№ 2911
гр. С., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110159031 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
С искова молба Н. СТ. СТ., чрез адв. Д., е предявила срещу „Топлофикация С.” ЕАД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение следните суми: 1488,46 лева, представляваща главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2010 г. до м.04.2011 г.; 176,25 лева – лихва
за забава върху главницата за периода от 01.12.2010 г. до 11.06.2012 г., както и 133,29 лв.
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.09.2012 г. по ч.гр.д. №
12790/2012 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, въз основа на който е образувано изп. д. №
20128380410064 по описа на ЧСИ М.Б., поради погасяването на вземането по давност.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с
изпълнителен лист от 19.09.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 12790/2012 г. по описа на СРС, 85
състав, е била осъдена да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 1488,46 лева,
представляваща главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
м.10.2010 г. до м.04.2011 г.; 176,25 лева – лихва за забава върху главницата за периода от
01.12.2010 г. до 11.06.2012 г., както и 133,29 лв. разноски по делото. По молба на ответното
дружество и въз основа на горецитирания изпълнителен лист било образувано изп. д. №
20128380410064 по описа на ЧСИ М.Б., като на 13.02.2017 г. било извършено последното
валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността. След тази дата твърди, че по
изпълнителното дело не били предприети принудителни изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността, в периода 13.02.2017 г. до 13.02.2019 г. Твърди, че на 13.02.2019 г.
изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на
закона. Поддържа, че от 13.02.2017 г. започнала да тече нова погасителна давност, която
била тригодишна и изтекла на 13.02.2020 г., поради което вземането по изпълнителния лист
било погасено по давност. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 1488,46 лева, представляваща
главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2010 г. до
м.04.2011 г.; 176,25 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2010 г. до
11.06.2012 г., както и 133,29 лв. разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен
1
лист от 19.09.2012 г. по ч.гр.д. № 12790/2012 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, за
събирането на които е образувано изп. д. № 20128380410064 по описа на ЧСИ М.Б., поради
погасяването на вземането по давност. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Самунев, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че съгласно практиката на ВКС
вземането по влязла в сила заповед за изпълнение 5 години, а не 3 години, както се твърди в
исковата молба. На следващо място твърди, че давността за вземането не била текла до
26.06.2015 г. От друга страна, след образуване на процесното изп. дело били предприети
редица изпълнителни действия, прекъсващи давността. Ето защо моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че на 19.09.2019 г. в полза на „Топлофикация С.” ЕАД е бил издаден
изпълнителен лист срещу Н. СТ. СТ. въз основа на заповед за изпълнение от 26.06.2012 г.
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 12790/2012 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 84 състав, за следните суми: 1488,46 лева, представляваща главница за
потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2010 г. до м.04.2011 г.;
176,25 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2010 г. до 11.06.2012 г.,
както и 133,29 лв. разноски по делото
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 31.10.2012 г. молба
до частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата било възложено на частния съдебен изпълнител на основание чл.
18 ЗЧСИ да определи начин на изпълнение срещу длъжника. Въз основа на подадената
молба било образувано изпълнително дело под № 20128380410064, като със съобщение с
изх. № 84646 от 02.11.2012 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, която била връчена на 09.11.2012 г.
На 27.08.2014 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до множество
банки, получени на 29.08.2014 г., като със съобщения от 29.08.2014 г., 01.09.2014 г. и
10.09.2014 г. „Първа инвестиционна банка“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД
уведомили ЧСИ Б. на 08.09.2014 г., 12.09.2014 г. и 30.09.2014 г. че запорът бил наложен по
наличните сметки на длъжника, по които нямало наличност. Със съобщение от 29.08.2014 г.
„Банка ДСК“ ЕАД уведомила ЧСИ Б. на 03.09.2014 г., че длъжникът имал открита банкова
сметка, по която запорът бил наложен, като върху вземането на длъжника по посочената
сметка имало и други претенции.
На 04.09.2014 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение
до касиера на Столично управление „Социално осигуряване“ С. – град за налагане на запор
върху пенсията на Н. СТ. СТ., като със съобщение от 18.09.2014 г., получено на 26.09.2014
г., ЧСИ Б. бил уведомен, че длъжникът имал наложен запор по друго изпълнително дело от
ЧСИ Б. за сумата от 6686,08 лв., която се удържала от 01.09.2012 г.
На 03.02.2016 г. била подадена молба от взискателя „Топлофикация С.” ЕАД, чрез
упълномощен представител, до ЧСИ Б., с която било поискано от частния съдебен
изпълнител да направи справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото
възнаграждение/пенсия на длъжника, както и да насрочи опис на движими вещи,
собственост на длъжника.
На 13.02.2017 г. била подадена нова молба от взискателя „Топлофикация С.” ЕАД, чрез
упълномощен представител, до ЧСИ Б., с която било поискано от частния съдебен
2
изпълнител да наложи запор на банковите сметки и трудовото възнаграждение/пенсията на
длъжника.
На 19.03.2019 г. било подадена молба от длъжника, наименована възражение, до ЧСИ
Б., в която било посочено, че на база горепосоченото изпълнително дело Н.С. се явявала
длъжник на „Топлофикация С.“ ЕАД, като поискала да бъде направена справка за
дължимите от нея суми.
На 04.05.2020 г. била подадена молба от взискателя „Топлофикация С.” ЕАД, чрез
упълномощен представител, до ЧСИ Б., с която било поискано от частния съдебен
изпълнител да извърши следните действия: 1/ да бъде направена справка в РБСС за
банковите сметки и сейфове на длъжника, върху които да бъде наложен запор; 2/ да бъде
направена справка в НОИ за действащи трудови договори на длъжника, с оглед налагане на
запор; 3/ да бъде насочено изпълнението към опис и оценка на собствените на длъжника
движими вещи.
