РЕШЕНИЕ
№ 1112
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Ив. Андреева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501682 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 1226/11,04,2022 г., постановено по гр. д. № 17911/2021 г. на РС
Пловдив, ІІ бр. състав; ЯНК. ИЛ. Г. с ЕГН **********; е осъден да заплаща на
малолетното си дете З. Я. Г. с ЕГН **********; чрез нейната майка и законен
представител Д. В. Х. с ЕГН **********; ИЗДРЪЖКА в размер на 350 лв. месечно,
считано от предявяване на исковата молба – 12,11,2021 г., до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й
заплащане, като за разликата над посочената сума до пълния претендиран размер от
700 лв. месечно искът е отхвърлен; КАКТО и да заплати ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО
ВРЕМЕ – за периода от 01,09,2021 г. до 12,11,2021 г., в размер на 350 лв. месечно,
ведно със законната лихва, считано от 12,11,2021 г. до пълното й изплащане, като за
разликата над посочения размер до пълния предявен от 700 лв. месечно, искът е
отхвърлен.
Посоченото решение е обжалвано от Я. И. Г. с ЕГН **********; В ЧАСТТА,
с която е уважен искът за издръжка за минало време, КАКТО И В ЧАСТТА, с която
искът за издръжка занапред е уважен за разликата над 180 лв. месечно до присъдения
1
размер от 350 лв. месечно. С оплакване за незаконосъобразност поради противоречие с
материалния закон и необоснованост, от въззивния съд се иска да отмени решението в
посочените части и вместо това да отхвърли изцяло иска за издръжка за минало време,
както и да отхвърли иска за издръжка занапред за разликата над 180 лв. до присъдения
размер от 350 лв. месечно.
Ответникът по тази жалба З. Я. Г. с ЕГН **********; чрез нейната майка и
законен представител Д. В. Х. с ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението в обжалваната с нея
част.
С въззивна жалба от З. Я. Г. с ЕГН **********; чрез нейната майка и
законен представител Д. В. Х. с ЕГН **********; първоинстанционното решение се
обжалва и в частта, са която исковете за издръжка за минало време и за издръжка
занапред са отхвърлени за разликите над сумата от 350 лв. до размер от 550 лв.
месечно. Като счита в тези части решението за незаконосъобразно поради
необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска отмяната
им и вместо това – присъждане на издръжки за минало време и занапред в размер на по
550 лв. месечно.
Ответникът по тази жалба Я. И. Г. с ЕГН **********; я счита за
неоснователна и иска потвърждаване на решението в оспорените с нея части.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в
обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната проверка се
определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение на това и
съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта на
обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна норма и
интересите на малолетното дете, за които съдът следи служебно.
При извършената проверка не се констатира наличие на пороци, обуславящи
извод за нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт. Не се констатира
нарушение на императивни правни норми.
По оплакванията в жалбите:
Пред настоящата инстанция не се оспорва основанието на исковете за
издръжка – страните са родители на детето З., живеят разделени от 01,09,2021 г. и
оттогава за отглеждането на детето и за посрещане на нуждите му се грижи само
майката с помощта на свои роднини. Следователно ответникът, като баща на
2
малолетната З., е длъжен да осигурява издръжка на детето си.
Спорът е относно размера на необходимите за издръжка на детето средства,
както и относно възможностите на ответника.
Детето на страните е момиче на девет години. Страда от тежко
прогресиращо заболяване – *****. Заболяването протича с двустранна вродена ****,
водеща до *****, водеща до *****. Детето не може да се **** и не може да се ****– не
може ****, да се ****, да се ****. Изцяло зависима е от грижите на околните и се
нуждае от чужда помощ за извършване на всякакви **** дейности. Не може да ****,
общува с **** думи (да и не) и със звуци. Основното й заболяване води до прогресия
по отношение на *****. Състоянието й изисква чести консултации с медицински
специалисти, чести рехабилитации и дихателна гимнастика, специален
(висококалоричен) хранителен режим, както и постоянно специализирано обучение и
занимания с логопед.
З. ежемесечно посещава рехабилитационни процедури в „Специализирани
болници за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД, Филиал *****, наред с
рехабилитационните процедури там се провежда и индивидуално обучение на детето,
което, въпреки описаното тежко здравословно състояние, е ученичка във втори клас.
Част от провежданите рехабилитации се заплащат от Здравна каса, някои – със
средства от кампанията Българска Коледа, а останалите се заплащат от майката и
нейните близки.
Относно възможностите на родителите: Майката осъществява необходимите
за детето грижи, назначена е за негов „*****“ с възнаграждение в размер на 780 лв.
месечно (договор на л. 18 по делото на РС), а след приспадане на удръжките – 609 лв.
Заедно с тях майката на детето признава, че получава и 550 лв. социална помощ.
Следователно детето и неговата майка получават средства в размер на 1159 лв.
месечно.
Ответникът е работел в строителството, според показанията на неговия
баща,Я. е *****, извършва полагане на *****. Пред въззивната инстанция се представя
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ответника, считано от
31,03,2022 г. Не се установява дали и понастоящем ответникът е безработен, или е
започнал нова работа след посочената дата. Дори обаче да не работи по трудово
правоотношение понастоящем, ответникът е в трудоспособна възраст (32 годишен), не
се установява да страда от заболявания или да е с намалена работоспособност,
притежава специфична квалификация за извършване на специализирани дейности в
строителството. Поради което съдът приема, че той е в състояние да реализира доходи
в размер на поне 2000 лв. месечно.
При така описаното състояние на детето и предвид необходимостта от
постоянни медицински грижи и обслужване, настоящата инстанция приема, че за
3
посрещане на нуждите му са необходими средства в размер на поне 700 лв. месечно.
Установи се, че майката не може да реализира доходи извън получаваните от нея като
***** на детето, доколкото тя е поела напълно грижите за отглеждането му,
включително и осигуряване на необходимото на детето 24-часово обслужване при
извършване на всички ***** дейности. Установи се, от друга страна, че бащата
притежава квалификация и има възможности за реализиране на трудови доходи, с
които да заплаща по-голямата част от средствата, необходими за посрещане нуждите
на детето. Затова съдът приема, че ответникът следва да заплати издръжка за
процесния минал период, както и издръжка занапред, в размер на по 550 лв. месечно.
Предвид така формирания извод, решението на РС следва да бъде
потвърдено в частта, с която е уважен искът за издръжка за минало време, както и в
частта, с която е присъдена издръжка занапред за обжалваната разлика над 180 лв. до
присъдените 350 лв. месечно.
В частите, с които исковете са отхвърлени за разликата над присъдените
размери от 350 лв. месечно до размер от 550 лв. месечно, решението следва да бъде
отменено и вместо това ответникът да бъде осъден да заплаща на детето си издръжки
за минало време и занапред в размер на посочената разлика – до общ размер от 550 лв.
месечно.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 80 лв. до присъдения размер от
150 лв.
На ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер на още 80 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
За второинстанционното производство разноски следва да се присъдят само
в полза на ищеца – в размер на 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1226/11,04,2022 г., постановено по гр. д. №
17911/2021 г. на РС Пловдив, ІІ бр. състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът да
бъде осъден Я. И. Г. с ЕГН **********; да заплаща на малолетното си дете З. Я. Г. с
ЕГН **********; чрез нейната майка и законен представител Д. В. Х. с ЕГН
**********; ИЗДРЪЖКА занапред, считано от предявяване на исковата молба –
12,11,2021 г., до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
4
за времето от падежа до пълното й заплащане, за разликата над присъдената с
решението сума от 350 лв. до размер от 550 лв. месечно; КАКТО В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен искът да бъде осъден Я. И. Г. с ЕГН **********; да заплати на
малолетното си дете З. Я. Г. с ЕГН **********; чрез нейната майка и законен
представител Д. В. Х. с ЕГН **********; ИЗДРЪЖКА за минало време – за периода от
01,09,2021 г. до 12,11,2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска за времето от 12,11,2021 г. до пълното й заплащане, за разликата над
присъдената с решението сума от 350 лв. до размер от 550 лв. месечно; КАКТО В
ЧАСТТА, с която Д. В. Х. с ЕГН **********; е осъдена да заплати на Я. И. Г. с ЕГН
**********; деловодни разноски за разликата над сумата от 80 лв. до присъдения с
решението размер от 150 лв.; КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Я. И. Г. с ЕГН **********; да заплаща на малолетното си дете З.
Я. Г. с ЕГН **********; чрез нейната майка и законен представител Д. В. Х. с ЕГН
**********; ИЗДРЪЖКА в размер на още 200 лв. (двеста лева) месечно, наред с
присъдената с решението сума от 350 лв. – до общ размер от 550 лв. месечно, считано
от предявяване на исковата молба – 12,11,2021 г., до настъпване на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й заплащане.
ОСЪЖДА Я. И. Г. с ЕГН **********; да заплати на малолетното си дете З.
Я. Г. с ЕГН **********; чрез нейната майка и законен представител Д. В. Х. с ЕГН
**********; ИЗДРЪЖКА за минало време – за периода от 01,09,2021 г. до 12,11,2021
г., в размер на още 200 лв. (двеста лева) месечно, наред с присъдената с решението
сума от 350 лв. – до общ размер от 550 лв. месечно, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за времето от предявяване на исковата молба – 12,11,2021 г.,
до пълното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1226/11,04,2022 г., постановено по гр. д. №
17911/2021 г. на РС Пловдив, ІІ бр. състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Я. И. Г. с ЕГН **********; да заплати на Д. В. Х. с ЕГН
**********; сумата от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата от 350 лв. (триста и петдесет
лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6