№ 3951
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110202961 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. М. Д. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
8526797, издаден от СДВР за това, че на 22.12.2022г. в 18:20 часа в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ срещу № 477, с посока на движение от ул. „Кривински път“ към
Околовръстен път, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. (въведено с пътен знак В-26) в
населено място, лек автомобил „M” с рег. № XXX се движил със скорост от 78 км/ч. -
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП на П. М. Д. е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, издаден при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при наличие на съществени
пороци при издаването му. Била опорочена процедурата по издаване на Електронния фиш и
било ограничено правото на защита на наказаното лице. Според жалбоподателя в
Електронния фиш не било посочено ясно мястото на нарушението, липсвало пълно, точно и
ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, очертаващи неговата обективна
съставомерност. Според жалбоподателя е налице изтекла давност, като в тази насока Д. се
позовава на чл.34 от ЗАНН. С тези доводи се моли съдът да отмени Електронния фиш, ведно
със законните последици.
В съдебно заседание на 08.05.2024г. пред СРС жалбоподателят П. М. Д., редовно
призован с призовка, получена на 08.04.2024г., не се явява и не изпраща представител.
1
Въззиваемата страна СДВР също не изпраща свой представител пред СРС в
съдебното заседание на 08.05.2024г.
В писмо с вх. № 63905 от 27.02.2024г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е
изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен
фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Въззиваемата
страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че това приравняване е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП – СДВР се цитира и § 6, т.65 от ДР
на ЗДвП. Твърди се, че конкретното нарушение е установено и заснето с преносима мобилна
система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1197. Заявява се, че нарушението,
нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото
били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка,
отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При
издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да
потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо
с вх. № 63905 от 27.02.2024г. се посочва, че техническото средство е одобрен тип средство за
измерване съгласно чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от
24.10.2003г. Освен това с цитираното писмо изрично се прави и възражение за прекомерност
на претендираните от жалбоподателя разноски.
В писмени бележки с вх. № 140043 от 26.04.2024г. гл. юрк. XX (пълномощник на
СДВР) изразява становище, че при издаване на Електронния фиш са спазени разпоредбите
на чл.188 и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП и се оспорва жалбата на Д., тъй като тя била
неоснователна, необоснована и недоказана. Сочи се, че от приложените доказателства по
безспорен начин се установява извършеното нарушение и се преповтаря изведената в
Електронния фиш фактология. Твърди се, че нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) CORDON M2 № MD1197, заснемащо нарушения
на ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен орган, при автоматичен режим, като към
момента на нарушението техническото средство е преминало първоначална и последваща
метрологична проверка. Цитира се чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска СРС да кредитира
снимковия материал като годно веществено доказателствено средство. В писмените бележки
се посочва още, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ е
законоустановен и правилно индивидуализиран. Процесуалният представител на СДВР
2
цитира §6, т.65 от ДР на ЗДвП и приема, че при мобилните системи за видеоконтрол
контролният орган не се намесва в работата на устройството, а само го позиционира,
включва и задава ограничение на скоростта, а след преустановяване на контрола - го
изключва и демонтира. Приема се, че е налице хипотезата на чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП, тъй
като в 14-дневен срок от получаване на първоначално издадения Електронен фиш законният
представител на юридическото лице - собственик на автомобила е подал декларация, че към
момента на нарушението превозното средство е било във владение на П. М. Д.. Поради това
първоначалният Електронен фиш е бил анулиран и е издаден процесният – на името на
жалбоподателя. Твърди се, че Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Посочва се, че нарушението е извършено при форма на
вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в
съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал обществено-опасния характер
на деянието си и е искал неговото извършване. Процесуалният представител на СДВР
посочва, че напоследък са зачестили пътнотранспортните произшествия, които се дължат на
шофиране с превишена скорост. Поради това поведението на жалбоподателя е укоримо, тъй
като водач, който си позволява шофиране с превишена скорост поставя в опасност не само
своя живот, но и този на другите участници в движението. С тези аргументи се мотивира
искането за потвърждаване на процесния Електронен фиш като законосъобразен. Освен това
гл. юрк. Х иска и присъждане в полза на СДВР на юрисконсултско възнаграждение. Прави
се и възражение за прекомерност на поисканото от другата страна адвокатско
възнаграждение - с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „M” с рег. № XXX е собственост на „XXX“. Представителят на
Дружеството ЮА след като се убедила, че П. М. Д. е правоспособен водач, законно
пребиваващ на територията на Република България, му предоставила за ползване
горепосоченото превозно средство за времето от 17.00 до 21.30 часа на 22.12.2022г.
На 22.12.2022г. в 18:20 часа в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ срещу № 477, с
посока на движение от ул. „Кривински път“ към Околовръстен път лек автомобил „M” с рег.
№ XXX се движил със скорост от поне 78 км/час при ограничение на скоростта 50 км/час,
въведено с пътен знак В-26 в населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът
била установена и заснета с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON М2 с № MD1197. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на
валидност на одобряване на типа до 13.06.2027г. На 15.03.2022г. тази видео-радарна система
преминала проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от
15.03.2022г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
3
система рег. № 4332р-81169 от 23.12.2022г. за времето от 17:00 часа до 19:00 часа на
22.12.2022г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с №
MD1197, за която е издаден Протокол № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. с годност за
експлоатация до 15.03.2023г., е била позиционирана в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“
срещу № 477, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се по посока от
ул. „Кривински път“ към Околовръстен път, при стационарен режим на измерване и при
посока на задействане – приближаване на МПС.
Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50 км/час за населено
място, въведено с пътен знак В-26.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта, първоначално бил
съставен Електронен фиш Серия К № 6820055 срещу ЮСА, но след попълнена от нея
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и представено копие от свидетелството на управление на
моторно превозно средство (СУМПС) на П. М. Д., Електронен фиш Серия К № 6820055 бил
анулиран.
След попълването на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и установяване, че на
22.12.2022г. около 18:20 часа автомобилът е бил във владение на П. М. Д, от СДВР издали
процесния Електронен фиш Серия К № 8526797, с който на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на П. М. Д. е наложена „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение
на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че нарушението е
извършено на 22.12.2022г. в 18:20 часа в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ срещу № 477,
с посока на движение от ул. „Кривински път“ към Околовръстен път при ограничение на
скоростта 50 км/час, въведено с пътен знак В-26, в населено място, при установена скорост
от 78 км/час (след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта с 28 км/час, като
нарушението е извършено с лек автомобил „M“ с рег. № XXX и е установено с АТСС с №
MD 1197.
Този Електронен фиш бил връчен на П. Д. на 05.02.2024г., след което на 19.02.2024г.
той го обжалвал с жалба, подадена чрез ОПП – СДВР до СРС. По повод на тази жалба е
образувано настоящото дело на 27.02.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: разписка за връчване на
Електронен фиш (лист 5 от делото); снимков материал – снимки на нарушението, на пътния
знак и на техническото средство (лист 6, лист 7, лист 8 и лист 65 от делото); справка за
собствеността на лек автомобил „M” с рег. № XXX (лист 9 от делото); Заповед на
Министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от 30.08.2016г. (лист 10 от делото); Протокол
от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. (лист 11 от делото); справка – извлечение от
сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на
вписване В-46 (лист 12 от делото); Решение за одобрение на типа на уреда за измерване
(лист 13 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
4
система с рег. № 4332р – 81169 от 23.12.2022г. (лист 15 от делото); Ежедневна форма за
отчет (лист 16 от делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 8526797 (лист 17 от делото); справка картон на водача (лист 18-
21 от делото); Сертификат за успешно завършен курс на обучение (лист 22 от делото);
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП (лист 23 от делото); копие от СУМПС № *********
(лист 24 от делото); Електронен фиш Серия К № 6820055 (лист 25 от делото); писмо от
Столична община с вх. № 116439 от 09.04.2024г. с приложена схема (лист 35-36 от делото);
писма от Български институт по метрология с вх. № 107402 от 02.04.2022г. и с вх. № 112809
от 05.04.2024г. - с приложени заверени копия от Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от
15.03.2022г., извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване
и извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“ (лист 39-53 и лист 54-62 от
делото), както и писмо от ОПП-СДВР с вх. № 117013 от 09.04.2024г. (лист 64 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Приложеният на лист 22 от делото Сертификат за успешно завършен курс е
обективно и достоверно писмено доказателство, което не се разколебава от нито едно друго
доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че АЙ (посочен в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на лист 15 от
делото като лице, което е разположило и настроило АТСС) е преминал обучение и може да
борави с техническо средство CORDON M2.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р – 81169 от 23.12.2022г. и Ежедневна форма на отчет от 22.12.2022г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 15 от делото) се установява мястото, времето, посоката на
движение на контролираните МПС-та, броят на установените нарушения, номерата на
клиповете, заснети с техническото средство, както и индиректно се установява
ограничението на скоростта на движение на превозните средства и наличието на пътен знак
В-26. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 16 от делото) се установява, че на
22.12.2022г. от 17:00 часа до 19:00 часа (което съвпада с часовия диапазон, посочен в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-81169 от 23.12.2022г.) техническо средство CORDON М2 е било разположено в гр.
София, бул. „Ботевградско шосе” срещу № 477, за да контролира скоростта на движение на
МПС-та, движещи се от ул. „Кривински път” към Околовръстен път при ограничение на
скоростта 50 км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място. В същия смисъл данни се
съдържат и в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система,
приложен на лист 15 от делото, където техническото средство е индивидуализирано по вид
(CORDON) и номер (№ MD1197). Доколкото датата, мястото и часовият диапазон, вписани в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
5
4332р-81169 от 23.12.2022г. и в Ежедневната форма на отчет от 22.12.2022г. съвпадат, СРС
приема, че тези два документа се отнасят до едни и същи обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 15 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-81169 от 23.12.2022г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
22.12.2022г., датата на регистриране на документа под № 4332р-81169 е 23.12.2022г.
Посочени са имената и подписите на лицата, които са разположили и настроили
техническото средство, респ. проверили въпросния Протокол. Посочено е, че уредът се
задейства за приближаващи МПС-та и че работи при стационарен режим на измерване. В
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-81169 от 23.12.2022г. са вписани общият брой на констатираните нарушения,
номерата на първото и на последното изображение, видът и номерът на ползваното
техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за което има
издаден Протокол № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. с годност за експлоатация до 15.03.2023г.
Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 8 от делото),
поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо
средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От писмата от Български институт по метрология с вх. № 107402 от 02.04.2022г. и с
вх. № 112809 от 05.04.2024г., от Протокола от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г.,
извадката от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, извадката
от „CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“, както и от справката – извлечение
от сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер
на вписване В-46, Решение за одобрение на типа на уреда за измерване и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-81169 от
23.12.2022г. се установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е
проверка и съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е мястото съдът да
посочи, че доколкото от Протокола на лист 15 от делото се вижда, че за въпросното
техническо средство е издаден Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. и в
същия смисъл са и писмата от Български институт по метрология на лист 39 и лист 54 от
делото, то следва, че посоченото в Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-81169 от 23.12.2022г. АТСС е именно видео-радарната
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с № MD1197, за която е бил
издаден цитираният по-горе Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. и
съответно за което АТСС се отнасят и писмените доказателства на лист 12-13 от делото.
6
Същевременно посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-81169 от 23.12.2022г. техническо средство (CORDON
№ MD1197) фигурира и в снимковия материал на лист 6 от делото. Това означава, че именно
това техническо средство е било използвано и при заснемането на процесното нарушение.
Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено процесното
нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да
заснеме скоростта на автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 6 от делото се установява регистрационният номер на
автомобила; датата, часът и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената
скорост на движение и видът/номерът на техническото средство, с което е бил заснет
автомобилът. Приложеният по делото снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира. Доколкото в снимката на лист 6 от делото е цитирано техническо средство
CORDON M2 с № MD1197, съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с
техническото средство, описано в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-81169 от 23.12.2022г. Освен номера на техническото
средство, между снимката на лист 6 от делото и Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-81169 от 23.12.2022г. има припокриване и
касателно мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение,
че снимката на лист 6 от делото е направена именно с техническото средство, описано в
кредитираните от съда писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на останалия снимков материал, приложен на
лист 7, лист 8 и лист 65 от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тези
снимки се явяват годно веществено доказателствено средство. Въз основа на снимките на
лист 7 и лист 65 от делото, както и от писмото от ОПП-СДВР с вх. № 117013 от 09.04.2024г.
и особено от писмото от Столична община с вх. № 116439 от 09.04.2024г. и схемата към него
се установява, че на процесното място към 22.12.2022г. е имало пътен знак В-26, въвеждащ
ограничение на скоростта до 50 км/час. В случая цитираните писма от ОПП – СДВР и от
Столична община, както и приложените към тях снимка, респ. схема са еднопосочни,
обективни и достоверни писмени доказателства, които съдът кредитира безусловно.
Коментираните тук писмени доказателства намират опора не само в снимките на лист 7 и
лист 65 от делото, но и в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-81169 от 23.12.2022г., Ежедневната форма на отчет от
7
22.12.2022г. и снимката на лист 6 от делото. Поради това съдът счита, че не само от схемата,
предоставена от Столична община, но и от другите доказателства, събрани по делото, следва
безспорният извод, че на процесната дата и място ограничението на скоростта е било 50
км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място.
Приложените на лист 9 и лист 18-21 от делото справки са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че П. М. Д. има множество предишни нарушения по
ЗДвП, както и че собственик на лек автомобил „M” с рег. № XXX е „XXX“.
Приложените на лист 23-25 от делото писмени доказателства са еднопосочни,
обективни и взаимно се допълват. Поради това съдът кредитира декларацията по чл.189, ал.5
ЗДвП, копието на СУМПС на Д. и Електронен фиш Серия К № 6820055. От тези писмени
доказателства се установява, че законният представител на юридическото лице – собственик
на заснетото МПС е декларирал, че на 22.12.2022г. от 17.00 до 21.30 часа автомобилът е бил
във владение на жалбоподателя Д.. Това означава, че именно П. М. Д. е физическото лице, на
което е бил предоставен автомобилът и който се явява административно – наказателно
отговорен по силата на чл.188, ал.1 изр.1, предл.2 от ЗДвП.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 10 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Съдът дава вяра и на разписката за връчване на Електронен фиш (приложена на лист
5 от делото), и на справката от информационната система на ОПП – СДВР (приложена на
лист 17 от делото), тъй като са с достоверна дата и са взаимно допълващи се, обективни и
достоверни писмени доказателства. От тях се доказва, че Електронен фиш Серия К №
8526797 е връчен на П. М. Д. на 05.02.2024г.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
8
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и ползвателя на същото. Мястото на нарушението е конкретизирано в
Електронния фиш с град, улица, номер и посока на движение. Доколкото в Електронния
фиш има записана скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от
50 км/ч. в населено място, като е пояснено, че то е въведено с пътен знак В-26, съдът счита,
че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с липса на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В
него е описано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е и наложената на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП глоба /в размер на 100 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да
се плати. Освен това за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки. Поради това и доколкото в Електронния
фиш е посочено, че на П. М. Д. се налага глоба в размер на 100 лева, а същевременно
доколкото с думи е посочено, че превишената стойност на скоростта е 28 км/час, то
правилно е приложена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Става ясно, че нарушението
се изразява в управление на лек автомобил (движение) със скорост над разрешената в
населено място при наличие на пътен знак В-26. Конкретното нарушение е достатъчно ясно
и разбираемо описано в Електронния фиш. Посочени са всички елементи от фактическия
състав на нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Поради това не следва да се сподели
мнението на жалбоподателя, че в Електронния фиш не било посочено ясно мястото на
нарушението, както и че липсвало пълно, точно и ясно описание на нарушението и на
обстоятелствата, очертаващи неговата обективна съставомерност. Съдебният състав счита,
че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден процесният Електронен фиш. Няма
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, нито е нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
9
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
Вярно е, че от датата на нарушението 22.12.2022г. до датата на връчване на
Електронния фиш 05.02.2024г. е минал период от 1 година, 1 месец и 13 дни. За разлика от
АУАН и НП, при издаването на Електронен фиш законодателят не е предвидил срок, след
изтичането на който да не може да се издава, респ. връчва Електронен фиш. Нормата на
чл.34 от ЗАНН тук не важи, нито има друга аналогична разпоредба в законодателството,
която да се отнася до Електронния фиш. Поради това изтеклият период от време от
извършване на деянието до връчването на Електронния фиш не може да бъде основание
съдът да приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Изтичането на
определен срок от извършване на нарушението би имало значение единствено за
прекратяване на административното производство поради изтекла давност. В случая, обаче,
от датата на нарушението /22.12.2022г./ до връчването на Електронния фиш /05.02.2024г./ не
е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Към момента на
постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав (през месец август 2024г.) не е изтекъл
и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Поради това съдът не счита, че са налице основания за прекратяване на административното
производство и възраженията на жалбоподателя в тази насока следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
10
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че
контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително
условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по
11
метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
22.12.2022г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 22.12.2022г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 81 км/час. Предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 78
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 78 км/час. Доколкото от приложената на лист 6 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № XXX е 81 км/ч., то
след приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 78 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
12
измерената скорост от 81 км/час.
От схемата, предоставена от Столична община, снимките на лист 6, лист 7 и лист 65
от делото, писмата от Столична община и от ОПП – СДВР, Ежедневната форма за отчет и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-81169 от 23.12.2022г. се установява, че на въпросното място към 22.12.2022г.
ограничението на скоростта е било 50 км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 78 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено место, въведено с пътен знак В-26, водачът на лек автомобил
„M” с рег. № XXX е извършил нарушение по чл.21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се
превишава скоростта, посочено с пътния знак, която в случая е 50 км/ч. в населено място.
Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост от поне 78 км/ч.
обективно е реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) е с 28 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е реализирано при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението
си по ЗДвП, че в населено място не следва да управлява МПС със скорост над посочената с
пътен знак В-26 и че щом е измерена скорост от поне 78 км/ч. при ограничение на скоростта
50 км/ч. (въведено с пътен знак), значи е съзнавал обществено – опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
От направения по-горе анализ на писмените доказателства, приложените на лист 9 и
лист 23-25 от делото следва, че собственикът на автомобила е доказал, че на 22.12.2022г.
МПС с рег. № XXX е било ползвано от жалбоподателя. Това означава, че П. М. Д. е
административно-наказателно отговорно лице за извършеното с този автомобил нарушение
по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл.188, ал.1, изр.1, предл.2 от
ЗДвП, според която лицето, на което е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът на МПС-то се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, само ако не посочи на кого е предоставил МПС-то. В случая
законният представител на юридическото лице - собственик на автомобила е посочил, че е
предоставил МПС-то на Д., поради което именно неговата административна отговорност е
била ангажирана за нарушението по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. На свой ред П. Д. (като
административно – наказателно отговорно лице по чл.188, ал.1, изр.1, предл.2 от ЗДвП) е
получил препис от Електронен фиш Серия К № 8526797 и е разбрал, че му е издаден
Електронен фиш, но в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подал в
законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в
процесния ден и час, въпреки че това му е било изрично указано в самия Електронен фиш.
От тук следва, че в случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на П. М. Д. – като лице, на което е бил
13
предоставен за ползване лек автомобил „M” с рег. № XXX.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП водач, който превиши от 21 до 30 км/час
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва с глоба в размер на 100 лева.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 28 км/ч. над ограничението от
50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е
определил да се санкционира административно – наказателно отговорното лице за
нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на П. М. Д. (като ползвател на
МПС) следва да се определи „глоба“ в размер на 100 лева за нарушението по чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание за това
нарушение (при превишение на скоростта с 28 км/час) не позволява на съда да прави
преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е
определена от напред в закона и е в твърд размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при
индивидуализиране на наказанието.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно са налице и
отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП.
Процесното нарушение е типичен пример на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и не
представлява маловажен случай.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Електронния фиш и въззиваемата страна е била представлявана от процесуален
представител - гл. юрк. Х, който в писмени бележки с вх.№ 140043 от 26.04.2024г. е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Съгласно чл.63д, ал.1 от
ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда
на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер,
определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
процесуалният представител на въззиваемата страна не е взел участие в съдебно заседание
пред СРС на 08.05.2024г., а е изразил единствено писмено становище по спора. Освен това
правният спор не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това съдът счита,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е.
14
сумата от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8526797, издаден от СДВР за
това, че на 22.12.2022г. в 18:20 часа в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ срещу № 477, с
посока на движение от ул. „Кривински път“ към Околовръстен път, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч. (въведено с пътен знак В-26) в населено място, лек автомобил „M” с
рег. № XXX се движил със скорост от 78 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на П. М. Д. е наложена
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА П. М. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес : ХХХ, да заплати на СДВР
за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80
(осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15