На 06.08.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение
за налагане на запор върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до „Банка
ДСК“ ЕАД, получено на 10.08.2020 г., като със съобщение от 11.08.2020 г. „Банка ДСК“
ЕАД уведомила ЧСИ Б. на 20.08.2020 г., че длъжникът имал открита банкова сметка, по
която запорът бил наложен, но постъпвала пенсия под установения размер на минималната
работна заплата.
На 31.08.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение
за налагане на запор върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до „Първа
инвестиционна банка“ АД, получено на 02.09.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
тригодишна погасителна давност, текла от 13.02.2017 г. – последното според ищеца
изпълнително действие по образуваното изпълнително дело 20128380410064, като сочи, че
считано от 13.02.2019 г. делото е било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Т. е. претенциите са основани на новонастъпили факти, което съответно обуславя
наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на
несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че са предявени от ищеца отрицателни установителни искове, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
3
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години (а не три
години, както счита ищецът). Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.
116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да
се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж
например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК,
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за
изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК (в този смисъл са Решение № 94 от 26.01.2022 г. по в.гр.д. № 8642/2021 г. по описа на
СГС; Решение № 264116 от 22.06.2021 г. по в.гр.д. № 6860/2020 г. по описа на СГС, III – „Б“
въззивен състав; Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г.
по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г.
постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав,
Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. №
6240/2013 г. по описа на ВКС, III г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в.
гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от
26.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен
състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2532 / 2017 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав и др.).
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение - в случая най-късно на 19.09.2012 г. (когато е бил
издаден изпълнителния лист, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани
данни за по-ранен момент на влизането й в сила), е започнала да тече нова петгодишна
давност.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Примерно са посочени и
действията, които биха могли да прекъснат давността - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. От дадените примери може да се
заключи, че действие, с което взискателят отправя искане да се приложи изпълнителен
способ, е годно да прекъсне давността (както е посочено и в цитираното тълкувателно
решение, молбата за образуване на изпълнителното дело, ако съдържа изпълнителен способ,
прекъсва давността). Че искането за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността,
е посочено и в диспозитива на т. 10 от цитираното ТР - погасителна давност за вземането
4
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето изпълнителното действие.
Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния
процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира,
именно защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер.
Настоящият съдебен състав приема, че следва да сподели съдебната практика на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 248 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3647/2020 г., IV г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г., постановено по гр. д. 2766/2020 г. по
описа на ВКС, IV г. о. и др., както и на Софийски градски съд, обективирана в Решение №
265138 от 29.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2334/2021 г., Решение № 265417 от 10.08.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 4154/2020 г., Решение № 265910 от 28.09.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 1077/2021 г. и др., съгласно които, когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела. В този смисъл са още и
В разглеждания случай, независимо от обстоятелството, че съдебният изпълнител не е
постановил своевременно акт за прекратяване на принудителното изпълнение поради
настъпила "перемпция", от събраните по делото доказателства се установява, че посоченото
изпълнително производство е било прекратено по право – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от
13.02.2019 г., тъй като последното преди тази дата изпълнително действие е било извършено
на 13.02.2017 г. (подадената от взискателя до ЧСИ Б. молба, с която на основание чл. 18
ЗЧСИ било възложено на частния съдебен изпълнител да наложи запор на банковите сметки
и трудовото възнаграждение на длъжника). Следователно новата петгодишна давност е
започнала да тече от датата на настъпилата перемпция на изпълнителното дело – 13.02.2019
г. (виж Решение № 265138 от 29.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2334/2021 г.). Съобразно
цитираната по – горе практика на ВКС и СГС (виж Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д.
№ 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 248 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 3647/2020 г., IV г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г., постановено по гр. д. 2766/2020 г. по
описа на ВКС, IV г. о., Решение № 265138 от 29.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2334/2021
г., Решение № 265417 от 10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4154/2020 г., Решение № 265910
от 28.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1077/2021 г. и др.), настоящият съдебен състав приема,
че с последващата молба на взискателя от 04.05.2020 г., с която е осъществил възлагане по
чл. 18 от ЗЧСИ, давността за принудително събиране на вземането е била прекъсната. В
този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
5
ВКС, в които е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ,
както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес - с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение (в този смисъл е Решение № 441 от 17.01.2020 г. по в.
гр. д. № 12414/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ - „А“ въззивен състав). В
тази връзка следва да се посочи, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя
искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният
изпълнител е предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане,
тъй като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. На
следващо място, давността е била отново прекъсната на 06.08.2020 г. и 31.08.2020 г., когато
са били изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“
АД. От последната посочена дата до момента (до приключването на съдебното дирене в
настоящата инстанция) не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и
процесното вземане не е погасено по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. СТ. СТ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.Д.“,
бл. 97, вх. 3, ап. 49, срещу „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. „Я.“ № 23Б, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, за признаване за установено, че Н. СТ. СТ. не дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД
следните суми: 1488,46 лева, представляваща главница за потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.10.2010 г. до м.04.2011 г.; 176,25 лева – лихва за забава
върху главницата за периода от 01.12.2010 г. до 11.06.2012 г., както и 133,29 лв. разноски по
делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.09.2012 г. по ч.гр.д. № 12790/2012
г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, и е образувано изп. д. № 20128380410064 по описа на
ЧСИ М.Б., поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА Н. СТ. СТ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, бл. 97, вх. 3, ап.
49, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6