№ 367
гр. Сливен, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200835 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Н. К. Д. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, подадена чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 24-
0804-003090 от 09.04.2024 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ –
Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били
отнети 15 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено
в частта относно нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и претендира направените по делото
разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило
писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което е отразено
становището им по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено,
направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
1
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 15.03.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1004240 против жалбоподателя за
това, че на 15.03.2024 год. около 21,45 часа в гр. Сливен, на бул. „Я.С.” до бл. 19 в посока
магазин „М.“ управлява лек автомобил „БМВ 525Д” с рег. № *****, собственост на А. А.,
като при извършена проверка на водача същият в 22,15 часа на 15.03.2024 год. отказва да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARPK-0011, и на водача бил издаден
талон за медицинско изследване № 098632 от 15.03.2024 год. от 22,45 часа и 8 броя стикери
с номера А074215, както и не може да представи СРМПС част ІІ. В акта било посочено, че е
нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (не
носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория). Актът бил връчен
лично на жалбоподателя на 15.03.2024 год. (л. 10 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-003090 от 09.04.2024
год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
(не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория) и административно
наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 15 контролни точки.
В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и
неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението, както и че водачът не е
дал кръвна проба за анализ. НП било връчено лично на жалбоподателя на 29.05.2024 год. (л.
7 от делото).
От приложеното към административнонаказателната преписка заверено копие на
издадения талон за изследване № 098632 е видно, че жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проба (л. 12 от делото).
От приложеното към административнонаказателната преписка заверено копие на
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози е видно, че жалбоподателят е отказал да му
бъде извършено медицинско изследване (л. 13 от делото).
От изисканата по делото служебна справка от РУ – Сливен се установява, че за дата
15.03.2024 год. в системата АИС ВОДПК няма запазени и налични записи от BODY
камерите на РУ – Сливен, както и че файловете с аудио и видео информация в централната
компонента на АИС ВОДПК се съхраняват за срок от 30 дни (л. 50 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от Решение № 1233/25.06.2024 год. по
адм.дело № 169/2024 год. по описа на Административен съд – Сливен се установява, че е
2
отхвърлена жалбата на Н. К. Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 24-1670-000118/15.03.2024 год. издадена от Командир на
отделение при ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен. В решението е посочено, че не се споделя
твърдението, че водач на МПС не може да бъде подложен на проверка за употреба на
наркотични вещества, без конкретен повод, т.е. ако не са налице предпоставките по чл. 5 ал.
1 от Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - външен признак,
поведение или реакция. Посочено е още, че извършването на тест за употреба на наркотични
вещества е допустимо и при всички останали случаи на извършена проверка от контролните
органи, при която те реализират вменените им контролни правомощия по осигуряване
безопасността на движението по пътищата (л. 80 – 85 от делото).
От показанията на разпитаните по делото свидетели И. С. и А. А. и К. Д. безспорно
се установява, че проверката на жалбоподателя е била извършена по подаден от свид. К. Д.
сигнал до полицейските служители. От показанията на свидетелите К. Д. и И. С. се
установява, че свид. К. Д. е предупредил жалбоподателя да не се качват в автомобила,
защото са употребили алкохол, но жалбоподателят седнал на шофьорското място и
потеглили с автомобила, като след около 5 минути били спрени за проверка от полицейските
служители.
От показанията на разпитаните по делото актосъставител А. М., свид. К. Д. и свид. Х.
В. се установява,че жалбоподателят бил отведен в районното управление, където той
отказал да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества, издаден му бил талон за
кръвна проба и отведен в ЦСМП, където отказал да даде кръвна проба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя пледира да бъде отменено НП
само в частта относно наложеното му административно наказание за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от
НПК е предвидено, че въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните; както и че въззивната инстанция отменя
или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са
подали жалба, ако има основания за това. В настоящия случай се касае за въззивно
производство по своя характер и съдът следва да провери изцяло законосъобразността на
издаденото НП независимо от основанията, посочени в жалбата и в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай тази
доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното дирене
доказателства. От показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетели К. Д. и
3
Х. В. се установява, че жалбоподателят на 15.03.2024 год. около 21,45 часа в гр. Сливен на
бул. „Я.С.” до бл. 19 в посока магазин „М.“ е управлявал лек автомобил, като при покана да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества водачът отказал
да бъде изпробван, за което му е съставен акт. Показанията на разпитаните по искане на
жалбоподателя свидетели И. С. и А. А. също не оборват доказателствената сила на акта,
доколкото същите не са присъствали, когато жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и на отказа му да даде
кръвна проба за медицинско изследване.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният не
бил дал законов повод за извършване на проверка за наличие на наркотични вещества и в чл.
5, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 год. изрично било посочено, че проверка за наркотични
вещества и техните аналози се допускало само при наличие на външни признаци, поведение
или реакция на водачите на МПС, съдът намира за неоснователно. Съгласно посочената
разпоредба на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или
лицата се изпращат за медицинско изследване. Следователно в посочените в тази разпоредба
случаи задължително се извършва проверка на водача за употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Това обаче съвсем не означава, че контролните органи не разполагат с
правомощия да извършат проверка на водача за употребата на наркотични вещества или
техни аналози и без да са налице външни признаци. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон контролните органи не допускат
управлението на МПС от водач, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества
или техни аналози, а според т. 9 от същата разпоредба - не допускат управлението на МПС
от водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози; в случай че при
осъществяването на контрол с техническо средство или тест е установена концентрация на
алкохол над 1,2 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози,
длъжностното лице от службата за контрол съпровожда лицето до мястото за извършване на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване. В този
смисъл в правомощията на контролните органи е преценката дали да извършат или не
проверка на водачи на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съдът констатира, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП изрично е посочено,
че едно от нарушенията на жалбоподателя се изразява в това, че не може да представи
4
СРМПС част 2 и същото е квалифицирано като такова по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - не
носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория. В тази връзка съдът
съобрази, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 год. на ВАС по т.д. №
1/2020 год., ОСС, I и II колегия, в производството по реда на раздел пети, глава трета на
ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, в която е
посочено, че съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението. В настоящия случай безспорно е установено, че жалбоподателят не е могъл
да представи СРМПС част 2 и същото следва са квалифицира като такова по чл. 100, ал. 1, т.
2 от ЗДвП. Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно
постановление в тази част, като преквалифицира деянието на жалбоподателя като такова по
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и да преквалифицира основанието за налагане на
административното наказание на такова по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, за което е
предвиден същият размер на административното наказание, а именно „Глоба“ в размер на
10,00 лева.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил описаните в
акта и в НП нарушения на ЗДвП, а именно: управлявал е МПС, като е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози и не е
представил СРМПС част 2, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП
административнонаказателна отговорност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и
при издаване на НП. И съставеният акт, и издаденото въз основа на него НП съдържат
всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно са описани извършените от
жалбоподателя нарушения и обстоятелствата, при които са извършени.
Размерът на наложените на жалбоподателя наказания са в предвидения от закона
размер и отговарят в пълна степен на вината и на допуснатите нарушения.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се
възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт
или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в
случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
5
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл.
27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00
лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-003090 от 09.04.2024 год.,
издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, в частта с което на Н.
К. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние на нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на
административното наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2
от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-003090 от 09.04.2024
год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, в частта с което на
Н. К. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание
чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 15 контролни точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н. К. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6