РЕШЕНИЕ № .........
гр.Никопол, 01.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ....... граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР ТИХОЛОВ
като разгледа
докладваното гр.д.№350 по описа на съда за 2018г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по повод на
искова молба от Б.И.Р., ЕГН**********
***, чрез адв.Б.К. ***ЕООД със седалище и адрес на управление в ***,
представлявана от К.С.Е., представлявано от
адв.Ст.Б. от ПлАК
Ищцата твърди, че със заповед №3
считано от 01.04.2017г. било прекратено трудовото й правоотношение с ответното
дружество.
Твърди, че била назначена на
работа в дружеството ответник с трудов договор от 02.10.2009г. на длъжност
санитар. Твърди, че въпреки многобройните й молби не й били изплатени трудови
възнаграждения в размер общо на 1420лв. за периода от 01.01.2012г. до
10.03.2017г.
Твърди, че през посочения период
от време й били изплащани само част от заплатите, а посочената по-горе сума
представлява дължими трудови възнаграждения за този период.
Моли съда да постанови решение и
след като докаже твърденият си, съда да осъди ответното дружество да й заплати
общо сума в размер на 1920лв. представляваща неизплатени заплати за периода от
01.01.2012г. до 10.03.2017г. в размер на 1420лв., заедно с мораторна лихва за
забава в размер на 500лв. или общо сума в размер на 1920лв., както и
направените по делото разноски.
Направени са доказателствени
искания.
В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор от ответника „МБАЛ-НИКОПОЛ“ЕООД, ЕИК000410049 със седалище и адрес на управление в ***,
представляван от К.С.Е., в който сочи, че предявения иск е
допустим, но частично основателен.
Излагат се доводи, че между
дружеството ответник и ищцата действително има сключен трудов договор с дата
02.10.2009г., а със заповед №3/01.04.2017г. същият договор е бил прекратен.
Допълва се, че ответника е запознат с претенцията на ищцата относно неизплатено
трудово възнаграждение за период от 01.01.2012г. до 10.03.2017г. в размер на
1420лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 500лв. Ответника излага
възражения, че ищцата не е конкретизирала по месеци какво й се дължи от
ответника. За това ответника сочи, че прави искане за прилагане на давността за
периода от 02.10.2012г. до 04.06.2015г.
Допълва, че след като се е
запознал с ИМ му е известно искането на ищцата за допускане от съда на
счетоводно-икономическа експертиза, като ответника моли съда в задачата на
вещото лице да се включи от негова страна и това, вещото лице да отговори каква
е сумата на неизплатеното трудово възнаграждение помесечно, както и вещото лице
да изчисли каква е дължимата мораторна лихва помесечно на забавените плащания
по трудовото възнаграждение.
От ответника не се представят
писмени доказателства.
Моли съда на ответника да се
присъдят направените разходи.
Съдът като разгледа
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:
Безспорно между страните е, че има
сключен трудов договор с дата 02.10.2009г., а със заповед №3/01.04.2017г.
същият договор е бил прекратен.
Безспорно между страните е също
така, че на ищцата не са били изплатени изцяло дължимите трудови
възнаграждения, докато е била на работа при ответника.
Спорни са останали въпросите за
размера на дължимите суми от ответника на ищцата, размера на лихвата върху
всяко едно от неизплатените трудови възнаграждения, както и има ли изтекла
давност за част от дължимите възнаграждения.
За да отговори на спорните
въпроси, съда е допуснал и по делото е била изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, която вещото лице е представило в съда в два варианта, отчитайки
поставените му въпроси.
Видно от заключението на ВЛ е, че
общият размер на дължимата от ответника на ищцата сума за периода от
01.01.2012г. до 31.03.2017г. е в размер на 2108лв., а общият размер на
дължимата лихва за забава за периода от изискуемостта до подаване на исковата
молба е в размер на 574,89лв. ВЛ е посочило във втората част на заключението
си, че за периода от 01.01.2012г. до 04.06.2015г. е изтекла давност, която е
погасила вземането на ищцата за трудово възнаграждение от ответника в размер на
797,15лв. и лихва за този период върху всяко едно от неизплатените
възнаграждения в размер на 354,71лв. Поради изложеното ВЛ в заключение е
посочило, че след отчитане на изтеклата давност относно дължимите
възнаграждения на ищцата и лихвата върху тях е установило, че за периода от
месец октомври 2015г. до 31.03.2017г. включително, ответника дължи на ищцата
сума в размер на 1310,94лв. представляваща общият размер на неизплатените
трудови възнаграждения за този период и сума общо в размер на 220,18лв. – лихви
върху неизплатените трудови възнаграждения.
В последното съдебно заседание
страните не са оспорили заключението на ВЛ, което съда е приел за пълно и
изчерпателно отговарящо на поставените въпроси.
С оглед изложеното по горе, съдът
приема, че предявеният от ищцата срещу ответника иск следва да бъде уважен до
размер на 1310,94лв. главница, представляваща общият размер на неизплатените
трудови възнаграждения от месец октомври 2015г. до 31.03.2017г. включително,
както и сума общо в размер на 220,18лв., представляваща лихви върху
неизплатените трудови възнаграждения за същият период. За разликата до 1420лв.
– главница и мораторна лихва за разликата в размер на 500лв., съдът намира иска
за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските следва
да се посочи, че в последното съдебно заседание е направено искане за
присъждане на разноски само от ищцата, за което е представен и списък съобразно
чл.80 от ГПК. Ответната страна не е направила искане за разноски, нито е
представен списък, поради което съдът намира, че на ответната страна не следва
да се присъждат разноски. Предвид това и степента на уважаване на предявеният
иск, съдът намира, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата 239,23лв. разноски по делото, представляващи
възнаграждение за един адвокат съобразно уважения размер на иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на НРС общо сума в размер на
221,24лв. представляващи ДТ върху уважения размер на иска и възнаграждение за
ВЛ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 128, ал.1 от КТ „МБАЛ-НИКОПОЛ“ЕООД, ЕИК000410049 със седалище и адрес на управление в ***,
представлявана от К.С.Е. да заплати на Б.И.Р., ЕГН**********
*** сума в размер на 1310,94лв. - главница, представляваща общият
размер на неизплатените трудови възнаграждения от месец октомври 2015г. до
31.03.2017г. включително, както и сума общо в размер на 220,18лв.,
представляваща лихви върху неизплатените трудови възнаграждения за същият
период.
За разликата до 1420лв. –
главница и мораторна лихва за разликата в размер на 500лв. ОТХВЪРЛЯ предявения
иск, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника „МБАЛ-НИКОПОЛ“ЕООД, ЕИК000410049 да заплати на ищцата Б.И.Р.,
ЕГН********** сума в размер
на 239,23лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за един адвокат
съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА
ответника „МБАЛ-НИКОПОЛ“ЕООД, ЕИК000410049 със седалище и адрес на управление в ***,
представлявана от К.С.Е. да заплати по сметка на НРС общо сума в размер на 221,24лв. представляващи държавна
такса върху уважения размер на иска и възнаграждение за ВЛ.
РЕШЕНИЕТО на съда в тази част
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомлението до страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: