч.гр.д.№642/2018г по описа на РС-Пазарджик като за разликата от 3481.35лв. до претендираната главница от 3 879.87лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА Д. Ц. К. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация- София“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., ул.“Я.“№., представлявано от изпълнителния директор С. Ч. сумата от 159.39лв. разноски в заповедното производство и сумата от 948.54лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ЕАД , ЕИК *********, а именно – „Н. И.“ООД със седалище и адрес на управление град С., ул.“Т.“№15-17.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :