Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.Габрово,
05.09.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
.............................. колегия в публично съдебно заседание на пети септември ........................................ през
две хиляди и деветнадесета.................... в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ
при секретаря КРАСИМИРА
НИКОЛОВА ....... и в присъствието на
прокурора ВАСКО ПАШЕВ ...............................................
като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ
ЧНД № 797 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 156, ал. 1 и
сл. от Закона за здравето.
Същото е образувано по писмено предложение (Вх. № 6133 от 05.08.2019 година) на прокурор при РП Габрово и материалите по преписка
№ 175200-8090/2019 г. на РУ Габрово, въз основа на които е направено искане за
настаняване на задължително лечение в ДПБ Севлиево на лицето Л.К. ***, ЕГН **********.
В предложението се твърди, че според приложените по преписката данни К. страда
от психично заболяване, по повод на което е бил лекуван в лечебно заведение.
Последното му лечение е било проведено през 2012 година в ДПБ Севлиево,
откъдето К. е бил изписан на 30.03.2012 година. От продължително време същият
престанал да приема предписаните му лекарства. Често употребявал алкохол, като
в това състояние се държал агресивно към околните и към своята майка, с която
живеел в едно домакинство, като ругаел и отправял заплахи към тях. У К.
липсвало съзнание по отношение на самото заболяване, както желание за
провеждане на лечение и наблюдение във връзка със състоянието, в което се
намирал към момента. Изложеното водело до заключение, че с поведението си той бил
опасен за своето собствено здраве, което налагало да бъде настанен на
задължително лечение в ДПБ – Севлиево, в съответствие с предвиденото в чл. 155 от
ЗЗ.
В съдебно заседание представителя на РП – Габрово
поддържа внесеното предложение с искане за настаняване на задължително лечение.
Заинтересуваното лице не изразява отношение във връзка с
психичното разстройство, от което страда, но приема за основателно направеното
от прокурора искане във връзка с неговото настаняване на лечение от
задължителен тип. Необходимостта от провеждане на такова лечение се споделя и от
страна на служебния защитник, който е осъществявал задължително процесуално
представителство спрямо К. при разглеждането на делото в съответствие с императивните
изисквания, предвидени в разпоредбите на чл. 21, т. 3 от ЗПП и чл. 158, ал. 4
от ЗЗ.
След като отчете изложените от прокурора обстоятелства и съпостави
същите със събраните в рамките на производството доказателства и дадените
обяснения от заинтересуваното лице, съдът намери за установено следното от
фактическа страна:
От показанията, които са дадени в рамките на
производството от св. В.К., която се явява майка на освидетелствуваното лице и
живее заедно с него в едно докамакинство, е видно, че нейния син страда от
психично заболяване, за което до момента е бил лекуван неколкратно в ДПБ
Севлиево. При изписването на К. през 2012 година на последният са предписани
лекарства, които той е спрял да взема от 2014 година. Системно употребява
алкохол, а това обстоятелство (в съпоставка с
отказа от прием на лекарства и естеството на самото заболяване) се явява противопоказно за него. В това състояние
проявява агресивно поведение към нея и към други лица, и тъй като е правил опит
да я души, свидетелката живее в страх и се заключва в стаята на къщата, която
обитава заедно с К.. Последният я принуждава да дава пари от пенсията си, за да
си купува цигари и алкохол с тях.
Въз
основа на указаните в чл. 159, ал. 1 от ЗЗ предпоставки съдът е допуснал да се
изготви съдебно-психиатрична експертиза от едно вещо лице към лечебното
заведение – ДПБ Севлиево, в което К. е бил лекуван до този момент. От
заключението на същата е видно, че той страда от параноидна шизофрения с
поредна обострена ремисия, провокирана и от системни злоупотреби с алхокол,
довела до трайна промяна на личността в емоционално-волевата сфера, т.е. от
психични заболявания в тесния смисъл на думата (с код по МКБ – 10 F.20-2, F.07 и F.10-2), попадащи
между посочените в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, за част от които до момента е
бил лекуван неведнъж в ДПБ Севлиево. Понастоящем болестната симптоматика е
изострена и К. проявява опасно за околните и за самият себе си поведение, което
се явява непредсказуемо при злоупотреба с алкохол, към която той няма
критичност. В това състояние е възможно да извърши социално неприемливи
действия и представлява опасност за своите близки и за самия себе си,
увреждайки допълнително собственото си здраве. Поради изложеното вещото лице е
направило предложение същият да бъде настанен на задължително лечение в
обикновено психиатрично заведение – ДПБ Севлиево за неопределен срок от време,
но повече от предвидения по закон – в рамките на три месеца, още повече, че се
явява некритичен към собственото си психическо състояние и поведение и поради
това към момента не притежава обективна способност да изразява информирано
съгласие за лечение.
За
да бъде приложено указаното в нормата на чл. 155 от ЗЗ е необходимо лицето,
чието настаняване на задължително лечение се иска, да страда от някое заболяване
или психично разстройство, включени в чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ, което (поради естеството на самото заболяване или
разстройство и конкретното състояние, в което лицето се намира под влияние на
него) да дава основание за извод, че то може да извърши
престъпление със значителна степен на обществена опасност, или че представлява
такава опасност било за себе си и своето здраве, било за близките си или за
околните нему лица. От приложените в делото писмени и гласни доказателствени
материали и заключението на изготвената експертиза се установява, че предпоставките
за уважаване на направеното предложение от прокурора действително са налице.
Въз основа на тях настоящия състав на РС Габрово прие, че Л.К. следва да бъде
настанен на задължително лечение от стационарен тип в обикновено психиатрично
заведение – ДПБ град Севлиево, за предложения от вещото лице срок, считано от
датата за неговото настаняване до изтичането на този срок, или до настъпване на
предвидените в чл. 164, ал. 3 от ЗЗ предпоставки за прекратяване на
задължителното лечение, на осн. чл. 155 ал.1 от ЗЗ. Доколкото според
заключението на изготвената експертиза той не се намира в състояние да изразява
информирано съгласие по повод на лечението, а установените по делото
обстоятелства (и събраните доказателства) не дават
основание да се счита, че между него и майка му В.Т.К., са възникнали отношения,
които биха могли да доведат до заключение за наличие на противоречиви интереси,
съдът намира, че за лице, което да изразява такова съгласие при провеждане на
самото лечение, следва да се именно тя, в съответствие с предвиденото в чл.
162, ал. 3 от ЗЗ.
По изложените по-горе съображения, съдът
Р Е Ш
И :
НАСТАНЯВА Л.К. ***, ЕГН **********, на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ от СТАЦИОНАРЕН ТИП
в обикновено психиатрично заведение – Държавна психиатрична болница град
Севлиево, за неопределен срок от време, но не по-дълъг от “Три месеца”, считано
от датата за започване на лечението до неговото изтичане, или до настъпване на
предвидените в нормите на чл. 164, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗ предпоставки, които
обуславят прекратяване или продължаване на задължителното настаняване и
лечение, на основание чл. 162, ал. 1 от ЗЗ.
ПРИЕМА, че посоченото по-горе лице НЕ ПРИТЕЖАВА СПОСОБНОСТ да
изразява информирано съгласие във връзка с провеждането на лечението. За лице,
което ДА ИЗРАЗЯВА такова съгласие по повод на него, ОПРЕДЕЛЯ В.Т.К. ***, ЕГН **********,
на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ.
ПРЕПИС от решението след неговото влизане в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на
ДПБ град Севлиево за сведение и изпълнение, на основание чл. 165, ал. 2 от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Габровски
окръжен съд в 7 (седем) дневен срок, считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................