Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260015,
06.07.2020
година,гр.Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд -Търговище , седми състав, публично съдебно заседание на двадесет и девети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:Боряна Петрова
Секретар:Михаил
Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1607 по
описа за 2019 г. на РС -Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен установителен иск за съществуване на вземане
с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.286 от ТЗ.Предявен е и осъдителен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл.342 от ТЗ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответника са имали облигационна
връзка по силата на сключен договор за мобилни услуги от 19.08.2016г., сключен за
мобилен номер 0897/211602 по програма НонСтоп
29.99лв. с неограничени националени минути. Твърди, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 32.45 лв., за
месец 09/2017г. и за месец 10/2017г., за което са издадени съответните
фактури. Неизпълнението на това задължение, е довело до прекратяването на
договора от страна на оператора-ищеца. Ответникът е сключил с ищеца и договор
за лизинг на 19.08.2016г. с абонатен номер №********* за закупуване на
устройство HUAWEI модел Р8 lite Black. За периода м.11/2017г. до м.07/2018г., не е
заплатил стойността на дължимите лизингови вноски, в размер на 122.31 лв. Ответникът не е погасил задълженията си по цитираните
договори, представляващи абонаментни такси , използвани услуги, както и
лизингови вноски на закупените от нея устройства, поради което ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради това и съгласно дадени указания е
предявил настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуване на вземането му от ответника, в размер на 32.45
лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер
№********* за периода от 20.09.2017 г. до 19.11.2017г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
41 ГПК до окончателното плащане на сумата. Моли
съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от на 122.31 лв. представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 19.08.2016 г. с
абонатен номер №********* за устройство HUAWEI модел Р8 lite Black, за периода м.11/2017г. до м.07/2018г. Претендира да му
бъдат заплатени и направените в настоящото производство разноски и тези сторени
в заповедното такова.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът,
оспорва исковете по основание и размер. Навежда твърдение за нищожност на
клаузите на приложените договори към исковата молба. Представените договори за
продажба на далекосъобщителни услуги и приложените към тях общи условия на
мобилния оператор са в противоречие с чл. 146 от Закон за далекосъобщенията и
по-точно защита на интересите на крайните потребители, тъй като не е спазен
принципа на прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност,
поради което в частта по отношение на задълженията на потребителите, същите са
неравноправни и като такива нищожни. Твърди, че приложимите към договорите Общи
условия съдържат голям брой текстове, което прави невъзможно потребителя да се
запознае с тях, при сключването на договорите, което означава, че не са приети
от ответника.
Изписването на условията на индивидуалните договори следва да е с определен
размер на шрифта. Регламентиращите срок,ред за подновяване и прекратяване
клаузи се изписват с получер шрифт, чиито размер е с най-малко 20 % по голяма от размера на шрифта, с който са
изписани остналите условия на индивидуалния договор.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е съществувало
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключени Договор за
мобилни услуги. Освен тези договори между страните поражда и облигационна
връзка и сключения договор за лизинг, по силата на който ответникът е закупил и
мобилно устройство, марка HUAWEI модел Р8 lite Black. По тези договори на ответника са предоставяни мобилни
услуги, за което са издавани съответните фактури, приложени по делото. Приложени
са и фактури, които остойностяват услуги на ищеца.
Видно от изготвената по делото
икономическа експертиза, неоспорена от страните, за периода 20.09.2017г.до 19.11.2017г. има неизплатени от ответника далекосъобщителни
услуги по фактура №**********/20.10.2017 г.в размер на
32.45лв. А за периода м.ноември
2017-м.юли 2018г. незаплатените лизингови
вноски от ответника по договор за лизинг са в общ размер 108.72лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи: Настоящото производство е за установяване
съществуването на вземане в размер на 32.45 лв., представляващи стойността на
доставени и ползвани от ответника мобилни услуги, по сключен между страните
договор. За това задължение в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 857/19г.
по описа на РСТ. От събраните по делото доказателства безспорно се установи
съществуването на договорите за мобилни услуги, сключени между ищеца и ответника
Безспорно е, че последният не е изпълнил задълженията си за плащане на
абонаментните такси и мобилни услуги.
Ищецът безспорно е доставчик на електронни услуги, поради
което отношенията между страните попадат под правната регламентация на Закона
за електронните съобщения. В чл. 228, ал. 1 ЗЕС
са регламентирани по императивен начин минималните изисквания към
съдържанието на индивидуалните договори: "Индивидуалният договор при общи
условия между предприятието, предоставящо обществени телефонни услуги, и
крайния потребител съдържа най-малко: 1. идентификационни данни на крайния
потребител; 2. телефон /факс, електронен адрес/ и адрес на крайния потребител;
3. вид и описание на услугите; 4. срок на ползване на услугите; 5. цени, ценови
пакети или тарифи, условия и срокове на плащане; и 6. условия за продължаване и
прекратяване на индивидуалния договор. Видно от приложените към делото
договори, те са съобразени с тези императивни изисквания. По императивен ред са регламентирани и
минималните изисквания към приложимите общи условия- чл.227 от ЗЕС. Настоящият
съдебен състав приема, че ищецът не е допуснал нарушение на правилото,
установено в чл. 225 от ЗЕС, съгласно
което предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги на крайни потребители, са длъжни да спазват принципите за прозрачност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология,
категориите абонати, обема на трафика и начина на плащане и да не допускат
предимства за отделни крайни потребители или група потребители при едни и същи
услуги. В този смисъл, неоснователно се явява твърдението на ответната страна
за недобросъвестност на ответника –
доставчик и нарушение от негова страна на принципа на прозрачност,
пропорционалност и равнопоставеност. Приложените по
делото ОУ напълно съответстват на разпоредбата чл. 227, ал.1 от ЗЕС, съгласно
която Общите условия на договора с крайните потребители следва да съдържат
посочените в цитираната разпоредба клаузи, в т.ч. видове, описание и качество
на услугите, включително услуги за поддръжка и услуги по обслужването на
клиенти, както и начини за достъп до тези услуги (чл. 227, ал.1, т.3,
б."д" от ЗЕС), начини за получаване на актуална информация за цени на
предлаганите услуги, всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите
начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните
начини на плащане (чл. 227, ал.1, т.8 от ЗЕС). Ищецът в качеството си на
предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги, е посочил
изрично в индивидуалния договор, при общи условия с потребителя, цени, ценови
пакети или тарифи, условия и срокове за плащане. Процесният
индивидуален договор, както и приложените общи условия съдържат изискуемите
данни относно видовете, описанието, количеството и качеството на твърдените
услуги, относно начините за достъп до тези услуги, относно начините на
предоставяне и ползването им, за лицата, които ги предоставят съдържат актуална
информация за цени на предлаганите услуги, всички приложими тарифи и такси за
поддръжка, предлаганите начини на плащане и всички разлики в разходите,
произтичащи от различните начини на плащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че
размера на шрифта на клаузите относно срок, ред за подновяване и прекратяване
на договора, не отговарят на изискванията на закона са неоснователни. Видно от
приложения договор тези клаузи са с по-тъмен от останалия шрифт и са с много
по-голям размер.
С оглед на горното и съгласно
доказателствата, съдът намира, че вземането на ищеца от ответницата за сумата
от 32.45 лв., представляваща стойността на използвани далекосъобщителни услуги
за периода 20.09.2017г. до 19.11.2017г. по Договор да мобилни услуги от
19.08.2016г., ведно със законната лихва от 16.05.2019г., съществува.
Освен договорът за мобилни услуги, ответникът
е сключил с ищеца и договор, по силата на които е закупи мобилно устройство,
които е следвало да изплаща на равни месечни вноски. По тези договори също е
налице неизпълнение от страна на ответника, като съгласно изготвената
експертиза, последният дължи лизингови вноски за периода м.ноември 2017-м.юли 2018г. в размер на 108.72лв.
Предявеният иск е основателен и доказан до този размер, като до пълния от
122.31 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ответникът следва да понесе
отговорността за сторените от ищеца разноски в настоящото и заповедното
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че вземането на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен
адрес ***, адв. В.П.Г. САК от В.А.С. с ЕГН **********
***, представляван от назначения му особен представител адв.
Л.М. ***, за сумата от 32.45 лв., представляваща стойността на мобилни услуги,
за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 489/17.05.2019 г.
по ч.гр.д. № 857/19г. по описа на РСТ, ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК-16.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, СЪЩЕСТВУВА на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1
от ГПК..
ОСЪЖДА В.А.С.
с ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител адв. Л.М. *** да заплати на
„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********
гр.София, съдебен адрес ***, адв. В.П.Г. САК, сумата
от 108.72 лв., представляваща лизингови вноски за HUAWEI модел Р8 lite Black, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск до пълния размер от 122.31 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
В.А.С. с ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител
адв. Л.М. *** да заплати на „Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***, адв. В.П.Г. САК разноските по ч.гр.д.№ 857/19 по описа на
РСТ, в размер на 205 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
В.А.С. с ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител
адв. Л.М. ***, да заплати на „Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***, адв. В.П.Г. САК, разноските в настоящото произовдство, в размер на 405 лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд- Търговище.
Съдия: