№ 1103
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330200827 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН
Образувано е по повод на жалба, подадена от „Сенсата Технолоджис
България „ЕООД , против Наказателно постановление № 4/12.01.2021г.,
издадено от Д.Г.Д. – *** на Регионална инспекция по околната среда и
водите - гр. Пловдив, с което на „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД за
нарушаване състава на чл.200 ал.4 във вр.с чл.200ал.1т.6 вр. чл..48 ал.1т.3 от
Закона за водите и наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
В жалбата , а и впоследствие в съдебно заседание от пълномощника на
жалбоподателя юрк.Х. се навеждат доводи в насока незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Алтернативно се иска от съда
прилагане на чл.28 от ЗАНН.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт С. ,който взема
становище в насока неоснователност на така подадената жалба. Моли се
атакуваното НП да бъде потвърдено в своята цялост. Излага становище по
същество на спора. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено изцяло,както и претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен преклузивен
срок, считано от получаването на препис от обжалваното наказателно
постановление ,жалбата произтича от процесуално легитимирано лице и е
1
насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд.
Предвид изложеното, жалбата се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същесттво.
Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове-
твърдяното нарушение и нарушителят са установени на 21.05.2021г., АУАН е
съставен на 21.08.2020 г, а атакуваното НП е издадено на 21.08.2021г.
Фактическата обстановка:
Във връзка с изпълнение на годишния план за 2020г.,е извършен
мониторинг на качеството на заустваните отпадъчни води на 21.05.2020г в
обект-„Предприятие за производство на сензори“ ,намиращо се в землището
на с.Царацово общ.Марица обл.Пловдив .Обектът е стопанисван от „Сенсата
Технолоджис България“ЕООД гр.София.Проверката е извършена съвместно с
представител на Регионална лаборатория към ИАОС –Пловдив.При самата
проверка е взета проба от отпадъчна вода от пункт 2 -изход ПСБОВ
съгласно Разрешително за заустване №33740194/23.11.2016г. издадено от
Басейнова дирекция. Пробовземането е направено в присъствието на И.И.-***
„Инфраструктура и поддръжка“ в Сенсата Технолоджис България
ЕООД.Съставен е протокол за проверка
№0000908/21.05.2020г.Производствено отпадъчни води не са формирани.От
протокола с резултатите е видно ,че по изследваните показатели ,заложени в
Индивидуални емисионни ограничения в Разрешителни за заустване
№33740194/23.11.2016г. издадено от Басейнова дирекция- БПК 5,ХПК и Общ
Азот ,общ фосфор и потока пречистени битово-фекални отпадъчни води взети
в пункт №2 не отговарят на индивидуалните емисионни ограничения .А
именно:БПК5-измерена 96+/-12mg/l при ИЕО 25,0 mg/l,ХПК- измерена 440
+/-26 mg/l при ИЕО 100,0mg/l,Общ азот-измерен 43+/-9 mg/l при ИЕО 12
mg/l,Общ фосфор-измерен 4,5 +/-0,2mg/l при ИЕО 2,0 mg/l.В следствие на
това е направен извод,че „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД като
титуляр на описаното по-горе разрешително за заустване ,не спазва чл.48
ал.1т.3 от Закона за водите ,да поддържа в повърхностния воден обект-
общински отводнителен канал,отпадъчна вода ,формирана в резултат
дейността на обекта в съответствие с условията на Разрешителното за
заустване.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът счете за установена въз
основа на показанията на св. А.Д. разпитана в съдебно заседание , чиито
показания съдът кредитира изцяло, като счита те са логически
последователни, безпротиворечиви и съответстващи на останалите,
2
приобщени п делото доказателствени материали. Гореизложените изводи на
съда досежно фактите се базират и на приетите по делото писмени
доказателства- АУАН бл. №53от 21.08.2020г.,протокол за изпитване №10-
0732 от 4.06.2020г.,протокол за вземане на проби №330 ,протокол за проверка
№ 0000908 ,наказателно постановление №14 /24.02.2020г.Заповед № РД -8
/10.01.2021г,Заповед № РД-164 /10.07.2020г.,Заповед РД-154-28.02.2019г. в
административно наказателната преписка.
Съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че при така описаните
доказателства и хронология на събитията, то се налага категоричният извод ,
че в АУАН и НП е изписано точно и ясно нарушението , а именно ,че се касае
за нарушение на чл.48ал.1т.3 от Закона за водите,като става ясно,че
изследваните показатели заложени като индивидуални емисионни стойности
/ИЕО/ не отговарят на тези ИЕО заложени в Разрешителното за заустване
№33740194/23.11.2016г.
При прочит на разпоредбата на чл.48ал.1т.3 от ЗВ се изяснява,че
водоползвателите-титулярите на разрешителни,имат задължение да
поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителните.От страните включително и от
жалбоподателя не се оспорва ,че „Сенсата Технолоджис България „ЕООД е
титуляр на валидно към датата на проверката Разрешение за заустване. №
33740194/23.11.2016г. издадено от Басейнова дирекция.Не се спори и по
индивидуалните емисионни стойности/ИЕС/,заложени в това
разрешително.Няма спор и по получените в резултат на пробовземането
такива , доказващи завишени ИЕС.Тоест съгласно даденото описание в
АУАН и НП става ясно,че заложените в Индивидуални емисионни
ограничения в Разрешително за заустване №33740194/23.11.2016г. издадено
от Басейнова дирекция- БПК 5,ХПК и Общ Азот ,общ фосфор и потока
пречистени битово-фекални отпадъчни води взети в пункт №2 не отговарят на
индивидуалните емисионни ограничения .А именно:БПК5-измерена 96+/-
12mg/l при ИЕО 25,0 mg/l,ХПК- измерена 440 +/-26 mg/l при ИЕО
100,0mg/l,Общ азот-измерен 43+/-9 mg/l при ИЕО 12 mg/l,Общ фосфор-
измерен 4,5 +/-0,2mg/l при ИЕО 2,0 mg.Като в подкрепа на горното е
протокола за проверка №0000908 / 21.05.2020г.Като поради това и е правилен
извода,че е налице осъществен състав на нарушение по чл.48ал.1т.3 от
ЗВ.Като е направено ясно и точно описание на отделните елементи на
нарушението и в този смисъл жалбоподателя е наясно с тях от самото начало
и се защитава по тях.Тоест няма нарушено право на защита.Макар и описано
правилно, ясно и точно нарушението както текстово ,така съответно
подведено под правилната норма,то неправилно е наложено наказанието на
дружеството .А ,именно наложено е по чл.200 ал.4 вр.ал.1т.6 от Закона за
водите.Съгласно чл.200 ал.1т.6 от ЗВ- изхвърли отпадъчни води във водните
обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и
изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв.;А,съгласно чл.200ал.1т.2 от ЗСВ-ползва
водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.;Тоест ,докато в нормата на чл.200
3
ал.1т.6 от ЗВ се употребява израза „емисионни стойности“ , а в разпоредбата
на чл.200ал.1т.2 от ЗВ отклонение в предвидените условия в разрешителното.
АНО не е разграничил понятията "индивидуални емисионни ограничения" по
смисъла § 1, ал. 1, т. 11 от ДР на ЗВ, и "емисионна норма" по см. § 1, ал. 1, т.
48 от ДР на ЗВ, които са различни по съдържание, обем и характеристики
термини, дефинирани от законодателя по различен начин. Недопустимото им
смесване от АНО е довело до незаконосъобразност на НП, тъй като дадената
от него правна квалификация на нарушението се отнася само до общата
"емисионна норма" по § 1, ал. 1, т. 48 от ДР на ЗВ (чието нарушаване се
свързва с условната забрана на дейности, които могат да доведат до
съществено замърсяване на водите по аргумент от § 1, т. 9 от Наредба №
6/09.11.2000г), но не и до "индивидуалното емисионно ограничение" по см. §
1, ал. 1, т. 11 от ДР на ЗВ (чието неспазване съставлява нарушение на
условията на индивидуалното разрешително). Ето ,защо е налице
.Неспазването на условията в разрешителното ,включително и превишаването
на ИЕС води до нарушаване на чл.200ал.1т.2 от ЗВ,а не на чл.200ал.1т.6от
ЗВ.Като в последната разпоредба употребеният израз „емисионни норми „ е
по-широк от израза „индивидуални емисионни норми“,който се явява по-
стеснен и конкретен и се определя от съответните компетентни власт и и се
залага в издадено Разрешително от Басейнова Дирекция и не следва да се
нарушават/ по-конкретно превишават,какъвто е конкретния случай/.Тоест
административно наказателния субект е определен
като такъв –титуляр на Разрешително за заустване
№33740194/23.11.2016г.,който не спазва разпоредбите на чл.48ал.1т.3 от
Закона за водите.А ,му е определена отговорност по чл.200 ал.1т.6 от Закона
за водите,където субект на административно-наказателна отговорност може
да бъде всеки без ограничение.Ето,защо при специална разпоредба в Закона
за водите ,административно наказващия орган е определил отговорността по
общата разпоредба и в този смисъл има разминаване между единството на
посочената като нарушена норма и административно наказателната
разпоредба .И това винаги води до нарушаване правото на защита на субекта
,да разбере всички елементи на нарушението ,както и основанието за
налагане на административно наказание. Или крайния извод при описаното
по-горе води до отмяна на наказателното постановление.
Предвид това, съдът счита атакуваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.
За пълнота при произнасянето е направено и искане от страна на
жалбоподателя за прилагане на чл.28 от ЗАНН.Но,според настоящия съд
самото нарушение по чл.48ал.1т.3 от ЗВ е повторно такова по смисъла на
чл.200ал.4 от ЗВ.Касае превишаване на ИЕС и то в един доста завишен
размер ,който не обуславя по-ниска степен на самото нарушение и в този
смисъл съдът не намира основание за обсъждане на маловажен случай.
4
По разноските :
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е РИОСВ-
ПЛОВДИВ.Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно
нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и
120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото,факта,че същото
е протекло в няколко заседания , съдът приема, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в пълния размер от 120 лева.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4/12.01.2021г., издадено от Д.Г.Д. –
*** на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Пловдив, с
което на „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД за нарушаване състава на
чл.200 ал.4 във вр.с чл.200ал.1т.6 вр. чл..48 ал.1т.3 от Закона за водите и
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
ОСЪЖДА РИОСВ-ПЛОВДИВ да заплати на „СЕНСАТА
ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 120 /сто и двадесет / лева
представляващи сторени по делото разноски за юристконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
5
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания,
разписани в НПК
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6