№ 1
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20211100106392 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. ИВ. Т. с предявен против
„ЕОС М.“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за недължимост
на сумата 53 983.08лв., представляваща главница по договор за банков кредит от
11.09.2007г., договор за встъпване в дълг от 13.09.2010г. и анекс от 13.09.2010г., за
която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Твърденията са, че по ч.гр.д.№ 16650/2011г. на РС-Пловдив в полза на “С.“ АД
била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
против ищцата, И. Л. Т. и „Т. 2003“ ООД за солидарното заплащане на 53 983.08лв.-
главница по договор за банков кредит от 11.09.2007г.; 9062.29лв.-възнаградителна
лихва за периода 21.02.2011г.-28.09.2011г., ведно със законната лихва от 29.09.2011г.
до изплащането и разноски в заповедното производство. Въз основа изпълнителния
лист на 13.10.2011г. било образувано изп.д.№ 1891/2011г. по описа на ЧСИ Л. М., с
район на действие Окръжен съд-Пловдив. Поради настъпило преобразуване на
първоначалния взискател чрез влИ.е по изпълнителното дело била конституирана
„Обединена Българска Банка“ АД, която от своя страна прехвърлила вземанията с
договор за цесия от 25.06.2019г. на ответника. Ищцата сочи, че по изпълнителното
дело били предприети и извършени изпълнителни действия по отношение длъжника
„Т. 2003“ ООД с продажба на принадлежащ му ипотекиран недвижим имот. След
връчване призовката за доброволно изпълнение спрямо нея била наложена единствено
възбрана върху собственото й жилище на 18.10.2011г., без да са били предприети
впоследствие изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради
което изпълнителното производство по отношение на нея е прекратено на основание
1
чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 18.10.2013г., констатирано и от съдебния изпълнител с
постановление от 21.01.2020г. Наред с това твърди да не дължи вземанията и поради
изтекла към 18.10.2016г. погасителна давност. Правния си интерес от предявяване на
иска обосновава с това, че конституираният като взискател ответник не признал
извънсъдебното й изявление за погасяване по давност на вземанията по отношение на
нея и поискал през 2020г. принудително изпълнение с насрочен опис на движими
вещи.
В срока по чл.131 ГПК ответникът признава изпълнителното производство по
отношение на ищцата да е било прекратено, както и вземанията му по изпълнителния
лист да са погасени по давност. Счита, че не е станал повод за образуване на делото и
претендира в своя полза разноски по чл.78, ал.2 ГПК.
В съдебно заседание ищецът е направил искане съдът да се произнесе с решение
при условията на чл.237, ал.1 ГПК.
Съдът, след като взе предвид признанието на иска от ответника и след като
констатира липсата на обстоятелствата по чл.237, ал.2 ГПК, намира, че са налице
предпоставките за постановяване на съдебно решение по реда на чл.237 ГПК.
Приложението на чл.78, ал.2 ГПК предпоставя кумулативно ответникът да е
признал иска и с поведението си да не е станал повод за образуване на делото.
Ответникът дава повод за образуване на делото, а чрез поведението си
обосновава и правен интерес от предявяване срещу него на отрицателен установителен
иск за парично вземане поради изтекла погасителна давност, когато, в качеството си на
кредитор, е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност
да ги предприеме. От представените с исковата молба писмени доказателства е видно,
че ответникът е изразил несъгласие с изявлението на ищцата до него за погасяване по
давност на вземанията с отправено предложение за доброволно изпълнение, в тази част
постигане на споразумение за разсрочено плащане, а наред с това след
конституирането си като взискател през 2019г. поискал извършването на опис на
движими вещи, който изпълнителен способ останал неприложен от ЧСИ поради
настъпилата перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това сочи, че преди предявяване на
иска ответникът не само е поддържал дължимост на сумите по изпълнителния лист
/това е негово право/, но и пристъпил към действия по принудителното им събиране.
Поради това съдът приема да е станал повод за образуване на делото.
В Определение № 242/31.05.2018г. по ч.гр.д.№ 2062/2018г. на ВКС, ІV г.о., са
развити правни доводи, че целта на погасителната давност е своевременното
упражняване на субективните граждански права и на кредитора чрез нея се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не
2
може да се направи извън исковия процес. Предпоставките за недължимост на
разноските са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на
конкретното дело. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи
ответника от отговорността за разноски.
При горното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК,
поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените
от ищцата разноски в размер на 4359.32лв., от които платена държавна такса 2159.32лв.
и платено адвокатско възнаграждение от 2200лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. ИВ. Т., ЕГН **********, с
адрес гр.Пловдив, ул.*******, против „Еос М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.******* с правно основание чл.439 ГПК, че не
дължи сумата 53 983.08лв., представляваща главница по договор за банков кредит от
11.09.2007г., договор за встъпване в дълг от 13.09.2010г. и анекс от 13.09.2010г., по
изпълнителен лист въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№ 16650/2011г. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА Еос М.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, да заплати на М. ИВ. Т.,
ЕГН **********, от гр.Пловдив, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от
4359.32лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен
съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3